Метаданни
Данни
- Серия
- Архивите на НАМПД: Приключенията на Кърт Остин (11)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- Zero Hour, 2013 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Мариана Христова, 2014 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Клайв Къслър; Греъм Браун
Заглавие: Часът нула
Преводач: Мариана Христова
Година на превод: 2014
Език, от който е преведено: Английски
Издател: ProBook
Град на издателя: София
Година на издаване: 2014
Тип: Роман
Националност: Американска
ISBN: 978-954-2928-58-4
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2075
История
- — Добавяне
Глава 37
Няколко минути по-късно, когато бялото небе започна да потъмнява, двата останали ховъркрафта предпазливо се приближиха към билото, където се бяха разбили Кърт и Хейли. С помощта на инфрачервен бинокъл Янко зърна разбитото возило в подножието. Само след секунди видя и снегомобила.
Натисна превключвателя на радиото си.
— Екип две, върнете се по нанадолнището и проверете за оцелели. Ние се качваме нагоре.
— Разбрано! — отговори другият шофьор.
Двата ховъркрафта се разделиха и Янко огледа склона за източници на топлина. Инфрачервеният радар регистрира само два: топлия двигател на снегомобила и една фигура, която лежеше просната на десетина метра от него.
Янко свали очилата си и спря ховъркрафта. Още преди машината да е спрял напълно, той отвори със замах люка.
— Стой тук! — обърна се той към стрелеца. — И си отваряй очите!
С късоцевен автомат, провесен на рамото, Янко слезе от ховъркрафта и предпазливо се отправи към разбития снегомобил. Видя, че не става за нищо — двигателят му беше разбит, а акумулаторът изтощен.
— Поне са улучили нещо — измърмори той сам на себе си.
Пристъпи към тялото в снега и го преобърна. За негова изненада под бялата качулка на якето се разпиляха рошави руси коси.
Янко дръпна очилата от лицето на жената. Позна я — същата, която бе оставил завързана до експлозивите в лабораторията в наводнената мина.
— Значи си оцеляла — измърмори той.
Радиото изпращя.
— Янко, тук е екип две!
Янко вдигна радиото към устата си.
— Слушам ви!
— Стигнахме до подножието на хребета. Екип три е унищожен. И шофьорът, и стрелецът са мъртви. Не можем да накараме ховъркрафта да заработи. Искаш ли да го изгорим?
— Не — отговори Янко. — Не бива да привличаме внимание към себе си. В близките дванайсет часа виелицата ще натрупа отгоре поне половин метър сняг. Това ще го скрие.
— А хората?
— Извадете ги! — нареди Янко. — Искам да махнете от този ледник всички тела — и нашите, и техните.
Двойно щракване му подсказа, че подчиненият му е разбрал и ще изпълни заповедта. Янко превключи каналите и започна нов разговор.
— Теро, тук е Янко — каза той. — Чуваш ли ме?
— Давай! — отвърна дрезгавият глас на Теро.
— Тук приключихме.
— Всичките ли хванахте?
— Извадихме от строя всички снегомобили — съобщи Янко. — Загубихме два ховъркрафта.
— Кои са те? — попита Теро без излишни многословия.
— Мисля, че са австралийци — отговори Янко. — Познах един от оцелелите — руса жена, беше в станцията в пустошта, когато АССР се опита да ни нападне.
За миг на отсрещния край на връзката се възцари тишина, последвана от въпрос:
— Жива ли е?
— Да. Имаме и двама пленници мъже. Другите са мъртви.
— Доведи ги! — заповяда Теро. — Искам да ги разпитам. Трябва да разберем дали са сами или не.
— Точно това си мислех и аз — съгласи се Янко.
Закачи радиото обратно на колана, вдигна жената и я преметна през рамо.
След секунди я метна в багажника на ховъркрафта, а самият той се качи в кабината и включи двигателите. Елегантната машина се издигна над земята, Янко я насочи напред и направи завой само на двайсетина метра от мястото, където лежеше Кърт.
Дълбокият сняг, който го бе заринал, го бе прикрил от инфрачервения радар, а белите камуфлажни дрехи, намаляващата светлина и продължаващата виелица го правеха невидим с просто око.
Затова нито Янко, нито стрелецът му го видяха, докато се отдалечаваха към посивяващия хоризонт.