Владимир Свинтила
Лицето на горгоната (9) (В полицейската психиатрия)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Година
(Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране, разпознаване и корекция
Estranged2 (2019)

Издание:

Автор: Владимир Свинтила

Заглавие: Лицето на Горгоната

Издател: Изток-Запад

Град на издателя: София

Година на издаване: 2010

Печатница: Изток-Запад

Излязла от печат: април 2010

Редактор: Людмила Петрова

Коректор: Людмила Стефанова

ISBN: 978-954-321-684-0

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7699

История

  1. — Добавяне

Завръщането

От престоя в лагера или в психиатрията не могат да се направят никакви заключения и да се извадят никакви „поуки“. Преживяното е преживяно. Едни са оцелели, други — не. Това е светът на единичното, който е винаги категоричен. Нещата са или така, или по друг начин. Тук те преди всичко са.

„Велика опасност за мислителя е да знае много, а за затворника — да съществува дълго“ — бе писал някога Хайнрих Ман. Това е най-категоричната истина от всички истини, известни на мен.

Внимавай, като паднеш, да не паднеш на черния овен…

Един ден ме изритаха от психиатрията. Веселият шоп ме поведе към Панчарево, защото не можех да се движа сам.

Намери нашата вила за прекрасна, пи една ракия, любува се на софийското поле и планината и си тръгна със стар селски благослов.

Тогава аз прегърнах мама, загърната в стар вълнен шал. Не си казахме нищо. Отново се връщах от бездната. Убих Горгоната и се върнах жив.

Тя ми направи чаша чай. Седнах на бюрото си с книгите. Мацата мъркаше до мен на дивана. И Мури дойде, не можаха да го удържат, и седна в краката ми.

Светът внезапно се възстанови.

Тогава почнах едно стихотворение, от което цитирам два реда:

Дом, където спират ветровете.

От прага ми започва синьото небе…

 

21.XII.2009 год.

Редактирал

доц. д-р инж. Асен Кирилов Аначков

гр. София

Край