Томас Мор
Утопия (6)

За търговията

А сега е време да ви разкажа за връзките между хората, за търговията и за законите, които ги урегулират.

Доколкото техните градове са населявани от семейства, то самите семейства се състоят от хора, които са в родствени взаимоотношения едни с други. Жените им, разбира се, се омъжват извън семейството, но всички мъже, и синовете и внуците, живеят в една и съща къща, слушайки родителите си, докато годините не замъглят мозъците им и тогава глава на семейството става следващия по възраст. Но дори ако градът стане твърде голям или пък обратно, ако не дай боже, се случи някакво бедствие, което да доведе дотам, че да намалее населението, провизиите са така разпределени, че да не се стигне дотам един град да има повече от 6000 семейства спрямо съседния. Никое семейство не може да има под 10 или над 16 възрастни, но няма определена бройка за децата. Изключително лесно е спазването на това правило, тъй като винаги може да се дадат на отглеждане децата от едно семейство на бездетна двойка от друго.

Същото правило се спазва и за градовете, така че да няма такива, които да нарастват прекалено много и обратно да намаляват бързо, а за предотвратяване на растежа на населението на острова, те просто изпращат определена бройка хора на континента, където ако има почва, която не може да бъде обработена от тамошните жители, се създава работна колония. Там ако жителите пожелаят се присъединяват към утопиянското общество, лесно възприемат начина на живот, спазват законите и така се провеждат идеите за щастие и добър живот всред останалите нации. По конституция същата грижа се полага и на чуждата земя, така щото да стане плодородна и богата, та да стигне за изхранване и на месните и на колонията. Но ако местните откажат да се присъединят към правилата и законите, то те биват изхвърлени от границите, които счетат за техни собствени и използват сила, ако е необходимо. Ако народът откаже да им предостави и парчетата земя, които не използва, а напротив е оставена не посята и не гледана, то според закона, който гласи че всеки е длъжен да гледа земята, поне колкото да се препитава сам, то може да се стигне до война. Ако пък някакво природно бедствие или друго нещастно събитие доведе до намаляване на населението на острова, то ония в колонията се връщат обратно, дори и това да разруши колонията, то се предпочита пред това да „загине“ някой собствен град.

Нека се върнем към начина им на живот в обществото, та така, както казахме по-рано най-стария мъж в семейството е техен главатар. Съпругите слушат съпрузите си, децата — родителите и винаги по-младите слушат по-възрастните. Всеки град се разделя на 4 еднакви части, а в средата на всяка от тях е пазара, където се предлага всичко и който се управлява от няколко семейства и където всичко се разпределя между тях, като се пренася от там до къщата, като всеки баща определя и взима само онова, от което семейството се нуждае, без да плаща каквото и да било или пък да носи нещо в замяна. Няма причина на някой да се откаже нещо, поради изобилието на стоки, а и няма опасност някой да поиска нещо излишно, тъй като няма никакви мотиви за това, тъй като всеки знае и е абсолютно сигурен в снабдяването с продукти по всяко време. Тук съществува страха, че някой ще поиска да се полакоми за повече, отколкото има другия. Но там няма такава опасност. Близо до тези пазари има други с всякакви продукти, при това не само подправки, плодове и хляб, ами и различни видове риба, птици и добитък.

Има също и в градовете места, където се събира дъждовна вода, която се използва за убиване на животни и за къпане се ползва от робите им, тъй като гражданите никога не убиват собствения си добитък, тъй като считат че жалостта и добросърдечието, които са най-добрите им качества още от раждането, най-много страдат от убийството на невинни животни. Те не позволяват и нищо мръсно или немито да се продава в градовете, най-малкото защото въздухът ще се замърси и това ще застраши здравето им. На всяка улица по една обществена сграда, които отлежат на равна дистанция една от друга и се различават по имена. Сифогандите обитават една за всеки 30 фамилии, която пък се дели къщите на дадената част на две — 15 от всяка страна. В тези сгради те посрещат исканията на населението и им отговарят. Стюардите на всеки един от тях отиват в точно определен час на пазара и според бройката на хората в тази сграда те носят определеното количество провизии. Освен това тези хора се грижат много повече за болните и немощните, отколкото за който и да било друг. Те биват транспортирани и лежат в определени общински болници, като всеки град има четири такива, които са изключително големи и просторни, така че да може да поберат много болни спокойно и при това да е възможно отделянето на инфекциозно болните от всички останали, а и да се осигури покой на всички и известно усамотение. Болниците са обзаведени с всичко необходимо, за лечението на болните и всичките те са заобиколени с такава грижа и такова внимание от лекарите и нито един не лежи там извън волята си, още повече болните предпочитат да отидат в болница, отколкото да лежат вкъщи.

Едва след като болничната прислуга вземе най-доброто от магазините, което е предписано от лекаря, едва тогава се изпращат провизии в общинските сгради в следния ред — първо се снабдява Принца, божиите служители, траниборите, амбасадорите и чужденците, ако има такива те често се настаняват в отлично поддържани къщи, като практически се насочват към тях още на границата на градчето. За обяд и вечеря всички и сифогранди и простолюдие се събират заедно, хранят се заедно, освен онези които лежат в болница или са болни вкъщи. И така след като храната се сервира в обществените сгради, никой не е принуден да мъкне провизии вкъщи и то поради една проста причина, че никой не иска да се храни в собствения си дом, тъй като е и глупаво и смешно да ядеш нещо зле приготвено и да хабиш време да готвиш, след като ти е предоставена безплатна и вкусна храна на една ръка разстояние. Всичките нелеки и мръсни задължения по поддръжката на тези обществени сгради са предоставени на робите, но приготвянето на храната и подредбата на масата са предоставени само на свободните жени, които се избират от всяко семейство и се сменят през определен интервал от време. Те се разполагат на три или повече маси под номера, като мъжете застават от страната на стените, а жените срещу тях, така че ако на някоя и призлее, което се случва често на бременните или на майките с деца, тя да може, без да пречи на останалите, да стане и да отиде до сестринската стая. Това е стая за кърмене и отглеждане на деца, но там винаги има в наличност прясна вода, а и люлки за приспиване на малките и огън, където могат да им изсушат дрешките, ако са изцапани.

Децата се отглеждат от собствените си майки, освен в случай на болест или смърт, когато жените сифогранди възможно най-бързо не открият бавачка, което не е чак толкова голям проблем, тъй като те сами предлагат услугите си, считайки това за милосърдие и така детето нарича бавачката си майка. Всички деца под 5 години седят на масата с гледачите си, останалите деца и от двата пола, преди да се оженят или сервират на онези, които седят на масата, или ако не са достатъчно големи за това, стоят пазейки тишина и се хранят с онова, което им се дава, като нямат право на други изисквания към храната. По средата на първата маса, която е в горния ъгъл на помещението, седят сифогранда и съпругата му и това се счита за най-главното място на масата, до него седят двама от старейшините и после четирима от тълпата. Ако се случи да няма сифогранд, то начело стои свещеника и жена му, като след тях са всички стари и млади, при това задължително младите стоят до по-възрастните и така се избягват невъзпитаните думи и жестове, които биха били казани или показани от невъзпитаните младежи. Ястията не се сервират наведнъж, а първо най-добрите се предоставят на старците, а след това се сервира на останалите. По-възрастните представят на по-младите необичайните храни, но обичайно има достатъчно от тях за всички. И така на старите хора се гледа с полагащия им се респект, като техните съвети се следват от всички останали. И обедите и вечерите започват с лекции по морал, но достатъчно кратки за да не досадят и достатъчно ясни, за да бъдат разбрани и така на възрастните се предоставя възможността да поучат младите на нещо полезно и забавно, а и да поговорят един с друг. Беседите не се задълбочават толкова, че да не могат младите да с включат в обсъжданията, а напротив те се насърчават да говорят, така че свободно да изразят собственото си мнение и душевност. Обядват набързо, но дълго вечерят, тъй като след първото се работи, а след второто се спи. Не седят на масата без музика, винаги има плодове за десерт, някои от тях си слагат парфюм, други се пръскат с благовонни масла, така че накратко имат всичко, което могат да пожелаят, имат огромни богатства от всичко което сърце им желае и ползват благата без и най-малкото неудобство.

В селата, където хората са надалеч едни от други, всеки се храни в дома си, а всичко излишно се праща в града.