Алекса Райли
Да уловиш девица (11)

Глава 11
Блейк

— Какво не е наред, mi alma? — попитах аз, стъпвайки на верандата до Лусиана.

Тя сви рамене, а аз взех ръката й и я дръпнах с мен към люлеещия се стол. Седнах на него, а тя се настани в скута ми, обаче сякаш не бе достатъчно близо. Обвих ръце около нея, заравяйки лице в косата й, а тя сви крака и се сгуши на гърдите ми.

— Къде научи думата mi alma? — попита тя. Чудех се кога ще се усети. Лицето й винаги светваше, когато я наричах моята душа.

— Поназнайвах малко испански, а когато погледът ми падна на теб, започнах да ходя на курс, когато имах възможност. Испанският ми не е перфектен, но ще го усъвършенствам.

Тя се отдръпна леко и погледна нагоре към мен.

— Защо?

— Не искам да пропусна нито дума, която може да кажеш — признах аз. — А и си помислих, че би искала децата ни да говорят не само английски, нали? Затова ще е най-добре и аз да го знам.

— Господи, ти си толкова перфектен — каза тя и очите й се напълниха със сълзи, но на лицето й грейна усмивка.

— Значи сега е моментът да ти кажа, че малката боклукчийска кофа, която наричаш кола, е вече разфасована в гробището за стари коли и онзи пикап ето там е твой. — Кимнах към чисто новата кола, а устата й зейна отворена. — Преди да се ядосаш, помисли. На пикапа може да натовариш всичко и без проблем ще те вози през полетата. Трябва ти. Безопасен е и всички в семейството работим с такива.

Тя отпусна глава отново на рамото ми.

— Добре — каза простичко.

— Толкова лесно? — попитах колебливо.

— Да. Прав си. И нямам намерение да се караме за нещо, за което няма нужда да се караме. Пикапът ще е подходящ за работата, която върша наоколо.

Е, това мина леко, но знам защо. Тя нямаше сили точно сега да се кара с мен, дори и да искаше. Беше разтревожена. Можех да усетя напрежението в дребното й тяло, притиснато към моето. Прекалено много напрежение.

— Говори с мен, Луси. Кажи ми за какво мислиш.

Вчера се бе обадила на семейството си и ги бе помолила да дойдат на вечеря. Беше неделя и не исках повече да чакам да говоря с баща й и да му кажа за намеренията си. Смятах да поискам позволението на семейството й от уважение, но дори да не го получех, пак щях да се оженя за нея. Лусиана бе моята душа, и когато го казвах, не бе просто израз. Не можех да живея без нея и нямах намерение дори да опитвам.

— Нищо. Толкова е красиво тук.

Проследих погледът й към извиващите се хълмове и почувствах спокойствието и мира, който винаги ми носеха земите. И сега те ги носеха и на нея. Знаех, че се тревожи да каже на семейството си, че се е влюбила и ще се жени само седмица, след като бе напуснала дома си. Но си помислих, че ако те видят това място, това спокойствие, ще се убедят, че това е всичко, за което е мечтала. И че аз мога да й го дам.

— Не толкова красиво, колкото си ти. — Притиснах нос до шията й, вдъхвайки аромата на пъпеш.

Членът ми бе болезнено твърд за нея, но щях да почакам, знаейки, че ако можем да съдим по миналата вечер и тази сутрин, през нощта няма да спим много. Изглежда не можехме да останем дори пет минути разделени, преди да се хвърлим един към друг.

Тя се отърка в мен и в същия миг чух звук от приближаваща се кола. Погледнах в посоката, откъдето идваше звука, и видях, че по пътя се задава червен пикап.

— Това са те — каза тя, ставайки от скута ми. Пуснах я неохотно, но сграбчих здраво ръката й. Не исках да й давам повече дистанция от това.

Пикапът спря и мъж горе-долу на моята възраст слезе от шофьорското място и заобиколи, за да отвори вратата на жена, която приличаше страшно много на моята Лусиана. По-възрастен мъж слезе от задната врата, следван от три деца, които веднага хукнаха към плевнята.

С Лусиана отидохме да ги посрещнем, докато сестра й крещеше на децата да се върнат.

— Ще са добре, Фернанда. Дясната ми ръка Бен е там и може да ги разведе наоколо — казах и протегнах ръка към нея. — Аз съм Блейк Дженингс. Много се радвам, че най-после можем да се запознаем.

Тя прие ръката ми и топлите й кафяви очи ме огледаха, преди да се насочат към Лусиана. След секунда ме пусна и се приближи до сестра си, давайки й майчинска прегръдка.

Здрависах се с Матео, чиято усмивка бе мила. След като Фернанда пусна Лусиана, той я дръпна към себе си, обвивайки собственически ръце около нея. Харесах Матео на мига.

Бащата на Лусиана чакаше мълчаливо, и когато се обърнах към него, протегнах ръка и заговорих на испански. Приветствах го в дома си и го поканих вътре, за да седнем и да поговорим. Нямаше смисъл да протакаме и да се скатаваме. Той ме погледна със същите като на Лусиана очи и кимна.

Щом влязохме в къщата, се насочихме към дневната и седнахме. Дръпнах Лусиана на дивана до мен и хванах ръката й, докато семейството й сядаше срещу нас.

— Мисля, че няма място за формалности. Лусиана ми каза колко близки сте всички и искам да уважа това. Бих искал да поискам ръката на дъщеря ви. Влюбихме се един в друг и искам да прекарам остатъка от живота си, като се грижа за нея. Поисках от Лусиана да ви покани тук, за да помоля за благословията ви.

Баща й гледаше ту мен, ту нея.

— Обичаш я?

— С цялото си сърце.

Той погледна Лусиана и за миг никой не каза и дума, докато се гледаха.

— Mi pequeña, ти обичаш ли го?

— С цялото си сърце. — Тя повтори думите ми, но в тях се долавяше и нотка на тъга.

— Лусиана, какво има? — казах и я обърнах така, че да може да ме погледне. Исках да забрави, че в стаята, освен нас, има и други хора.

— Просто семейството ми много ще ми липсва — каза тям свивайки рамене. — Това е.

— Луси, луда ли си? Никога не бих те отнел от семейството ти. Ако искаш да се върнеш и да живееш с тях, можем да го направим. Не е нужно да оставаме тук във фермата. Където отидеш ти, там съм и аз. А ако искаш семейството ти да дойде тук, имаме достатъчно къщи и земи, за да го направим. Каквото пожелаеш, ще ти дам всичко. От този ден до края на вечността. Само кажи и е твое, mi alma — казах й аз. Никога не бих я откъснал от семейството й. Ако искаше това, щяхме да отидем при тях, или те щяха да дойдат при нас.

Чух подсмърчане и, поглеждайки настрани, видях Фернанда да изтрива сълзите си. Лусиана й се усмихна, преди да се хвърли към мен и да ме целуне, обвивайки ръце около тила ми. Притиснах я към себе си и отвърнах на целувката й, без да ме е грижа, че семейството й седи и ни гледа.

Когато най-после се отдръпна от мен, тя сияеше и можех да видя щастието в големите й кафяви очи.

— За нас е чест да ти дадем благословията си и да те приветстваме в семейството си. Всичко, което някога съм искал за момичетата си, е било да са щастливи. Ако те са щастливи, значи съм щастлив и аз — каза баща й и, изправяйки се, протегна ръка към мен. Аз също се изправих, дръпнах Лусиана към себе си и използвах свободната си ръка, за да се здрависам с него.

— Кой е гладен? — попита Лусиана и задърпа Фернанда към кухнята.

Прекарахме страхотен следобед, и след като се нахранихме, показахме на семейството й земята ми. Показах им няколко от къщите, и макар повечето да бяха празни, имаха нужда от леки ремонти. Матео и бащата на Лусиана работеха в строителството и предложиха да помогнат. Казах им колко е трудно да намирам работна ръка и как ръцете ми буквално са пълни с животни. Уговорихме се да останат тук, докато вършат работата и децата бяха най-развълнувани от всички. Денят беше красив и това, че Лусиана бе до мен, го направи още по-специален.

На другия ден ще отидем в града, за да подготвим документите за брака си, тъй като смятах да я привържа за себе си колкото се може по-скоро. Беше невероятно да видя семейството й тук и начина, по който тя грееше, когато бе около тях. Да слушам историите й е едно, но да ги виждам заедно беше съвсем друго изживяване. Щастлив съм, че имам способността да се грижа не само за нея, но и за тях, ако се наложи. Не съм сигурен колко бързо ще се съгласи баща й да напусне дома, който бе построил със собствените си ръце за семейството си, но за моята Лусиана бе важно те всички да бъдат тук заедно. Което значеше, че е важно и за мен.

Когато се сбогувахме, беше с обещанието да се видим след няколко дни в съда. Когато щях да направя Лусиана Салазар г-жа Лусиана Дженингс. И колкото и да бях нетърпелив да й дам фамилията си, много по-нетърпелив съм да й направя бебе.