Георги Коновски
Минало бешело (9)

9.

Сериозно учене. И обсъждания, и писмени работи — всеки ден проверявах поне петдесетина. От четири класа. Но проверявах в училище — имам правило: у дома си е наше, никаква външна работа! Каквото трябва — където трябва. Да мъкна мрежички с тетрадки? Да, бе…

Учениците интересни, мислещи, оригинални, амбициозни в добрия смисъл на думата. Едно момиченце беше метър и педя. Гаджето му — към два метра. Разделиха се сетне, тя стана известна журналистка. Та и досега…

Бях класен. Комсомолският секретар — да не сгреша! — се казваше Светозар. Отличник. Футболист. С гадже в осми клас (след подготвителен). Кога успяваше…

Но невинаги. Обсъждаме „Евгений Онегин“. Усещам — манкира, крие се, не участва като друг път активно. Питам го — защо Онегин застрелва Ленски? Класически отговор — заради страха от обществото, да не го определи като страхливец…

Светльо казва: „Ами защото му е приятел и го обича…“.

Ха сега, де?

Обича и убива?

Аргументира се: „Разликата в годините им е десет. Онегин е изживял разочарованията, станал е циничен и безразличен към красивото, не иска Ленски да преживее това разочарование. И затова го застрелва — да умре млад…“.

Брех! Такива работи в дебелите книги няма… Обаче, е логичен и точно в духа на Пушкин и Онегин…

Завъртях му шестицата и го предупредих, че следващия час ще го препитам ПО текста на романа. Прочете го…