Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (7) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Рицарите хоспиталиери на Свети Йоан

Орденът на рицарите хоспиталиери на Свети Йоан от Йерусалим е основан през XI век в италианския град Амалфи. Те отиват в Йерусалим да защитават и помагат на християнските поклонници, но бързо разширяват мисията си с грижи за бедните и болните по Светите земи.

С времето хоспиталиерите стават все по-войнствени и се сражават рамо до рамо с тайнствените рицари тамплиери и представителите на германския орден на Тевтонските рицари от болницата на Дева Мария.

След падането на Йерусалим през 1187 г. рицарите на свети Йоан се оттеглят в Сен Жан д’Акр (в различни транскрипции — Akkon, Akko, Akers, Acre и др.) и когато накрая и тази крепост е завзета, през 1309 г. те заминават за остров Кипър, а после се прехвърлят на Родос. Островът се превръща в главна крепост на кръстоносците в битките им с Османската империя. Родос е крепост, затвор и основна продоволствена база за корабите и армиите по маршрута им към Палестина и Мала Азия.

През 1481 г. умира султан Мехмед II (известен с прозвището Ал Фатих — Завоевателя), без да е посочил наследник на Османската империя. По това време в Бурса между претендентите за престола се развихря битка, в която Джем (Зизим) е победен от брат си Баязид. Джем избягва в Египет, но мамелюците, които са васали на Османската империя, му отказват убежище.

Джем е принуден да потърси закрила на остров Родос и се поставя в услуга на заклетите врагове на Османската империя — хоспиталиерите. След като разбира, че брат му служи в армията на кръстоносците, султан Баязид съобразява, че властта му е застрашена и трябва да действа незабавно.

Ето защо Баязид хитро и прозорливо установява контакт с рицарите хоспиталиери и сключва договор да им изплаща по 45000 дуката годишно (огромна за времето си сума), като в замяна хвърлят брат му Джем в затвора на Родос, а после го преместят в Английската кула на замъка „Свети Петър“ в Бодрум (днес в Турция).

Накрая хоспиталиерите предават ценния си затворник на Ватикана, откъдето Джем получава интересно предложение: да командва войската на кръстоносците в завоюването на Константинопол (Истанбул).

За да предотврати тази нова опасност, Баязид не се скъпи и предлага на Ватикана 120000 дуката, като ги допълва с някои свещени реликви от Йерусалим, сред които е и Копието на съдбата. Смята се, че с това острие на копие римският центурион Лонгин е пробол Христос, докато е бил на кръста. Друга реликва е „сюнгерът на последното освежаване“ — гъба, с която според преданието са навлажнявани устните на разпнатия Христос.

В легендата се твърди, че притежателят на Копието на съдбата ще владее целия свят. Адолф Хитлер е вярвал в нея и е заповядал да го извадят от Виенския музей, където с било изложено преди нацистите да анексират Австрия.

След получаването на тези щедри подаръци папата изоставя плановете си за назначаването на Джем за предводител на кръстоносната армия срещу Константинопол. Джем умира забравен в затвора в Терачина (Италия) през 1495 г. и се носят слухове, че е бил отровен. Днес Джем не е нищо повече от кратка бележка под линия на страниците на историята, жертва на дипломатическите маневри, в резултат, от които Копието на съдбата се озовава на Запад.

Хоспиталиерите остават на Родос 213 години и превръщат едноименния град във внушителна крепост, обградена с 12-метрови дебели стени. През 1444 и 1480 г. са отбити две мюсюлмански нападения, но през 1522 г. султан Сюлейман Великолепни напада града с 200 хиляди войници.

Остров Родос е отбраняван от 600 рицари, 1000 наемници и 6000 местни жители. След дълга обсада те се предават с условието, че ще могат да напуснат живи и здрави цитаделата. Няколко години рицарите от Ордена на хоспиталиерите нямат определено седалище, докато през 1529 г. Карлос I, внук на Фердинанд Арагонски и Исабела Кастилска, им предлага да се установят на Малта. През същата година бъдещите малтийски рицари започват усилено строителство на фортификации около пристанището на Ла Валета, което е най-голямото на острова. През 1565 г. османският флот достига до Малта и незабавно атакува крепостта.

Със 181 кораба и над 30 хиляди моряци флотът в продължение на цял месец обстрелва крепостта е повече от 7000 оръдейни изстрела на ден и успява да завземе Сан Елмо. Но турците понасят големи загуби и не могат да завладеят силно укрепените редути около пристанището и във вътрешността на острова. До тях стигат слухове, че от Сицилия пристигат подкрепления и те се оттеглят от острова. Така се слага край на голямата обсада.

Рицарите хоспиталиери на свети Йоан се преименуват на Орден на малтийските рицари. Според сведенията, верността им към Ватикана граничела с фанатизъм и папата ги използвал за кръстоносци и лична гвардия. Другите рицарски ордени, като тамплиерите и тевтонските рицари, били много по-независими. Разпространено било мнението, че Малтийските рицари са тайно общество на Ватикана.

Наполеон слага край на тяхното владичество на острова. Орденът редовно е давал своята лепта на Луи XVI, но след екзекуцията на краля, Наполеон отнема всички източници на приходи от Франция.

Тогава Орденът прибягва до услугите на руския цар Павел I, който им предлага да основат Православно общество на рицарите на свети Йоан. Сделката с руския цар разгневява Наполеон, който през юни 1798 г. отплава, за Малта и акостира точно пред пристанището. Когато рицарите му отказват достъп, открива огън по крепостта. След двудневен обстрел французите слизат на брега и дават на Ордена срок от четири дни, за да напусне острова. Така завършва 268-годишното хоспиталиерско владичество в Малта.

През 1879 г. папа Лъв XIII възстановява длъжността Велик магистър и Ордена на малтийските рицари, но те никога не се завръщат в Малта. Установяват се в Рим и в друга европейски градове, като Прага и Виена. Въпреки че не притежават собствена територия, те са признати за самостоятелна държава от над четирийсет страни, подобно на дипломатическия статус на Ватикана.