Алекса Райли
Да уловиш девица (1)

Глава 1
Блейк

Затворих вратата след себе си, след като влязох в дома на брат си Тай, карайки съпругата му да подскочи. Тя вдигна ръце към гърдите си и отвори изненадано уста. Поклати глава към мен и въздъхна. Всеки в семейство Дженингс е шумен по един или друг начин. Никога не сме били от най-кротките.

— Малко е рано да си ядосан — каза Мери-Джейн и се обърна отново към плота, където готвеше нещо.

Ароматът на бекон и яйца изпълваше въздуха, карайки устата ми да се напълни със слюнка. Но беше права. Беше прекалено рано да съм така разярен, както бях в момента. Повече от разярен. Бях подивял и изпитвах всякакви стадии на агонията, а на този свят имаше само един човек, който можеше да ми помогне. А на нея не й дремеше.

Това бе четвъртата сутрин, в която се събуждах от мокър сън заради нея. Този път сънувах, че ме язди. Че забива нокти в гърдите ми, докато си доставя удоволствие и стене името ми. Сънувах как тъмната й коса, обикновено сплетена на плитка, сега е пусната и се стели около нея. Гледах я да подскача с всеки тласък на бедрата й, докато се отпускаше върху члена ми.

— Мамка му — промърморих, опитвайки се да прогоня мисълта от главата си, тъй като членът ми започна да се втвърдява. Не можеше да е нормално един мъж да се разхожда така. Непрестанно съм твърд като скала и изглежда това състояние нямаше да приключи скоро. При най-малката мисъл за нея тялото ми реагираше бурно, подготвяйки се да я притежава. Дори не искам да си мисля какво ще се случи, когато този момент настъпеше.

Мери-Джейн извъртя очи, когато надолу по коридора се чу звук, все едно към нас се приближаваше бик, и по-големия ми брат нахълта, изпълвайки стаята с изкривено от гняв лице. Сигурен съм, че и аз изглеждах така, щом се ядосах.

— Мамк… Можеш да чукаш, когато влизаш тук. Нямаш представа дали жена ми въобще е облечена — изсъска Тай, насочвайки ръка към мен.

Едва не се засмях от начина, по който той успя да сдържи проклятието си. Никой не ругаеше повече от брат ми. Е, това беше преди. Сега, след като се появи малкото им момченце Ти Джей, Тай се опитваше да сдържа езика си. Но не му се получаваше много добре.

— А ти. — Той се обърна да погледне жена си, която сложи ръце на кръста си, очевидно без да изпитва и капка страх към Тай, въпреки факта, че той бе два пъти по-грамаден от нея. — Защо вратата е била отключена?

— Тази сутрин храних Ти Джей на люлката на верандата. Когато заспа, отново го занесох в креватчето му — каза му тя спокойно.

Тай пристъпи към нея, вдигна я и я сложи да седне на плота, преди да застане между краката й.

— Дори не чух кога си станала от леглото — каза той толкова тихо, че едва го чух.

— Защото не може да се наспиваш добре. Работиш във фермата по цял ден и се опитваш да ставаш с мен за храненето на бебето.

— Тревожа се да не се изтощиш — каза й той.

— Единственият, който се изтощава тук, си ти. Добре съм, Тай — каза тя и сведе глава към него, за да го целуне.

Стоях и ги гледах с такава завист, че чак зъбите ме заболяха. Винаги съм бил най-спокойният в семейството, а сега се държа като проводник под високо напрежение и плаша всички около себе си. Никога не съм мислил, че Тай ще е първият от нас, който ще се ожени. Доли все още е млада, затова мислех, че аз ще бъда първият. По дяволите, преди Мери-Джейн да се появи, Тай дори не можеше да го вдигне заради инцидент с бик преди няколко години. Започвам да желая да имах същия проблем. Никога не съм се чувствал така, сякаш цялата кръв е напуснала мозъка ми и се е насочила към члена ми. Може би затова напоследък непрестанно се държа като задник, въпреки че преди бях най-жизнерадостният Дженингс.

А и Трейс. Той дори не забелязваше, че жените съществуват. Единственото, което гледаше с хищен поглед, бе храната. Така беше, откакто се помня.

Колкото до мен, винаги съм искал това, което имаха родителите ни. Но не мислех, че е възможно. Никога досега не бях срещал жена, която да разпали в мен достатъчно силна искра, че да кривна от пътя. Не и до деня, в който срещнах Лусиана и разбрах, че е точно това. Тя бе жената, която чаках досега. Тя ме блъсна като камион, пълен с тухли. Може да звучи странно, но точно тогава просто знаех. Един поглед и знаех, че е моя. Почувствах в самите си кости, нещо, което не бях изпитвал преди това в живота си.

Първият път, в който я видях, тя стоеше пред ветеринарната клиника в града. Аз бях от другата страна на улицата срещу нея, разговарях с няколко туриста, за да ги упътя, когато очите ми се спряха върху нея. Спрях да говоря като оглупял и я зяпнах. Когато погледът й най-после се насочи към мен, тя ми се усмихна и целият въздух напусна дробовете ми. Но както бързо се появи, така усмивката й и изчезна, а тя ми обърна гръб и влезе в клиниката.

От този ден се опитвам да привлека вниманието й и се провалям най-позорно. Не съм свикнал да бъде така. Винаги съм най-жизнерадостният в семейството. Винаги съм умеел да предразполагам хората за разговор. Но с Лусиана просто не ми се получаваше. Всичко, което можех да изкопча от нея, бяха едносрични думи, без значение колко силно се опитвах. Но съм я виждал да общува с други хора. С всички останали тя се усмихва и смее. Дори съм я виждал да се шегува с някои хора. Исках това да е насочено и към мен, но не можех да го постигна. Щом ме види да се приближавам, сякаш слага бариера помежду ни и прави всичко по силите си да ме отбягва.

Мамка му, това ме подлудява. В началото мислех, че е сладко, но докато времето минаваше, започнах да се чувствам така, сякаш ще експлодирам от нужда по нея. Сякаш кислородът ми е на привършване. Ако не я имам скоро, мисля, че ще умра. И нямам предвид под мен в леглото ми. Не ме разбирайте погрешно, искам и това, но имам нужда от много повече. Имам нужда от нея. От всичко, което може да ми даде.

— В града има предостатъчно момичета, Блейк. Повечето от тях доста време се навъртат около теб — каза Тай, прекъсвайки мислите ми. — Не е като да не флиртуваш с всяка при всеки удобен случай.

— Не флиртувам. Ти просто смяташ, че това човек да има маниери е флирт.

Мери-Джейн започна да се кикоти, защото бях прав. А мисълта за друга жена само ме вбесяваше. Аз вече си имах. Беше моя от мига, в който я видях. Що се отнася до мен, тя е единствената жена, която съществува за мен.

Не излизам на срещи с момичетата от града. Това е като да се изсереш там, където ядеш, но с Лусиана това правило буквално излетя през прозореца. Когато станеше въпрос за нея, нито едно от правилата ми не можеше да се приложи. Тя беше единствената. Не бяхме заедно, а аз вече съм адски хлътнал и знам, че никога няма да се откажа от нея. Тя може и да не го знаеше, но беше моя и никога нямаше да я пусна да си отиде. Може би трябва да спра да бъда доброто момче. Да съм внимателен и да опитвам да привлека вниманието й, нямаше ефект. Трябва ми нов план. Такъв, който ще подейства много по-бързо. В противен случай сигурно ще полудея или нещо от сорта. Имам чувството, че натам вървят нещата.

Приближих се към кухненския остров и се настаних на един от столовете, тъй като знаех, че Мери-Джейн ще ми направи нещо за закуска. Господ ми е свидетел, дори от това да зависеше живота ми, сам не можех да сготвя нищо, което да става за ядене. Доли, малката ни сестра, от време на време се смиляваше над мен и идваше да ми сготви нещо, за да не си умра от глад, но тези дни бе безследно изчезнала и бе трудно да я открие човек. Може би трябва да я потърся, за да съм сигурен, че не се е забъркала в някоя неприятност.

— Нямаш ли земя за обработване? — попита брат ми.

— Има достатъчно храна, за да закусят всички — спокойно заяви Мери-Джейн.

— Той няма да яде онова, което аз планирах да хапна на закуска — изръмжа Тай, а Мери-Джейн го тупна силно по гърдите. Той се усмихна и след като си размениха поглед, двамата се засмяха. Промяната в брат ми бе истинска лудост. Не се бе усмихвал така, откакто изгубихме родителите си и той пое грижите за всички нас. Това показва какво може да направи любовта на една добра жена.

— Освен това имам план — каза Мери Джейн, поглеждайки през рамо към мен, а след това отново към Тай. — Долу! — Тай й даде една последна целувка, преди да я издърпа от плота и да я сложи да стъпи на крака.

— План за мен? — попитах, тъй като не бях сигурен какво може да направи, за да ми помогне.

— Дам. Снощи го измислих. Перфектен е. — Тя плесна развълнувано с ръце, а тъмните й къдрици заподскачаха с движенията й. Тай се пресегна и разсеяно започна да си играе с едната къдрица, без въобще да се заинтересува от разговора ни. — Вчера получих имейл от ветеринарна клиника Лонг Вю.

С това тя си спечели пълното ми внимание. Знаех, че там работи Лусиана. Клиниката беше в града, откакто се помнех, и д-р Лонг постоянно наемаше нови хора да работят из фермите около града, без да споменаваме обичайните домашни любимци.

— Иии — каза Мери-Джейн, навеждайки се напред — предположих, че Лусиана иска да кара стажа си в голяма ферма с животни и добитък, за да не се налага да остава в клиниката. Д-р Лонг попита дали може да имаме нужда от помощта й. Тя иска да работи в обор. — Нямаше много ветеринари, които знаеха как да лекуват коне. Д-р Лонг бе един от тях, но беше доста зает мъж и невинаги успяваше да пристигне достатъчно бързо. Много добре разбирам защо е наел някой с подобни интереси. Такива хора бяха много нужни наоколо. — Той я е обучавал и смята, че е готова да работи сама. Мислих си да я поканя да остане тук с мен и Тай. Тъй като семейството има четири ферми, имаме достатъчно работа, че да я държим заета. По някое време може да опиташ да се сближиш с нея, дори може…

— Няма да стане — намеси се Тай. Очевидно той можеше да върти косата на Мери-Джейн и да слуша в същото време.

— Не, няма — съгласих се аз. Хич не ми харесваше тази идея. Макар да знаех, че нейното семейство вероятно няма да хареса моята идея. Знаех, че още живее със семейството си, тъй като, ами… бях я проследил веднъж. Добре де, няколко пъти, когато си тръгваше от клиниката, след като се стъмни.

— Ще остане в моята къща. Освен това имам два диви коня, с които трябва да се справя. Ще ми е нужна всяка помощ, която мога да получа, а те са на моята земя.

Мери-Джейн ме погледна с присвити очи.

— Не мисля, че ще й хареса това — каза Ем Джей, карайки ме да се запитам колко близки са станали двете с Лусиана. По дяволите, нима тя говореше с всички в този град, освен с мен?

— Няма да има избор. Щом иска да работи във фермите на Дженингс, има само една опция… тази, която казвам аз. — Знаех, че се държа като шибаняк, изричайки това, но точно в този миг не се интересувам особено. Знаех точно какво ще се случи, ако остане тук в дома на Тай. Нямаше да издържа и накрая щях да се появя тук, да я метна на рамо и да я отведа далеч, което вероятно щеше да усложни значително положението ми. Щеше да е по-добре, ако остане с мен. Така поне щях да съм малко по-спокоен.

Мери-Джейн изпръхтя, но знаех, че е съгласна. Издаваше същия звук, когато Тай решеше да се прави на пещерняк и да й нарежда какво да прави.

— Добре, ще се обадя на д-р Лонг. Но имам чувството, че ще се окажеш в ръце с нещо, с което няма да знаеш как да се справиш.

Не бих могъл да не се съглася. Изглежда, че вместо два, щях да се окажа с три диви коня, които да опитомя.