Дейвид Морел
Последно разкритие (11)

10.

По-късно един часовник на гарата, спрян от куршум, щеше да покаже, че точното време на атаката е било четири и единадесет. Щеше да възникне въпрос относно мотива на Вила за нападението. Две години по-рано той си беше направил реклама като проамерикански настроен, приветства президентските емисари на Щатите и проведе консултации с техни военни водачи по време на известната среща на моста Ел Пасо — Хуарес.

Но това се беше случило след четири години гражданска война в Мексико. Диктаторът Диас беше заменен с един доста популярен фаворит на име Мадеро. Той на свой ред беше заменен от Хуерта. Вила се беше сражавал на страната на Мадеро и заедно със своите четиридесет хиляди войници се беше обърнал срещу Хуерта. Това продължи една година, но с помощта на бунтовническите водачи Запата и Каранса, Вила беше победил. Проблемът вече беше кой ще управлява страната. През цялото време Вила беше твърдял, че не е кандидат, но когато Каранса спечели достатъчно подкрепа, за да управлява, Вила му се опълчи. От изток към запад в целия север силите на Каранса и Вила влизаха в сражение помежду си.

Изборът на Съединените щати беше критичен. Тогава президент беше Уудроу Уилсън и в условията на война в Европа беше твърд привърженик на изолационализма. Немците, страхувайки се, че след време Съединените щати ще се присъединят към съюзниците, бяха изпратили в Мексико хора и оръжие. Те бяха на мнение, че Уилсън никога няма да се намеси в Европа, ако се страхува от фронт в Мексико, а Уилсън беше решен да види Мексико в мир и немците прогонени. Въпросът беше кой бунтовник е достатъчно силен, за да обедини страната. Каранса имаше подкрепа, но същото беше вярно и за Вила, а проамериканската позиция на Вила правеше вероятна възможността изборът на Уилсън да падне върху него. Тогава обаче Вила започна да губи сражения и се понесоха слухове, че симпатизира на големия бизнес, а когато Каранса спечели поддръжката на един профсъюз, Уилсън, принуден да вземе бързо решение, избра Каранса. Той прекрати доставките на американско оръжие и храна за Вила, като в същото време се грижеше, колкото може, за Каранса.

Конфликтът стигна върха си при Агуа Приета, град на границата между Аризона и Мексико, където Вила обсади войските на Каранса, разположени там, докато Съединените щати позволиха на силите на Каранса да укрепят града с помощта на доставки по железниците през Съединените щати.

Сцената беше готова за битка, почти единствена по рода си във военната история, се беше изразил по-късно един историк. Наблюдателите имаха възможност да я следят от страничните линии като футболен мач… Войските на Вила приближиха, американските окопи бяха пълни с хора, а американската артилерия зае предварително избрани позиции малко преди разсъмване… Артилерията на Каранса откри огън, а в остатъка от следобеда и вечерта имаше размяна на тежки удари между защитници и нападатели. В един и тридесет сутринта Вила проведе своята атака, хората му се понесоха напред… без всякаква полза, защото Вила разбра, както вече бяха разбрали и двете страни на западния фронт в Европа, че една атака срещу позиция, покрита с бодлива тел, защитавана от картечници, поддържана от могъща артилерия, е обречена на провал. Вероятно за първи път в мексиканската военна история бойното поле беше осветено. Предишният успех на Вила при нощните атаки му даде основание да има силна вяра в тях, но при Агуа Приета нощта беше превърната в ден от силните прожектори, лъчите, от които не само правеха видима атаката, но и заслепяваха атакуващите. Тези прожектори направиха горчив живота на хората на Вила и той не закъсня да подсили озлоблението, което изпитваха срещу Съединените щати. Когато стана ясно през следващите няколко дни, че за поражението им, има вина новата политика на Съединените щати, между хората на Вила започна да се говори, че прожекторите са доставени от Щатите и че се обслужват от американски войници и че, най-накрая, са се намирали на американската страна на границата.

Лишени от оръжие, губещи битки и дух, силите на Вила постепенно го изоставиха, като броят им намаля от четиридесет хиляди на четири хиляди, а след това на четиристотин. Вила се отправи към пустинно планинската област Чихуахуа и, разгневен на Съединените щати заради подкрепата им на Каранса, насочи вниманието си срещу американските минни интереси в този регион, като отвличаше мениджъри и ги държеше за откуп, крадеше гориво с надежда да получи откуп, щурмуваше лагери и ги плячкосваше. Много често в първите месеци на 1916 година имаше сблъсквания от този вид между Съединените щати и Вила, като най-прочутото от тях се случи на десети януари и беше наречено клането в Санта Изабел, когато седемнадесет американци бяха измъкнати от един влак и застреляни, тъй като са искали да подновят работата по една закрита от Вила мина. Някакво куче, собственост на американците, беше почти преполовено от удар на сабя и все пак някак си продължи да живее. Златен пръстен, взет от труп, по-късно беше забелязан у загинал нападател в Колумб. Според всички слухове, Вила не е бил във влака. Все пак станалото е било по негова заповед.

Като се има предвид острата необходимост от доставки, която е изпитвал по него време, и рязката промяна на отношението му към Америка, не е учудващо, че след време Вила нападна един американски граничен град. Наистина, Съединените щати очакваха такъв удар. Всеки ден във Форт Блис при Ел Пасо пристигаха съобщения за придвижванията на Вила близо до границата. Гарнизоните по цялото протежение на границата получиха заповеди да бъдат внимателни. Лагерът Фърлонг в Колумб отговаряше за патрулирането на шестдесет и пет милна зона.

Но всички бяха очаквали, че атаката ще дойде при Ел Пасо или при един мексикански град южно от Колумб, наречен Паломас. Никой не разбираше колко жестока нужда от оръжие и коне изпитваха хората на Вила или колко беше разгневен на двама склададжии от Колумб. Братята Сам и Луи Равел имаха хотел и голям магазин и когато Съединените щати бяха прекратили доставките си за Вила, братята отказаха да дадат на Вила оръжията, които беше поръчал, като в същото време отказаха и да върнат парите, които им беше дал. Центърът на нападението беше хотелът и магазинът, първо ограбени, а после изгорени.

Самото нападение беше шедьовър, внезапна нощна атака, която беше търговската марка на Вила. Като проби международната ограда на няколко мили западно от граничния портал, избягвайки контакт със стражевата охрана на това място, в ранните часове на девети март той поведе хората си към покрайнините на Колумб и заповяда да се проведе атака в две направления, едната срещу лагера, главно конюшните и муниционния склад, другата срещу сърцето на бизнеса на града — магазина на братята Равел. Предния ден Вила беше изпратил двама души в града, които да огледат гарнизона, и те бяха докладвали, че там се намират само тридесет войници. В действителност войниците бяха триста, но през деня повечето от тях патрулираха, поради което двамата не ги бяха видели и поради което онова, което трябваше да бъде безпроблемно нападение, се превърна в бедствие и провал.

Град от четиристотин цивилни и триста войници внезапно беше прибавен към други четиристотин нападатели, всички, от които стреляха. Бъркотията щеше да бъде достатъчно голяма през деня, но през нощта беше много по-лошо и списъкът на пострадалите показа, изненадващо, че само осемнадесет американци са били убити, осем ранени, срещу деветдесет убити нападатели, двадесет и три ранени и един по-малък брой взети в плен. Това говори за готовността на американските войници да понесат първия шок бързо и да се мобилизират в достатъчна степен, така че предполагаемото светкавично нападение да завърши като тричасова битка. Но даже и при това положение Вила получи това, което му трябваше. Без да се смята едно значително количество храна и техника, хората му офейкаха с осемдесет коня, тридесет мулета, няколко талиги, пълни с военно оборудване, включително картечници, амуниции и триста пушки Маузер. Нямаше съобщения за изнасилвания.