Томас Енгер
Фантомна болка (86)

83

Трябва да преименуват това място „Дупката“ — мисли си Йорян Мьонес и се качва на влака след три часа, прекарани в центъра и околностите на Гол. Вече му се повръща от хотели и мотели, барове и кафенета, пълни с хора, които не са виждали Турлайф Бренден. „Дюрим каза, че търсим игла в купа сено и беше прав“ — казва си той. Другите двама също са ударили на камък във Фло и Несбиен и в момента пътуват към Ол и Гайло. Мьонес си спомня думите на Лангбайн. Времето изтича.

Намира празно място до прозореца и осведомява Дюрим и Йетон за трите безплодни часа, прекарани в Гол. След това се обляга на стената и преценява ситуацията. Възможно е Бренден да е седял на същото място, гледайки през същия прозорец. Какво ли си е мислил? Какви ли планове си е правил?

Мьонес звъни на Флюрим, като говори изключително тихо.

— Откри ли дали Номер едно има приятели или роднини някъде между Фло и Финсе?

— Не съм открил такива.

— Да не е бил тук по време на военната си служба?

— Не. Изпратили са го в Йорстадмуен.

— Разшири мрежата. Провери профила му във Facebook. Провери дали има приятели, които живеят някъде наблизо.

Флюрим въздъхва.

— Трябваше да сме приключили с това преди два дни. Имам друга работа. От утре искам да ми плащаш допълнително.

— Ще работиш, докато свършим работата. Това беше уговорката.

— Свършихме работата миналия четвъртък. Днес е събота. Колко още ще ми платиш?

Мьонес въздъхва и клати глава.

— Ще обсъдим хонорара ти, когато се върна. Междувременно искам да…

— Не.

— Какво каза?

— „Ще обсъдим хонорара ти?“ Какви са тези глупости?

Мьонес затваря очи и вдишва дълбоко.

— Какво трябва да направя, за да те накарам да си свършиш работата?

— Двадесет на ден.

Мьонес клати глава.

— Ще ти дам десет.

— Петнадесет.

— Съгласен. Но по-добре открий нещо, с което да ги заслужиш.

— Не се тревожи, старче. Имам новини за теб. Вече нямам картина от апартамента на Номер две. Появиха се ченгета, които го претърсиха. Откриха камерите и ги отнесоха.

Мьонес затваря и иска да запрати телефона през прозореца. След няколко минути минават покрай Ол.

Ол. Гол. „Откъде измислят тези имена?“