Ханс Улрих Фон Кранц
Тайните на Третия райх (2) („Аненербе“ — секретният проект на Хитлер)

Как започна всичко…

Малко преди смъртта на баща ми намерих в бюрото му изрезка от вестник. Написаното беше на немски език, което, впрочем, не беше пречка за мен; немски и испански владея еднакво добре. Статията беше озаглавена „Руските секретни архиви“. В нея се разказваше за това, че лидерът на Съветския съюз Горбачов разрешил да се отворят засекретените документи, някога иззети и изнесени от Германия. Няколко реда бяха подчертани с червено:

Сред секретните фондове има документи, които се отнасят за дейността на държавните органи и спецслужбите на Третия райх. Има и съвсем странни фондове. Когато през 1945 година Червената армия успешно настъпвала в Долна Силезия, руски десантници завзели старинния замък Алтан. Нападението се оказало неочаквано за обитателите му — есесовци с високи чинове, които тъкмо се канели да изнесат от замъка някакви книжа. Не им стигнали само няколко часа да свършат това. Руските войници взели книжата със себе си. Отначало помислили, че това са военни планове или чертежи на секретна техника. Но не — текстовете на документите напомняли страници от някакъв фантастичен роман. Ставало дума за окултни науки, за магическа психология; там се намирали протоколите на масонски ложи и информация за тайни общества, изследвания на загадъчната тибетска страна Шамбала и на не по-малко тайнствения институт „Аненербе“. Документите незабавно били засекретени и комунистите дълги години ги съхранявали в тайните си архиви. Днес в Русия се провежда перестройка и вратите на архивите са широко отворени. Скоро първите изследователи ще могат да се докоснат до тези сензационни материали.

Както вече стана дума, през свободното си време изучавах историята на Третия райх и можех да се похваля с доста обширни познания. При все това за никакви окултни занимания на нацистката върхушка не ми беше известно. Тогава мислех, че това е било неизвестно и на моя баща и затова не му задавах никакви въпроси. За което сега много съжалявам — може би последните ми разследвания щяха да вървят по-бързо.

Но предчувствайки интересната тема, незабавно започнах да проучвам всичко, което можеше да има отношение към нея. Не отведнъж, не веднага започнаха да ми попадат отделни факти, случайни споменавания, откъси от важна информация. Имах усещането, че някой е разкъсал куп документи на малки късчета и ги е разхвърлял в гората, а аз се опитвах да ги събера. Но трудностите само ме пришпорваха. Впрочем не знам как би завършила дилетантската ми идея, ако не беше находката на чардака на нашия дом след смъртта на баща ми.

И сега, когато пиша тези редове, той стои пред мен — този стар, олющен сейф, произведен от фирмата „Манесман“ през 1936 година. За тези години бях свикнал с вида му. Спомням си, когато за първи път го отворих и взех в ръцете си дебелите папки с документи. Най-отгоре лежаха няколко досиета. Бях учуден — защо му е трябвало на баща ми толкова години да пази сведения за отдавна умрели хора, вероятно нямащи никакво отношение към него?

И едва после, след като се задълбочих в четене на написаните на машина редове, разбрах. Тези хора са били пряко свързани не само със съдбата на моя баща, но и със съдбата на цяла Германия и на целия свят. Защото именно те — волю или неволю — са били учители на Адолф Хитлер.

През изминалите години узнах за тях много нови неща, които липсваха в досиетата на моя баща. Източниците на информация няма да разкривам — някои сведения са получени по не съвсем редовен начин, други са ми предадени при условие да пазя най-строга тайна. И така, ще започна с първия от тях, когото в кръговете на тайнствения институт „Аненербе“, или „Наследството на предците“, наричали предтеча.