Л. Дж. Кастило
Земно привличане (7) (Част първа)

Седма глава

— Госпожице Ашфорд!

Премигнах шокирана, че професор Купър извика името ми. Бяха минали седмици и нито веднъж не ме беше погледнал даже.

— Събуди се, Никол — просъска Грег.

— Ъм, алуминиев флуорид.

Няколко студента се закискаха.

— Супер — промърмори Травис тихо, смеейки се. Дори когато се усмихваше, приличаше на перфектното златно момче и беше изнервящо красив. Още по-изнервящ беше начинът, по който Грег го зяпаше. Лицето му бе изпълнено с любов към Травис. Той се засмя даже по-силно и сръчка Травис, присъединявайки се към него.

Намръщих се и смехът му заглъхна.

Да, знаеше, че бе по-добре да не попада на лошата ми страна.

— Съжалявам, какво казахте? — обърнах се обратно, за да погледна Купър и го огледах добре за първи път откакто беше започнал семестъра.

Голяма грешка.

Стоеше пред катедрата с мускулестите си ръце кръстосани пред широките му гърди. Очите ми се придвижиха бавно нагоре, поглъщайки всеки инч от мускулестото му тяло и квадратната му челюст с набола брада, докато не стигнаха горящите му сини очи, които приличаха на скъпоценни камъни.

Милостиви Боже. Защо не можеше да изглежда като нормален мъж? И защо трябваше да е толкова дразнещо сексапилен? Размърдах се неудобно в мястото си.

— Аз, ъ, зададохте въпрос ли?

Да, имаше причина да държа главата си сведена по време на часа. Само един поглед и вече мозъкът ми беше блокирал. Бързо отместих очи върху задната част на главата на Джиана.

— Госпожице Ашфорд, ако успеете да задействате функциите на главния си мозък, казах че искам да поговоря с вас след часа.

Нямах идея защо искаше да говори с мен. Не бях издала и звук от започването на семестъра. Като си знаех късмета, сигурно щеше да ми връчи сметката си за химическото чистене.

Джиана се обърна и ме погледна за момент. Приведе се към червенокосата, прошепна нещо в ухото й и се засмя.

Стиснах ръката си в юмрук. Беше ми омръзнало да бъда боксовата круша на Купър. Мъжът трябваше най-накрая да се примири с инцидента с кафето. Искаше да ме види след часа? Добре. И аз исках да го видя — да му дам да се разбере.

— Да, сър.

— Ооо, загазила си — каза Грег с напевен глас, когато Купър разпусна класа.

— Престани — бавно събрах нещата си.

След като по-голямата част от класа си беше тръгнал, застанах на няколко крачки от Купър, чакайки докато говореше с няколко от студентите, които имаха въпроси върху курсовата работа.

— Извини ме — Джиана се плъзна покрай мен и се отправи към него.

— Исках да ви кажа, че научавам толкова много. Допълнителните уроци, които ми давате са толкова полезни. — Тя постави ръка собственически върху мускулестата му ръка, след което ми хвърли един омразен страничен поглед.

Какъв й беше проблемът? Държеше се така сякаш бяхме на някакво съревнование или нещо такова. И без това Купър не ме харесваше. Ако не друго, сигурно щеше да си отдъхне ако се отпишех от часовете му.

О, по дяволите! Това беше. Щеше да ме изрита от часовете си.

— Харесваш ми с този цвят. — Лакираните пръсти на Джиана, се плъзнаха прелъстително по черната му раирана риза.

Съсредоточих се върху ръката й. Изведнъж ми се прииска да й я откъсна от рамото. Застинах изненадана от силната и напълно глупава реакция. Какво ме интересуваше ако искаше да спи с Купър? Не беше моя работа.

— Имам въпроси относно днешната лекция. — Дланта й се спусна бавно по ръката му, преди да се увие около учебника й. Галейки надписа, тя продължи. — Може би мога да намина през офиса ви отново?

Той се загледа в нея за момент.

— Днес не съм свободен. Изпрати ми имейл и може да се уговорим за следващата седмица. Госпожице Ашфорд.

Той се обърна към мен, протегна ръка и ми посочи към задната част на залата.

Захапах устна, сдържайки самодоволната си усмивка. Човече, о, човече. Шокираното й изражение беше достойно за снимка. Ако можех само да си извадя телефона и да я щракна.

Докато ме съпровождаше надолу по коридора, усетих леко докосване ниско на кръста си. В стомаха ми затанцуваха пеперуди от допира му.

Една картина се появи в съзнанието ми. Простенах. Откачените фантазии пак се бяха върнали. Накъдрени коси, мълет прически, ярки неонови клинове и ленти за коса преминаха през ума ми.

Стиснах юмруци, стараейки се да пазя странните видения далеч от главата си, докато влизах в офиса му. Запристъпвах около купчините с книги и високите до коляно хартии на земята. Стените бяха отрупани с рафтове, на които имаше още книги и десетки награди. Едно голямо бюро отрупано с листи и компютър стоеше до голям прозорец.

Седнах пред бюрото на единственото свободно място в стаята. Забелязах една купчина с оценени тестове нашарени с толкова червено, че човек би си помислил, че кървят. Никога не бях виждала толкова много двойки и тройки.

Дочух познат смях и надникнах през прозореца. Грег и Травис вървяха през поляната. Травис оглеждаше група момичета. Грег изглежда не се интересуваше, просто продължаваше да говори.

Въздъхнах. Когато Грег беше хлътнал, нищо не можеше да го убеди, че момчето, което беше хванало вниманието му, не беше на неговия бряг. Винаги разбираше по трудния начин по-късно и аз щях да съм там и да събирам парчетата както винаги. Беше трудно понякога. Заслужаваше да намери някой, който го обичаше заради доброто, чудато момче, което беше, нищо че понякога беше досаден.

Погледнах надолу към бюрото и видях името му изписано върху един от листите. До него беше написано отличен.

Завъртях очи. Щеше да направи щастливия си танц и да се фука с оценката си през целия семестър.

Вратата се затвори и аз замръзнах.

Въпреки че бях с гръб към него, присъствието на професор Купър ме завладяваше. Можех да усетя очите му как прогарят дупки в гърба ми. Поех си накъсана глътка въздух в опит да се успокоя. Простенах, когато вдишах съблазнителния аромат на кожа и мускус. Това изобщо не помагаше.

Облизах нервно сухите си устни. Най-добре беше да мина направо и да проговоря първа, преди да съм изгубила кураж. Задържайки погледа си към прозореца, казах:

— Знам защо ме извикахте тук.

Чакайки отговор, сърцето ми заби в гърдите толкова силно, че можех да се закълна, че и той можеше да го чуе в тихата стая.

Минутите минаваха. Нищо. Размърдах се неудобно. Защо не казваше нищо?

Поех си въздух и се обърнах да го погледна.

Дъхът ми секна, когато видях лицето му. Сякаш беше съвсем различен човек. Строгото изражение, което имаше в час беше изчезнало. Очите му бяха нежни сини дълбини, в които можех да се давя вечно. Толкова бяха красиви. Сякаш виждаш слънцето за първи път.

Пристъпих напред, усещайки отново онова привличане към него. Устните му се разтвориха, когато си пое рязко въздух. След което застина и се отдръпна назад, когато се приближих.

Погледът му стана строг, предупреждавайки ме да запазя дистанция. Скръствайки ръце пред гърдите си, каза:

— Да не би да казвате, че можете да четете мислите ми, госпожице Ашфорд? Мисли, които са ми спечелили милиони, финансирани от Националния институт по здравеопазване? Или може би, след един час по психология сега се смятате за експерт по човешката психика?

Да, това беше Купър, с който бях свикнала. Секси арогантен задник, който обичаше да ме измъчва, но беше мил към студенти като Джиана, която щеше да си хвърли гащичките върху него по време на час, ако знаеше че ще й се размине.

— Откъде знаете, че съм записала психология?

Той премигна, изглеждайки така сякаш беше хванат на местопрестъплението.

— Просто предположих. Повечето първокурсници записват този курс, за да изкарат лесни оценки. Въпреки че съм учуден защо си се записала за моя?

— Не мислите, че имам нужните познания, за да мина курса по химия?

— Не и ако съдим по оценката ти на теста.

— Няма да се отпиша — повдигнах брадичка, готова за борба.

— Не искам от теб да се отписваш. Въпреки че ще бъде в твоя полза.

— Защо? Защото смятате да ме скъсате ли?

— Не, госпожице Ашфорд. Защото няма да се хвана на плана ви да минете курса като по вода.

— Нямам идея за какво говорите — Направих още една стъпка, готова да му се нахвърля. Вече се бях настроила, че ще ме изхвърлят. Нямаше какво да губя.

Той си пое въздух и стисна зъби.

— Престани с това.

Очите ми се разшириха, когато видях реакцията му.

— Да престана с кое? Нямам представа за какво говорите.

Раменете му се напрегнаха, когато обходи тялото ми с поглед.

— Не сте първата студентка, която се опитва да съблазни професора си за по-добра оценка.

Да не беше луд? Погледнах надолу към облеклото си. Нямаше нищо секси в него. Носех светлосин потник и една от ризите на Грег отгоре и чифт панталони до коленете.

Да, сандалите Биркенсток просто крещяха „Изчукай ме!“.

— Никога не бих направила подобно нещо — сопнах се. — Признавам, че се затруднявам малко с материала и че ще е наистина много мило ако в действителност получа малко помощ, но никога няма да направя това, което намеквате.

— О, наистина ли, госпожице Ашфорд — той направи стъпка напред. Преглътнах, когато видях колко по-голям беше отблизо. Раменете му бяха толкова широки. — Предполагам съвсем случайно успяхте да се блъснете в мен и да притиснете тялото си многозначително в моето, по-рано този семестър.

— Това беше случайност. А и без това не знаех даже, че сте ми професор.

— Сигурен съм. Също така съм сигурен, че случайно ме гледате с тези ваши големи очи, играете си с косата си и кръстосвате постоянно голите си крака в час.

Започваше да ме вбесява. Караше ме да звуча така сякаш бях Джиана. Поставих ръце на бедрата си.

— Бъркате ме с някоя друга. Може и да имате момичета в класа, които да въздишат по вас, но аз не съм една от тях.

С три бързи крачки, той ме издърпа към себе си и аз се ударих в мускулестите му гърди. Поех си въздух, когато през тялото ми премина мълния, събуждайки части от мен, които не знаех, че са били заспали от много време насам. Приведе глава и спря точно преди устните му да докоснат моите. Две тлеещи очи се спуснаха към устата ми.

— Това искаш, нали, госпожице Ашфорд?

Да!

— Не.

Той се усмихна дяволито.

— Играеш си с огъня малко момиченце.

— Казах ви, че не съм…

Диви устни нападнаха моите и цялото ми тяло пламна. Ръцете ми се вдигнаха нагоре, плъзгайки се по твърдите му бицепси и се увиха около врата му. Притиснах го по-близо, задълбочавайки целувката.

Наболата му брада се триеше по нежната ми кожа, докато езикът му завладяваше устата ми. Изгарящи устни се плъзнаха надолу по шията ми. Грубата му брадичка докосна горната част на гърдите ми. Простенах и притиснах бедра към долната част на тялото му.

Съзнанието ми се напрегна, за да асимилира какво се случваше, колко възбудена бях и колко много исках да ме обладае точно там в офиса си, върху бюрото.

Не трябваше да правя това.

Това беше грешно. Той е мой професор.

Да, още. Исках още.

Не.

Да!

— Искаш ли да продължа? — прогърмя дълбокият му глас, карайки ме да затреперя още повече, докато се облягах на твърдото му тяло.

Не можех да дишам. Не можех да мисля. Езикът му облиза върха на гърдата ми и аз ахнах.

— Да! — простенах.

Устните му поглъщаха моите жадно. След което се пресегна надолу и с едно плавно движение ме повдигна нагоре, а краката ми се увиха незабавно около кръста му, когато ме постави върху бюрото си. Сърцевината ми пулсираше, когато се притисна в мен и се потърка в тънката материя на панталоните ми.

Нещо ме обзе в този момент. Беше сурово, похотливо. Сякаш нещо животинско в мен се беше събудило и нямах представя коя бях. Знаех единствено, че имам отчаяна нужда да усетя кожата му със своята.

Избутвайки го назад, разкъсах ризата му. Копчетата се разхвърчаха и се разпръснаха по пода. Беше великолепен. Всеки инч от тялото му беше чист мускул.

Притиснах устни към гърдите му и оставих езика си да си проправи път по всеки мускулест релеф. Когато близнах втвърденото му зърно, той просъска и зарови ръце в косата ми. Нуждаех се от всеки инч от тялото му. Беше прав. Исках го също толкова, колкото останалите жени в класа.

Свалих си ризата и я захвърлих настрани. Горящи сини очи се взряха жадно в гърдите ми, преди да сведе глава и да ги целуне. С едно ловко движение, свали надолу чашката на сутиена ми и улови зърното ми с устните си, засмуквайки го силно и дразнейки го с езика си.

Стенейки, аз отметнах глава назад, давейки се в прелестната смесица от болка и удоволствие, когато захапа и засмука зърната ми още по-настървено, белязвайки ме с полуделите си целувки.

Треперейки, подръпнах колана на панталоните му копнееща да запълни болезнената ми нужда. Ръката ми се плъзна надолу по напрегнатите му мускули, към твърдата му издутина и простенах от размера й.

Той изръмжа при допира ми и за секунда шортите и бикините ми полетяха във въздуха, а панталоните му се свлякоха в краката. Бях влажна и готова за него. Дебелата му възбуда се допря във вътрешната част на бедрото ми и се плъзна нагоре-надолу между краката ми, карайки ме да прогизна от страст.

— Моля те — простенах.

Той вплете силните си ръце в косата ми и, сграбчвайки я, опъна главата ми назад. Горящи очи се взряха в моите, когато прошепна:

— Никол.

И навлезе в мен.