Томас Мор
Утопия (9)

За военната дисциплина

Те считат войната за абсурдно брутално нещо, но което доколкото принадлежи само на човечеството, ни прави по-големи зверове от самите зверове. И обратно на всички други народи, за тях военната слава е едва ли не най-безславното нещо на света. Но пък ежедневно се занимават с упражнения по военна дисциплина, като в тях се включват и жените и мъжете, така че в случай на война никой от тях да не е безполезен, те не влизат във война с никого, освен в случаите на защита на приятелските или собствените си граници или ако бъдат помолени от някой поробен народ. Реално помагат на приятелите си не само в защитни, но и в завоевателни войни, но не и преди да се консултират помежду си и преди да направят всичко възможно за мирното разрешение на конфликта. Те смятат за неправилно желанието на един народ да нападне друг, но ако търговията на даден народ бъде репресирана от друг, независимо дали поради някакъв неправов закон или поради простото желание, те влизат в конфликта и се опитват да изгладят недоразуменията дори обявявайки война. Това те броят за законна причина, тъй като това нарушава нормалният ред на нещата.

Докато бях там помнеха само една скорошна война, те са били на страната на нефелогетите срещу алеополитаните и тя е била за търговски взаимоотношения, ставало дума за големи несправедливости, които довели до бунтове и прераснали във война, в която и много от съседите били ангажирани, и разгърналите се страсти я поддържали, като не само че били разклатени някои от най-прогресиращите страни, но и много си изпатили, но в крайна сметка след серии поражения войната приключила с поробването и завземането на Алеополитания и въпреки че Утопия помагала на Нефелогетия — крайния победител, отказала и най-малка част от плячката. Но докато те доста подпомагаха приятелите си в събирането на репарациите, в случай че такива безчестия бяха направени срещу тях самите, те не биха употребили насилие и биха предпочели да пострада търговията пред мира. И то не защото считат съседите си за по-големи граждани от себе си, а защото докато съседите им търгуват със стоките си според частното право, то в Утопия, както вече казах, такова няма и всичко е за всички. Те и не търгуват с неща, които са им необходими вътре в страната, та търговските им загуби по принцип са нищожни и мислят че нищо не може да струва толкова, колкото собственият им живот и спокойствие. Ако пък някой техен гражданин бъде убит или сериозно ранен, независимо дали от властите или от частно лице, те незабавно изпращат посланици с искания виновните да бъдат експортирани в Утопия, а ако им бъде отказано незабавно обявяват война, а ако се съгласят с исканията то виновните биват осъдени в робство или на смърт.

Те се срамуват и притесняват от кървавите победи, като казват че те не струват проляната кръв. Смятат че няма по-славна победа от тази постигната с ловкост и дипломация, без леене на кръв. Тогава те обявяват обществен триумф и дават трофеи на онзи, който е успял да я постигне. Те считат, че само единственото същество на земята, което е способно на безкръвни победи е човека, чрез силата на разума си. Мечките, лъвовете, глиганите, вълците, кучетата, всички животни използват естествената сила на тялото си в борбата едно с друго и много често силата на телата им е по-голяма от тази на човека, но всичките те му отстъпват по разум и разбиране.

Според утопианците първо трябва да се направи всичко възможно за да се спре войната и да се разреши мирно конфликта и едва ако това е невъзможно, то тогава да се отмъсти така, че врагът да помни и да се страхува с векове. Вижда се че на тях не им трябва завземането на нови територии и военна слава, те се интересуват само от собствената си сигурност. Скоро след като обявят война те ситуират голяма войска по брега и се стремят да поставят гарнизони около най-важните вражески обекти. Това се прави тайно и наведнъж. Смятат за по-голяма победа ако успеят да убият владетеля, отколкото други хора, тъй като от неговата воля е зависела войната, а простичкият народ е само изпълнител на повелите му. А двойна победа е тая, ако успеят да го заловят и предадат на недоволните му поданици. Те предлагат награда за хващането на онзи, който са нарочили, че действа против някой от тях, това ще рече, че той бива търсен и от приятелите им, но и от неговите хора и е под много по-голяма опасност, тъй като много често човек бива предаван от хората, на които има най-голямо доверие, още повече че, наградата, която дават утопианците, е обичайно извънредно голяма, така че няма престъпник, който да им убегне. Те отчитат риска, на който се излага този, който се наеме с подобни задачи и дават награда, пропорционална на риска, при това не само в злато, но и в земи, които лежат на територията на приятелските им страни, където той да се приюти и наслаждава на живота в пълна сигурност и добросъвестно спазват дадената дума.

Те са утвърдили покварата на враговете, като начин за печалба и въпреки, че това ни изглежда жестоко и първично, те го смятат за много мъдър курс, да прекратят една дълга разрушителна война, бе да се е състояла и една реална битка. Или с други думи това е акт на милосърдие и любов към хората, тъй като предотвратява едно безсмислено клане и от двете страни, а смъртта или поробването на малка част от истински виновните би било милосърден акт, тъй като ще спести живота на невинни хора, които са прости изпълнители на техните повели.

Ако и този метод не им помогне, посяват зърната на съмнението всред враговете си и прокарват идеята за трона в главата на брата на принца или на някой благородник. Ако и това не свърши работа, то тогава включват съседните им страни във война срещу тях, като изкарват на бял свят стари разногласия. Те ги снабдяват с пари и със съвсем малко войници, дори и един техен човек им е толкова скъп, че не биха дали живота му и за главата на владетел. Те използват среброто и златото само в тези случаи, затова не е проблем, че не получават никаква плячка насреща. А и освен златото, което си имат вкъщи, имат и такова навън, тъй като много страни плащат репарации на тях. Използват наемна войска, най-вече от Заполетия, страна разположена на 500 мили, източно от Утопия. Недодялан, див и жесток народ, роден и отраснал по дърветата и скалите, свикнал на студ, жега и труд и непознаващ лукса на живота. Не се интересуват нито от селско стопанство, нито ги интересува какво ще облекат или къде ще живеят. Отглеждат само добитък, а най-вече се занимават с лов и риболов, те са като военни машини, живеят за войната. Те постоянно си търсят удобни случаи да влязат във война и редовно приемат всяка възможност, която им се даде. Огромна част от тях честичко се наемат като войници, при това на много ниска цена, не знаят нищо друго за живота, освен изкуството да убиват, приемат всяко предложение с много смелост и голяма кръвожадност, но във всеки момент могат да се окажат на страната на врага, ако им бъде платено повече.

Има много малко войни, в които да не са участвали, като основна войскова част и от двете страни, много често се оказва, че дори и да са родени и израснали в една и съща страна, дори да са роднини и приятели, се избиват един друг и то за дребни пари. До такава степен са влюбени в парите, че за една две стотинки повече са съгласни да се продадат на врага. Толкова голямо е сребролюбието им, че за едните пари, са готови да дадат кръвта си, но иначе бързо ги пропиляват в излишен лукс и се озовават пак в абсурдна мизерия и бедност. Тази нация е готова винаги да помогне на утопианците, просто защото те плащат най-много от всички. А те пък ги наемат, така че да запазят своите хора у дома, обещават им много пари, като знаят, че повечето умират на бойното поле, така че малко се завръщат, за да си искат парите. Всъщност им правят добро, като ги спасяват от жалкия им живот. Използват ги винаги при нужда, на утопианците не им пука колко от тези ще загинат. Те считат че са направили услуга на човечеството, като са го освободили от толкова развратни и покварени хора, които като че ли са излезли от калта на човешката природа. Заедно с тези, те използват и хората от народите, на които са дали войска, а и изпращат честни, издигнати личности за водачи, един от които като генерал. Пращат и още двама с него, които въпреки че изпълняват неговите команди, могат да вземат и самостоятелни решения. В случай, че бъде убит, наранен или хванат, те го заместват и по този начин успяват да се справят с всяка ситуация на бойното поле.

Когато събират армия от свои хора, те набират само доброволци и никой не бива каран насила да се включи във войската, тъй като считат че насилието кара човек да бъде слаб, а и че малодушието и ненавистта обезкуражават останалите. Ако инвазията, обаче, е в собствената им страна, те използват всички, които са силни, макар и не много смели, като или ги пращат по корабите или по градските стени, така че да не могат да избягат. Никога не карат насила някого да се бие в чужда страна, но не възпрепятстват жените да последват мъжете си, ако искат, а дори напротив, окуражават и възхваляват онези, които са готови да застанат до мъжа си в предните редици на войската. Държат да бъдат заедно близките родственици, бащи и синове, обвързаните, защото човек много по-ревностно защитава близките и приятелите си, отколкото чужди хора, много често съпругът спасява жена си или бащите синовете си, и така често се бият до последен дъх, един до друг. И така от една страна използват умният метод да пращат наемници, вместо свои хора, но ако е необходимо да пратят собствена войска те го правят, като окуражават хората си, но не в излишна жестокост и кръвожадност, а чрез увеличаване на чувството за принадлежност към земята и народа си. Военните им упражнения засилват смелостта им и се счита за изключително разумно решение те да се включват в задължителното им обучение. Но доколкото никой живот не е даден, за да бъде прахосан в битка, то според тях не е непристойно да се използват първични и ужасни методи, за да бъде спестен. В най-разпалените битки, най-смелите младежи, предано пазят генерала си от врага, независимо дали свободен или в засада, следват го навсякъде, а ако бъдат убити или са изтощени, ги сменят други, които никога не побягват, дори и когато са заобиколени от оръжия или наранени, те го защитават до последен дъх от битка, смърт или нараняване.

Убиват колкото се може по-малко, предпочитат да хващат враговете си живи, отколкото да ги убиват, войската им винаги е под строй и никога не преследват врага си. Те знаят много добре, че дори и основната част от войската да е победена и разбита, когато врагът счита че войната е спечелена и тръгне да гони победените, е най-удобният случай да попадне в капан, и биейки се в безредие и без страх от опасност, точно тогава е възможно да се промени изхода от битката и да изпусне победата, която е изглеждала толкова близка доскоро и така победеният да се окаже, в крайна сметка, победител. Трудно е да се каже дали са по-добри в устройването или избягването на засади. Понякога устояват позициите си докрай, а понякога ги дават без бой, изключително трудно е да се прогнозират действията им. Ако са в лоша позиция или пък са много по-малко от врага те или се измъкват нощем или нападат внезапно, ако пък се отстъпват денем, те го правят така, че отстъплението им да изглежда по-опасно дори от атаката. Укрепват лагерите си със дълбок и голям ров и използват пръстта, която са изкопали като стена, а в тяхното изграждане участват не само робите, но и цялата войска, освен постовете за наблюдение, и така строежът е готов в по-къси срокове, отколкото се очаква. Защитата им е отлична и е трудно да се спре марша им, те могат дори да плуват в изправени редици. Във военното им обучение се включва и плуването. На коне и на крака са еднакво добри в стрелбата. Нямат мечове, а ползват ятагани, еднакво остри и тежки, с които намушкват или удрят врага. Правят военни машини и така добре ги използват, че няма вражеска армия която да се спаси от тях, без да усети мощта им, така че защитата не им върши никаква работа като се изправят пред тях, главната задача е да ги направят лесни за превземане или обсада. Ако пък се съгласят на примирие, то се спазва така строго, че няма нещо на света, което да може да го наруши. Никога не разрушават селата на врага, нито опожаряват реколтата, а дори и когато маршируват през нивята те се стремят нито човешки нито конски крак да не стъпче зърното, тъй като не се знае дали няма да е нужно да бъде използвано от тях, по-късно. Не убиват невъоръжените хора, освен ако не се уверят, че са шпиони. Предалите се градове влизат в протекцията им, а силово завладените не биват опожарявани и населението не се избива, а само военният гарнизон се поробва, останалото мирно население не се наранява. В случай че някой от градовете капитулира, те го възнаграждават богато и обратно, ако се съпротивлява бива разграбен и плячката се разпределя измежду наемната войска.

В краят на войната, те не изискват връщане на средствата, които са вложили от съюзните си, а ги получават от завладените или в пари или в земя, която им връща разходите с лихвите, днес тези земи им носят по 700000 дуката на година. Те изпращат някои от техните хора да събират репарациите, като им обещават прекрасен живот като принцове, като така парите се използват от тях на място, а остатъкът отива в Утопия или пък се използва за обработката на самата земя. Това се прави много по-често, отколкото всичко да се взема накуп. В случай, че някой реши да нападне собствената им страна и те разкрият плана, правят всичко възможно за да пренесат войната на негова територия, те се стремят всячески да предотвратят бойните действия на собственият си остров, но ако се случи, то те се защитават сами, без да използват наемници.