Томас Пинчън
V. (55)

V

На летище Айдълуайлд едно дебело тригодишно момиченце изчакваше удобен момент да заподскача по асфалтираната пътека към самолета, готвещ се за полет Маями: Хавана: Сан Хуан и гледаше с преситено изражение през полузатворени клепачи над обсипаното с пърхот бащино рамо към събралото се за изпращането въодушевено множество роднини.

— Адиос, Кукарачита — викаха те. — Адиос.

За такъв ранен час летището бе препълнено. Рейчъл предаде по радиоуредбата повикване за Естър и се впусна наслуки сред тълпата да търси своята изчезнала съквартирантка. Най-после тя дойде при опряния на заграждението Профейн.

— И ние сме едни ангели-хранители, майка плаче.

— Проверих полетите на „Пан Американ“ и всички останали аеролинии — каза Профейн. — Тоест, големите компании. Всички места са били заети още преди няколко дни. Тази сутрин има само един полет на „Англо Еърлайнс“.

По радиоуредбата обявиха полета. На пистата стоеше извехтял и очукан самолет DC 3, почти не отразяващ светлината на прожекторите. Отвориха прохода и чакащите пътници започнаха да се придвижват напред. Изпращачите на невръстната пуерториканка бяха дошли въоръжени с маракаси, тимпани и клавеси. Те минаха вкупом през прохода и като сплотен охраняващ ескорт поведоха момиченцето към самолета. Пет-шест полицаи опитаха да спрат шествието. Някой запя и скоро всички подхванаха песента.

— Ето я! — извика Рейчъл.

Естър изскочи тичешком иззад редица шкафчета за багаж. Отнякъде се появи Слаб, който опитваше да й пресече пътя. От очите на Естър капеха сълзи, от устата — ридания, куфарът й оставяше одеколонена следа, която веднага се изпаряваше от бетона. Тя се шмугна сред пуерториканците. Тичащата след нея Рейчъл заобиколи един полицай и се сблъска със Слаб.

— Ох! — шумно въздъхна Слаб.

— Сега пък какво си замислил, простак такъв?

Слаб я бе хванал за ръката.

— Остави я да замине, щом иска — рече той.

— Изтъкваше й всякакви недостатъци и я подтикна да хукне за Куба — изкрещя Рейчъл. — Да я съсипеш ли опитваш? С мен не успя, затова търсиш някой достатъчно малодушен, на твоето ниво. Защо не ограничиш грешките си до боите и платната?

Така или иначе Цялата Шантава Пасмина устройваше гореща нощ на пазителите на реда. Запищяха полицейски свирки. Скромен метеж завладяваше пространството между огражденията и самолета.

Защо не? Беше август, а и полицаите общо взето недолюбваха пуерториканците. Сложното метрономно почукване от ритмичната секция на Кукарачита премина в зловещо бръмчене, все едно ято скакалци захождаше към плодородна нива. Слаб започна високо да изброява нелицеприятни спомени от времето, когато са били хоризонтални с Рейчъл.

Междувременно Профейн опитваше, доколкото бе възможно, да се предпази от свистящите палки. Беше изгубил от поглед Естър, която, разбира се, използваше суматохата като прикритие. Някой включи светлинната сигнализация и примигващите прожектори само усилиха паниката в тази част на Айдълуайлд.

Накрая Профейн се измъкна от група доброжелатели и зърна Естър, която пресичаше пистата. Беше загубила едната си обувка. Бени тъкмо затича след нея, когато едно рухнало тяло прегради пътя му. Той се спъна, падна и когато отвори очи, видя чифт смътно познати женски крака.

— Бенито. — Печално нацупените, както винаги сексапилни устни.

— Господи! Само това липсваше!

Тя се връщаше в Сан Хуан. Нито дума за месеците след изнасилването, до този ден.

— Фина, Фина, недей да заминаваш. — Има ли смисъл да задържаш, като снимка в портфейла, една, макар и неосъзната, отдавна угаснала любов, отлитаща за Сан Хуан?

— Анхел и Херонимо са тук. — Хосефина се огледа разсеяно. — Настояват да замина. — И продължи към самолета.

Бени я последва, мърморейки несвързано. Беше забравил за Естър. Кукарачита и баща й ги изпревариха тичешком. Профейн и Фина отминаха търкалящата се на пистата обувка със счупен ток на Естър.

Накрая Фина се обърна към него, със сухи очи, без нито сълза в тях.

— Помниш ли оная вечер, когато бях във ваната? — плюна, завъртя се и хукна към самолета.

— Бабината ти трънкина! — изсумтя Бени. — Рано или късно щяха да те докопат. — Но остана там неподвижен, като истукан. — Готово, направих го! — произнесе той след известна пауза. — Това бях аз! — Мухльовците според него представляваха същества пасивни и доколкото помнеше, не бяха изпадали в подобни откровения дотогава. — Мамка му! — Освен това бе оставил Естър да се измъкне, плюс Рейчъл бе зависима вече от него, а и не бе много ясно какво ще стане с Паола. За младеж, който не чукаше редовно, му се събираха повече женски проблеми, отколкото на всички негови познати.

Той тръгна назад, да намери Рейчъл. Метежът затихваше, порядъкът бе възстановен. Зад него засвистяха витлата, самолетът потегли, зави и излезе на пистата за излитане, засили, отдели се от земята, полетя и изчезна в небето. Профейн даже не се обърна да го изпрати с поглед.