Стив Бери
Венецианското предателство (62)

60

Централноазиатска федерация

Винченти позволи на Карин Уолд да осмисли чутото. Добре помнеше какво беше изпитал той, когато разбра, че е открил лекарство за ХИВ.

— Казах ти за онзи старец в планината…

— Там ли го откри? — нетърпеливо попита тя.

— По-подходящо е да се каже, че го преоткрих.

Не беше го споделял с никого и изведнъж изпита желание да говори.

— Странното е, че най-сложните проблеми винаги имат прости решения. В началото на двайсети век стотици хиляди китайци измират от бери-бери. Но знаеш ли защо? Защото в стремежа си да направят ориза по-привлекателен за купувачите, търговците започват да излъскват зърната и по този начин премахват от обвивката им тиамина, или витамин B₁. Липсата на тиамин в основната храна на милиони хора се отразява пагубно върху здравето им и позволява на бери-бери да се разпространи в невиждани мащаби. Когато излъскването спира, тиаминът бързо спира епидемията. Кората на тихоокеанския тис се справя успешно с рака. Тя не е лекарство, но значително забавя развитието на болестта. Обикновената плесен по хляба е основа за създаването на високоефективни антибиотици, които отстраняват бактериалните инфекции. А нещо толкова обикновено като храна с наситени мазнини може да лекува детската епилепсия. Все прости неща. Открих, че те са приложими и при СПИН.

— Какво е полезното вещество в онова растение, което си дъвкал?

— Те бяха няколко.

Винченти забеляза, че страхът й намалява, заменен от надеждата за спасение.

— Преди трийсет години открихме непознат вирус в кръвта на зелените маймуни. По онова време познанията ни за вирусите бяха доста елементарни в сравнение с днешните. Първоначално решихме, че става въпрос за някаква форма на бяс, но впоследствие се оказа, че формата, размерите и биологичният състав на вируса са различни. В крайна сметка го класифицирахме като маймунски имунодефицитен вирус или СИВ. Днес вече знаем, че СИВ може да живее безкрайно в зелените маймуни, без да им вреди. Отначало смятахме, че маймуните притежават някаква резистентност срещу него, но после открихме, че резистентността се крие в самия вирус, чийто химичен състав „избира“ организмите, в които може да се развива. Така вирусът живее у маймуните, без те да го съзнават.

— Това съм го чувала — кимна Карин. — СПИН епидемията е започнала след ухапване от маймуна.

— Кой знае? — сви рамене Винченти. — Би могло да е ухапване, одраскване или поглъщане. Маймуните присъстват в менюто на много племена. Но независимо от начина, по който го е направил, вирусът се прехвърля от маймуните в човека. Имах възможност да наблюдавам процеса със собствените си очи. Човек на име Чарли Истън пострада от промяната на вируса в кръвта си — от СИВ той мутира в ХИВ.

Той разказа за случката, станала преди десетилетия, довела до смъртта на Истън.

— За съжаление ХИВ не демонстрира добронамереност към човека както СИВ по отношение на маймуните. А работи усилено за клонирането на клетки в лимфните възли, които превръща в свои копия. Чарли умря за няколко седмици. Но не беше първата жертва. Първият случай на човек с тази диагноза е през 1959 година в Англия. Замразена серумна проба от заразения е изследвана в началото на 90-те. Показва наличието на ХИВ в кръвта му, а симптомите на СПИН са подробно регистрирани в медицинския му картон. Най-вероятно вирусите СИВ и ХИВ са съществували от векове, но никой не е обръщал внимание на хората в отдалечените населени места, които са умирали от тях. Всъщност те умирали от вторични инфекции, най-често пневмония. А лекарите ги приемали като основна причина за смъртта, защото никой не е подозирал за съществуването на СПИН. Когато в САЩ откриват присъствието на тези вируси у определени хора, заболяването е наречено „гей пневмония“. Най-вероятна причина за разпространението на болестта е модернизирането на Африка през 50-те и 60-те години, когато към големите градове се устремяват огромни маси хора. А вирусът напуска континента, „яхнал“ някой пришелец. В края на 80-те той вече властва по всички части на планетата.

— Което означава успех за едно от вашите биологични оръжия.

— На практика ние хранехме сериозни съмнения относно ефективността на ХИВ като бактериологично оръжие. Заразата с него е относително трудна, а смъртта настъпва твърде бавно. Което в крайна сметка не е толкова лошо. Всеки по-лесен за разпространение вирус би ни донесъл пандемия, която може да се сравнява само с черната чума.

— Пандемията е факт — поклати глава Карин. — Но все още не убива онези, които трябва.

Той знаеше какво има предвид. Най-разпространените в света щамове на вируса бяха два — ХИВ-1, типичен за Африка, и ХИВ-2, на който стават жертва предимно наркомани и хомосексуалисти. Напоследък се бяха появили и нови, още по-опасни щамове, като този в Югоизточна Азия, който се нареждаше на трето място.

— Не се ли страхуваш, че Истън те е заразил — попита тя.

— В онези години знаехме твърде малко за разпространението на вируса. Не забравяй, че без противодействие нападателните биологични оръжия са безполезни. И така, когато онзи възрастен лечител ме покани да отидем в планината, аз приех. Там ми показа растението и заяви, че сокът от листата му може да спре развитието на болестта, която наричаше треска. И аз сдъвках няколко от тях.

— Но не занесе на Истън, така ли? Остави го да умре?

— Занесох му сок, но той не му помогна.

Нарочно й даде време, защото бе забелязал объркването й. Въпросът й увисна във въздуха.

— Веднага след смъртта на Чарли вкарах вируса в каталога на неприемливите образци. Иракчаните се интересуваха единствено от успеха, за другото не ги беше грижа. Самият аз разбрах за какво става въпрос чак в средата на 80-те, когато французите и американците успяха да изолират ХИВ вируса. Отначало не се замислих, защото проблемът засягаше единствено гей общността. Но през 85-а във фармацевтичните среди се заговори за този вирус и аз си дадох сметка, че който откриеше лек срещу него, щеше да натрупа огромно състояние. И реших да започна сериозни изследвания, още повече че бях натрупал известен опит. Върнах се в Централна Азия, наех си водач и успях да открия мястото, където вирее растението. Взех проби от него и ги подложих на задълбочени лабораторни изпитания. Оказа се, че проклетото нещо действително ликвидира ХИВ, при това дяволски бързо — още при първия контакт.

— Но при Истън не е подействало — отбеляза Карин.

— Защото листата, които му занесох, бяха изсъхнали. На практика се оказа, че лекуват не те, а водата, в която растат. — Вдигна спринцовката в ръката си и добави: — По-точно бактериите в нея.