Дейвид Хатчър Чайлдрес
Тайната на Христофор Колумб (45) (Тамплиерският флот и откриването на Америка)

Още доказателства

След като дадена представа е придобила публичност, е много трудно тя да бъде променена, тъй някои обществени прослойки имат интерес да я поддържат. В този случай италианците и католиците се радват на слава дълго време, тъй като всяка година през октомври се чества годишнината от първото трансатлантическо плаване на Колумб. Освен това мнозина историци възприемат и разпространяват този мит, без изобщо да се интересуват от противоречията между фактите и събитията. Но испано-еврейският произход на Колумб се потвърждава от няколко всеизвестни факти. Той винаги пише на испански и в някои писма отбелязва, че това е „майчиният му език“. Говори испански свободно и без никакъв акцент, но излиза, че не е знаел италиански. Свързва се с влиятелни евреи, които му оказват неоценима помощ: Диего де Деса, който му урежда аудиенция при Фердинанд Арагонски и Исабела Кастилска, влиятелните в кралския двор Абрахам Сеньор и Исак Абраванел, Габриел Санчес, ковчежник на краля, Хуан Кабреро, кралски майордом, и Луис Сантанхел, кралски министър на финансите, както вече споменахме.

Може би около една трета или една четвърт от екипажа на Колумб са били евреи, като някои от тях са известни хора, като например бордовият лекар Бернал и хирургът на кораба Марко. Абрахам Сакуто осигурява астрономическите таблици, които спасяват живота на Колумб и екипажа му по време на четвъртото плаване. С тези таблици Колумб предвижда лунното затъмнение на 29 февруари 1504 г., което дотолкова впечатлява пленилите го индианци, че те го освобождават заедно с екипажа му. В първото му плаване го придружава преводачът от иврит Луис де Торес, за който се предполага, че пръв стъпва на брега, а после съобщава за употребата на тютюна от индианците, най-забележителното е, че в корабния списък няма нито един католически свещеник.^[1]

В „Общата еврейска енциклопедия“ е отбелязано: „До голяма степен Колумб дължи кариерата си на еврейски държавници, учени и финансисти. Част от еврейските богатства, конфискувани от короната, също отиват за финансиране на различните изследователски експедиции на Колумб. Тези богатства са принадлежали на евреите «маранос», които са жертва на Инквизицията и са част от еврейското население, масово прогонено от Испания през 1492 година…“^[2].

Колумб се подписва с испанското име Кристобал Колон и в завещанието си настоява потомците му да не променят изписването му. Много често използва и криптограмата:

              S
            S A S
            X M Y
          Xpo ferens

Тя е разтълкувана от Морис Давил в книгата му „Кой е Колумб?“ като израз на иврит, който означава: „Бог, изпълнен със съчувствие, прощаващ греховете и простъпките ни“. В горния ляв ъгъл на писмата до сина си Диего Колумб винаги изписва буквите на иврит beth he, които са съкращение на израза: „Be’Ezrath Hashem“ („С божията помощ“), употребяван от вярващите евреи и до ден-днешен.^[3]

Колумб изпълва полетата на многобройните си книги с бележки, написани винаги на испански. Откритите от него острови кръщава с испански имена — Сан Салвадор, Пунта Лансада и Пунта де ла Галера. Няма сведения да е нарекъл някой остров с италианско име. Знаем, че е бил отличен картограф, едно предимно еврейско изкуство от онова време в Майорка. Освен всичко друго, островът с бил главният пиратски „център“ в Средиземно море. Може би това обяснява как е попаднал дванайсетгодишният Колумб на пиратски кораб.

Педро Мартир де Англерия (ит. Пиетро Маргире д’Ангиера) написва първата биография на Колумб и се приема, че именно той е въвел термина „Нов свят“. Роден през 1457 г. край Лаго Маджоре, в Североизточна Италия, и на 150 километра северно от Генуа, той води дълги разговори с Колумб след първото му плаване. Вероятно веднага е разбрал, че Колумб не е роден в Северна Италия, но не му се е искало да лиши предполагаемия си сънародник от почестите, като оповести тази информация. Но той разкрива истината в писмо до близък приятел, граф Джовани де Боромео, който през 1494 г. оставя клетвено показание, намерено в подвързията на книга, купена няколко години преди това от уличен търговец в Милано. Твърди се, че в библиотеката на Барселонския университет има копие на писмото, а оригиналът се пази в семейството на графа. Съдържанието му е следното:

Аз, Джовани де Боромео, тъй като ми е забранено да съобщя истината, доверена ми под секрет от сеньор Педро де Англерия, ковчежник на католическия крал на Испания Фердинанд Арагонски, трябва да запазя за историята факта, че Кристобал Колон е родом от Майорка, а не от Лигурия (…) Бил е посъветван да излъже по политически и религиозни причини, което ще му позволи да измоли кораби от краля на Испания. Името Колон е равнозначно на Коломбо и е бил изнамерен в Генуа един Кристофоро Коломбо Канаджоза, син на Доминго и Сузана Фонтанароса, който не трябва да се бърка с мореплавателя до Западните Индии.^[4]

Боромео е от много известна фамилия и се фука — това е точната дума — с връзките с Медичите и Борджиите. Карлос Боромео, вероятно внук на Джовани, е канонизиран. Не е изключено писмото да е фалшифицирано. Докато не бъде подложено на съответните научни тестове и изследвания, то ще продължава да бъде приемлив отговор на загадката, която векове наред смущава историците.