Рут Карингтън
Тайните на семейство Куин (26)

26

Оставаха още сами ши дни до процеса. Алисън бе направила всичко възможно, за да се подготви максимално добре за него. За съдия бе определен господин Игън, сравнително млад и с либерални възгледи човек от Висшия съд, който със сигурност нямаше да й създава затруднения. Беше едва петдесет и две годишен, член на висшата съдебна колегия от три години. Обвинението щеше да се води от Рик Фенъл, също млад, но не толкова изискан. Познат в колегията с прозвището Ротвайлера, Фенъл се бореше яростно в защита на своите тези и обикновено печелеше делата си.

Освен самия Куин нейните основни свидетели щяха да бъдат Мар, Джина, Тейлър и Джордж. Самоубийството на Ребека Сейърс, която би могла да се превърне в най-важния й свидетел, бе истинско бедствие.

Алисън бе успяла да наеме патолог, който да изследва остатъците от Ники Куин, запазени в специална кутия в моргата по искане на полицията. Костите и пепелта не се нуждаеха от съхранение в хладилник. Патологът щеше да изрази съмнение относно представената от обвинението версия за причината за смъртта. Освен това щеше да потвърди, че никой не би могъл със сигурност да каже кога точно е била убита Ники Куин. Възможно бе това да бе станало и когато съпругът й е бил на стотици километри от дома си. Проблемът беше, че би могло също да се твърди, че убийството е станало и когато той е бил в Бристол; а съдебните заседатели бяха чели достатъчно за случая във вестниците, за да бъдат напълно убедени във вината му и готови да го осъдят.

Беше подала искане за призоваване и на други свидетели: за доктор Джеванджи, Чарлс Ланг и съпругата му, лейди Денис. Съдията ги бе одобрил всичките, въпреки че Ланг беше подал чрез адвокатите на финансовото министерство молба да бъде освободен от задължението да свидетелства поради имунитета си.

— Това дело няма нищо общо с предишните задължения на господин Ланг в качеството му на министър — твърдо обяви съдията. — Очаквам, че той ще се яви в съда, и ако не го направи, съм готов дори да изпратя полицай, за да го доведе принудително.

Няколко дни по-късно Алисън доста се изненада, когато се върна в кантората си и забеляза млада жена, която седеше на стълбите пред вратата.

— Госпожица Хоуп?

— Да.

— Аз съм Елейн Мейтланд — започна тя, като веднага извади служебна карта от портфейла си. — От Министерството на отбраната. Може ли да поговорим, моля?

Алисън отключи вратата.

— Моментът е твърде неподходящ, трябва да ви призная това. Вие винаги ли се появявате така, без предварително определена среща?

— Винаги. — Момичето имаше красива усмивка и изглеждаше не така, както Алисън би очаквала да изглеждат хората от МИ-5, чиято служителка явно бе тя. — Убедили сме се, че по този начин се работи по-успешно. — Побърза да се настани на един стол още преди да бъде поканена, и отново се усмихна. — Каква прекрасна стая.

— Благодаря. Да не би да сте дошли да ме убеждавате да не призовавам Чарлс Ланг като свидетел в съда?

— Господи, не, разбира се. Правете с него каквото си искате, това няма нищо общо с нас. Работата е, че от гледна точка на нашето министерство…

— Искате да кажете на секретните служби, ако не се лъжа?

— Да, може би сте права. Ние просто се интересуваме от основанията ви за призоваването на господин Ланг. Съвсем неофициално, разбира се. — Тя бръкна в чантата си и извади малка черна кутия, която постави на масичката за кафе. — Това не е касетофон, на практика има точно обратния ефект. Излъчва сигнали, които правят невъзможно използването на подслушвателни или записващи устройства наоколо. Ако те се включат, в тях ще се чува само неясен шум. Умно, нали? Така че можем да си поприказваме най-спокойно. Нали разбирате, имаше някои слухове, че господин Ланг се е замесил в дейност, която би могла да се окаже опасна за сигурността.

Алисън бе наистина изумена — не от онова, което бе казала неочакваната й посетителка, а от директния начин, по който бе отправила обвинение срещу един бивш министър. На практика тя говореше за нарушаване на Закона за държавната тайна. Това си беше направо обвинение в измяна. Все пак се опита да не показва учудването си.

— Чия сигурност по-точно имате предвид?

— Сигурността на обществото, госпожице Хоуп — включително и вашата собствена.

— Лично аз се чувствам в безопасност.

— Всички са засегнати, ако един висш държавник се е поставил в положение, което позволява да бъде изнудван. Или ако е замесен в нелегална дейност, свързана с търговия с оръжие. Не твърдя, че това наистина е така, разбира се. Но ние смятахме, че вие може би сте открили някои факти, на които е трябвало да се обърне внимание.

Това момиче изглеждаше така крехко, но Алисън не можеше да не забележи стегнатото тяло и решителността, с която задаваше възмутителните си въпроси. Просто бих искала да разбера всичко за сексуалния ви живот, за състоянието на банковите ви сметки, за тайните ви страхове и фантазии, колко често мастурбирате? Предполагам, че не бихте имали нещо против да ви попитам…

— И така, разполагате ли наистина?

— С какво да разполагам?

— Ами с факти, които по ваша преценка би трябвало да станат достояние на службите, за които работя? Факти, които в най-общия смисъл на думата биха могли да се определят като свързани с националната сигурност?

Алисън я изгледа изпитателно. Беше се срещала и преди със служители на специалните служби и това момиче й изглеждаше замесено точно от същото тесто. Приличаше на наскоро уволнил се офицер от армията: засмяна, очарователна, твърда като кремък.

— Може би ще трябва да изясним нещата.

— Разбира се.

— Значи вие смятате, че в качеството ми на адвокат на обвиняем, съм попаднала на факти, които доказват неправомерни действия на бивш държавен министър, човек на име Чарлс Ланг? И настоявате да ви ги предам още преди да започне процесът срещу моя клиент?

— Точно така.

— Но защо да го правя, за бога, дори предположенията ви да са верни? Откъде бих могла да съм сигурна, че вие няма да използвате информацията, за да прикриете онова, с което господин Ланг се е занимавал? Съгласна ли сте да се явите като свидетел в съда и да потвърдите, че сте идвали при мен с подобни искания — това би доказало, че нещо около дейността на господин Ланг не е напълно в ред.

— Разбира се, че не. — Младата жена се изправи и пооправи опнатата пола по мускулестите си бедра, но съвсем нямаше намерение да си тръгва. Просто пристъпи към прозореца и се загледа към гробището в двора.

— Каква прекрасна гледка, спокойствие и зеленина в самия център на града — каза с усмивка тя и после внезапно се обърна. — Тази среща е неофициална, госпожице Хоуп. Истината е, че моите шефове нямат никакво намерение да помагат на Ланг — те по-скоро са обезпокоени, че той може би нарушава законите. Аз съм от отдела по разследванията, така че за мен е по-лесно да разговарям с вас сега, отколкото за колегите от Специалния отдел, тъй като процесът срещу Куин наближава. Единственото, за което бих ви помолила, е да ми имате доверие и да изпълните вашия граждански дълг.

Алисън едва се въздържа да не я изхвърли.

— Това, което искате от мен, е наистина невъзможно, поне докато не приключи процесът. Аз имам задължения преди всичко към клиента си, за бога, а не към МИ-5.

— Но аз съвсем не съм дошла тук, за да се опитвам да ви преча да изпълните тези задължения, повярвайте ми. Ще ви бъдем изключително благодарни, ако можете да ни предоставите някакви важни факти, свидетелстващи за неправомерни действия на Ланг, при това ще ги запазим в пълна тайна. В замяна бих могла да ви предложа нещо, което ще ви е от полза при защитата на доктор Куин. Е, не бих могла да играя по-честно от това, нали?

Алисън се засмя. Навън по Джон Стрийт се чуваха забързани стъпки.

— Май наистина ви бива в пазаренето, а? Но нека да поговорим по-подробно за това. Искате ли кафе?