Л. Дж. Кастило
Земно привличане (14) (Част първа)

Четиринадесета глава

— Честит рожден ден! — Грег извика, когато пристъпих в къщата.

Усмихнах му се отпаднало. Беше дълъг ден в Джитърс. Не спирах да бъркам поръчките. Даже Лу ставаше нетърпелив. Не можех да избия думите на Фръцлата от главата си и това ме вбесяваше. А още по-зле беше, че не знаех дали да сгълча Купър и да му кажа да държи приятелката си далеч от гърба ми, или да го попитам дали е добре.

— Да, уипиии. — Завъртях пръста си във въздуха и се пльоснах върху един от барбароните. Чу се силно разпорване и зрънцата се изсипаха по пода.

— Грег, направи ми услуга и просто ме нокаутирай или нещо такова. — Отметнах главата си назад и затворих очи. Това определено не беше най-добрият ми ден. Или пък седмица.

Или година!

— Изглеждаш така сякаш това може да ти е от полза. — Отворих очи и видях бутилката с вино, която размахваше над мен. Повдигайки се на лакът отскубнах бутилката от ръцете му.

— Мерси.

— Ще донеса чаши.

Когато се върна от кухнята и ми наля догоре, се загледа в мен с разширени очи.

— Страхувам се, Никол.

— Хей. Всичко с майка ти ще бъде наред. Ще дойде да те види, нали? Това трябва да означава нещо. — Увих едната си ръка около раменете му. — Ще остана с теб ако искаш.

Той отпи голяма глътка от чашата.

— Не, трябва да го направя сам. Не ти казах това, но има няколко новини, които трябва да й съобщя, а не мисля, че ще е достатъчно силна да ги чуе.

— Какво има?

— Не мога да ти кажа. Не още. Не ми се сърди — очите му замолиха моите. — Трябва да запазя това за себе си за известно време.

— Добре. Разбирам. Помни, че без значение какво, винаги съм до теб. — Отпих от виното — Хубаво е. Откъде го взе?

— От Рейнбоу. Има цял леген отвън.

Изплюх виното. Пръски се разхвърчаха от устата ми и право в лицето му.

— Ужас, Никол! Просто се шегувах.

— Нека ти. — Засмях се, когато забърсах лицето му с кърпичка. Изображението на хипи версията на Люсил Бол, която мачкаше грозде се появи в съзнанието ми. Не можех да спра да се кикотя.

Поговорихме за малко, пиейки и смеейки се. Беше минало много време откакто бяхме говорили така. Казах му колко странно се държеше Купър напоследък и го попитах какво трябва да правя. Сигурно бяхме изпили твърде много вино, защото когато ми каза да приклещя Купър в офиса му и да го целуна, за да се освободя от сексуалното напрежение, всъщност си помислих, че е добра идея.

— Наистина ли стана толкова часа? — надникнах към телефона си.

Той погледна над рамото ми.

— По дяволите! Закъснявам. Трябва да отида да посрещна мама. А ти трябва да се приготвяш за срещата си.

Насилих се да стана. Стаята се завъртя леко.

— Внимавай — каза той, хващайки ме — Уау, Никол, изобщо не държиш на алкохол. Изпи само две чаши.

— Една и половина. Другата половина е по лицето и ризата ти. — Закисках се.

— Отивай да се приготвиш за Травис. — Той ме избута към стаята ми.

— О, и искам да ми разкажеш всичко, което се случи с майка ти. Всичко ще е наред. Ще видиш.

 

 

Травис спря лъскавия си, черен Корвет близо до клуб Вортекс, карайки малка група студенти да бягат за живота си. Едно момче облечено с тениска и бейзболна шапка на университета удари капака на колата.

— Пич! Гледай къде… о, хей Трав! Страшен мач днес.

— Благодаря, човече. — Травис извади ръка през прозореца и удари юмрука на момчето.

— Хубаво возило. — Момчето надникна в колата. — И маце.

— Колата е под наем. Не мацката. Ау! Защо ме удари?

— Харесваш ги диви, а, Трав? — той се засмя, когато си тръгна.

Изгледах Травис кръвнишки.

— Защото се държиш като кретен, затова.

— Беше просто шега, бебче. Спокойно. — Той излезе от колата и изтича до моята страна, за да отвори вратата.

Това не беше същият Травис, който бях свикнала да виждам в час. Държеше се като пълен нещастник. Не можех да повярвам, че всъщност бях похабила хубавия си грим за него. Даже бях облякла черната, секси рокля, която Грег ми беше дал за рождения ден. Беше твърде скъпа, но отказваше да я вземе обратно. Трябваше да призная, че имаше добър вкус и ме познаваше прекалено добре. Роклята обгръщаше всяка извивка и дълбокото, сърцевидно деколте ме караше да изглеждам така, сякаш наистина имах цици. Въпреки че едва покриваше дупето ми, дългите флорални, дантелени ръкави ме караха да се чувствам така, сякаш всъщност бях облечена, а не наполовина гола.

Протягайки ръка, той каза:

— Нека ти се реванширам на дансинга.

Въздъхнах.

— Добре.

Когато слязох от колата забелязах знак за забранено спиране.

— Ъм, Травис. Не мисля, че можеш да спираш тук.

— Това е само за деня. Не се притеснявай. — Той се усмихна, разкривайки трапчинките си докато увиваше ръка около кръста ми.

Тълпите станаха все по-големи, когато приближихме входа на клуба. Хората се бяха наредили, за да влязат вътре. Други изглежда просто се мотаеха наоколо, смеейки се и разговаряйки. Приглушена музика звучеше от сградата и няколко двойки даже танцуваха на тротоара.

Няколко души зашепнаха и посочиха към нас. Знаех, че Травис е считан за известна звезда из кампуса, затова очаквах някои хора да го познаят, но не и толкова много! Всичките го зяпаха сякаш беше рок звезда.

Изведнъж ръката му се скова. Вдигнах поглед, изненадана от реакцията му. Винаги изглеждаше така сякаш се радваше на вниманието. С напрегната усмивка, той промърмори нещо под нос. След което спря и ме обърна към него.

— Честит рожден ден, Никол. — Придърпа ме към себе си, сведе глава и целуна устните ми внимателно.

Насред виковете и подсвиркванията на тълпата, аз зачаках.

Зачаках за пърхането на пеперудите. Зачаках краката ми да се превърнат в желе. Зачаках мигащите светлини или дори откачените халюцинации, които имах напоследък. Зачаках нещо да се случи.

Нищо. Сякаш бях целуната от Грег.

Чак когато отстъпи назад го усетих отново. Привличането.

Погледнах от другата страна на улицата към Джитърс. Беше също толкова препълнено, колкото и клуба. Заради хладния въздух, повечето хора стояха отпред на верандата. Лу бързаше наоколо с чаши кафе и горещ шоколад. Забеляза ме и повдигна палец. Бях учудена, че ме беше познал от такова разстояние.

И тогава го видях.

Сам на една от масите стоеше Купър. Не можех да помръдна. Нямаше съмнение, че се взираше право в мен. Бях усетила него. Беше той. Винаги беше той! Защо Травис не беше този, който можеше да накара света ми да спре да се върти?

Очите ми се преместиха между Купър и Травис. Речта, която бях подготвила за него и Фръцлата, излетя през прозореца. Всичко, което можех да направя е да стоя и да се взирам в Купър като поразено от любов момиче. И хич не ми харесваше. Исках това да спре. Веднага.

Умствена бележка: Не смесвай виното със сексуална неудовлетвореност, защото ще свършиш правейки нещо глупаво — като това.

Сграбчих Травис за яката и го дръпнах към себе си. Устните ни се сключиха. Не беше нежна, мила целувка, каквато той ми беше дал. Беше отворени усти и преплетени езици.

Нищо.

Ядосана, задълбочих целувката още повече.

Отново, нищо. Нямаше ускорен пулс, нямаше изтръпване, нито малък трепет.

Мамка му!

Травис повдигна глава и ме погледна изумен.

— Започваш рано, а, Трав? — Едно момче, което беше толкова голямо, че приличаше на футболист, удари Травис по гърба.

Шокираното изражение бързо изчезна, устните на Травис се извиха в усмивка.

— Можеш да се обзаложиш.

Той ме хвана през кръста и ме поведе в клуба. Следвайки го, аз поставих ръка на гърба му и се заборих с желанието да погледна назад.

В момента, в който влязохме в клуба, се почувствах така сякаш се бях пренесла в музикално видео на MTV от 80-те. Хората изглежда приемаха 80-те много на сериозно и се бяха постарали с костюмите си. Видях Адам Ант с боя по лицето да танцува с Тони Базил, която размахваше помпоните си.

Докато вървеше през клуба, почти всички, които подминахме извикаха името му. Той им помаха, задържайки ръката си около кръста ми. Сякаш искаше да се убеди, че всички знаеха, че съм с него, все едно ме показваше пред приятелите си. Странно. Никога не се бях мислила за трофей, но явно това изглеждаше така.

Очаквах да ме задърпа наоколо и да ме представи на приятелите си футболисти. Вместо това ме настани на една маса и се отправи право към бара. Барманът облечен точно като Бой Джордж, му се усмихна приятелски, погледна към мен и постави шот с текила върху бара. Травис отметна глава назад и изпи на екс златистата течност.

Какво му ставаше? Сякаш се подготвяше за нещо.

Върна се обратно на масата с питиетата ни. Отново с онази пресилена усмивка. Въздъхнах и отпих от студения си чай Лонг Айлънд.

— Искаш ли да танцуваме? — попита, след като си изпих питието.

— Разбира се.

Той изпи остатъка от питието си и хвана ръката ми. Придвижи се бавно към центъра на дансинга. Сякаш искаше да се убеди, че хората ни наблюдават.

Стори ми се, че го чух да промърморва нещо от сорта на „Можеш да се справиш“.

Преди да успея да го попитам „С кое?“, той ме придърпа към себе си и ме притисна към гърдите си.

Докато танцувахме, ръцете му шареха по тялото ми. Но не се усещаше така сякаш му доставя удоволствие. Нито пък на мен. Усещах го като проверка от охраната. Когато ръцете му се плъзнаха надолу към дупето ми, аз отскочих назад изненадана.

— Какво има? — той ми хвърли една секси, крива усмивка.

Бях глупачка. Бях с напълно нормално, секси момче, по което всяко едно момиче в клуба въздишаше и който очевидно ме желаеше, и аз какво? Мислех за него като за брат?

Проклет да е този Купър! Защо не можеше да си пие кафето някъде другаде и да стои далеч от Джитърс? Да го виждам в час ми беше достатъчно.

— Нищо — плъзнах ръцете му отново на мястото им върху дупето ми. Може би трябваше да дам малко време на мен и на Травис. Грег мислеше, че ще е добър за мен, а скъпият ми приятел никога не ме беше разочаровал. Наистина трябваше да му дам шанс.

Танцувахме така известно време, след което музиката се смени с нещо по-бързо. „Frankie Goes To Hollywood“ прозвуча в ушите ми карайки ме да се отпусна. Обърнах се, притиснах гръб в Травис и замахах ръце във въздуха, насилвайки се да изпълнявам командата на Франки. Ръцете му се плъзгаха по корема ми и ме придърпваха по-близо до твърдото му тяло.

Проблясъци светлина ме заслепиха, докато танцувахме. Пръстите на Травис се докоснаха в голото ми бедро, но всичко, за което можех да мисля, беше сънят с Купър и ръцете му по тялото ми.

Ръцете на Травис се придвижиха бавно нагоре по кръста ми и погалиха леко гърдата ми. Подскочих напред, сграбчих ръцете му и ги избутах надолу. Бях ли готова за това?

— Отпусни се — каза той, а горещият му дъх се плъзна по ухото ми.

Закисках се, когато повтори думата в синхрон с песента. Запя в ухото ми, докато бавно плъзна ръката си нагоре.

Отпусни се.

Засмях се отново при мисълта. Тялото ми започваше да става по-леко и… отпуснато. Или може би беше от студения чай. Каквато и да беше причината, най-накрая бях готова.

Тъкмо щях да поставя ръка върху неговата, когато усетих внезапен прилив на въздух и Травис вече го нямаше.

— Хей, човече! Какво, по дяволите?

Обърнах се. Червени, зелени и сини светлини танцуваха върху лицето на Купър, докато стоеше зад Травис с ръка на рамото му. Сапфирените му очи горяха, докато ме гледаше, а изваяната му челюст беше напрегната. Суровата мъжественост на Купър караше Травис да прилича на момченце, което си играеше на модно ревю. Очите ми изпиваха всеки сантиметър от тялото му сякаш беше вода, а аз бях изгубена в пустинята от месеци — тъмните му панталони, тесният му ханш и нагоре към черната тениска, която беше опъната от мускулите, докато държеше Травис.

Очите му се взираха в моите, докато проговори на Травис.

— Извинете, че прекъсвам срещата ви. — Той просъска думата. — Мислех, че ще искаш да знаеш, че ти вдигат колата.

— Няма начин. Наел съм я.

Закисках се. Травис не можеше наистина да е толкова тъп.

— Уверявам ви, господин Брендън, наета или не, издърпват я докато говорим.

— Мамка му! — Травис се втурна през дансинга и се отправи към изхода.

Ченето ми висна. Не можех да повярвам, че ме остави тук сама. Музиката се смени и засвири виолончело. Приятните звуци на „Sweet Dreams Are Made of This“ изпълниха клуба.

Очите ми се преместиха върху Купър, който изглеждаше прекалено самодоволен.

— Направи това нарочно — озъбих се аз.

— Нямам идея за какво говориш. Просто бях услужлив.

Очите ми се присвиха. Нямаше да се хвана.

— Ти се обади да му вдигнат колата, нали?

— И защо бих направил нещо толкова детинско?

— Каза, че не искаш да излизам с Травис. Ето затова.

— Беше просто съвет. Мислиш твърде високо за себе си.

— Ами ти… ти…

— Не сте в състояние да се приберете сама вкъщи, госпожице Ашфорд. Елате с мен.

Ръката му хвана рамото ми и през тялото ми премина ток. Дъхът ми секна при моменталната реакция от допира му. Защо, защо не можех да се чувствам така с Травис?

— Мога да се обадя на такси — отскубнах се от хватката му. — Не съм глупава.

Обърнах се на пети твърде бързо. Жегата, думкащата музика и мигащите светлини ме бяха замаяли. Направих крачка напред и политнах.

Лицето ми.

Гърдите на Купър.

Опияняващите му, невероятни, мускулести гърди.

В момента, в който телата ни се докоснаха, загубих контрол. Пръстите ми зашариха по тялото му, проследявайки косъмчетата, които се показваха от горната част на разкопчаната му яка и нагоре към брадясалата му брадичка и устни. Тези перфектни устни. В момента, в който ги докоснах, те се разтвориха леко. Зачудих се какъв ли беше вкусът им. Облизах моите в отговор.

Вдигнах поглед, а пръстите ми се наслаждаваха от допира на грубата му брада. Той стоеше неподвижно и се взираше в мен, докато светлините се движеха по красивото му лице.

Ритъмът на музиката пулсираше в гърдите ми и аз започнах да се поклащам леко. Бавно той се задвижи с мен.

Определено бях оглупяла от алкохола, защото ако имах мозък, нямаше да се вкопча в професора си, невероятно красивия и сексапилен професор, както правех сега, и нямаше да притискам тяло в неговото и да го насърчавам да танцува.

Не можех да се спра. Бедрата ми се движеха с неговите. Притиснах ги силно към тялото му както бях направила и с Травис. Само че този път, когато ръцете му се плъзнаха по кръста ми, придръпвайки ме към него, тялото ми пламна.

Моментално ръцете ми зашариха по коремните му мускули. Простенах безмълвно, когато пръстите ми опипаха осемте мускулни плочки под ризата му. Когато увих ръце около врата му и се притиснах по-силно в него, простенах, усещайки как се втвърдява.

Изведнъж той свали ръцете ми, откъсвайки ги от врата си. Завъртя ме и притисна тялото си към гърба ми, триейки се възхитително в мен. Отметнах главата си назад върху рамото му и му се отдадох напълно.

Повдигнах ръце и потърсих врата му. Той наведе глава и потърка носа си по врата ми. Потръпнах от допира на горещия му език, когато се плъзна по шията ми, и изпъшках, когато захапа леко ухото ми.

Прокарах пръсти през косата му. Беше толкова мека. Когато притиснах дупето си по-силно в него, той простена дрезгаво. Звукът ме накара да запулсирам. Исках повече. Нуждаех се от повече. Ако това беше просто сън, не исках никога да се събуждам.

Опитните му ръце зашариха по тялото ми, спряха под гърдите ми и аз се разтопих. Усещах допира му правилен. Тогава палците му се потъркаха в долната част на гърдите ми, галейки ме.

— Джаксън — простенах аз.

Той замръзна. Сърцето ми заби яростно и аз се зачудих къде бях сбъркала. Внимателно, той ме обърна към себе си. Лицето му беше безизразно, когато проговори.

— Нека ви закараме у дома, госпожице Ашфорд.