Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (62) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Към текста

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Pirates and Lost Templar Fleet, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Научнопопулярен текст
Жанр
Характеристика
Оценка
4,5 (× 4 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2016)
Разпознаване, корекция и форматиране
VeGan (2019)

Издание:

Автор: Дейвид Хатчър Чайлдрес

Заглавие: Тайната на Христофор Колумб

Преводач: Петко Вълков

Година на превод: 2011

Език, от който е преведено: английски

Издание: първо

Издател: Сиела софт енд паблишинг АД

Град на издателя: София

Година на издаване: 2011

Националност: американска

Отговорен редактор: Наталия Петрова

Редактор: Люба Камарашева

Технически редактор: Божидар Стоянов

Художник: Дамян Дамянов

ISBN: 978-954-28-0890-9

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/2201

История

  1. — Добавяне

Наследството на Пол Джоунс

Повечето разкази за Джоунс и участието му в американския военен флот подчертават големите му мореплавателски умения и смелостта, която не го напуска в опасни моменти, както и силния му характер. Това героично представяне на Джоунс пред французи и американци силно контрастира с образа му на пират, като какъвто го познават британците.

Ръдиард Киплинг например споменава за „пътешествията“ на „американския пират“ Джоунс, сър Уинстън Чърчил го нарича капер, но пък за Теодор Рузвелт той е „смел капер“.

Джоунс, разбира се, не е притежавал лиценз за каперство, нито се е занимавал с пиратство в истинския смисъл на думата, тъй като е имал поръчение от Континенталния конгрес. Но когато в началото на войната напада британски кораби, те вероятно са гледали на него като на капер или са го смятали за някакъв пират, а не за адмирал на достоен за уважение военен флот. Забавно е да се отбележи, че британците май вече си дават сметка, че Джоунс на практика не е „пират“, защото в каталога на Британската библиотека на фиша с името Джоунс (Пирата), последното определение е зачеркнато и заменено с „адмирал от руския военен флот“.

Критиците на Джоунс твърдят, че си е позволявал неприлично поведение и имал много любовници, тъй като бил любимец на жените. Освен това е бил индивидуалист, присмивал се на чуждите военноморски успехи като несравними с неговите блестящи победи. Вероятно арогантността му е причина да не се издигне в йерархията на американския и руския флот, но постиженията му не могат да се отрекат.

Освен с блестящата си морска кариера Джоунс е известен и с това, че през целия си живот е работил за повишаване на професионалните военноморски стандарти, обучение и протокол. Поколения наред курсантите от военноморските академии са задължавани да учат наизуст нормите му за правата и задълженията на морския офицер:

Само един джентълмен или матрос е в състояние теоретично и на практика да изпълнява задълженията на военноморски офицер, а пък за командир на военен кораб е подходящ само онзи, който може да изрази мислите си на хартия по начин, отговарящ на ранга му.

Джон Пол Джоунс пред Флотския комитет,

21 януари 1777 г.

Както знаеш, авторитетът на военната служба зависи не само от справедливото отношение към военнослужещите, но и от убеждението им, че към тях ще се отнасят справедливо.

Джон ПОЛ Джоунс до Джозеф Хюс,

30 октомври 1777 г.