Джефри Арчър
Пътеки на славата (20)

След 1924 г.

Джордж Лей Мелъри

Тялото на Джордж бе открито на 1 май 1999 г. на височина 8156 метра. В портфейла му нямаше снимка на жена му Рут, не беше намерен и фотоапаратът. И до днес алпинисткото братство е разделено по въпроса дали той е първият човек, стъпил на Еверест. Малцина се съмняват, че е бил способен да го направи.

Сенди Ървин

Когато „Таймс“ съобщил за смъртта на Ървин, три жени заявили, че са негови годеници.

Въпреки няколкото специално организирани експедиции, тялото му не е намерено. През 1975 г. китайският алпинист Су Дзин казал на свой колега, че се е натъкнал на тялото на „мъртъв англичанин“, замръзнало в тясно дере на височина 8300 метра. Няколко дни по-късно, преди да бъде разпитан по-подробно, Су Дзин бил пометен от лавина.

Рут Мелъри

След смъртта на Джордж семейството му остава в Съри, където Рут живее до края на живота си. Умира от рак на гърдата през 1942 г., на петдесетгодишна възраст.

Сър Трафърд Лей Мелъри, вицемаршал от Кралските военновъздушни сили, рицар-командир на Ордена на купела

Братът на Мелъри Трафърд загива в Алпите през ноември 1944 г., на петдесет и две години, докато летял да поеме командването на съюзните военновъздушни сили в Тихия океан. Предполага се, че той е управлявал самолета.

Артър С. Бенсън

През 1915 г. преподавателят на Мелъри става директор на Магдалин Колидж и остава на тази длъжност до 1925 г. Автор е на трогателното похвално слово за Мелъри за мемориалната служба в Кеймбридж, но бил твърде болен, за да го прочете лично. Най-известен е като автор на „Страната на надеждата и славата“.

Умира през 1925 г., на шестдесет и три годишна възраст.

Алпинистите

Бригаден генерал Ч. Дж. Брус, кавалер на Кралския викториански орден.

Участва в десанта в Галиполи и командва полк на северозападната граница. Председател на Алпийския клуб от 1923 до 1925 г. През 1931 г. е назначен за командващ Пети стрелкови полк на гурките.

Умира през 1939 г., на седемдесет и три годишна възраст.

Джефри Йънг, доктор по литература, член на Кралското литературно дружество.

През 1925 г. става съветник на фондация „Рокфелер“. От 1932 г. преподава педагогика в Лондонския университет. Председател на Алпийския клуб от 1940 до 1943 г. Изкачва Матерхорн (4478 метра) през 1928 г., на петдесет и две годишна възраст, както и Цинал Ротори (4221 метра) през 1935 г., на петдесет и девет, въпреки изкуствения си крак.

Умира през 1958 г., на осемдесет и две годишна възраст.

Джордж Финч, член на Кралското дружество, член на Ордена на Британската империя.

Става член на Кралското дружество през 1938 г. Председател на Алпийския клуб от 1959 до 1961 г. През 1931 г. трима негови приятели загиват в Алпите и той вече не се занимава активно с алпинизъм.

Умира през 1970 г., на осемдесет и две годишна възраст.

Синът му Питър Финч става актьор, печели посмъртно „Оскар“ за ролята си в „Телевизионна мрежа“.

Генерал-лейтенант сър Едуард Нортън, рицар на Британската империя.

Продължил кариерата си на професионален войник, личен адютант на крал Джордж V, по-късно военен губернатор на Хонконг. През 1926 г. е награден с Медала на учредителите на Кралското географско дружество.

Носител на световния рекорд за най-високо изкачване (8572 метра) до 1953 г., когато сър Едмънд Хилари и шерпът Тензинг Норгей покоряват Еверест.

Умира през 1970 г., на седемдесетгодишна възраст.

Т. Хауърд Съмървил, носител на Ордена на Британската империя, член на Кралското хирургическо дружество.

Работи като хирург в мисионерската болница в Траванкор, Южна Индия, където става един от водещите авторитети по лечение на язва на дванадесетопръстника. Прекратява професионалната си кариера през 1956 г. и се връща в Англия. Председател на Алпийския клуб от 1962 до 1965 г.

Умира през 1975 г. след преход в Лейк Дистрикт, на осемдесет и пет годишна възраст.

Професор Ноуъл Оудъл

През 1936 г. комисията „Еверест“ отхвърля молбата на Оудъл да участва в експедицията до върха поради напреднала възраст — петдесет и една години. През същата година той изкачва Нанда Деви (7817 метра), най-високият връх, покоряван по онова време. Никой от експедицията до Еверест не успял да се изкачи на повече от 7300 метра.

Оудъл прекарва остатъка от професионалния си живот като геолог, професор в Харвард и Макгил. След пенсионирането си се връща в Кеймбридж и става почетен член на Клеър Колидж.

Умира през 1981 г., на деветдесет и шест годишна възраст.

Капитан Джон Ноуъл

Продължил кариерата си като професионален фотограф и кинодеец. Филмът му „Епопеята Еверест“ е гледан от повече от милион зрители във Великобритания и Америка. Творбите му се пазят в Националния филмов архив.

Ноуъл умира през 1987 г., на деветдесет и девет годишна възраст.

Кралското географско дружество.

Сър Франсис Йънгхъсбенд, рицар-командир на Звездата на Индия, рицар-командир на Индийската империя

Остава председател на комисията „Еверест“ до 1934 г. През 1925 г. издава бестселъра „Епопеята на Монт Еверест“ и дарява всички приходи на Кралското географско дружество. През 1936 г. основава Световния конгрес на вероизповеданията.

Умира през 1942 г., на седемдесет и две годишна възраст.

Артър Хинкс, член на Кралското дружество, командир на Ордена на Британската империя

През 1912 г. става носител на златния медал на Кралското астрономическо дружество. През 1913 г. е избран за член на Кралското дружество. През 1920 г. става командир на Ордена на Британската империя за приносите му в планинарството. През 1938 г. е награден с Викторианския медал на Кралското географско дружество и остава секретар на комисията „Еверест“ до 1939 г.

Умира през 1945 г., на седемдесет и две годишна възраст.

Приятелите на Мелъри

Гай Бълок

През 1938 г. става дипломатически представител в Еквадор. През 1944 г. е назначен за главен консул в Бразавил.

Умира през 1958 г., на осемдесет и две годишна възраст.

Мери Ан „Коти“ Сандърс

След фалита на баща си работи като продавачка в „Улуъртс“. По-късно става автор на бестселъри и пише под псевдонима Ан Бридж. Джордж Мелъри е прототип на някои от героите й. Омъжва се за дипломата сър Оуен О’Мали и остава близка приятелка на семейство Мелъри.

Умира през 1974 г., на осемдесет и шест години.

Семейство Мелъри

Преподобният Хърбърт Лей Мелъри

През 1931 г. бащата на Джордж става каноник на катедралата в Честър. Умира през 1943 г., на осемдесет и седем години.

Мисис Ани Мелъри

Ани надживява съпруга си, двамата си сина и двете си снахи. Умира през 1946 г., на осемдесет и три години.

Сестрите на Мелъри

Мери, мисис Ралф Брук, умира през 1983 г., на деветдесет и осем години.

Ейви, мисис Хари Лонгридж, умира през 1989 г., на сто и две години.

Децата на Мелъри

Клеър завършва Кеймбридж с почетно отличие. Омъжва се за американския учен Глен Миликън, мести се в Калифорния и ражда трима сина. Съпругът й загива през 1947 г. при катерене в Тенеси и подобно на майка си Клеър сама отглежда децата си.

Умира през 2001 г., на осемдесет и пет години.

Беридж става лекар и се омъжва за Дейвид Робъртсън, професор по английски в Колумбийския университет и автор на книгата „Джордж Мелъри“. Имат трима синове. Подобно на майка си, тя се разболява от рак на гърдата и умира през 1953 г., на тридесет и шест годишна възраст.

Джон емигрира в Южна Африка, където работи като хидроинженер. Женен е и има пет деца. Едно от тях е Джордж Лей Мелъри II.

Джордж Лей Мелъри II

Внукът на Мелъри е старши строителен инженер и проектира завод за обезсоляване на вода по поръчка на Градския съвет на Мелбърн, Австралия.

В 5:30 сутринта на 14 март 1995 г. Джордж Лей Мелъри II остави на Еверест ламинирана фотография на Джордж и Рут. По собствените му думи така „ознаменува успешното завършване на едно малко необичайно семейно начинание“.