Стивън Кинг
Бурята на века (12)

Трето действие

 

Приливът вече се отдръпва, но вълните продължават да запращат залпове от пяна по кулата на фара. Въпреки това мощният лъч продължава неуморно да обхожда хоризонта. Част от прозорците са счупени, но самият фар продължава да функционира. Поне засега.

 

Снегът вече е покрил пода на помещението и е започнал да се трупа върху големия стенен часовник, но циферблатът му още се вижда — 8:47.

 

Тя седи на един люлеещ се стол със слушалки на главата си. Виждаме как слушалките постепенно се приплъзват назад и чуваме едва доловим звук: класическа музика. Моли потъва в сън.

 

В кадъра се появяват нечии ръце, които внимателно махат слушалките от главата й. Моли отваря очи и вижда едно момиче на видима възраст шестнайсет-седемнайсет години. Ани се усмихва смутено, държейки в ръка слушалките.

 

АНИ ХЪСТЪН: Искаш ли ги? Стори ми се, че спиш.

 

МОЛИ: Не, Ани, благодаря. С тях все заспивам, те се отместват и в крайна сметка Шуберт звучи на пломбите ми.

 

Тя се изправя, протяга се и оставя плейъра на стола. Вижда се преграденият със завеса далечен край на помещението, както и децата, които спят, заедно с част от възрастните.

 

До една от стените има телевизор. Пред него са се събрали около четирийсетина души — някои седят на пода, други — на сгъваеми столове, а трети стоят прави най-отзад. На екрана се вижда синоптикът от бангорския отдел на телевизия Ей Би Си. Образът е леко мътен и размазан, от време на време се появяват снежинки. До телевизора стои Люсиен Фурние — симпатичен млад мъж на около трийсет години, облечен с пуловер от еленова вълна. Той е едно от приятелчетата хомофоби на Джак Карвър. Виждаме го как безуспешно върти стайната антена наляво и надясно в усилията си да улови по-добър сигнал.

 

СИНОПТИК: Бурята продължава да набира сила. Най-голяма концентрация на сняг се наблюдава в крайбрежните и централните райони. Тук, в Седми канал, ни е трудно да го повярваме, но от Мачаяс вече съобщават за снежна покривка от петдесет сантиметра… при това, без да броим преспите и навяванията. Видимостта е нулева и движението по пътищата напълно е спряло. (Смее се.) Какви пътища, ха-ха? В Бангор положението е почти толкова зле, отвсякъде ни заливат със съобщения за спиране на електрозахранването. В Брюър никъде няма ток, а от Саутуест Харбър ни известиха, че камбанарията на черквата е била съборена от стихията. Да, времето е ужасно, а бурята още не е достигнала своя пик. Определено ще има за какво да разказвате на внуците си… и те едва ли ще ви повярват. Аз самият трябваше на няколко пъти да излизам от нюзрума и да гледам какво става навън, за да осъзная мащабите на бедствието…

 

Сред задните редици на тълпата, надничайки зад гърбовете на другите правостоящи, забелязваме Урсула Годсоу. Моли я потупва по рамото и Урсула се обръща към нея с мрачно изражение.

 

МОЛИ (кимва към телевизора): Какво казва?

 

УРСУЛА: Първо вятър и сняг, а после сняг и вятър. Това ще продължи до утре вечерта и едва по някое време през нощта щяло да започне подобрение на времето. От Китъри до Милинокет навсякъде са без ток. Крайбрежните селища са отрязани, а ние от островите… съвсем.

 

Тя изглежда уплашена не на шега. Моли го усеща и реагира със съчувствие, но и с известна доза любопитство.

 

МОЛИ: Урсула, какво има?

 

УРСУЛА: Не знам… Имам лошо предчувствие… Наистина лошо.

 

МОЛИ: Спокойно, всички сме така. Марта Кларъндън е убита… Лойд Уишман се самоуби… Навън вилнее Бурята на века… Кой ли няма лоши предчувствия?

 

УРСУЛА: Боя се, че това далеч не е всичко.

 

Виждаме вратата на склада, след което в кадъра бавно се появява Кат Уидърс. Тя се спира и виждаме очите й, които са разширени и пусти, както и тънката ивица от лицето й между шала и шапката. Бузите й са опръскани с кръв. Алените капчици изглеждат досущ като лунички. Кат продължава да държи бастуна в едната си ръка. Вълчата муцуна е не просто изпръскана, а обляна в кръв.

 

Камерата се приближава към лицето на Кат и в очите й проблясва смътното осъзнаване на онова, което току-що е сторила. Тя свежда поглед към бастуна и го изпуска.

 

Той лежи в снега пред вратата. Сребърната вълча глава сякаш се взира в момичето. Очите на вълка изглеждат пълни с кръв.

 

Тя вдига ръце и закрива лицето си с длани. После сякаш усеща нещо, защото ги отдръпва от лицето си и се вглежда съсредоточено в ръкавиците си. Погледът й е празен, сякаш е под наркоза… Тя е в състояние на шок.

 

Урсула нервно се озърта, за да провери да не би някой да ги подслушва. Всичко е наред, но за всеки случай тя отвежда Моли към стълбището, за да са по-далеч от множеството. Моли я гледа със загриженост и безпокойство. Воят на вятъра ехти със смразяваща сила и на неговия фон двете жени изглеждат съвсем мънички и беззащитни.

 

УРСУЛА: Когато имам подобни предчувствия, им се доверявам. С течение на времето се научих да се вслушвам в тях. Аз… Моли, страх ме е, че нещо се е случило с Питър.

 

МОЛИ (внезапно посърва): Защо? Някой върна ли се от магазина? Майк трябваше вече да е…

 

УРСУЛА: Не, след осем часа тук ме е идвал никой от тази част на града, но поне за Майк няма защо да се притесняваш. Той е добре.

 

Тя вижда, че Моли не е съвсем убедена, и се усмихва горчиво.

 

УРСУЛА: Спокойно, Моли, не става въпрос за нищо свръхестествено. Просто хванах две накъсани радиограми… Единия път беше Хач, а другия — Майк.

 

МОЛИ: Какво казаха? С кого говореха?

 

УРСУЛА: С тези повредени антени е невъзможно да се каже. Бяха просто гласове, нищо повече. Предполагам, че все още се опитват да се свържат с щатската полиция в Мачаяс.

 

МОЛИ: След като не си чула нищо за Питър, едва ли му се е случило нещо…

 

УРСУЛА: Така е, но… някак си го знам. Виж сега, ако накарам Люсиен Фурние да спре да врътка антената на телевизора и да ме откара до магазина със снегомобила си, ще можеш ли да ме отмениш тук? Стига да не рухне покривът, няма кой знае какво за наглеждане — закуската е в седем, трябва само да се организират хора за сервиране, отсервиране и измиване на посудата накрая. Слава богу, поне по-голямата част от работата за тази вечер е свършена. Народът вече си ляга да спи.

 

МОЛИ: Предпочитам да дойда с теб. Тавия ще се справи по-добре от мен тук. Искам да видя Майк.

 

УРСУЛА: Не. Не и когато тук е Ралфи, а там има опасен арестант.

 

МОЛИ: И твоето дете е тук. Сама ли ще оставиш Сали?

 

УРСУЛА: Именно за бащата на Сали се тревожа, а не за бащата на Ралфи. А Тавия Годсоу… никога няма да й го кажа в лицето, защото я обичам, но тя страда от болестта на старите моми — боготвори брат си. Ако си втълпи, че нещо се е случило с Питър…

 

МОЛИ: Добре. Обаче искам да предадеш нещо на Майк. Кажи му да сформира група, която да охранява онзи — колкото мъже там му трябват, тук и бездруго няма какво да вършат — и да се върне тук. Кажи му, че жена му иска да го види.

 

УРСУЛА: Ще му предам.

 

Тя оставя Моли и си пробива път през скупчилата се пред телевизора тълпа. Люсиен Фурние продължава с напразните си опити да улови по-добър сигнал.

 

Кат все още се взира в ръцете си, но очите й вече се озаряват от осъзнаването на онова, което е сторила. Тя отмества поглед от окървавения бастун към окървавените си ръкавици… после отново към бастуна… и отново към ръкавиците… към бастуна… към ръкавиците… и нагоре, към изсипващия се от небето сняг. Накрая отваря широко уста и от гърлото й се изтръгва пронизителен вик.

 

Джоана, която мие тенджерите в умивалника и поради тази причина се намира най-близо до задния вход, рязко надига глава. Лицето й се намръщва. Другите продължават да си вършат работата.

 

ДЖОАНА: Чухте ли нещо?

 

КОРА: Само вятъра.

 

ДЖОАНА: Звучеше като писък.

 

КОРА (с неприкрито снизхождение): Точно така звучи вятърът тази нощ, скъпа.

 

Джоана, на която й е дошло до гуша от свекървата й, поглежда към Госпожа Кингсбъри.

 

ДЖОАНА: Онова момиче от супермаркета върна ли се вече? Не, нали?

 

ГОСПОЖА КИНГСБЪРИ: Не и през този вход.

 

КОРА: Забрави ли, че девойката искаше да поговори с приятеля си, Джоана?

 

И Кора й хвърля многозначителен поглед. Той е съпроводен от най-мръснишкия жест, който можем да покажем по телевизията (освен ако не го сметнат за твърде мръснишки) — възрастна жена свива едната си ръка в юмрук, след което вкарва показалеца на другата в отвора между палеца и показалеца на първата.

 

Джоана я гледа с омерзение, сетне взема нечия парка от закачалката в ъгъла. Дрехата й е голяма, но въпреки това Джоана вдига ципа догоре.

 

КОРА: Майка ми обичаше да казва: „Който през ключалки наднича, никой не го обича“…

 

ДЖОАНА: Сигурна съм, че прозвуча като писък.

 

КОРА: Това е абсурдно!

 

ДЖОАНА: Млъкни! Мамо.

 

Кора е като ударена с мокър парцал. Госпожа Кингсбъри също е изненадана — но е изненадана приятно. Едва потиска импулса да извика: „Браво, момиче!“. Джоана, която си дава сметка, че трудно ще напусне сцената с по-добра реплика, нахлупва обточената с пухкава козина качулка и излиза през задната врата сред виещия мрак.

 

Моли наблюдава как Урсула говори с Люсиен, който най-сетне оставя проклетата антена и слуша внимателно. На замрежения от снежинки екран се вижда картата на щата Мейн. Почти цялата му територия е покрита от зони с червен цвят. Виждат се и крещящо големи надписи: СНЕЖНА ОПАСНОСТ! и СНЕЖНА ПОКРИВКА ОТ МЕТЪР-МЕТЪР И ПОЛОВИНА + СНЕГОНАВЯВАНИЯ И ВИЕЛИЦИ. Междувременно синоптикът от бангорския отдел на Ей Би Си продължава със съветите си.

 

СИНОПТИК: Ако се намирате в някоя от тези зони, ви съветваме да останете там, където сте, дори да останете без електричество или отопление. Тази вечер най-важното е да разполагате с надеждно укритие, всичко друго е на заден план. Ако се намирате в такова укритие, не го напускайте. Гледайте да бъдете на топло, облечете всички топли дрехи, с които разполагате, разпределете храната и силите си. Ако има нощ, в която помощта на добрите съседи да е от първостепенна важност, това е тази нощ. Състоянието на снежна опасност остава в сила за централните и крайбрежните райони на Мейн; повтарям — в централните и крайбрежните райони на Мейн извънредното положение заради снежната буря остава непроменено…

 

Джони Хариман и Джонас Станхоуп слизат по стълбите, понесли големи подноси с току-що изпечени кейкове и курабийки. Зад тях внимателно пристъпва Ани Хъстън, която е обвила ръце около стоманения корпус на кафеварка с индустриални размери. Все още обезпокоената Моли се отмества, за да им направи място да минат. Вниманието й все още е погълнато от разговора между Урсула и Люсиен.

 

ДЖОНИ: Всичко наред ли е, Моли Андерсън?

 

МОЛИ: Да, всичко е тип-топ.

 

ДЖОНАС СТАНХОУП: Ще има какво да разказваме на внуците.

 

МОЛИ: Определено.

 

Виждаме Джоана, която се бори със силния вятър. Парката, която е облякла, плющи около тялото й като платно на ветроходен кораб, а качулката й непрекъснато бива отмятана назад. Най-накрая обаче успява да достигне до склада. Вратата зее отворена, но Кат не се вижда наоколо.

 

Въпреки всичко Джоана не бърза да се върне в кухнята и се спира на около два метра от вратата. Също като Урсула, и тя усеща, че нещо не е наред.

 

ДЖОАНА: Катрина? Кат?

 

Нищо. Джоана прави още две крачки към потрепващата светлина на керосиновата лампа. Поглежда надолу към…

 

Вятърът е замел почти всички следи, с изключение на розовеещата диря там, където Кат е захвърлила бастуна на Линож. Самият бастун обаче не се вижда никъде. На самия праг, където е стояла Кат, също се вижда някакво по-тъмно петно.

 

ДЖОАНА: Кат…?

 

Вече й се иска да се върне в топлата кухня — тук навън е хем студено, хем страшничко — но вече е стигнала твърде далеч. Джоана бавно пристъпва към вратата, притискайки долната част на качулката към гърлото си, подобно на старомоден шал.

 

Джоана се приближава към вратата и се спира с разширени от ужас очи.

 

Навсякъде има КРЪВ — и върху големите кутии със зърнени закуски и сухо мляко, и върху пластмасовите бутилки с етикети КОЛА, ОРАНЖАДА и ПЛОДОВ ПУНШ. Кръв цвърчи върху стъклото на лампата, кръв е опръскала стенния календар и кървави отпечатъци от ръкавици крещят от дъските и гредите на склада. Кръв има и върху продуктите, които Били е наредил върху шейната. Виждаме ги, защото вече не са закрити с брезентовото покривало.

 

Тя се взира в:

 

Ето къде е брезентът. Покрива тялото на Били, но краката му стърчат навън.

 

Камерата се насочва към другия ъгъл на помещението, където — свита в ембрионална поза — седи Кат Уидърс. Коленете й са притиснати към гърдите, а пръстите на едната й ръка са пъхнати в устата й. Тя поглежда нагоре към Джоана — към камерата — със замъглени, пустеещи очи.

 

ДЖОАНА: Кат… Какво се е случило?

 

КАТ: Покрих го… Той не би искал хората да го видят така, затова го покрих. (Пауза.) Покрих го, защото го обичах.

 

Тя е парализирана от ужас.

 

КАТ: Мисля, че бастунът с вълчата глава ме накара да го направя. На твое място не бих го пипала. (Оглежда се наоколо.) Толкова много кръв… Обичах го, а виж сега. Убих го със собствените си ръце.

 

И тя бавно пъха пръсти в устата си.

 

ДЖОАНА: О, Кат… О, мили боже…

 

Джоана се обръща и отново поема към кметството, отдалечавайки се в мрака.

 

Свита в ембрионална поза, тя се озърта наоколо с див поглед. После започва да си пее с весело детско гласче. Думичките са заглушени от пръстите й, но въпреки това успяваме да ги различим.

 

КАТ (тананика си): „Аз съм малко чайниче, тумбесто и сладко, имам си и дръжчица, и чучурче гладко. Изсвирвам като влакче, щом водата в мен заври, хвани ме ти тогава и от котлона ме махни. Аз съм малко чайниче…“

 

Тя крачи забързано през дълбокия сняг към сградата на кметството. Вятърът отново отмята качулката на парната от главата й, но този път тя дори не се опитва да я върне на главата си. Ненадейно се спира, защото вижда:

 

Две фигури си пробиват път през снега. Вървят точно към снегомобилите, паркирани пред сградата.

 

ДЖОАНА: Помощ! Помощ! Помощ!

 

Тя рязко сменя посоката си на движение и се насочва към паркинга на кметството.

 

Опитва се да тича, колкото и невъзможно да е това в натрупалия сняг. По едно време хвърля уплашен поглед през рамо към отворената врата на склада.

 

Вече са стигнали до наредените един до друг двуместни снегомобили. Люсиен сяда зад кормилото на един от тях.

 

УРСУЛА (налага се да вика, за да надмогне воя на вятъра): Само да ме изсипеш в някоя пряспа, Люсиен Фурние!

 

ЛЮСИЕН: Няма, госпожо!

 

Урсула го гледа изпитателно, сякаш се съмнява в думите му, след което внимателно се намества на седалката зад Люсиен. Той завърта контактния ключ. Фаровете светват. После натиска бутона на стартера. Двигателят се събужда, но не може да запали.

 

УРСУЛА: Какво има?

 

ЛЮСИЕН: Нищо. Просто машинката е малко своенравна.

 

Той отмества пръст от бутона и се кани отново да го натисне.

 

ДЖОАНА (глас зад кадър, ехтящ в далечината): Помощ! Помощ! Помощ!

 

Урсула хваща ръката на Люсиен, преди да е натиснал бутона на стартера. И двамата се обръщат към:

 

Тя се носи към тях, препъвайки се и залитайки из преспите. Вдигнала е високо едната си ръка и маха бясно с нея, досущ като плувец, който се дави. Цялата е покрита със сняг (със сигурност е паднала поне веднъж) и отчаяно се опитва да си поеме дъх с широко отворена уста.

 

Люсиен скача от снегомобила и се втурва към Джоана. Успява да я подхване точно навреме, преди да е паднала за пореден път. Помага й да стигне до снегомобила, където към тях се присъединява разтревожената Урсула.

 

УРСУЛА: Джо, какво има?

 

ДЖОАНА: Били… Били е мъртъв! Ей там… (Тя посочва с ръка.) Катрина Уидърс го е убила!

 

УРСУЛА: Кат?

 

ДЖОАНА: Сега седи в ъгъла… Май се опитваше да ми каже, че го е убила с някакъв бастун… но там има толкова много кръв… А когато си тръгнах, ми се стори, че я чух да пее…

 

Люсиен и Урсула са смаяни и потресени. Урсула първа идва на себе си.

 

УРСУЛА: Наистина ли казваш, че Кат Уидърс е убила Били Соумс? (Джоана трескаво кима с глава.) Сигурна ли си, Джо? Сигурна ли си, че е мъртъв?

 

ДЖОАНА (кима): Покрила го е с брезент, но съм сигурна… Там имаше толкова много кръв…

 

ЛЮСИЕН: Най-добре да отидем там и да проверим.

 

ДЖОАНА (ужасена): За нищо на света няма да се върна там! Тя е в ъгъла! Ако я бяхте видели… Изражението на лицето й…

 

УРСУЛА: Люсиен, аз мога ли да карам това нещо?

 

ЛЮСИЕН: Ако карате бавно, да. Но…

 

УРСУЛА: Бавно ще бъде, повярвай ми. Двете с Джоана ще отидем до магазина и ще си поговорим с Майк Андерсън. Нали, Джо?

 

Джоана й кимва и се качва на задната седалка на снегомобила на Люсиен. Готова е да иде където и да е, стига да е по-далеч от склада за провизии.

 

УРСУЛА (обръща се към Люсиен): Вземи няколко души и отидете там. Вижте какво е положението, но не го разгласявайте. И… умната!

 

ЛЮСИЕН: Урсула, какво става тук?

 

Тя се приближава до снегомобила, сяда на предната седалка и натиска бутона на стартера. Двигателят вече е подгрян и запалва от първия път. Урсула форсира мотора и сграбчва ръчките на управлението.

 

УРСУЛА: Нямам никаква представа.

 

Тя включва на скорост и потегля сред вихрушка от сняг заедно с вкопчилата се в нея Джоана. Люсиен гледа смаяно подире им.

 

Супермаркетът прилича на гигантска пряспа сред бушуващата виелица. Няколкото блещукащи светлинки зад прозорците му изглеждат жалки и самотни.

 

Снегомобилът, с който са дошли Джак Карвър и Кърк Фрийман, е почти засипан от снега. На самата площадка се вижда човешки силует — Питър Годсоу. Тялото му е увито с одеяло, пристегнато с въже. Изглежда досущ като труп, готов за погребение в морето.

 

Лицето на Линож излъчва нещо хищно, вълче. Гладните му очи блестят в сумрака.

 

Камерата бавно се отдръпва назад от решетките, за да видим, че той отново стои в любимата си поза — с облегнат на стената гръб, опрени в ръба на нара стъпала и очи, надничащи иззад рамката на леко раздалечените му колене.

 

Тук са Майк, Хач, Роби, Хенри Брайт, Кърк Фрийман и Джак Карвър. Всички, освен Майк, наблюдават Линож със смесица от неверие и страх. Майк също го гледа, но в неговите очи се чете както недоумение, така и желание да разбули загадката.

 

КЪРК: За първи път през живота си виждам подобен пристъп.

 

ХЕНРИ (обръща се към Майк): Значи, няма никакви документи, така ли?

 

МАЙК: Никакви документи, никакви пари, никакви ключове… Няма етикети на дрехите, няма даже и емблема на дънките… Той просто е… тук. И това не е всичко. (Обръща се към Роби.) Той каза ли ти нещо? Роби, когато влезе в къщата на Марта, той каза ли ти нещо… Нещо, което не би следвало да знае?

 

Роби започва да нервничи. Не му се иска да навлиза в тази тема. Но в същото време…

 

ЛИНОЖ (глас зад кадър): Беше при проститутка в Бостън, докато майка ти умираше в Мачаяс.

 

МАЙК: Роби?

 

Окървавеното лице на Линож се подава иззад облегалката на креслото на Марта.

 

ЛИНОЖ: Тя те очаква в ада. Превърна се в човекоядец. Когато попаднеш там, ще те изяде жив. Нали това е адът, Роби — ужас, повтарящ се до безкрай. Да дойдат при мене родените в грях… ДРЪЖ!

 

И окървавената баскетболна топка на Дейви Хоупуел полита към камерата.

 

Роби се свива, когато топката полита към главата му — толкова силен е споменът.

 

МАЙК: Казал ти е, нали?

 

РОБИ: Той… той каза нещо за майка ми. Нещо лично, не е твоя работа.

 

Очите му се стрелват подозрително към Линож, който продължава да ги наблюдава в неизменната си поза. Арестантът не би трябвало да знае какво си говорят — все пак в момента всички са понижили гласове, а и се намират в другия край на помещението — но Роби си мисли (дори е сигурен в това), че Линож чува всяка тяхна дума. Знае и нещо друго — че Линож може да разкаже на всички какво е казал на Роби: как се е търкалял в леглото с проститутка, докато майка му е умирала.

 

ХАЧ: Според мен той не е човек.

 

И Хач поглежда умолително към Майк, сякаш му се иска Майк да отхвърли думите му. Това обаче не се случва.

 

МАЙК: Аз също мисля така. Нямам никаква представа какво всъщност представлява.

 

ДЖАК: Господ да ни е на помощ.

 

Той ги наблюдава с хищническо любопитство, докато бурята вилнее навън.