Жужа Урбах
Мантеня, Белини, Джорджоне (3)

Джовани Белини
(около 1431/35-1506)

За Джовани Белини, най-изтъкнатия представител на венецианската фамилия художници, един изкуствовед от по-ново време е казал, че да се пише за него, значи да се напише самата история на европейската живопис. Какво е искал да отбележи той с тази съзнателно преувеличена похвала? Това особено явление, че в лицето на Джовани Белини е въплътена в днешния смисъл на думата т.нар. „живописна“ живопис; той е един от тези, които възвестили творческата свобода, свободната изява на индивидуалността на художника, така както я разбираме днес. Неговият стил и език на формите еволюирали с шеметна бързина от декоративността на готическата живопис през своеобразния свят на северноиталианския Ренесанс, за да достигнат до новото — до живописта на „чинквеченто“. Той е може би основоположник или пръв приложител на живописта с маслени бои, а по избора на сюжетите си се нарежда между надарените с най-богата фантазия и разказвателен талант италиански майстори. То не само обладавал неизчерпаема инвенция и способност да варира, но и умеел да насити ренесансовия си идеал за красотата с чар и чувство; затова и неговата живопис стои толкова близо до нашето време. Човек и пейзаж в картините му се сливат за първи път в хармонична композиция. Джовани Белини бил дълголетен и невероятно продуктивен майстор: до нас са достигнали близо 150 негови картини, но по всяка вероятност той е нарисувал два пъти повече.

Животът му не е богат с външни събития. През 1459 г. вече го споменават като известен художник. Картините си подписвал винаги на латински: Joannes Bellinus. До края на живота си той е бил навярно най-популярният и най-уважаваният майстор на града, както долавяме това и от писмото на Дюрер. След смъртта му е отбелязано, че в почти всички видни венециански къщи се намирали изработени от него портрети. Не е пътувал много, може би е посетил за кратко време няколко северноиталиански градове. След 1483 г. станал официален художник на Венеция, но големите му исторически композиции в двореца на дожовете били унищожени от големия пожар през 1577 г. заедно с други шедьоври.

В ранните творби на Белини личи влиянието не толкова на все още свързания с Готиката проторенесансов стил на баща му, колкото на изкуството на Мантеня. На неговия живописен език обаче е чуждо строгото, монументално виждане на падуанския майстор. Докато Мантеня отдава второстепенно значение на цветовете, колоритът се остава докрай главна тема и проблем в изкуството на Белини. Той е истинският родоначалник на венецианския колоризъм. Също и рисунъкът му изминал дълъг път на развитие от късно готическия стил, търсещ красотата на линията и обединяващ формите в мощен контур, до пластичното изобразяване на човешкото тяло. В зрелите си творби — отчасти благодарение на все по-свободното и майсторско прилагане на маслената техника — той се домогва до пластично моделиране на формите в пространството и светлината, умее да изрази с тънки нюанси преходите между светлина и сянка и по този начин се нарежда между големите родоначалници на живописта на „чинквеченто“.

И по избора на сюжетите, макар и не много разнообразни, неговата живопис е типично венецианска. Белини не изобразява трагични събития и рядко разработва сложни, многофигурни композиции и теми. Неговите фигури са винаги тихи участници в една симфония, отразяваща красотата на природния свят. Той ги поставя във вътрешността на потънали в светлина сгради, зали или в открит слънчев пейзаж, където те бродят с блуждаеща неувереност.

Белини е създал своеобразния свят на венецианската пейзажна живопис. Покой, тишина, поетичен унес характеризират облените му в слънчева светлина картини. Спокойствието на класическата епоха и едно особено приказно настроение са новите особености, които от неговата живопис преминават направо в изкуството на Джорджоне.

В своите изображения на Мадони той винаги умеел да изрази интимната връзка между майка и дете, красотата на майчинството в нова форма, да ги изпълни с ново съдържание. Заради вълшебната красота на неговите Мадони творбите му били харесвани и търсени, а днес ние ценим в тях художественото въздействие и съвършената форма.

Значението на Белини в историята на живописта може да се сравни донякъде с това на Рафаел. Той е типичен представител на венецианската кватрочентова живопис, създател на типично венециански картини, с които е оказал решаващо влияние върху своите съвременници и върху следващото поколение. Джорджоне и Тициан могат да се смятат за негови ученици. Неговото изкуство е прекрасно въведение към колоритния блясък на зрелия Ренесанс.

Портрет на Катерина Корнаро, кралица на Кипър около 1500 г. Темпера, масл. бои, дърво, 63 x 19 см. Будапеща, музеи за изящни изкуства.

В Музея за изящни изкуства в Будапеща се пази един от автентичните шедьоври на Джентиле — брата на Джовани Белини. В този портрет, представящ кипърската кралица от венециански произход, личат характерните особености на кватрочентовата портретна живопис; целта на художника е да пресъздаде колкото е възможно по-точно образа, без да изразява страсти и чувства. Представеното в три четвърти лице на кралицата получава в картината еднаква тежест с детайлно изписаното разкошно облекло и накитите. Тъмният фон, жълтокафеникавите томове, малко сухият и твърд живописен маниер са характерни за изкуството на Джентиле Белини.

Христос на Елеонския хълм. Около 1460–1464 г. Темпера, масл. бои, дърво, 81 x 127 см. Лондон, Национална галерия.

В тази картина на младия Белини влиянието на Мантеня се чувствува както в градежа на разчленения на планове и сурово изписан пейзаж, така и в металния блясък на твърдо начупените гънки на дрехите. Позлатеният от лъчите на залязващото слънце, облян в светлина пейзаж, зелената поляна, леко набразденото от вълни поточе и романтичните форми на облаците издават индивидуалния облик на венецианския майстор. Живописецът представя библейската сцена сред северноиталиански пейзаж. Христос е коленичил на една скала с особено смели очертания пред явилия се като видение във вечерния здрач ангел, докато спящите на земята апостоли не участвуват в диалога.

Света Алегория (земният рай). Около 1487 г. Масл. бои, дърво, 73 x 119 см. Флоренция, Уфици.

Тази малка по формат, но необикновена картина, чийто сюжет и до ден-днешен е предмет на различни тълкувания, се нарежда между шедьоврите в историята на живописта. Тя ни разкрива някакъв особен свят: на мраморна тераса се виждат познати библейски фигури — вляво седналата на престол Богородица, зад каменната балюстрада апостол Павел и свети Йосиф, на преден план фигурите на Йов и свети Себастиан, които кротко наблюдават играещите си с портокали дечица. Зад тях се разгръща величествено красив крайбрежен пейзаж с огромни скали. Картината е наситена със свежа слънчева атмосфера, ненарушаваната от човека тишина показва, че сцената не се разиграва на земята, въпреки че сгушените в дъното селски къщи и стърчащият на върха замък поставят действието в Северна Италия.

Богородица с Младенеца, свирещи ангели и светци. Олтар „Сан Джобе“ (детайл) 1487 г. Масл. бои, темпера, дърво, 258 x 171 см. Венеция, Академията.

Това олтарно табло е характерна творба от зрелия творчески период на Белини. Той придава дълбочина на картината с помощта на ренесансови колони, като поставя фигурите, изписани в естествена големина, в полукръгъл параклис, украсен с мозайки. Седналата на висок престол Богородица и Младенецът са представени фронтално; свирещите ангели внасят нов, от епохата на ранния флорентински Ренесанс все по-често прилаган мотив на настроение във венецианската живопис. Малката сцена е запълнена от шестте, излъчващи достойнство и религиозно умиление фигури на светците.

Портрет на дожа Леонардо Лоредано. След 1501 г. Темпера, масл. бои, дърво, 61,5 x 45 см. Лондон, Национална галерия.

Измежду многобройните портрети, рисувани от Белини, този е един от най-хубавите запазени до наши дни. Тук майсторът е увековечил чертите на Лоредано, който бил избран за дож на 65-годишна възраст. В този чуден портрет дожът изглежда олицетворение на интелигентността, тип на умен и енергичен държавник. Белини го е изобразил в одеждите на служебния му сан; фигурата се извисява зад перваза подобно на каменна статуя, затворена в отчетлив контур. Небесносиният фон, блясъкът на одеждите, хармоничните топли цветове на камъка изтъкват още по-ярко умният поглед на лицето. Майсторството на Белини в пресъздаването на човешки образи бележи пътя от портретите на Джентиле до изкуството на Джорджоне.

Богородица с крушата. 1478–1488 г. Темпера, масл. бои, дърво, 83 x 66 см. Бергамо, Академия Карара.

Тази изящна и нежна картина е една от популярните „Мадони“ на Белини. Създадената от него и използувана тук композиционна схема е била дълго време прилагана от живописците: фигурите са поставени зад каменен перваз, като обикновено завеса или драперия откроява очертанията им и ги отделя от разстилащия се на фона просторен пейзаж. Нека обърнем внимание колко различни планове е оформил в тази проста композиция живописецът, като се почне от натюрморта на перваза и се стигне до крайбрежния пейзаж в далечината. Около образите не сияе ореол, възвишената им красота ги издига над земната действителност, а вместо златен фон нежно ги обгръща италианският пейзаж.