Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (56) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Пиратски договор

Един от документите за историята на пиратството, които са се запазили до наши дни, е договорът между капитан Кид и екипажа му. В книгите, написани за Кид през последните няколко века, екипажът му е представен като сбирщина от закоравели пирати, изпратени на лов за други пирати, още по-подли и безмилостни от тях. Капитанът им е висок шотландец, заселил се в Ню Йорк, много добре известен сред пиратите, който сега е станал техен преследвач. Късметът вече не е на страната на буканиерите и войната им срещу Ватикана. Сега пиратите са извън законите, включително законите на тамплиерите и наследилите ги масони.

Няколко дни след като отплава от Ню Йорк, капитан Кид подписва договор с разнородния си екипаж. Той отново подчертава, че кралят на Англия го е упълномощил да напада и пленява френски кораби, както и „други пиратски кораби“.

В екипажа на Кид има 42-годишен евреин бижутер на име Бенджамин Франкс, цейлонски готвач, северноамерикански индианец, както и сто четирийсет и седем други моряци, повечето от които са морски разбойници или търговци, жадни за бърза и лесна плячка. Корабът на Кид е добре въоръжен и може да се изправи срещу който и да било кораб от онова време, така че всеки член от екипажа му би могъл да се върне вкъщи доста забогатял.

На 10 септември 1697 г. всичките сто и петдесет човека от екипажа минават през каютата на капитана, за да подпишат договора — повечето поставят кръстче или инициалите си. Този интересен документ се е запазил до ден-днешен като свидетелство за демократичния дух на кораба:

ДОГОВОР (…) между капитан Уилям Кид, командир на галеона „Адвенчър“, от една страна, и Джон Уокър, боцман на споменатия кораб, от друга, който се сключи, както следва…

Договорът е нещо като споразумение, сключено между 150 души, от една страна, и капитан Кид, от друга. На корабите от кралския флот властта и авторитетът на капитана се поддържат от въоръжен отряд моряци, но на частния каперски плавателен съд властта на Кид се крепи само на този лист хартия (както и на силата на личността му и на шепа верни офицери).

Параграфите на договора са показателни за общия кодекс на поведение на тези мъже:

• Премии и стимули: „Човекът, забелязал пръв платна на кораб, който после е заловен, ще получи 100 монети от 8 реала“.

• Застраховка за трудови инциденти: „Ако човек загуби око, крак или ръка, или възможността да си служи с тях (…) ще получи (…) 600 монети по 8 реала или 6 работоспособни роби“.

• Дисциплина: „Който не се подчини на заповед, губи дела си от плячката или се подлага на телесно наказание, избрано от капитана или мнозинството от екипажа, което се сметне за подходящо“. (Това важно условие сочи, че капитан Кид не е имал правото да наказва самоволно хората си, без съгласието на мнозинството, което е наистина демократичен принцип.)

• Страхливост: „Човек, който се е проявил като страхливец по време на битката, губи дела си от плячката“.

• Трезвеност: „Ако човек се напие по време на битка, преди пленниците да са в безопасност, губи дела си от плячката“. (Пиянските гуляи след превземането на кораб са нещо обичайно.)

• Лоялност: „Човек, който призове към бунт на борда на кораба или на който и да е от пленените кораби, губи дела си от плячката и ще получи такова телесно наказание, каквото капитанът и мнозинството от екипажа сметнат за справедливо“. (Думата на капитан Кид отново зависи от демократичния вот на целия екипаж.)

• Честност: „Ако някой измами капитана или екипажа с каквито и да било ценности, като пари, имущество, изделия, стоки или друго нещо дори на стойност една монета от осем реала, (…) ще загуби дела си от плячката и ще бъде свален на първия населен остров или друго пристанище, където корабът ще спре“.

• Подялба: „Всички пари или съкровища, придобити от споменатия кораб и екипажа му, да се докарат на борда и да бъдат разпределени веднага, както и всички изделия и стоки, определени да се разделят законно между екипажа според разпоредбите“. (Кид заделя за себе си и собствениците на кораба 40 дяла, а останалото се поделя между членовете на екипажа.)

Подписът на капитан Кид е голяма заострена буква W и дръзко завъртяна буква K. С твърда ръка той подписва документа, който вероятно е стандартен пиратски договор. Макар и командир на кораба, Кид се отказва от правото си да заповядва бой с камшик, освен ако и мнозинството от екипажа не определи такова наказание.

Нито един друг кораб по онова време няма толкова разнороден, но демократично управляван екипаж. Британски, френски, холандски, испански и други търговски или военни кораби наемат екипаж срещу твърдо заплащане. Колкото и ценни да са товарът или плячката след морска битка, заплащането не се промени. Заплащането на каперите, буканиерите и пиратите е различно и се определя по променливи критерии. Моряците могат да си поделят справедливо богатата плячка от злато, коприна, ром и сандъци с монети, както и други ценности, съобразно индивидуалния си късмет, положените усилия в „работата“ и показаната смелост.

Параграфите от договора на капитан Кид са свидетелство за присъщите демократичност и равенство, които са обща характеристика на пирати и капери и отразяват тамплиерските идеали на първите пирати. Член на екипажа на такъв кораб може да е европеец християнин, индус от Малабар, будист от Цейлон или мюсюлманин от Северна Африка, индианец от Северна Америка, негър, мулат или бял, цветът на кожата е без значение. С изключение на капитана, на борда всички са равни. Животът на пиратите прилича много на този в новосъздадената млада република, в която се превръщат Съединените щати: на борда всички са равни и никой не може да бъде наказан без съгласието на мнозинството. Подобна практика изобщо не съществува на другите кораби, които кръстосват седемте морета по онова време.

Но капитан Кид е изправен пред сериозен проблем. Той трябва да напада пиратски кораби, но пък собственият му екипаж е съставен от пирати, хора, които не са се клели във вярност на английския крал, нито пък на някаква друга власт. Малко след отпътуването му губернаторът на Ню Йорк, Флечър, отбелязва: „Когато (капитан Кид) беше тук, много народ се стичаше при него (…) отчаяни мъже, които се надяваха да спечелят големи богатства. Оттук той отплава със 150 души (…) повечето жители на тази провинция. Тук почти всички вярват, че те ще спечелят пари per fas aut nefas (по един или друг начин), но ако той не осигури предвиденото в договора, няма да се справи с тези необуздани мъже“.^[1]

В своята биографична книга за капитан Кид „Ловец на пирати“ Ричард Зак уточнява: „Картината е следната: мисията на капитан Кид е да преследва пиратите, мъже, които предпочитат да умрат, но не и да се предадат. Той трябва да плава с един-единствен кораб с екипаж от отчаяни мъже, някои от които са бивши пирати. Договорът с екипажа не му позволява да налага наказания без съгласието на мнозинството. Като частен и независим капер, той не се ползва с доверието на кралския флот, а като търговски съперник с презиран от Източноиндийската компания. Кид е шотландец, който командва екипаж от англичани и холандци. След като заобикаля нос Добра надежда, не може да намери гостоприемно пристанище, освен в пиратските анклави. В огромния Индийски океан, разпрострял се върху петдесет милиона квадратни километра, трябва да открие някой от петте плаващи в момента пиратски кораба, на някои от които се намират роднини и приятели на собствения му екипаж. Освен това разполага със срок от една година, а някои от най-могъщите хора на времето само го чакат да се завърне. Май ще се окаже, че това е било направо налудничава мисия, като изключим богатството“.^[2]