Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Най-приемливи ергени (1)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Kiss Me If You Can, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,3 (× 45 гласа)

Информация

Сканиране
Интернет
Корекция и форматиране
Regi (2020)

Издание:

Автор: Карли Филипс

Заглавие: Целуни ме, ако можеш

Преводач: Анета Макариева-Лесева

Издание: първо

Издател: Санома Блясък България

Град на издателя: София

Година на издаване: 2012

Тип: роман (не е указано)

Националност: американска

Печатница: Инвестпрес АД

Редактор: Мая Жилиева

Коректор: Мая Жилиева

ISBN: 978-954-399-001-6

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/11073

История

  1. — Добавяне

Глава десета

Лекси и Куп се появиха в магазина „Винтидж бижута“. Анна им обясни, че баща й внезапно е заминал извън града. Отишъл на риба, каза тя, като поклати глава видимо ядосана. Докато не се върне, нямаше да получат информация. Лекси се надяваше, че ще имат по-голяма полза от бащата на Куп.

Само че Куп бе забравил, че тази вечер в бара имаше дамско парти. Мястото беше претъпкано и старият хвърчеше да сервира питиета. Това означаваше, че двамата трябваше да чакат, докато Джак има време да говори. Слава богу, че поне им бе запазил същата маса в дъното.

Тъй като не познаваше никого на бара, Лекси се настани на масата. Куп отиде да поръча и да поздрави хората, които познаваше. Присъстващите жени го наобиколиха, заговаряха го и провокираха интереса му. Правеше му чест, че не пренебрегна никоя от жените, но Лекси едва сдържаше ревността си.

Все пак реши, че ролята на чудовище не й подхожда, измъкна лаптопа си, за да нахвърля отделни думи, характеризиращи Куп и работата му, които да използва за сайта му. Все още искаше да прочете книгата, макар че усещането за сайта дойде някак естествено. Винаги започваше със схема за цветовете — направи няколко варианта, за да има избор.

— Пак си тук. Впечатлен съм. Значи брат ми не е успял да те уплаши. — Мат Купър дръпна един стол и седна при нея.

Тя се усмихна насила, защото още я беше яд на Куп.

— С брат ти имаме съвместна работа.

Мат повдигна едната си вежда. По изпитателния поглед заприлича на брат си, но не достатъчно, за да засенчи Куп на външен вид. Мат беше красив, но не така убийствено като Куп. Поне такова бе предубеденото мнение на Лекси.

— Съвместна или интимна работа? — попита той.

Лекси завъртя очи.

— Май братята Купър все задават въпроси.

— В кръвта ни е — ухили се Мат. — Е?

Лекси разбра, че той няма да се откаже, докато не получи откровен отговор.

— И двете. Но точно сега работя върху уебсайта му. — Нямаше никакво намерение да му разкрива каквото и да било за пръстена. Това си беше работа на Куп, не нейна.

— За какво му е притрябвал уебсайт? — попита Мат, явно объркан.

— Той е публикуван автор. А авторите се нуждаят от уебсайтове. Не е ли ясно? — зачуди се тя.

Мат облещи очи и се изсмя.

— Стига бе! Писането му е само хоби. Той е криминален репортер. Това работи.

Ако Мат вярваше в това, значи изобщо не познаваше брат си. Знаеше, че трябва да си замълчи, но не можа.

— Чел ли си книгата му?

Можеше да е и по-остра.

— Не съм много по четеното. — Мат сведе поглед към надрасканата дървена маса. Поне изглеждаше притеснен от липсата си на интерес.

— Купи ли си книга, за да го подкрепиш? — продължи Лекси.

Той се размърда от неудобство.

Явно не му беше приятно да го разпитват, помисли си доволна тя.

— Тиражът беше малък. Книгата трудно се намираше — най-после отговори той.

Задоволството й повехна.

— Не е много по братски. — Тя бръкна в голямата си чанта и измъкна книгата, която бе взела от апартамента на Куп.

— Ето, прочети я. — Тя бутна книгата в ръката му. Просто щеше да си вземе друга бройка.

За нейна изненада той избухна в смях.

— Разбирам защо брат ми те харесва. Красива, умна и лоялна.

— Май ти приличам на кученце!

— Нищо подобно. Стъпало — да кажем направо цяла стълба — по-нагоре от бившата му жена. Не го казвам от любезност.

Лекси не искаше да се впуска в разговори за стюардесата, бивша съпруга.

— Ще го броя за комплимент. — Надяваше се Мат да спре дотам.

Куп се появи в най-точния миг, помисли си Лекси.

— Да не ви прекъсвам? — попита той, а погледът му скачаше от Лекси към Мат.

Ядовитите пламъчета в очите му й подсказаха, че и той не е имунизиран от ревност.

— Просто правя компания на дамата. Вече е време да се прибирам при жена си. — Без да бърза, Мат стана от мястото си, потупа брат си по гърба, намигна на Лекси и се отдалечи със смях.

— Голям досадник — измрънка Куп. — Поръчах бургери, картофки и напитки. Надявам се нямаш нищо против.

Стомахът й изведнъж закъркори и тя се усмихна.

— Абсолютно не.

През следващите няколко минути, докато чакаха храната, Лекси и Куп обсъдиха общия тон, който трябваше да носи сайта. Погледнаха набързо цветовите комбинации, но светлината в бара не беше достатъчно добра, така че отложиха обсъждането за друг път.

После се насладиха на вечерята и междувременно обсъдиха това-онова, като избягваха темата за пръстена и баба й. Откриха, че имат еднакъв вкус за музика и филми.

С никой друг мъж не бе общувала така свободно, както с Куп, макар сексуалното напрежение да си оставаше между тях. Макар че още я беше яд на него, не можеше да отрече колко много го желаеше.

Той бутна чинията си напред и се облегна на стола.

— Натъпках се.

Тя се разсмя.

— Аз също. Баща ти прави вкусни бургери.

— Не забравяй да му го кажеш. — Изведнъж той посегна към телефона си, който вибрираше. Провери номера и вдигна.

— Куп на телефона. — Докато слушаше, приятното му изражение се промени за миг. — Идвам веднага — каза той и затвори.

— Работа ли? — попита тя.

Той кимна.

— Задача. Голям пожар в покрайнините на града. Трябва да отида. — Нямаше намерение да се измъква от задълженията си и тя не би си помислила да го отклонява.

— Ще се прибера вкъщи. Имам много да чета — обясни Лекси, но после се сети. — Всъщност…

— Какво?

— Дадох на брат ти моята книга.

— Какво си направила? — попита Куп, шокиран от думите й. — Защо, по дяволите, трябваше да го правиш? — И защо, да му се не види, Мат я беше приел?

Никога преди не бе проявявал интерес към писателската дейност на Куп. И тъй като първата книга не беше голяма сензация, не бе вдигал много шум около нея. Но семейството му знаеше. Беше дал подписано копие на баща си, макар че едва ли старият я беше чел. А Мат никога не бе се интересувал от хобито на брат си, така че нямаше нужда да се излага на присмех.

И защо изобщо водеше този разговор с Лекси, когато имаше да отразява събитие?

— Ето. — Той й подаде ключа от апартамента си. — Защо не отидеш у нас? Има цял кашон с книги в гардероба в коридора. Можеш да си вземеш да четеш и да ме изчакаш, докато дойда. Аз ще говоря с баща си за достъпа до досиетата по-късно или утре сутрин.

Тя се поколеба, затова той грабна ръката й и сложи ключа в дланта й, после сгъна пръстите около него.

— Няма да бягаш от онова невероятно хубаво нещо помежду ни само защото още си ми ядосана.

Тя погледна ръката си.

— Така ли? — Устните й се извиха в усмивка, с която му каза, че този път тя ще води играта.

— Няма. Ще говорим за това, както и за това, че даде книгата на брат ми, по-късно. Вкъщи. — Целуна я набързо по устата и хукна да отразява събитието.

 

 

Едно от най-любимите занимания на Лекси бе да похапва ванилов сладолед с шоколадов чипс, докато си чете или работи, затова се отби в магазина да купи една кутия на път за апартамента на Куп. На входа срещна Сара, облечена в униформа, която тъкмо излизаше.

— Хей! — Махна й тя. — Куп не си е у дома.

Лекси се поколеба, после й показа ключовете.

Сара облещи очи.

— Виж ти, виж ти! — Тя искрено се усмихна. — Явно наистина си е паднал по теб.

— Имам чувството, че одобряваш.

Сара се разсмя.

— Да, изглежда си права.

Само защото Сара не можеше да види какво става в главата на Лекси. Заради всичките тревоги напоследък имаше чувство, че светът се стоварва върху нея. Одобряващата усмивка на Сара само увеличаваше напрежението.

Побъбриха още няколко минути и Сара тръгна на работа. Лекси влезе в апартамента на Куп, намери кашона с книгите и си взе една.

Преди да се настани да чете, отвори лаптопа си и започна да сърфира, разглеждайки места, на които още не бе ходила.

Разглеждането на бъдещи дестинации я успокояваше. Помагаше й мисълта, че има къде да отиде, когато приключи тази бъркотия с пръстена. Дотогава от „Хот Зоун“ Лекси щеше да разполага с добра сума, която да разпредели между спестявания и пътешествия. Надяваше се, че и кръвното на баба й ще е под контрол. Шарлът щеше да е напреднала достатъчно, за да си разменят имейли, и Лекси можеше да тръгне спокойна, макар че нямаше да остане дълго, както обикновено. Колкото повече баба й остаряваше, толкова по-кратки ставаха пътешествията на Лекси.

Ами Куп?

Предвид желанието му да пише за тази история не би трябвало да се вълнува. Защото той бе прав. Писателят трябва да пише. А колкото и да не й допадаше, не можеше да го спре. Не можеше и да се откаже от компанията му, докато вървеше разследването. Но не се съмняваше, че щом тръгне на поредното си пътешествие, той не би я чакал.

Тази мисъл я накара да потръпне. Въпреки това желанието да замине бе по-силно.

 

 

Куп се прибра чак към два сутринта. Изтощен, той изкачи стълбите до входа на сградата и очакваше да намери Лекси заспала в леглото. Не си представяше нито една по-приятна причина да се върне и с тази мисъл полетя нагоре.

Хвана се за парапета и се учуди как успя да стигне дотам толкова бързо. Задиша дълбоко, за да успокои лудо препускащото си сърце, и си напомни да не свиква толкова с присъствието й. Трепетното му очакване да се прибере у дома при Лекси бе сигурен начин да разбие сърцето си.

Наслади се на мига. Отдавайки се на тази мисъл, той влезе в жилището си.

— Хей! — каза той, изненадан, че лампите в хола му още светеха, а Лекси се бе свила на дивана и четеше книгата му.

Тя едва откъсна поглед.

— Късно е.

— Знам. Но почти привършвам. — И тя му махна да почака.

Беше се преоблякла в една от неговите тениски, прекалено голяма за дребната й фигура, и цепката между гърдите й се виждаше. Искаше му се да откъсне вниманието си от книгата му, но дълбоко в себе си остана доволен, че е така погълната от историята.

Той се метна в леглото, докато лампите в съседната стая още светеха, защото знаеше, че тя ще се изкуши да дойде. Беше любопитен какво всъщност си мисли за неговите творчески способности. Защото Куп се ужасяваше от провал в тази най-важна сфера в живота си.

 

 

Куп се събуди и видя Лекси, подпряла глава на ръцете си, да съзерцава тавана. Утрото бе една от малкото възможности, когато можеше да я види без очила, и той се наслади на гледката, преди тя да усети, че е буден. Не прекарваше много време на открито и кожата й бе светла, почти порцеланова, със ситни лунички по носа и бузите.

Той се пресегна и прокара върха на пръста си по тясното й носле.

— Отдавна ли си будна?

— Не много отдавна. — Тя се усмихна и се завъртя настрани, като се подпря на едната си ръка.

— В колко си легна снощи?

— Скоро след теб, но ти вече здраво спеше.

Той кимна. Моментално се беше унесъл, изтощен от часовете на крак и вдишания пушек от палежа.

Тази сутрин все още усещаше ефекта.

— Защо си станала толкова рано?

— Шест часа са ми достатъчни.

В неговата професия работното време беше непредсказуемо, затова и той бе свикнал с по-малко сън.

— Е, ще ми кажеш ли как намираш книгата? — зададе той въпроса, който се въртеше в главата му, откакто бе отворил очи.

Тя лениво се усмихна.

— Не можах да я оставя.

Това го беше забелязал.

— И?

— Написал си страхотна книга, Куп. Така ме грабна интригата, героите са реалистични, напрежението — невероятно. Наистина се чете на един дъх!

Всичко, което каза, бе вярно, но дълбоко в тези нейни интелигентни очи той долови още нещо.

— Какво ми спестяваш? — попита той, чудейки се кога се превърна в мазохист.

В леглото си имаше красива жена, която му правеше комплименти за работата, а той ровеше за още нещо.

Тя седна с лице към него.

— Добре, ще ти кажа.

Той се облегна на таблата на леглото и се приготви да поеме критика, която едва ли щеше да му хареса, колкото и да искаше да я чуе.

— Долових проблем с обстановката — каза тя с явно колебание дали да продължи.

— Всичко е наред. Ще го преглътна. — Той махна с ръка. — Давай!

Тя облиза устни. Съзнанието му се опита да не обръща внимание на този жест, но тялото му не се подчиняваше и възбудата напираше.

— Ами просто… Добре, да вземем сцената в Източен Харлем, където ченгето търси главния заподозрян. Ние сме в мислите му, разбираме за силните му емоции и причините за тях. Но какво вижда той на улицата? — Тя оживено жестикулираше. — Можеше да е навсякъде другаде. Липсват цветовете, ароматите на мястото. Думите трябва да изскачат от страницата. Бил ли си някога там? — попита тя.

— Разбира се. — Източен Харлем бе на крачка от дома му. Беше описал личните си наблюдения.

— Тогава? Трябва да покажеш етническата пъстрота, уханията на различните националности, ароматите, долитащи от ресторантите. Ритъм на салса, долитащ през някой отворен прозорец. — Тя защрака с пръсти във въображаем ритъм. — Доловени думи на различни езици и хора от различни възрасти, изпълнили улиците. — Очите й проблясваха от плам и вълнение, докато го въвличаше в света, изграден от думите и енергията й.

Във въображението му изплува жива картина на Източен Харлем, почувства как се разхожда по улиците в душна нощ, попивайки усещанията, които тя му рисуваше.

Адреналин нахлу в тялото му и усети как тя го мотивира да пише, точно както след първата им вечер.

Той се наведе и докосната устните й прекалено бързо.

— За какво беше това? — попита тя с разширени зеници и хриптящ глас. — Не ти ли стигаше критиката?

— Отвори ми очите за някои неща. Знаеш ли, че току-що усетих всичко, което ми описваше?

— Наистина? — Тя кимна с глава и един кичур закачливо се спусна на лицето й.

— Ще ти върна услугата. — Той оправи косата й с една ръка.

Лекси се усмихна, готова да забрави за критиката заради докосването на ръцете му. Каквито и проблеми да заставаха между тях, не биха устояли на огъня, който двамата запалваха между чаршафите. Посегна към нея, но тя вече бе решила, че този път тя ще води играта. За баланс.

Закачи крака си на глезена му и като го използва за опора, се преметна отгоре му.

— Сега ще те изпитам — доволно каза той с дрезгав глас.

Очите му помътняха от желание.

— Мисля, че не ме разбра. Аз ще изпитам теб.

— Направи го! — И той й предостави великолепното си тяло.

Започна отгоре. Допря устни до неговите. Без да бърза, го опита с език, после го облиза, закачливо го гризна. Искаше да му предаде възбудата си.

Той пусна едната си ръка по гърба й и я притисна силно към себе си. Коремът й почувства твърдата му ерекция, удържана само от памучните му боксерки. И тогава тя реши да премахне и тази преграда.

Докосна с устни врата му, вдишвайки сладкото му мъжко ухание. Плъзна език по изпъкналите мускули надолу към гърдите и хвана със зъби едното му зърно, като ту го подръпваше, ту го облизваше.

Той я стисна още по-здраво и от гърдите му се надигна стон от удоволствие. Дори да бе имала някакви съмнения за въздействието си върху него, те се изпариха. Двамата потънаха в мъглата на страстта. Всяка частица удоволствие, която му доставяше, се връщаше върху тялото й. Зърната на гърдите й набъбнаха, бельото й се навлажни от страст. Той пъхна ръка под тениската и докосна гърдите, което я накара да извие гръб от желание и още да го окуражи.

Вдигна фланелката, смъкна я през глава и я захвърли на пода, водена от необуздания копнеж да усети допира на кожата му до своята. Като по команда двамата едновременно се заеха да се освободят от дрехите си и когато се срещнаха отново по средата на леглото, той се върна там, където беше спрял — на гърдите й, но вече по-настървен. И по-концентриран.

Дотук с нейния контрол. Предаде се на Куп доброволно.

Той наведе глава и пое тръпнещото й зърно в устата си. Тя изви гръб и се притисна още по-плътно. Докосваше я с пръсти, вкусваше я с език и Лекси полетя. Страстта я прониза през слабините и тя се насочи към ерекцията му.

Не й беше до увертюри, искаше да мине направо на въпроса — да чувства в себе си силните бързи тласъци, докато спре да мисли и потъне в наслада.

— В нощното шкафче ли са? — попита тя толкова възбудена, че бе на ръба да пропусне този важен детайл, макар че винаги бе изключително предпазлива.

— Най-отгоре.

Лекси се пресегна за кондома, а Куп започна еротично да я масажира отзад. Най-сетне тя се върна отгоре му с пакетче в ръка.

Разкъса го и с негова помощ му го постави. Ръцете й така трепереха, че не можа да се наслади на допира, но си обеща да си навакса по-късно. Възседна го и той се насочи между краката й, докато пенисът му докосна най-горещата точка на тялото й. Лекси се плъзна по него, докато я изпълни. Докрай. Съвършената им физическа хармония я накара да изстене.

Куп си мислеше, че е мъртъв и вече е в рая. Или поне на път за там, докато влажното тяло на Лекси се плъзгаше по неговото и го обгръщаше като влакната на най-финия пашкул.

Притвори очи и още един продължителен, страстен стон се отрони от устните й, което го подтикна импулсивно да тласне напред бедра. Тя стягаше и отпускаше мускули около него, после пак и пак. Всяко притискане засилваше удоволствието му. Дори без да помръдва, го докарваше до предела. Но ако искаше да споделят този миг, трябваше да действа. Той не знаеше още колко може да устои на нежните й страстни контракции.

Преди да успее да я предупреди, тя започна бавно да поклаща бедра и той забрави да мисли и да говори. Пресегна се към гърдите й и хвана зърната им между пръстите си, знаейки, че това ще я подлуди.

И беше прав. Тя започна бързо да се движи нагоре и да се тласка надолу до краен предел, което разтърсваше бедрата й и изтръгваше страстни въздишки. Знаеше точно какво да направи, за да получи истинско удовлетворение. Той улови ритъма й и двамата ускориха темпото.

Телата им се движеха в пълен синхрон, докато Лекси достигна до оргазъм. Тя изстена името му и се отпусна върху него и така двамата, вплетени един в друг, достигнаха върховната наслада.

 

 

Малко по-късно Лекси влезе в банята, след като Куп беше вече готов. Тя му поръча да отвори лаптопа и да изтегли цветната схема, която му препоръчваше за сайта.

Би предпочел да влязат заедно под душа, но решиха, че само ще се разсейват. Макар че Куп определено се чувстваше така, докато слушаше водата в банята и си представяше голото мокро тяло на Лекси.

Поразмърда се, докато се освободи от притеснението на джинсите си, и отвори лаптопа. Той не ползваше Макинтош и не бе наясно какво означават всички икони в дъното на екрана. Под някои от тях имаше точки. Той произволно кликна върху една от тях и на екрана се появи програма „Айуеб“.

Поклати глава, опитвайки се да си спомни къде трябваше да гледа. После кликна върху икона, която приличаше на компас със светлосиня светлинка под него. Този път се отвори някакъв уеб браузър.

Тъкмо се канеше да го затвори, когато осъзна, че програмата вече е била отворена и е попаднал в последната използвана страница — сайт на Австралия. Явно, че не беше свързано с работа, а с пътешествие.

Причерня му, като си помисли, че докато той се окопаваше и се радваше на връзката си с Лекси, тя планираше следващото си пътуване. И макар да знаеше, че това си е нейното любимо занимание, трябваше да признае, че му беше доста по-трудно, отколкото бе очаквал. Почувства се много наранен.

Как можеше жената, която му вдъхваше увереност в писането, да стои с единия крак през прага?

Отговорите нямаха значение.

Важна беше реалността.

Вече знаеше как се бе почувствала Лекси, когато бе намерила информацията за книгата му на компютъра. Мисълта, че тя потиска притеснението си, го жегна и го накара да се чувства безпомощен.

Беше готов на всичко, за да промени намерението й да замине.

Когато излезе от банята, Лекси усети, че тялото й още тръпнеше от ласките на Куп, и съжали за решението им да се захванат с работа, въпреки че знаеше колко е важно. Изсуши косата си и облече вчерашните си дрехи. Или се налагаше да си носи в чантата по някоя дреха за смяна, или да престане да преспива тук.

Двете възможности очевидно не бяха равностойни.

Влезе в спалнята, очаквайки да намери Куп на лаптопа. Вместо това на леглото беше само включеният й компютър, но от Куп нямаше следа.

— Куп? — Тя се отправи по тесния коридор към хола и кухнята, но и там го нямаше.

Объркана, Лекси се върна в спалнята и се разположи на матрака.

— Може да е отишъл за закуска — разсъждаваше тя на глас.

Но защо не й каза, че излиза?

Натисна няколко пъти бутона за интервал и екранът светна. Но не се появиха цветните схеми, а уебсайтът, който бе разглеждала по-рано: „Австралия през очите на местното население“.

Нищо чудно, че Куп бе офейкал.