Алекса Райли
Да уловиш девица (7)

Глава 7
Блейк

Обвих ръка около твърдия си член, копнеейки това да е ръката на Лусиана, а не моята. Започнах да я движа нагоре-надолу по ствола и бе почти тъжно, че ми трябваха само три повторения на движението, за да свърша. Простенах името й, мислейки си как би изглеждала на колене пред мен под душа. Тази фантазия се въртеше в ума ми през целия ден.

Какво би било, ако бяхме двойка. Щяхме да прекарваме дните си на полето, а след това щях да я прибирам от дома и да измивам всеки милиметър от тялото й. Заедно с тъмните й копринени коси. След това щях да правя любов с нея, преди да си приготвим вечеря. А по-късно щях да я отведа в леглото ни и да я чукам до припадък. Щях да я изцапам хубаво, за да може да я изкъпя отново на сутринта и да повторим всичко. Подобни мисли изпълваха ума ми през целия ден, и вече не можех да ги контролирам. По тази причина бях спрял да опитвам. Мамка му, не съм сигурен колко дълго ще издържа.

Да бъда толкова близо до нея ме подлудяваше бавно. Да усещам уханието й, да я докосвам, да чувам гласа и смеха й. Трябваше да вложа всичко от себе си да не я сграбча и съборя на земята. Чувствах се като един от дивите коне.

След като се облекчих, част от напрежението в тялото ми отслабна, затова спрях душа и започнах да се подсушавам. Но членът ми бавно се събуди отново за живот, щом чух Лусиана да си пее в съседната стая. Бях забелязал, че го прави доста често. Затворих очи и се заслушах, чудейки се какво ли прави тя точно сега.

Телефонът ми иззвъня, откъсвайки ме от магията й. След като завързах кърпа около кръста си, влязох в спалнята и взех телефона от нощното шкафче, виждайки, че звъни Тай.

— Хей — казах, слагайки слушалката на ухото си.

— Трейс е отложил всичките си планове за тази седмица и отново целия ден не се е вясвал, нито е говорил с някой.

— Мамка му. — Не исках да се занимавам с това точно сега. Знам, че е добре. Видях го миналата вечер и изглеждаше така, сякаш искаше да го оставим насаме. Не беше мой проблема, че не прави това, което би трябвало да прави.

— Да, ами, Ем Джей не се чувства добре, а Доли каза, че има планове, затова оставаш ти.

— Опита ли да му се обадиш? — попитах, вече знаейки отговора.

— Да — той въздъхна и по тона му можех да усетя, че е изтощен.

— Добре. Ще изтичам отново дотам, за да го проверя — казах, преди да се сбогуваме. Сигурен съм, че Тай има тревоги с бременна болна съпруга и с малко дете, за които да се грижи. Да отида да проверя дали собствения ми брат е добре не би трябвало да е голям проблем. Може би Лусиана би искала да дойде с мен. А след това можем да отидем до града да вечеряме или нещо такова.

Облякох се бързо и се насочих към вратата й, чукайки тихо. Вратата се отвори сама и ароматът й изпълни дробовете ми. Господи, нямам търпение уханието й да се просмучи навсякъде в къщата. Върху леглото ми и върху мен.

Видях, че не е вътре в стаята, и тъй като продължаваше да пее, последвах звука до кухнята. Тя седеше на кухненския остров, а босите й крака се люлееха над пода. Беше облечена с роба. Гледка, която ме накара да се закова на място. Косата й бе свободна от плитката и висеше на мокри кичури около лицето й. Замислих се разсеяно, че така изглеждаше още по-дълга.

Тя погледна към мен и за известно време, само Господ знае колко дълго, просто се гледахме един друг.

— Гладен ли си? — попита тя, плъзвайки поглед по мен.

Да, но вероятно не за това, което ми предлагаше в момента. Нямаше как да не се запитам дали бе напълно гола под робата. Дали мога да се отпусна на колене и да пирувам с нея. Да задоволя най-после глада, който ме измъчваше през тези месеци. Но не съм сигурен, че дори когато най-после бъда с нея, бих могъл да задоволя така бързо копнежа си по нея.

— Да, но трябва да отида да проверя какви ги върши брат ми. — Минах в другия край на кухненския остров, стараейки се да скрия ерекцията си. — Мислех, че може да дойдеш с мен и след това да отидем до града за вечеря.

— Доли ще идва тази вечер — напомни ми тя. Колкото и да ми харесваше, че Доли се опитва да накара Лусиана да се чувства като у дома си, исках да остана насаме с нея. Но можех да кажа, че Лусиана е от жените, които не нарушават обещанията си, и щом е казала, че ще чака Доли, щеше да го направи.

— Добре — казах аз. Колкото по-бързо отидех до ранчото на брат си, толкова по-бързо щях да се върна тук. Щях да вечерям с тях двете и след това да наритам Доли през входната врата. След това може би щях да успея да навия Луси да отидем на кино, или да я изведа на танци, нещо такова. Каквото и да е. Все пак беше петък вечер и не се налагаше да ставаме рано сутринта. Усмихнах се, обмисляйки идеята.

Заобиколих кухненския остров, тръгвайки към нея преднамерено бавно, за да знае какво се задава. Краката й спряха да се люлеят и забелязах, че ноктите на краката й са лакирани в искрящо червено. Исусе, дори това беше адски секси. Никога преди не съм забелязвал лака на жените. Зениците й се разшириха, когато се доближих до нея. Ароматът на пъпеш от душ гела й се блъсна в мен и аз се наведох към нея, искайки да вдишам повече от прекрасното ухание.

— Ще се върна скоро — прошепнах, преди да целуна нежно устата й. Устните й се разтвориха изненадано и плъзнах език между тях. Вкусът й щеше да ме топли, докато се прибера. Когато тя простена, аз се отдръпнах бързо, знаейки, че ако не тръгна веднага, няма въобще да го направя.

Без да кажа нито дума повече, взех ключовете си и се насочих към вратата. Не се обърнах да я погледна, защото знаех, че няма да съм способен да изляза навън, ако го направя. Обърнах се и заключих вратата, преди да се насоча към пикапа си и да скоча на шофьорското място, потегляйки към ранчото на брат си.

Чувствах се така, все едно съм изпил на екс шот уиски и замайването не изчезна дори и след като стигнах до дома на Трейс.

Когато спрях пред верандата, той изскочи през вратата преди дори да успея да изляза от пикапа си.

— Какъв ти е проблемът? — излая той, слизайки по стъпалата на верандата, за да застане пред мен.

— Ти ми кажи — озъбих му се в отговор. Движение при прозорците ме накара да насоча погледа си натам. Но в следващия миг Трейс се премести, закривайки гледката.

— Мога да си взема почивка, когато пожелая. Ранчото е мое. Ще правя каквото си искам.

— Не съм казал, че не можеш, просто казвам, че се държиш странно.

— Е, казвам ти, че съм добре — заяви той и знаех, че иска да си вървя. Беше изписано на лицето му. И тогава ме връхлетя. Забелязах собственическия поглед в очите му.

— Жена ли имаш вътре? — кимнах към сградата, чийто прозорци той прикриваше с огромното си тяло.

— Най-добре си гледай работата и не се меси в моята. Ще ти се обадя, ако ми потрябваш. Дотогава съм зает.

— Добре — казах спокойно, защото не исках да се караме. Не исках да съм тук в момента точно толкова, колкото не го искаше и той.

— Добре? — попита той, шокиран, че не възразявам.

— Ти си възрастен мъж, Трейс, и не ми дреме какви ги вършиш там вътре — казах му и се обърнах да си вървя. — Но това не значи, че и Доли ще мисли така.

— Мамка му — чух го да мърмори.

— Ще им кажа, че си добре, но няма как да останеш далеч от радара, докато Доли не дойде да ти досажда. Знаеш каква е. Щастливец си, че в момента е заета да досажда на мен, иначе вече щеше да се е домъкнала тук — казах му, преди да затворя вратата. Трейс поклати глава и се обърна, насочвайки се обратно към къщата си.

Аз потеглих обратно към дома, но се наложи да се отбия от пътя за кратко, тъй като ми се обадиха за счупена ограда. Щеше да се поправи бързо, а аз бях най-близо и имах инструментите, с които да се справя с проблема. С тази разлика, че отне по-дълго, отколкото очаквах. След цял час най-после спрях на паркинга пред дома си, в който всички лампи бяха изгасени.

Мамка му, надявам се, че не си е легнала. Измъкнах се от пикапа и влязох в къщата, светвайки осветлението в кухнята. Видях бележка върху плота и се насочих към нея.

С Доли отиваме в „Празната бутилка“. В микровълновата ти оставих нещо за хапване.

Лека нощ.

Стиснах юмрук, смачквайки бележката само при мисълта, че Лусиана е отишла в „Празната бутилка“. През повечето вечери кръчмата бе почти празна, но през уикендите се пълнеше до пръсване. Всички от града ходеха там да пийнат и да изпуснат парата, и знаех, че моята Лусиана щеше да бъде в центъра на вниманието на всеки мъж, който бе отишъл там тази вечер.