Ханс Улрих Фон Кранц
Тайните на Третия райх (9) („Аненербе“ — секретният проект на Хитлер)

Всичко започнало от една изложба…

И така, на 23 юли 1933 година изложбата „Дойче Аненербе“ била тържествено открита. Какво можели да видят посетителите, привлечени от шумната реклама? Твърде много интересни експонати. Честно казано, и аз с удоволствие бих отишъл на такава изложба. Но доколкото това беше невъзможно физически, нека мислено да се разходим из залите й.

Да започнем с всевъзможните рунически надписи. Руните са древногерманска азбука — изобщо, били са на почит при всички немски националисти, а при хитлеристите — особено. Те били твърдо свързани с „чистата раса“ и затова по всякакъв начин състарявали тяхната възраст. Сред руните, представени на изложбата, имало такива, които, според твърденията на изследователите, били ни повече, ни по-малко на 12 хиляди години (за справка: по данни на съвременните учени писмеността на Земята се е появила не повече отпреди 5–6 хилядолетия). Експонатите, които Вирт демонстрирал на посетителите, били събрани от цялата планета — от пясъците на Палестина до пещерите на Лабрадор. И това, според мнението на изследователите, било допълнителен аргумент в полза на теорията за господството на арийската раса над цялата планета.

Освен това там били представени различни поразяващи въображението артефакти. Древно оръжие, вкаменелости със странна форма, които буйната фантазия на организаторите на експозицията превръщала в оръдия на труда на древните арийци. Изложбата трябвало да покаже, че германците първи в света са преминали към сложно земеделие, първи са се научили да боравят с металите и са усвоили занаятите, у тях по-рано от всички се появило изобразителното изкуство. Не било учудващо, че покрай обикновените посетители към изложбата проявили голям интерес и нацистките вождове.

Пръв посетил „Дойче Аненербе“ Рихард Даре — един от водещите идеолози на НСДАП, отговарящ в партията за древната история и почвеническата теория. Нелош икономист, познавач на селското стопанство, увличащ се от антропологията, Даре пристигнал на мероприятието на Вирт заедно с Фридрих Хилшер, езичник и окултист, който никога не членувал в НСДАП, но се ползвал сред членовете й с огромно уважение. Именно те, след като подробно се запознали с експозицията, я препоръчали на всесилния райхсфюрер на СС Хенрих Химлер.

На 30 Юли Химлер посетил изложбата. Без преувеличение може да се каже, че този ден бил един от най-съдбоносните в германската история през последните десетилетия. Райхсфюрерът, изпитващ нездрав интерес към романтичните древни сказания, бил буквално потресен от видяното. А хитрият Вирт, който знаел как да направи впечатление, пробутвал на знаменития гост все нови и нови уникални артефакти. Например „Хроника на Ура-Линда“, книга, намерена през XVIII век и дълги години смятана за фалшификат. Тя разказвала за живота на древните германски племена, какъв бил той преди няколко хилядолетия. Хрониката била написана на старохоландски език, излязъл от употреба през XIII век и да се подправи този език практически било невъзможно! Но съдейки по стила, книгата била не оригинал, а превод от някакъв по-древен, вероятно, завинаги загубен оригинал! А ето и ръкохватка на меч, покрита с руни. Мечът бил намерен между пластовете на почва, чиято възраст била повече от 6 хиляди години! Значи германците още тогава са умеели да изготвят оръдия от желязо и са познавали руническото писмо!

Химлер нямал навика дълго да размишлява. В средата на август направил предложение на Вирт, на което той не можел да откаже, още повече че отдавна и с нетърпение го очаквал. Предложили му на базата на фондовете на изложбата и организационния й комитет да създаде институт „Наследството на предците“ („Аненербе“). Задачата на института щяла да бъде изучаване на всичко, което било свързано с историята, културата, езика и традициите на древните германци. Ръководител на „Аненербе“ станал самият Вирт, негов заместник — споменатият вече Хилшер. На първо време финансирането на института се извършвало от бюджета на Министерството на селското стопанство, глава на което бил не кой да е, а Даре. Химлер негласно осъществявал ръководството на цялото начинание.

Първата работа на „Аненербе“ била да се заеме с монополизацията на древногерманските изследвания. В течение на няколко месеца той интегрирал в състава си всички научни групи, занимаващи се със сходна проблематика. Там, където това било невъзможно (например в катедрите на големите университети), практически възниквали филиали на „Наследството на предците“. С една дума, Вирт действал на принципа: „Ако планината не можела да отиде при Мохамед, то Мохамед отивал при планината“. Именно по такъв начин под негово ръководство преминал и моят баща. През 1937 година „Аненербе“ се състоял от почти половин стотица институти. Именно тогава Химлер го взел под свое еднолично ръководство, включвайки го в структурата на СС. Всички сътрудници на „Наследството на предците“, започвайки от самия Вирт и завършвайки с обикновените лаборанти, автоматично получили есесовски звания, при това твърде високи.

От този момент „Аненербе“ започнал все повече да се отклонява от строго научните изследвания. Отклоняването към духа, мистиката и магиите все повече се увеличавало. Независимо от това, че в програмните си документи „Наследството на предците“ заявявало за пълната научност на всичките си изследвания, окултните практики като нов отрасъл на знания били достатъчно здраво вградени в структурата на института. За работата на „Аненербе“ били изразходвани огромни средства — повече, отколкото американците похарчили за своя „Манхатънски проект“ (който, ще открехна завесата на тайната — завършил с неуспех). Изследванията се водели с колосален размах, милиони марки се прахосвали, от гледна точка на рационалния човек — за пълни глупости. Нима „Аненербе“ действително се оказал голяма и безполезна играчка, предмет на разкоша за вождовете на нацистката империя? Нима трудът на хиляди хора и огромните средства се насочвали за химерни цели и не давали никакъв ефект? Ако се вярва на някои научни книжки, издадени след войната, така е и било. Но аз някак си не им вярвах…

Интересна и тайнствена ми се стори още една фигура, свързана с „Аненербе“. След преминаването на института в структурата на СС бил назначен негов управител — стандартенфюрерът от СС Волфрам Сиверс, човек с университетско образование, който трябвало да играе ролята на „свързочник“ между учените и Химлер. Тази роля той изпълнявал твърде успешно, без да остава повърхностен наблюдател, а прониквайки дълбоко в работите на института. Там го приемали като свой, защото Сиверс бил ученик на Фридрих Хилшер! Огромен чернобрад човек с пронизващ поглед, за дълги години той останал символ на „Аненербе“. Но дори и това не е най-интересното. Най-интересното е по какъв начин Сиверс приключил дните си. А завършил живота си той на бесилката с присъда на Нюрнбергския трибунал.

Нека да помислим малко. Ако „Аненербе“ е бил толкова безобиден, точно колкото и безполезен, институт, то защо е трябвало да обесят неговия ръководител, без да е извършил никакви злодейства? Есесовци с къде по-високи чинове дори не отишли в затвора, а сравнително „дребната риба“ Сиверс побързали да обесят. При това, ако се вярва на слуховете, обесили го със страшна бързина, след набързо проведен процес, а по време на предварителния затвор прекъснали всичките му канали за връзка с външния свят. Сиверс бил съден от американци и англичани, без да бъдат допуснати практически руснаци и французи. Подозрителни подробности, нали? За какво би могъл да проговори Сиверс, което не би се харесало на победителите?

Да започнем от информацията за „Аненербе“, публикувана в публичните издания. Просто да се замълчи за съществуването на толкова мощен научен център било невъзможно, затова се постарали да го принизят и олекотят с тонове лъжи. Но някои полезни неща все пак можем да узнаем.

Известно е, например че есесовските учени са се занимавали с много сериозни историко-културологични въпроси. Например с история на Свещения Граал, споровете, за който не спират до ден-днешен, и бяха подгрети от издаването на известната книга на Дан Браун. По-нататък те внимателно изследвали всички еретични учения и окултни школи, в това число и обществото на алхимиците и ордена на розенкройцерите. Освен това организирали тибетски експедиции с неопределени цели и изучавали пророчествата на Нострадамус.

От началото на войната специалистите на „Аненербе“ вървели след победоносния вермахт, приемайки под своя „опека“ съкровищата на европейските музеи и библиотеки. Те внимателно избирали всякакви артефакти, свързани с древната германска история, в частност, и с любопитни страници от германската история изобщо. През 1940 година Сиверс създал специалния „Айнзацщаб“, филиал, на който имало практически във всички големи европейски градове — Берлин, Белград, Солун, Будапеща, Ница, Брюксел, Амстердам, Копенхаген, Осло… В тях се трудили 350 специалисти, експерти с блестящо образование, прекрасна научна кариера и учени степени. Те разкопавали могили в Украйна, провеждали археологически изследвания в Париж и Амстердам, търсели и намирали древни съкровища и лагери. Впрочем и музейните колекции на европейските страни се подлагали на внимателни „ревизии“, а най-ценните, от тяхна гледна точка, се извозвали в Германия. Всъщност след войната повечето от тях не били намерени. За съдбата на изчезналите колекции се носели най-различни слухове. Ще се опитаме все пак да се доберем до истината.

И така, това е картината на дейността на „Аненербе“, която любознателният читател може да получи от множеството книжки. И отново наяве излиза странното противоречие: огромен размах на дейност, прекрасни специалисти — и ни най-малък практически ефект. Все едно някой, след като построил атомен реактор, да започне да ви доказва, че това не е повече от конструктор за деца от младша училищна възраст. Не ви се вярва? На мен също. Нека да разберем заедно…