Дейвид Морел
Последно разкритие (81)

18.

Говориха за това по-късно, как намерили стареца седнал с момчето в ръце и как повтарял: Не съм достатъчно добър. Достатъчно добър, когато войниците минавали покрай него и стреляли срещу мексиканците насреща. Седял там и плачел. После положил момчето внимателно на земята и се изправил и изтрил сълзите от лицето си, загледан към мексиканците, които се отдалечавали с конете си.

Лицето му придобило решителен вид, тялото му се приготвило за действие, все едно че въобще не бил ранен. Грабнал една пушка и започнал да стреля срещу мексиканците. Изпразнил я и грабнал друга и изпразнил и нея. После грабнал паднал пистолет, после друг, втурнал се с проклятие към коня си, метнал се отгоре, тръгнал към мексиканците, последван от войниците, и ако старецът не беше видял нищо, което да се сравни с яростта на момчето, ездачите, които го следваха, не бяха виждали нищо, което може да се сравни със стареца. Казват, че продължил движението си напред, пришпорвайки коня си, докато стигнал почти до мексиканците, изчаквал, докато вече не е съществувала възможност да пропусне, вадел пистолет, прицелвал се, стрелял, изразходвал пълнителя, посягал към друг пистолет, изразходвал и неговия пълнител, изтеглял празния, слагал на мястото му пълен, продължавал все така, целял се, стрелял, докато не свършили всички пълнители, продължавал с пистолета, който държал до рамото си, стрелял и с него и казват, че в този ден убил над тридесет души — бройката не беше потвърдена, но всички бяха на мнение, че са били повече от тридесет — а майорът, когато научи за това, съжали, че не е присъствал, за да види. Той си спомни за това, как старецът беше щурмувал онзи баир в Куба. Старецът яздел на петдесет ярда пред останалите, стрелял срещу мексиканските войници, очиствал ги, получил куршум в крака и после още един в рамото, като втория го повалил. Паднал встрани от коня и по очи върху земята. По-късно майорът каза: Падането е било достатъчно лошо, зашеметило го е и не е бил в състояние да мисли за момчето. Войниците се струпали около него и стреляли срещу отдалечаващите се мексиканци. Скочили от конете, убедени, че старецът е мъртъв. За щастие останал жив. Може би за нещастие. Един толкова едър мъж, изпълнен с решителност, просто не му е провървяло и останал жив. Завели го в селото и хирургът поклатил глава. Но направил всичко възможно за него и раненият на четири места Календър измамил очакванията на всички и продължил да живее. Все пак му е трябвало твърде много време, за да дойде на себе си — три денонощия — и тогава ги огледал и премигнал. Не направил опит да говори.

Лежа в селото, докато войниците чакаха да се вдигне обсадата. Мексиканските войници се бяха върнали и ги обкръжиха, заемайки хълмовете. Майорът, който беше пратил да повикат помощ, въздъхна с облекчение при залез-слънце в първия ден на обсадата. В селото беше пристигнала група войници негри и майорът, извън себе си от радост, че ги вижда, извика на висок глас, че е готов да ги целуне всичките до един. Едни от тях, офицер на име Йънг, му се усмихна и каза, че може да започне веднага от него.

Но тези допълнителни войници не бяха достатъчни, както не беше достатъчна и още една негърска част, която дойде малко след първата, и едва на четвъртия ден от обсадата, когато един полковник и един майор доведоха в селото още войска, у мексиканците по хълмовете се забеляза готовност да се махнат. Войниците останаха още една седмица. После Пършинг им нареди да тръгнат на север. По това време старецът вече беше в съзнание, питаше какво се е случило, избягваше всякакво споменаване на момчето. Видя къде беше погребано, но не каза нито дума. Положиха стареца в една каруца и, майорът не искаше да признае това, старецът не протестира, беше останал без сили. Изпратиха го на север, първо в Колония Дублан, после в Колумб, където беше започнало всичко.