Ребека Занети
Пленен (30)

Глава 30

Ема се усмихна, бързайки напред с подаръка си в ръка. Тъмни скали образуваха коридора, а гладките камъни чертаеха пътя в подземното им убежище. Беше вдигнала косата си високо на главата си и бе облякла рокля без презрамки с разкроени поли. Откъде, по дяволите, Дейдж бе намерил „ЕксБокс“ под земната повърхност?

Кейн и Конн вървяха от двете й страни и тя едва се сдържа да не извърти очи.

— Наясно сте, че опасността отмина, нали, момчета? Милнър е мъртъв.

Конн сви рамене.

— Кралят каза да те пазим, затова те пазим. — Той забави крачките си, за да може тя да не изостава.

Кейн кимна.

— Не че не искаме да прекарваме време с теб, разбира се. — Леката му усмивка й напомни, че му дължи няколко хубави ритника.

Тя се засмя.

— Предпочиташ да си в лабораторията, Кейн, и много добре го знаеш. — Разбира се, и тя желаеше това. — И като стана на въпрос, кога ще видя новата ни лаборатория? — Дейдж не бе разкрил местонахождението й на никого. Предполагаше се, че ще е готова до седмица.

— Когато се преместим — каза Кейн, прехвърляйки подаръка си от едната ръка в другата. Той погледна към подаръка в нейните ръце. — Вие какво сте взели на Джейни?

Ема сви рамене.

— „ЕксБокс“. А ти какво й взе?

Кейн въздъхна.

— Лабораторен комплект от петдесет части, който включва пълен набор от проби, микроскоп и епруветки.

Конн изсумтя.

— Тя е само на пет, зубър.

Ема се усмихна.

— Сигурна съм, че много ще хареса лабораторния комплект, Кейн. А ти какво имаш в тази хубава розова торбичка, Конн?

Конн прочисти гърлото си и разтегна врат.

— Не знам много за малките момиченца.

Колко сладко. Боже, какво ли е поръчал?

— Всичко, което трябва да знаеш, е, че се радват на подаръци от хора, която ги обичат.

Ема се вдигна на пръсти, за да надникне в торбичката.

Конн я дръпна настрани и въздъхна.

— Добре. Божеее. Купих й най-новият набор от шпионско оборудване на Бонд. Има подслушватели, фалшиви белезници, уоки-токита и дори магическа хартия и изчезващо мастило. — Той забави крачките си. — Мислиш ли, че ще й хареса.

Подслушватели?

— Да. Мисля, че много ще хареса шпионския набор, Конн. — И сега трябваше много да внимават какво говорят с големите й ушички, които щяха да чуват всичко. Не че малкото протеже не знаеше вече всичко за бъдещето на всеки от тях.

Вампирът се усмихна и облекчение изпълни опасните му очи.

— Добре. Искам да си спомня за мен, докато ме няма.

Ема трябваше да намери подсигурена линия и да се обади на Мойра. Жените трябваше да се поддържат на този свят, това бе без никакво съмнение.

„Любов? Къде си, по дяволите?“, проехтя гласът на Дейдж в главата й.

Тя извъртя очи и отвори вратата на уютната дневна, сега пълна с балони и плакати.

— Уау!

Лили взе подаръците.

— Толкова много се забавлявахме, докато украсявахме. С Кейти правим плакати от часове. — Тя изхвърча напред, за да сложи подаръците на масата.

Ема присви устни. Веселото държание на Лили не можеше да прикрие тъмните кръгове под очите й. Загубата на пророка вероятно бе много тежко за нея, макар Милнър да бе побъркан кучи син. Ема потърка вече заздравялата си шия.

Джейни издаде щастливо писукане и хукна през стаята, за да прегърне леля си.

— Здрасти, лельо Ема. — Тя сграбчи ръката й, поглеждайки блестящия й пръстен. — Значи най-после ти е дал пръстена на майка си, а?

— Здравей, сладка Джейни. — Ема се наведе, за да прегърне детето. — Да разбирам ли, че си знаела, че ще го нося?

— Разбира се. — Тя се усмихна, а липсата на едно зъбче бе в огромен контраст с интелектуалната й възраст. — Сънувах го още преди години.

Ема се изправи, за да огледа добре детето.

— Много красива рокля, Джейни.

Малкото момиченце се завъртя два пъти, позволявайки на светлорозовата рокличка да се завърти около крачетата й. Еднакви фиби с пеперуди държаха на място немирните кестеняви къдрици. — Мерси. С мама я избрахме от компютъра миналата седмица. — Тя посочи обувките си. — Харесват ли ти новите ми обувки като за големи момичета?

Ема кимна сериозно, оглеждайки искрящи зелените сандали, покрити с големи бели цветя.

— Прелестни са. Защо избра зелени?

Джейни подскочи веднъж.

— Същите са като зелените очи на Зейн. Той не може да е тук днес, затова реших да нося цвета на очите му на краката си.

Ема си пое дълбоко дъх, казвайки си, че ще се тревожи за приятеля от сънищата на Джейни някой друг ден. Тя целуна отново момиченцето и се насочи към половинката си в другия край на стаята.

Той стоеше до камината, държейки в ръка бутилка бира. Устните му докоснаха нейните, изпращайки силно желание през плътта й. Вълна от мъжко одобрение я заля, когато той я завъртя, за да я огледа.

— Много красив маркер имаш на рамото си.

Господи, обожаваше да бъде под кожата му и да изпитва това, което изпитва и той. Тя се усмихна и фокусира поглед върху сребърните му очи.

— Благодаря. Маркерът върви в комплект с вампир.

— Радвам се, че се фукаш с него.

Тя прехапа устните си, едва сдържайки смеха си.

— Е, за момента аз съм единствената половинка на Кеърс, която може да покаже маркера си, без да бъде арестувана аз неприлично разголване.

Дейдж се ухили.

— Аз мисля в перспектива, за разлика от нетърпеливите си братя.

— Е, все пак ти си кралят. — Тъмна сянка все още обгръщаше емоциите на Дейдж, последици от момента, в който бе изгубил контрол, мислейки, че е мъртва, и тя трябваше да промени това. Веднага. Тя погледна към Талън, който стоеше до Кара, обвил ръка около тялото й. — Какво мислиш, че имаше предвид Милнър, говорейки за пророчеството? За детето?

Дейдж сви рамене, плъзвайки ръка по тази на Ема, докато преплете пръсти с нейните.

— Мисля, че Милнър беше луд. Проследихме движението му през последните сто години, за да разберем откъде е започнало всичко, но ще отнеме време.

— Той наистина ли е работил с Кърджаните?

— Да. Намерихме имейли в компютъра му. — Дейдж въздъхна. — Наистина е немислимо.

Ема се бореше срещу страха от нова атака.

— Мислиш ли, че им е казал за щаба ни тук под земята? Имам предвид, дали в момента не идват към нас?

Дейдж стегна хватката си.

— Изглежда така, сякаш не е имал възможност да го направи. Но въпреки това утре ще се местим. — Той наведе глава, целувайки нежно ухото й. — На място със страхотна лаборатория за моя учен.

Топлината на дъха му се плъзна по кожата й и тя прочисти гърлото си, когато той се изправи отново в пълния си ръст.

— Като говорим за това, засега кръвните резултати на Кара са окуражителни. — По-късно трябваше да направи още тестове. Ема огледа стаята. — Къде е Кейлъб?

— Замина да ескортира пророк Гайлс до дома му, преди да се отправи да тренира с воините си някъде в средния запад. — Дейдж остави бирата си на полицата на камината. — Решен е да игнорира маркера на пророчеството колкото се може по-дълго.

— Мислиш ли, че ще успее?

— Не. Провидението винаги печели. Единственият ни шанс е да се примирим. — Кралят отново сведе глава, докосвайки с устни голото й рамо.

Ема потрепери, а погледът й се плъзна през стаята. Шифтърите се бяха събрали около масата за билярд, докато Кейн и Джейс се приближаваха, търсейки позиция около дивана, на който седеше Джейни.

Конн подаде на Лили чаша с нещо, което приличаше на пунш, докато стояха на маса с огромна торта, декорирана с коне.

— За какво мислиш, любов? — прошепна Дейдж в ухото й.

Топлина изпълни сърцето й.

— За семейството.

Той се засмя.

— Оставаме, докато Джейни отвори подаръците си. След това имам планове за устата ми и тялото ти.

Ема се облегна назад на гърдите му. Ето това бе план, който щеше да посрещне с отворени обятия.