Георги Коновски
Минало бешело (6)

6.

И пак по член 64 — в големия град трудно се намира работа, местата са заети от хора с полувисше, вписали се в системата, познати на шефовете, удобни…

Аз пък отивам в СПТУ по туризъм.

Кабинетът ми е на втория етаж, но се налага да слизам за дневника до първия. А до учителската стая е голямата зала за практика. Казано направо — за готвене…

Продуктите осигурява държавата. Учениците се учат с тях. И са просто преяли. Приготвят туй или онуй и чакат някой да го опита. Защото повече не могат. Дори без да пазят диета.

Затова всеки минаващ учител или ученик е канен вътре. Ама то веднъж, дваж… Накрая само махваш с ръка.

Под прозорците — първи етаж — редовно висят техни познати. И си хапват.

Никой не пречи — нали вече всичко е отчетено, работата е свършена…

Иначе… Нормални ученици. Е, имаше и…

Абе, викаха ме веднъж да присъствам на разпит на една ученичка. Имаше изнасилване — вечер, на таван. Приятелката й пострадала. Бащата беснял, пък казал — ако й купят „Москвич“, няма да ги съди. Да, обаче законът не е на това мнение. И почнаха процедурите.

Аз, както казах, бях извикан като педагог на разпита на момичето, завело жертвата. Питат я: „Защо?“ — „Ами те искаха някое момиче…“ Следователят я гледа: „А защо ти не се предложи?“. Отговорът… „Ами те си ме знаят от осми клас, искаха нещо ново, различно…“.

Съдиха ги, де…

В училището се водеха и занятия с вечерници. Караха ги с автобусите от Албена, привечер, след 17 часа. Лелките почнали деня рано — още в 7 заминаваха, прибират се капнали и… На училище! Някои направо заспиваха по чиновете.

Но — сериозно казано — учеха. Вече разбрали, че им трябва образование. Поне като ценз. И, свикнали на постоянен и последователен труд, вземаха тройките.

Веднъж един от тях ме гледа, гледа, пък накрая остана и пита отде съм. Казвам му, смее се…

Оказа се познат. Семействата бяха приятелски, аз даже виках на баща му „Гол кокал в празна тенджера“, когато ме ядосаше. След осми клас се преместиха в София и изчезнаха. Пък той избягал от дома си, почнал работа тук и там, накрая в Албена. Готвеха го за някакъв дребен шеф — разтропан беше, обаче нужно образование. И — ето го…

Така че съм преподавал и на набор 1953 — най-старите ми ученици…

Три пъти седмично ходех до месокомбината. И там имаше паралелка. Заделили една барака в двора, вътре създали обстановката, учеше се.

Пристигат нейде след 17,30, уморени… И вадят от джобовете какво ли не — филета, суджуци, шунки. Най-напред хапването, а, докато ядем, аз ги въвеждам в новата тема. Хапнали, освежени — говорим, говорим и… Почват да задрямват. Как са учели после математика и физика — не знам…

Изкарах така един срок. Титулярката се върна след раждане и ме запратиха в Батово.