Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Storm of the Century, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Сценарий
Жанр
Характеристика
Оценка
5,4 (× 20 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
filthy (2015 г.)

Издание:

Автор: Стивън Кинг

Заглавие: Бурята на века

Преводач: Адриан Лазаровски

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Ибис

Град на издателя: София

Година на издаване: 2014

Тип: роман

Националност: американска

Печатница: „Симолини“

Технически редактор: Симеон Айтов

Художник: Vegadsl

Коректор: Соня Илиева

ISBN: 978-619-157-069-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3446

История

  1. — Добавяне

Трето действие

64 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНКЪЛНА НА РОБИ, С РОБИ — ДЕН.

 

Ръката му се стрелва към дръжката на вратата. По-надолу по улицата стоят група местни жители, които го наблюдават с любопитство.

 

ДЖОРДЖ КЪРБИ: Всичко наред ли е, Бийлс?

 

Роби не му отговаря. Отваря вратата и се хвърля в купето. Има късовълнова радиостанция в колата си и веднага грабва микрофона. Включва я, избира деветнайсети канал и започва да говори, като периодично хвърля уплашени погледи към отворената врата на Кларъндън — ами ако убиецът на Марта изведнъж реши да излезе?

 

РОБИ: Роби Бийлс вика полицай Андерсън! Спешно е! Обади се веднага! Имаме извънредна ситуация!

 

65 ИНТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН — ДЕН.

 

В магазина на Андерсън има още повече хора. Кат и Тес Марчънт — домакиня в края на четирийсетте — обслужват клиентите на касите с цялата бързина, на която са способни, но изведнъж всички замлъкват, вцепенени от паниката в гласа на кмета по радиостанцията.

 

РОБИ (глас зад кадър): Отговори, по дяволите, Андерсън! Имаме случай на убийство! Марта Кларъндън е пребита до смърт!

 

Сред тълпата в магазина се разнася уплашен и недоверчив шепот. Очите на хората се разширяват.

 

РОБИ (глас зад кадър): Този, който го е направил, все още е в къщата! Андерсън! Андерсън! Обади се, чуваш ли ме? Когато не ми трябваш, не спираш да се месиш в работата ми, а сега…

 

Тес Марчънт взема микрофона на радиостанцията. Движи се като в сън.

 

ТЕС: Роби? Тук е Тес Марчънт. Майк не е в…

 

РОБИ (глас зад кадър): Ти не ми трябваш! Андерсън ми трябва! Не мога да върша и моята, и неговата работа!

 

КАТ (взема микрофона): Майк имаше спешен случай у тях. Алтън също отиде с него. Дъщеричката му…

 

В този момент Майк и Хач влизат в магазина. На лицата на Кат и Тес се изписва мигновено облекчение. Сред тълпата пробягва тих ропот. Майк прави три крачки в залата и застива, осъзнавайки, че се е случило нещо необичайно.

 

МАЙК: Какво? Какво има?

 

Никой не му отговаря. Радиостанцията продължава истерично да врещи.

 

РОБИ (глас зад кадър): Какъв спешен случай у тях? Тук, при мен е спешният случай! Една стара жена е убита! И откачалката си седи в хола й! Дайте ми градския полицай!

 

Майк бързо се приближава до касата. Кат с облекчение му подава микрофона.

 

МАЙК: За какво говори? Кой е убит?

 

ТЕС: Марта. Така разбрахме.

 

Сред хората се понася по-силен ропот.

 

МАЙК (натиска бутона на радиостанцията): Ето ме, Роби. Един момент.

 

РОБИ (глас зад кадър): Никакви моменти, да те вземат мътните! Тук ситуацията е опасна за живота!

 

Майк го игнорира, притиска микрофона към гърдите си и се обръща към двайсетината островни жители, които са се скупчили наоколо и го наблюдават вцепенено. На острова не е имало убийство от близо седемдесет години… ако не се брои това на Джо, съпруга на Долорес Клейборн, обаче така и нищо не бе доказано.

 

МАЙК: Хайде, хора, отдръпнете се и ми дайте малко уединение. Получавам шест хиляди долара на година за полицейската си работа, така че ме оставете да си я върша.

 

Хората отстъпват назад, но изгарят от любопитство да чуят разговора. И как да им забрани да слушат? Майк се обръща с гръб към тях и с лице към радиостанцията и автомата за продажба на лотарийни билети.

 

МАЙК: Къде си, Роби? Приемам.

 

66 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА РОБИ, СЕДНАЛ ЗАД ВОЛАНА НА КОЛАТА СИ.

 

Камерата ни показва хората, насъбрали се зад него — дванайсет-тринайсет души — които стоят на улицата и го гледат. Пристъпили са напред, но не смеят да се приближат съвсем. Входната врата на Марта все още си стои зловещо отворена.

 

РОБИ: В къщата на Марта Кларъндън на Атлантик Стрийт! Къде мислиш, че съм, в бар „Харбър“? Аз… (Изведнъж му хрумва гениална идея.) … в момента държа онзи тип вътре!

 

Кметът връща с трясък микрофона на мястото му и започва да рови из жабката. Изпод купчината карти, градски документи и смачкани опаковки от хамбургери изважда малък револвер. Излиза от колата.

 

67 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА РОБИ.

 

РОБИ (обръща се към стълпилото се множество): Не мърдайте оттук! Никой да не влиза в къщата!

 

Напомнил по този начин за властта си, Роби се обръща към къщата и насочва дулото на револвера към отворената врата. Отблъскващата му арогантност се е завърнала, но той няма намерение да влиза вътре. Онзи, който седи в креслото в дневната, не просто е убил Марта Кларъндън; той знае къде е бил Роби, когато майка му е издъхнала. Знае и името на Роби.

 

Вятърът вие, разрошвайки посребрените коси на кмета… и пред лицето му танцуват първите снежинки от Бурята на века.

 

68 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАГАЗИНА НА АНДЕРСЪН — С МАЙК, ХАЧ И ЛЮБОПИТНИТЕ КЛИЕНТИ.

 

Виждаме Майк с микрофон в ръка, замислен как да действа от тук нататък. Когато Кат Уидърс взема микрофона и го поставя на стойката, вече е взел решение.

 

МАЙК (обръща се към Хач): Искаш ли пак да се повозим?

 

ХАЧ: Няма проблеми…

 

МАЙК: Кат, двете с Тес поемете магазина. (Повишава глас.) Хора, вие спокойно привършете с покупките си. Нямате работа на Атлантик Стрийт. И бездруго скоро ще узнаете какво се е случило там.

 

Докато говори, Майк отива зад касата и пъха ръка под нея.

 

69 ИНТ. РАФТА, БЛИЗЪК ПЛАН.

 

Камерата надзърта под рафта и виждаме револвер 38-и калибър и чифт белезници. Той взема и оръжието, и белезниците.

 

70 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК.

 

Той пъха белезниците в единия джоб на шубата си, а револвера — в другия. Прави го бързо и ловко — никой от посетителите на магазина не забелязва нещо. С изключение на Кат и Тес, естествено, които започват да осъзнават сериозността на ситуацията. Колкото и невероятно да звучи, в Литъл Тол се е появил опасен престъпник.

 

КАТ: Да се обадя ли на жените ви?

 

МАЙК: В никакъв случай.

 

Той оглежда лицата на стълпилите се островни жители. Ако Кат не го направи, някой от тях със сигурност ще го стори, щом се добере до най-близкия телефон.

 

МАЙК: Всъщност май е по-добре да им се обадиш. Само им обясни съвсем спокойно, че ситуацията е под контрол.

 

71 ЕКСТ. МАГАЗИНЪТ НА АНДЕРСЪН.

 

Майк и Хач слизат бързо по стъпалата и камерата ги съпровожда до служебния джип. Редките снежинки вече са станали по-едри и по-гъсти.

 

ХАЧ: Снегът е подранил.

 

Майк се спира с ръка върху дръжката на вратата. Поема си дълбоко дъх, сякаш се подготвя за гмуркане, задържа го за миг и бавно издишва.

 

МАЙК: Да, прав си. Да тръгваме.

 

Качват се в джипа и потеглят. Междувременно хората са наизлезли на верандата на магазина и ги наблюдават с интерес.

 

72 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАНЕКЕНА НА РОБИ БИЙЛС.

 

Пропелерът на шапката му се върти доста бързичко.

 

73 ЕКСТ. КЕЙОВЕТЕ НА ГРАДЧЕТО.

 

Надигащите се вълни се блъскат с грохот в кея сред фонтани от морска пяна. Работата по обезопасяването на лодките и преместването на всички незакрепени съоръжения продължава. Камерата се фокусира върху Джордж Кърби (възрастен мъж на шейсетина години), Алекс Хейбър (на трийсет и пет) и Кал Фрийз (на двайсет и няколко). Алекс сочи на запад, отвъд края на кейовете, където започва проливът.

 

АЛЕКС ХЕЙБЪР: Погледнете сушата!

 

74 ЕКСТ. КОНТИНЕНТЪТ, ОТ ГЛЕДНА ТОЧКА НА СТОЯЩИТЕ НА КЕЯ.

 

Брегът на материка се намира на около три километра разстояние и се вижда ясно. Предимно сиво-зелени горски масиви.

 

75 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА КЕЯ — С ДЖОРДЖ, АЛЕКС И КАЛ.

 

АЛЕКС ХЕЙБЪР: Когато континентът вече не се вижда, значи, е време да се прибираме у дома. А престане ли да се вижда проливът, значи, е време да се юрваме към кметството, без значение дали сме чули сирената, или не.

 

КАЛ ФРИЙЗ (обръща се към Джордж): Колко зле ще бъде според теб, чичо?

 

ДЖОРДЖ КЪРБИ: Може би най-лошата буря, която съм виждал някога. Хайде, да идем да приберем и последната мрежа. (Пауза.) Чудя се дали оня глупак Бийлс изобщо има представа какво прави.

 

76 ЕКСТ. АТЛАНТИК СТРИЙТ, ПРЕД КЪЩАТА НА МАРТА.

 

„Оня глупак Бийлс“ все още се преструва на съвестен часовой и държи револвера си насочен към отворената врата на дома на Кларъндън. Снеговалежът се е засилил; снежинките са покрили раменете на палтото му като пърхот. Кметът стои така от доста време.

 

По-надолу на улицата групата зяпачи (сред които се забелязват Госпожа Кингсбъри и Дейви Хоупуел) се разпръсва, за да пропусне служебния джип на Майк. Офроудърът спира до зеления линкълн. Майк излиза от предната лява, а Хач — от предната дясна врата.

 

ХАЧ: Да взема ли пушката?

 

МАЙК: Да, по-добре я вземи. Само провери дали е на предпазител, Алтън Хачър.

 

Хач рови из купето и когато се показва отново, в ръцете си държи пушка. Проверява предпазителя, след което и двамата се приближават към Роби. По време на цялата сцена отношението на кмета към двамата мъже ще изразява враждебност и презрение. Историята на тези чувства така и няма да бъде разкрита, но в основата й без съмнение лежи стремежът на Роби да концентрира цялата власт в ръцете си.

 

РОБИ: Крайно време беше!

 

МАЙК: Прибери го това нещо, Роби!

 

РОБИ: Няма да стане, полицай Андерсън… Ти си гледай твоята работа, а аз ще си гледам моята.

 

МАЙК: Твоята работа са недвижимите имоти. Поне го насочи към земята, става ли? Хайде, Роби — насочил си го в лицето ми, а добре знам, че е зареден.

 

Роби неохотно отпуска револвера. Междувременно Хач нервно поглежда към отворената врата и преобърнатата проходилка.

 

МАЙК: Какво е станало?

 

РОБИ: Карах към кметството, когато видях Дейви Хоупуел да бяга по средата на улицата. (Посочва към Дейви.) Той каза, че Марта Кларъндън е мъртва — че някой я е убил! Не му повярвах, но това се оказа самата истина. Тя… Ужасно е.

 

МАЙК: Спомена, че убиецът е още вътре…

 

РОБИ: Той ми проговори.

 

ХАЧ: Какво ти каза?

 

РОБИ (нервничи и лъже): Каза ми да се разкарам… Каза ми да се разкарам, защото иначе щял да ме убие. Не знам. Слушай, сега не му е времето за разпит!

 

МАЙК: Как изглежда?

 

Роби понечва да отговори и изведнъж замира с отворена уста.

 

РОБИ: Ами… не можах да го огледам.

 

Всъщност го огледа доста добре… но нищо не си спомня.

 

МАЙК (обръща се към Хач): Стой от дясната ми страна и дръж дулото на пушката насочено към земята. Остани на предпазител, докато не ти кажа. (Обръща се към Роби.) А ти не мърдай оттук.

 

РОБИ: Както кажеш, ти си полицаят.

 

Кметът гледа как Майк и Хач поемат към портичката на Марта, след което се провиква подире им.

 

РОБИ: Телевизорът работи! Усилен е докрай! Ако онзи реши да се размърда, няма да го чуете!

 

Майк му кимва и минава през портичката; Хач го следва от дясната му страна. Гражданите вече са скъсили дистанцията и се виждат на заден план. Снежинките танцуват около тях под силния вятър. Снеговалежът продължава да се усилва.

 

77 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА МАЙК И ХАЧ — НО НЕ ОТКЪМ УЛИЦАТА, А ОТКЪМ ВЕРАНДАТА.

 

Двамата пристъпват по пътечката. Личи си, че Майк е напрегнат (по се владее), а Хач се страхува, но се старае да не го показва.

 

ХАЧ: Дори и да е имало някой там, едва ли ще продължава да си седи вътре, как смяташ? Разбирам около къщата да имаше висока ограда, ама…

 

Майк поклаща глава, сякаш иска да каже: „Не знам“, и приближава показалец до устните си, давайки знак на Хач да мълчи. Двамата спират пред стъпалата на верандата. Майк изважда от джоба си ръкавици и ги надява на ръцете си. Кимва на Хач да последва примера му и Хач му подава пушката, докато се справи. Междувременно Майк използва случая да провери предпазителя (не е свален) и връща оръжието на партньора си.

 

Изкачват стъпалата и оглеждат проходилката. После пристъпват към входната врата. Виждат подаващите се от сенките чехли на старата жена. Споглеждат се разтревожено. Влизат вътре.

 

 

78 ИНТ. КОРИДОРЪТ В ДОМА НА МАРТА.

 

Зад тях, откъм всекидневната, гласът на синоптичката се носи от бумтящия телевизор.

 

СИНОПТИЧКА (глас зад кадър): До края на деня се очаква рязко влошаване на климатичните условия по крайбрежието на Нова Англия. Боя се, че приятелите ни от североизточните щати няма да могат да видят залеза довечера. Ветрове с щормова сила ще връхлетят крайбрежието на Масачузетс и Ню Хампшир, а ветрове с ураганна сила ще брулят брега на Мейн и крайбрежните острови. Очаква се силна ерозия на бреговете, а когато снегът започне да вали, количеството му непрекъснато ще се увеличава до самия край на бурята. В момента е невъзможно да предскажем точното количество на снеговалежите. Ще ви кажем само, че ще бъде огромно. Снежна покривка с дебелина над метър? Доста вероятно. Метър и половина? Дори това е възможно. Не сменяйте канала и ви уверяваме, че ще прекъснем обичайните си предавания с извънредни съобщения, ако обстановката го наложи.

 

Майк и Хач не й обръщат внимание — в момента имат далеч по-сериозни проблеми. Двамата са приклекнали около мъртвата жена. На лицето на Майк Андерсън е изписано сурово-мрачно изражение — потресен е, но се държи в ръце. Концентрирал се е над предстоящата им задача и евентуалните усложнения, произтичащи от нея. Хач, от друга страна, е на косъм от това, да изгуби самообладание. Поглежда към Майк и ние виждаме мъртвешки бледото му лице и пълните му със сълзи очи.

 

ХАЧ (с едва доловим шепот): Майк… Боже мили, Майк… от лицето й нищо не е останало! Тя…

 

Майк се пресяга и допира показалец до устните му. Накланя глава по посока на бумтящия телевизор. Може би някой го слуша? После Майк сграбчва своя помощник за раменете и го разтърсва.

 

МАЙК (съвсем тихо): Хач, добре ли си?

 

ХАЧ (тихо): Ще се справя.

 

МАЙК: Сигурен ли си?

 

Хач му кимва. Майк се замисля, след което решава да му се довери. Изправя се. Хач последва примера му. Подпира се с ръка на стената, за да запази равновесие, и неволно размазва част от кръвта. Поглежда ръкавицата си със смесица от удивление и отвращение.

 

Майк посочва към дневната и работещия телевизор. Хач събира цялата си смелост и кимва. Двамата бавно се придвижват по коридора. (Всичко това — в името на максималния съспенс, разбира се.)

 

Вече са преполовили коридора, когато усиленият докрай телевизор внезапно замлъкна. Хач закача с рамо една от рамкираните снимки на стената и я събаря. Майк успява да я хване, преди да е издрънчала на пода… най-вече благодарение на късмет и светкавична реакция. Двамата с Хач се споглеждат напрегнато и продължават напред.

 

79 ИНТ. ВРАТАТА МЕЖДУ КОРИДОРА И ВСЕКИДНЕВНАТА.

 

Двамата мъже застават на прага на хола. Гледаме ги откъм дневната — Хач е отляво, а Майк — отдясно. Те се взират в:

 

80 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВСЕКИДНЕВНАТА ОТ ГЛЕДНАТА ТОЧКА НА МАЙК И ХАЧ.

 

Виждаме разбития телевизор и любимото кресло на Марта. Над облегалката се подава главата на Линож. Абсолютно неподвижна е. Това определено е човешка глава, но е невъзможно да се каже дали мъжът е жив, или мъртъв.

 

81 ИНТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ВРАТАТА НА ВСЕКИДНЕВНАТА — С МАЙК И ХАЧ.

 

Двамата се споглеждат и Майк кимва да продължат. Бавно и предпазливо пристъпват към креслото. Щом влизат в хола, Майк дава знак на Хач да се отдалечи. Хач се отклонява вдясно. Майк прави още една крачка към креслото (вече виждаме и креслото, и двамата мъже) и внезапно спира, когато пред него изниква окървавена ръка. Тя се протяга към масичката до креслото и си взема курабийка.

 

МАЙК (насочвайки револвера към Линож): Не мърдай!

 

Ръката застива във въздуха, държейки курабийката.

 

МАЙК: Горе ръцете! И двете ръце, над креслото. Искам да ги виждам! Към теб са насочени две оръжия, едното от които е ловно!

 

Линож вдига ръце. Все още държи курабийката в лявата.

 

Майк дава знак на Хач да заобиколи креслото и да мине отпред. В същото време Майк заобикаля стола от другата страна.

 

82 ИНТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА И СЕ ФОКУСИРА ВЪРХУ КРЕСЛОТО.

 

Линож седи там с вдигнати ръце и безизразно лице. Не се вижда да има някакво оръжие, но Майк и Хач реагират при вида на окървавените му лице и полушуба. Спокойната безметежност на Линож силно контрастира със състоянието на Майк и Хач, чиито нерви са обтегнати като китарни струни. Сцената ни кара да се замислим колко често в подобна ситуация се е стигало до неволното убийство на заподозрения.

 

МАЙК: Събери си ръцете.

 

Линож се подчинява и допира китките си.

 

 

83 ПРЕСКАЧАНЕ НА КАДЪР.

 

84 ЕКСТ. ПРЕД КЪЩАТА НА МАРТА.

 

Неколцина местни жители се приближават до задницата на колата на Роби. Сред тях е и възрастната Робърта Коин.

 

РОБЪРТА КОИН: Какво се е случило с Марта?

 

РОБИ (с писклив глас, все още е на ръба на истерията): Стой настрана! Всичко е под контрол!

 

Той отново насочва револвера си към къщата. Зрителите си задават въпроса: А какво ли ще стане, когато Майк и Хач изведат арестанта си? Роби е толкова лабилен, че може всеки миг да натисне спусъка.

 

85 ИНТ. ВСЕКИДНЕВНАТА НА МАРТА.

 

Камерата ни показва белезниците в екстремно близък план.

 

МАЙК (глас зад кадър): Ако помръдне, застреляй го.

 

Камерата се връща към Линож, Майк и Хач.

 

ЛИНОЖ (говори с тих, дружелюбен и спокоен глас): Ако стреля, ще убие и двама ни. Пушката е заредена с най-едрите сачми — от онези за лов на елени.

 

Хач и Майк веднага реагират на думите му. Но не защото казва истината, а защото това спокойно би могло да бъде вярно. Без значение с какво е заредена пушката, при един евентуален изстрел Хач буквално би пробил дупка в тялото на Майк, понеже той се намира твърде близо до арестанта.

 

ЛИНОЖ: Освен това пушкалото е все още на предпазител.

 

В същия миг Хач с ужас си дава сметка, че е забравил да свали предпазителя! Докато Майк се суети да надене с неопитните си ръце белезниците на Линож, Хач се заема с предпазителя. По едно време цевта на пушката се измята настрани и изобщо не сочи към арестанта. Зрителите трябва добре да видят, че Линож без проблеми би могъл да се справи с тези храбри, но неопитни местни доброволци… но явно не иска.

 

Най-накрая белезниците са на китките на Линож. Майк с облекчение отстъпва назад. Двамата с Хач се споглеждат.

 

ЛИНОЖ (към Хач): Поне си запомнил да си сложиш ръкавици. Браво.

 

Линож отхапва от курабийката си, без да обръща внимание на окървавената си ръка.

 

МАЙК: Ставай.

 

Линож слага в устата си последното късче от курабийката и послушно се изправя.

 

86 ЕКСТ. ВЕРАНДАТА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН.

 

Снеговалежът се е усилил и вятърът гони летящите по диагонал снежинки. Къщите от тази страна на улицата се виждат смътно, като в мъгла.

 

Майк и Линож излизат заедно. Последният държи дланите си на нивото на колана — поза, добре позната на всеки от нас от вечерните новинарски емисии. Зад тях върви Хач и държи пушката диагонално на гърдите си с двете си ръце.

 

На улицата се виждат десетина-петнайсет души, скупчени около задницата на линкълна на Роби. Когато тримата излизат от дома на Марта, Роби се привежда леко и Майк вижда насочения му към тях револвер.

 

МАЙК: Веднага свали оръжието!

 

Роби се подчинява. На лицето му се изписва засрамено изражение.

 

МАЙК: Хач, затвори вратата.

 

ХАЧ: Редно ли е? Искам да кажа, не трябва ли да оставим всичко, както си е било? Все пак е местопрестъпление…

 

МАЙК: Оставиш ли вратата отворена, местопрестъплението ще бъде затрупано под два метра сняг. Хайде, затвори я!

 

Хач се опитва да го направи, но единият чехъл на Марта му пречи. Той се навежда и с гримаса на отвращение отмества крака й с облечената си в ръкавица ръка. После се изправя и затваря вратата. Поглежда към Майк, който му кимва одобрително.

 

МАЙК: Как се казваш?

 

ЛИНОЖ: Андре Линож.

 

МАЙК: Добре, Андре Линож, да вървим.

 

87 ЕКСТ. КАМЕРАТА НИ ПОКАЗВА ЛИНОЖ В БЛИЗЪК ПЛАН.

 

Виждаме как очите на Линож отново се променят, макар и само за миг. Сините ириси и бялото изчезват и очите му се превръщат в бездънни черни въртопи. В следващата секунда те отново стават нормални.

 

88 ЕКСТ. КАМЕРАТА ОТНОВО НИ ПОКАЗВА ВЕРАНДАТА — С МАЙК, ХАЧ И ЛИНОЖ.

 

Майк реагира на видяното — примигва като човек, получил внезапен световъртеж. За разлика от него, Хач не е забелязал нищо. Линож се усмихва съзаклятнически на Майк, сякаш иска да му каже: „Това е нашата малка тайна“. После здравият разум на Майк се завръща и той сръчква с лакът арестанта.

 

МАЙК: Хайде! Размърдай се.

 

Те слизат по стъпалата на верандата.

 

89 ЕКСТ. ПЪТЕЧКАТА В ДВОРА НА МАРТА КЛАРЪНДЪН.

 

Бурята запраща сняг в лицата им и ги кара да се мръщят. Шапката на Хач отлита. Докато той гледа безпомощно подире й, Линож отново поглежда Майк заговорнически, напомняйки му за общата им тайна. Този път Майк не може да прогони плашещата мисъл… но дава на Линож знак да продължи напред.

 

ФЕЙД-АУТ. КРАЙ НА ТРЕТО ДЕЙСТВИЕ.