Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Магьосници на елементите (2)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Witch Blood, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,4 (× 21 гласа)

Информация

Корекция и форматиране
Silverkata (2019)

Издание:

Автор: Аня Баст

Заглавие: Магьосническа кръв

Преводач: Ashlie; Zaharka; kaley; renesme_cullen

Година на превод: 2012

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Читанка

Година на издаване: 2019

Тип: роман

Националност: американска

Редактор: Zaharka

Коректор: Nev

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/10764

История

  1. — Добавяне

10

Ръцете му откриха косата й и нежно се свиха в юмрук, контролирайки главата й, докато той изследваше дълбините на устата й.

Дъхът на Изабел секна и тръпка на удоволствие пробяга през нея от притискането на устните му и дългите, задълбочени движения на езика му срещу нейния. Вероятно можеше да я накара да свърши само с целувката си. Чувството да бъдеш изгубен в цялата тази мъжественост и магия, вкусът на устата му върху нейната, всичко това буквално спря дъха й, накара я да залитне.

Сега се давеше в него. Това искаше тя.

Той я целуна силно и дълбоко, прокарвайки езика си между устните й и принуждавайки езика й да влезе в двубой с неговия. Мощният му гръден кош търкаше стегнатите й зърна през материята на ризата й, а твърдият му пенис се врязваше в корема й през панталоните му. Тя копнееше да помилва тази внушителна ерекция, не искаше нищо повече от това да усеща голите му гърди срещу нейните, докато пенисът му прониква дълбоко в нея.

Още щом бе влязла в библиотеката, настроението на Томас я бе хванало в покров от ярост, скръб и объркване. Външно светът го виждаше като студен и контролиран. Вътрешно живееше пламенна страст. Това беше противоречие, което Изабел намираше за невероятно привлекателно. Необузданост се дърпаше на края на каишката, с която Томас държеше поведението си.

Изабел възнамеряваше да го освободи.

Щом тя докосна рамото му и той се обърна да погледне лицето й, цялата тази сложна, наситена емоция се бе превърнала в чист сексуален глад. Глад за нея. Дори когато той се опита да го омаловажи, то бе там, махайки.

Тя не виждаше причина цялата тази мъжка потребност да остава без отговор. Тя също имаше нужда от него.

Богиньо, тя се нуждаеше толкова силно от него точно в този момент. Ръцете й се стегнаха върху неговите, докато твърдите му мускули се издуваха и извиваха.

— Вратата не е заключена — отбеляза тя бездиханно, когато най-сетне спряха, за да си поемат дъх.

— Не ми пука. И без това няма значение. Никой не влиза тук, без да почука… освен теб — отговори той, преди да нападне устата й отново. След това повдигна глава. — Презерватив, мамка му.

Тя поклати глава и се усмихна.

— Предпазена съм.

— Какво имаш предвид?

— Не мога да имам деца. Тръбите ми не работят.

Той примига.

— Съжалявам.

— Такъв е животът, нали? Понякога е такава кучка.

Познатото жегване от загубата на способността да има деца се надигна в нея, но тя го подтисна. Животът й така или иначе не беше създаден за бебета.

Тя насили главата му надолу към своята за момент, преди да промърмори:

— Направи ми я по-сладка за известно време, Томас.

Той събра полата с една ръка, свивайки я в юмрук и дърпайки я нагоре, докато използваше другата си ръка при основата на гърба й, за да я притисне към себе си. Гръбнакът й се изви, притискайки тялото й към неговото, докато устата му се сведе към шията й, за да ближе и хапе. Тялото й настръхна и тих стон се изплъзна от гърлото й.

Ръцете й откриха копчетата на изцапаната му в битката риза и започнаха да ги освобождават. Не можеше да чака да изследва тези великолепни гърди и плочките на корема му, които той бе показал по-рано същия ден. Искаше да ближе всеки инч от татуировката му. Да направи толкова много.

Ако някой магьосник ги прекъснеше сега, тя щеше да го замрази на място.

Той приключи с издърпването на полата до кръста й и плъзна ръка в бикините й, откривайки че е гореща, мокра и много подготвена.

Ако я искаше готова, то

Изабел се бе възбудила в момента, в който бе влязла в библиотеката и го бе открила да стои там, изглеждайки толкова намръщен. Човекът се намръщваше много лесно.

Тя разтвори бедра, давайки му по-добър достъп. Пръстите му погалиха извивките й и откриха клитора й. Дъхът й излезе със свистене. Той го потърка с възглавничката на показалеца си, докато не запъна ударника й.

— Това добре ли е? — промърмори той в ухото й.

Тя направи всичко възможно да не се задъха.

— Ако скоро не си в мен, ще свърша срещу ръката ти.

Той се усмихна срещу меката част на ухото й.

— Предполагам, че това е „да“.

Да.

Той рязко опъна главата й на една страна и захапа врата й, карайки я да потрепери, правейки я по-топла и по-мокра между краката й. Томас правеше любов по начина, по който тя предполагаше — командвайки и доминирайки.

Той издаде тих звук в гърлото си, когато тя прокара ръка по гърдите му, заплитайки пръсти в покрилата ги тъмна коса. Имаше емпатиен проблясък колко точно му харесва да бъде докосван. Той копнееше за това, жадуваше за ръцете и устните й върху себе си. Вероятно заради позицията си в Сборището, той не бе докосван особено често.

Тя със сигурност можеше да навакса част от това сега. С удоволствие.

Изабел коленичи пред него, дарявайки го със свенлив поглед, когато разкопча колана му и копчетата на разпраните му и мръсни панталони. Дявол да го вземе, така или иначе трябваше да се свалят. Задържайки погледа си върху неговия, тя издърпа панталоните и боксерите му надолу, а след това му позволи да ги изрита настрана, заедно с обувките си. Тя се залюля на токовете си и се втренчи.

Мале. Мъжът беше Бог.

Устата й пресъхна при гледката как стои пред нея само по разкопчана риза. Имаше тяло на човек, който тренира редовно, някой, който наистина се грижи за себе си. Силни крака се срещаха с тесен ханш, преливащ се в релефни коремни мускули, а след това в този предизвикващ слюнкоотделяне широк гръден кош.

И пенисът му.

Не, този пич в нито един ден от живота си не се е срамувал в съблекалнята. Тя улови широката основа и погълна с поглед криволичещите по дължината му вени, издадената, кадифено мека главичка.

— Ммм — промърмори тя, точно преди да го оближе.

Томас изруга под носа си и стисна ръцете си в юмруци в косата й.

Тя вдигна очи към него.

— Имам чувството, че този прекрасен пенис е бил пренебрегван, Томас. Какво не е наред с жените в Сборището?

Той отвори уста, за да отговори, но тя снижи устни към члена му, отпускайки мускулите на гърлото си, за да може да го поеме дълбоко. Подтиснат стон от удоволствие излезе от устата му. Той килна глава назад и затвори очи.

Изабел също затвори очи, наслаждавайки се на мускусния му аромат и вкус, и начинът, по който тялото му се напрегна от удоволствието. Тя погали стегнатите му топки като прокара езика и устните си по него, харесвайки начинът, по който караше този могъщ магьосник да се подчини, зашеметявайки го само с милувките на устата си.

Беше по-добро от магия.

Силни пръсти се впиха в ръцете й, издърпвайки я нагоре.

— Добре го правиш — промърмори той с полуотворени очи, — но сега искам аз.

— Не възразявам.

Той я поведе да седне на ръба на бюрото, изтика полата до кръста й и издърпа бикините й надолу по краката и ги свали. Коприната прошумоля по кожата й и след това изчезна.

Той задържа погледа й, докато плъзгаше ръце нагоре по бедрата й и бавно ги раздели. Студен въздух окъпа нейните вече тръпнещи и нуждаещи се интимни части.

Задържайки краката й широко разтворени, Томас се наведе и прокара устни нагоре от вътрешната страна на коляното й, от време на време изваждайки езика си, за да вкуси кожата й. Когато достигна върха, той я издърпа до самия край на бюрото и зарови лице в топлината й, карайки я да пъшка и стене. Гледката на тъмната му глава, движеща се между бедрата й, почти я накара да свърши.

Сръчният му език откри клитора й и го облиза, докато държеше бедрата й широко отворени със силните си ръце. Изабел изви гръб и потърси обратния край на бюрото, проклети да са листите, химикалите и офис принадлежностите. Всички те се плъзнаха и се разпиляха по пода.

Той откри отвора на вагината й, хлъзгав и топъл като мед, и потърка чувствителното място, докато тя не отметна назад глава със стон. След това той плъзна вътре два пръста, както тя искаше пениса му, и започна да ги движи навътре и навън, докато ближеше подутият й, възбуден клитор.

Пръстите й бяха побелели от стискане на бюрото. Останалият свят изчезна, когато тя се понесе към ръба на бързо надигащия се оргазъм. Той откри G-точката й с безпогрешна точност и прокара върховете на пръстите си по нея. Тя се размърда, въздъхна и започна да движи ханша си в синхрон с тласъците му, напълно погълната и покорена от усещането.

Оргазмът й се разгоря от основата на гръбнака й и след това избухна нагоре, потапяйки тялото й в сладка вълна на удоволствие, от която името му се изсипа от устата й отново и отново. Той я понесе през него, неумолим във вниманието си към нейната вече изпитваща оргазъм вагина, правейки го по-силен и по-бърз, докато накрая тя трябваше да задуши виковете си, за да не докара цялото Сборище на крака.

Докато вълните на мощния й оргазъм все още я държаха и мускулите й бяха с консистенцията на размекнато масло, Томас я обърна с лице надолу, напречно на бюрото. Листите, папките и химикалите, които не бе разчистила първия път, се изсипаха на пода. Никой от двама им не го беше грижа.

Той притисна главата на пениса си срещу входа на влагалището й и тя разтвори бедрата си още по-широко, хваната в омарата на упадъчно удоволствие и физическа нужда. Токчетата, които носеше, създаваха разлика във височините им, правейки тази поза перфектна и силно еротична.

Тя положи зачервената си буза върху студения, гладък плот и обви пръсти около ръба.

— Да — въздъхна тя, затваряйки очи.

Томас сграбчи хълбоците й и, инч след невероятен инч, я наби на члена си. Бедрата й удариха ръба на бюрото и задникът й влезе в контакт с Томас, когато той й го вкара. Той застина, позволявайки на тялото й да се приспособи към дължината и ширината му.

— Това е добре, Томас — успя да каже тя бездиханно. Той я изпълни толкова възхитително, че извика сълзи от удоволствие в очите й. Тя не беше ангел, но бе минало време, откакто за последно беше с мъж.

— Не толкова добре, колкото това. — Той го изтегли бавно и отново го вкара. И двамата изстенаха. Той набра бавна скорост, която й позволяваше да усети всеки прелестен инч от пениса му, докато той проникваше бавно в нея.

Всеки тласък караше ума й да се запъва и дъха й да излиза рязко, докато той я теглеше все по-близо и по-близо до кулминацията. Той завладя тялото й с удоволствие, с бавното плъзгане на пениса си и главичката му, която търкаше G-точката й в тази поза.

Когато тя загуби способността въобще да мисли, заменяйки познавателната си способност с чисто сексуално усещане, той увеличи темпото на тласъците си, взимайки я по-силно и по-бързо.

Тя увисна, бедрата й удряха бюрото при всеки примитивен, животински тласък на члена му в тялото й. Изабел обичаше, когато мъж, който знае какво прави, поема контрола по време на секс… а Томас знаеше какво прави.

Пореден мощен оргазъм я завладя, разтърсвайки я из основи. Мускулите на влагалището й пулсираха и се съкращаваха около все още движещият му се пенис, удоволствие експлодира в тялото й. Тя заби нокти в повърхността на бюрото.

Едрото му тяло потрепери и се напрегна срещу нейното. Той издаде тих стон, който накара косъмчетата по тялото й да настръхнат, а след това прошепна името й.

Щом треперенето и на двамата намаля, те се намериха проснати тромаво напречно на бюрото и дишащи тежко.

— Ъх — беше единственото, което Изабел можа да изрече.

Томас й помогна да стане, обърна я с лице към себе си и я целуна. Целувката беше дълга и бавна, само галещи устни и нежно захапване на зъбите му. Тя въздъхна доволно срещу устата му и му позволи да я задържи близо. Пръстите му се заиграха с копчетата на ризата й, бавно разкопчавайки ги едно по едно.

— Никога вече няма да мога да погледна бюрото ти по същия начин — промърмори тя.

Той подуши гърдата й там, където се издигаше над сутиена й.

— Ела в леглото ми и ми позволи да променя погледа ти и към тази мебел.

Тя издаде тих, гърлен, доволен смях.

— Повярвай ми; никога не бих погледнала леглото ти по друг начин, освен с планове как да се пъхна в него.

Дългата му коса докосна голата й кожа и тя потрепери. Той пое в шепа гърдата й и потърка зърното й с възглавничката на палеца си през копринената материя на сутиена й.

— Обмисли плана си успешно. — Той посочи към вратата. — Хайде, късно е. Обзалагам се, че можем да минем целия път до стаята ми наполовина голи, без да ни видят.

Тя се засмя и захапа долната си устна, обмисляйки. Изабел искаше да почувства тялото му голо и движещо се срещу нейното, искаше да почувства сладкото докосване на косата му по кожата си.

— Ще се обзаложа с теб за сексуална услуга, победителят избира, че ще попаднем на някого по път към стаята ти. Шансовете са с мен. Това е Законът на Мърфи.

Той ви рамене.

— Аз печеля и в двата случая. Така или иначе тази вечер ще завършиш в стаята ми.

— Тогава да вървим.

Томас си обу панталоните, но остави ризата си отворена и косата си разрошена. Изабел остави полата си да падне на мястото си и закопча ризата си.

Напуснаха библиотеката и се отправиха към фоайето и нагоре по стълбите. Шепнейки си нежно един на друг, те минаха през тъмните коридори на Сборището, толкова късно през нощта, на Изабел мястото й изглеждаше уютно и интимно.

Когато наближиха стаята на Томас, те завиха зад ъгъла и застанаха лице в лице с Адам. Той постоя втренчен в тях за момент и след това се ухили.

— Продължавай, шефе, лошо, лошо момче — провлачи той с намигане, преди да продължи по пътя си.

Изабел се ухили.

— Спечелих.

Изненаданата реакция на Адам в двата пъти, когато ги видя двамата с Томас заедно, потвърди предположението на Изабел. Въпреки сексапила на Томас, той не беше съвсем наясно със сексуалните му подвизи из Сборището. Томас Монахан беше, в общи линии, краля на магьосничеството. Може би жените го избягваха заради титлата му.

Наблюдавайки как отваря вратата на стаята си, това беше трудно за вярване. Тя знаеше, че той е смятан за върховния лидер на Сборището, но също така беше и мъж. Не само че беше мъж, той бе най-поразителният, когото Изабел бе виждала от много дълго време насам — физически красив, интелигентен и притежаващ прелестно, съблазнително съпоставяне на страст и контрол.

Макар че докато се взираше в нея в средата на сумрачната всекидневна, той изобщо не изглеждаше толкова контролиран. Изглеждаше така, сякаш все още не бе имал достатъчно от нея, не и в дългосрочен план. За момент й се прииска да побегне заради това.

Това е само секс, напомни си тя.

Вместо да се поддаде на импулса да избяга, тя се принуди да се разходи около луксозната му подредба. Под краката й лежеше под от полирано дърво, покрит на места от плюшени килими в тъмни основни цветове. Голям, бежов диван стоеше в ъгъла на всекидневната срещу плазмения телевизор, за който Изабел се съмняваше, че Томас изобщо включва.

В противоположния ъгъл стоеше бюро, оборудвано с модерен компютър. Лавици за книги опасваха цялата стая. Затъмнена кухня, отделена от дневната с бар, се намираше от дясната й страна. Можеше да види малкото буркани, стъкленици и другите съдове върху плотовете, вероятно за правене на заклинания.

Беше хубаво място. Повече като апартамента на Анджела, отколкото стандартните квартири в Сборището, които приличаха повече като хотелски апартаменти.

Той направи крачка към нея и погледът й се втурна да срещне неговия. Тя направи неволна крачка назад, далеч от естествената му енергия. Понякога можеше да бъде смазваща.

Томас я изучава известно време.

— Какво не е наред, Изабел?

Тя пое дълбоко дъх, вдишвайки аромата на одеколона му. Нещо дълбоко в нея се раздвижи и прогони внезапното й смущение. Погледът й се отправи надолу към наполовина голите му гърди. Гледката накара веждата й да се повдигне несигурно.

Кикот избоботи в него.

— Предполагам, че всичко е наред.

Той се обърна, свали ризата си и я метна на дивана. След това тръгна надолу по коридора и изчезна в една от стаите.

Тя го последва, имаше просторна баня и спалня за гости, преди да стигне до голямата спалня. Томас стоеше до голямо легло с балдахин. Камина беше вградена в стената точно срещу него. От дясната й страна беше вратата за банята. Тя се приближи и надникна. Точно както беше очаквала, той можеше да вдигне купон във ваната.

Тя тръгна към него, мърморейки:

— Моята стая изобщо не е като тази.

— Аз живея тук целогодишно. Повечето от стаите са за хора, които не го правят. — Той пристъпи към нея и сниши гласа си. — Дължа ти сексуална услуга. Свали тези дрехи и отивай на леглото.

Изабел потрепери от заповедта в гласа му.

— Не съм ли аз тази, която ще ти нарежда?

— Мисля, че ти харесва повече, когато аз го правя.

Да, беше я разшифровал.

— А какво ще стане, ако откажа?

Той й се ухили дяволито.

— Ще ги махна вместо теб, така че, моля те, направи го.

— Хмм, изкушаващо, но мисля, че предпочитам да те подразня малко.

Тя изрита обувките си и бавно заразкопчава ризата си, позволявайки му малки надничания към цепнатината в копринения повдигащ сутиен, който носеше, преди да я метне на пода. След това замина полата й, която се плъзна върху килима с шумолене, оставяйки я само по сутиен. Бикините й все още бяха някъде в офиса на Томас, чакайки да изненадат неприятно чистачката. Накрая се обърна и свали сутиена си, задържа го настрани между двата си пръста, преди да го остави да падне на килима.

Изабел се обърна и тръгна през килима към Томас. Погледът му поглъщаше всеки инч от кожата й, докато приближаваше. Когато стигна до него, тя пъхна ръка в колана на панталоните му и го придърпа към себе си.

— Ще си взема сексуалната услуга сега.

Очите му бяха неразгадаеми, черни и напрегнати. Фокусирайки този дълбок поглед върху нея, той наведе глава и целуна нежното местенце точно под меката част на ухото й. Гласът му избоботи и се разля по нея като топъл шоколад.

— Отивай на леглото.

Не й даде възможност да се подчини, вместо това я притисна на матрака. Тя поддаде лесно, тъй като колената й вече бяха омекнали.

Косата на Томас застана като тъмна завеса около тях, създавайки тяхно собствено интимно пространство, когато той сниши глава и прокара устни по нейните, а след това захапа последователно горната и долната й устна, преди да плъзне език в устата й и бавно да я помилва. Целувката беше сладка и бавна като меласа и сгорещи кръвта й.

Изабел повдигна ханша си и се намести срещу него през материята на панталоните му. Той прекъсна целувката със стон и плъзна едната си ръка под задника й, притискайки чатала си към интимните й части, така че тя да може да почувства твърдата извивка на пениса му.

Богиньо, той щеше да я подлуди.

Тя дръпна колана на панталоните му и прошепна:

— Нека да ти ги свалим, става ли?

Пръстите й заработиха бързо по колана и копчетата. Скоро остатъкът от дрехите му бе издърпан от двама им.

Томас се придвижи надолу по тялото й, оставяйки малки ухапвания и целувки по корема й.

— Не само че си красива, и на вкус също си добра. — Тъмната му глава изчезна между краката й и тя изписка от изненада. После единствените звуци, които можеше да издаде, бяха стонове, когато той старателно ближеше клитора й, докато не стана набъбнал и невероятно чувствителен.

Щом успя да я възбуди до краен предел, той се придвижи обратно нагоре по тялото й — вкусвайки кожата й при извивката на талията й, хапейки издатината на корема й.

Косата му я докосваше при всяко негово движение, копринена и гладка, карайки я да настръхва. Обърна специално внимание на всяко от зърната й, ближейки всяка гънка и процеп по-придирчиво и от котка. През цялото време я милваше между бедрата, отнасяйки я до онова свещено място, където не можеше да образува никакви свързани мисли.

Когато се плъзна в нея, тя се извиваше на матрака под него разгорещена, извивайки гръб и тласкайки ханша си, за да вкара пениса му колкото е възможно по-дълбоко в тялото си.

Тя не можеше да си спомни последния път, когато е било толкова хубаво, не можеше да си спомни последния път, когато бе имала толкова многобройни оргазми. Изабел не беше ангел. Бе изгубила девствеността си млада и бе имала множество любовници през живота си, но химията между нея и Томас беше нещо съвсем различно, по-добро.

— Заклинание ли използваш върху мен? — попита глухо тя в сумрака, с Томас вгледан в лицето й. Ханшът му се движеше напред-назад, докато се плъзгаше навътре и навън от нея. — Някаква земна магия, за да ме омаеш?

— Никога не бих го направил, Изабел. Това сме просто ти и аз.

— Може би е привличането между вода и земя.

— Защо се опитваш да намериш обяснение? Остави го такова, каквото е. — Той изви ханша си и влезе в нея под друг ъгъл, уцелвайки G-точката й и движейки се по-силно и по-бързо.

Тогава оргазмът я порази. Тя изви гръб и впи зъби в долната си устна, за да задържи виковете си. Той застана над нея и нежно захапа гърлото й, докато оргазмът я разкъсваше. Оргазмът й отключи неговия и те заедно се понесоха към екстаза.

По-късно, когато Томас я бе притиснал към себе си и косата му покриваше ръката и рамото й като одеяло, той спеше, но тя остана напълно будна. Не можеше да си поеме дъх или да държи очите си затворени достатъчно дълго, за да я улови сънят.

Внимателно се измъкна изпод него и постоя няколко минути, гледайки го как спи. Светлините отвъд прозореца улавяха черните кичури от косата му, правейки ги сребристи и се разливаха по гърдите и ръцете му. Чаршафите се бяха увили около кръста му, оставяйки въздуха да целува мускулестите му корем, гърди и ръце.

Изабел се протегна към него, а после сви пръсти, отдръпвайки обратно ръката си. Ако го събудеше, отново щяха да правят любов.

Сексуално, тя и Томас си пасваха идеално. Той командваше в и извън спалнята и, докато обикновено Изабел бе агресивна жена, в леглото тя искаше партньорът й да поеме инициативата.

Томас действаше точно както трябва.

Гледайки го сега, с цялата тази прелестна коса разперена като крило на гарван и гърдите му, които се надигаха и спадаха с дишането му, тя го искаше отново. И отново. Обикновено, когато бе имала някой мъж, тя бе готова да продължи, да изчезне, да се разкара.

Тя потрепери от удоволствие, припомняйки си ръцете му върху тялото си. Сексът с този мъж можеше да бъде пристрастяващ и точно затова трябваше да спре тук и сега. Последното нещо, от което имаше нужда, бе каквото и да е усложнение.

Иза, трябва да се научиш да се обграждаш с хора…

Изабел затвори очи при неочаквания прилив на сълзи. Сестра й й го беше казала по телефона, точно преди да замине за Чикаго.

И може би беше истина.

И все пак, импулсът да избяга от Томас беше твърде силен, за да устои. Всеки дъх, който мъжът си поемаше, всяка дума, която казваше, всеки допир на ръката му до тялото й беше капан. Изабел мразеше капаните.

Плъзна се от леглото, облече се в тъмнината и напусна стаята.