Стив Олтън
Възкресяване (13) (Какво става с нас, след като умрем)

10

11 октомври 2020 г.

Имението на Мейбас, Хамптън, Ню Йорк

Загърнат в халат, Питър Мейбас стоеше на малкия частен плаж и гледаше тътнещите вълни на океана. На изток бавно се зазоряваше. Последните няколко години бяха истински ад за него. След неуспеха в надпреварата за президентското място го напусна жена му, с която бяха делили радости и мъки близо трийсет години. На всичко отгоре програмата на Чейни за ограничаване потреблението на нефтени продукти му струваше загуби, които се изразяваха в милиони долари, а и отскоро бяха започнали да го разследват по обвинение в укриване на данъци.

— Ей, тате!

Мейбас се обърна. От брега му махаше синът му, Лусиен.

— Имаш гости.

Мейбас махна на посетителя да се приближи.

Соломон Адашек се спусна по мостчето и скочи на покрития с водорасли бряг.

— Добро утро.

— Не виждам нищо добро в утрото, господин Адашек. Наех ви да свършите работа. Кога най-сетне ще си изпълните задълженията?

— Наехте ме да премахна най-строго охранявания човек на планетата. Подобна задача отнема време. Но идвам да ви съобщя, че моят агент е готов да премине към действие.

— И кога ще стане това?

— Днес. В следобедните новини ще съобщят за смъртта на нашия човек.

Белият дом, Вашингтон

09:02

Енис Чейни вдигна глава от бюрото и погледна равина и жената с яркочервена коса, които секретарката бе въвела в Овалния кабинет.

— Равин Стайнбърг, радвам се да ви видя. Колко време измина от последната ни среща… една година?

— Две. Срещнахме се на петия рожден ден на близнаците.

— Съжалявам, че пропуснах следващите два. Бях зает с президентската кампания. Ще ми се да можехме да си поговорим, но след десет минути отлитам за Детройт. Следващия път ми се обадете да ви назнача среща.

Равинът погледна обезпокоено червенокосата.

— Всъщност какво толкова важно се е случило, та трябваше да летите дотук, вместо да ми се обадите по телефона?

— Става въпрос за вашето убийство.

В първия момент Чейни помисли, че ще се разсмее.

— И това ли е всичко? Получил съм повече заплахи, отколкото могат да водят на отчет във ФБР.

— Господин президент, това е Кимбърли Уорд, преподавателка от един колеж във Вашингтон. Нейната специалност е парапсихология.

— Е, ако срещна призрак, ще знам към кого да се обърна.

Кимбърли Уорд не изглеждаше обидена от поведението му.

— Господин президент, аз съм учен. Занимавам се с науката за екстрасензорното възприятие, телепатия и ясновидство и ви уверявам, че моето време е също толкова ценно, колкото и вашето.

Чейни се понадигна, готов да спори.

— Слушам ви, госпожице… ъъъ?

— Уорд. Кимбърли Уорд.

Чейни им даде знак да седнат.

— Добре. Имате пет минути.

— Чували ли сте някога теорията за телесно психичния дуализъм?

— Не.

— Учени, занимаващи се с психо кинетика, каквато съм и аз, са дълбоко убедени, че съществуват два отделни, но взаимносвързани аспекта на човешкото същество: физично тяло, което не може да надживее биологичната смърт, и нематериална душа, която съществува вечно.

— Ако това е някаква религиозна проповед…

— Това е наука, господин президент, става въпрос за сериозни изследвания, датиращи още от трийсетте години на двайсети век. През последното десетилетие науката за паранормалните явления отбеляза огромен напредък. Сега вече разполагаме със солидни познания за гравитацията, електромагнитните сили, както и слабите и силни междуядрени връзки. Учените вярват, че във вселената съществува пета сила — сила, свързана с психо кинетиката. Вашият кръщелник, Джейкъб, проявява в тази насока способности далеч надхвърлящи тези на най-надарените досега.

— Това е заради Хунафу гена — намеси се равин Стайнбърг. — По някакъв начин момчето има достъп до по-висши измерения на съзнанието.

— Сериозно? — Чейни си погледна часовника. — Знаете ли, струва ми се, че часовникът ми изостава. — И се надигна.

Стайнбърг му препречи пътя.

— Джейкъб е видял нещо. Нещо, което ще се случи. Енис, опасявам се, че няма да стигнеш до Детройт. Един от пилотите ти възнамерява да блъсне самолета във Вашингтонския мемориал малко след излитането.

Президентът го погледна изненадано.

— Нима вярваш, че едно седемгодишно дете…

— Джейкъб твърди, че е видял пропуска на този човек — заговори Кимбърли. — Дори е прочел името му — Фред Ботник.

Чейни се поколеба, после натисна едно копче на интеркома.

— Кати, намери ми списъка на екипажа на моя самолет.

— Да, сър. Прехвърлям информацията на вашия компютър.

Лавицата с книга отляво изчезна и на нейно място се появи монитор. На него вече трепкаха десетина имена.

Кимбърли Уорд посочи седмото в списъка.

Ботник, Фред: майор, пилот на самолета

Чейни замислено разглежда монитора няколко секунди.

— Кати?

— Да, сър?

— Извикай директора на ФБР и отмени полета ми до Детройт.

— Сър?

— Изпълнявай.

Съвършено секретно/Маджестик–12

Предупреждение: Неразрешен достъп и запознаване с документа се наказва със задържане под стража и последваща смъртна присъда.

ДОКЛАД ЗА ТЕКУЩОТО СЪСТОЯНИЕ НА ПРОГРАМАТА „ЗЛАТНОТО РУНО“

14 октомври 2020 г.

Джейкъб Гейбриъл

1. Генетично подобрените способности на Джейкъб Гейбриъл (син на Майкъл Гейбриъл, виж ген Хунафу) продължават да се развиват. На 3 септември 2020 г. и повторно, на 18 септември 2020, в присъствието на агент Мичъл Курц, Джейкъб е останал под водата в продължение на четири минути. Когато го разпитал Джейкъб отговорил, че се е премествал в „в по-висши измерения на съзнанието отвъд триизмерните възприятия“.

2. На 10 октомври 2020-а, след поредното „потапяне“, Джейкъб потърсил равин Ричард Стайнбърг и го известил, че получил видение за терористична атака срещу самолета на президента. Стайнбърг се срещнал лично с президента на 11 октомври. Агенти на ФБР арестували майор Фред Ботник (пилот), който по-късно бил идентифициран като член на терористичната организация „Арийска нация“. В униформата му били зашити петстотин грама пластичен експлозив Ц–4. Последвали още арести.

Заключение:

3. Способността на Джейкъб да „вижда“ го превръща в неоценим източник на информация за предстоящи терористични атаки. Препоръчва се както момчето, така и неговият брат близнак (Имануел) да бъдат изследвани по проекта „Света Троица“.

4. Генетиците от „Златното руно“ стигнаха до заключението, че е малко вероятно Хунафу ДНК да е ограничена само в рода Гейбриъл. Трябва да се извършат широкомащабни проучвания за откриване на идентична ДНК и в други наследствени линии. Необходимо е да се организира максимално широк скрининг на новородени, също както и на изключително надарени спортисти и атлети. От друга страна, трябва да се обърне по-специално внимание и на пациенти с диагноза „параноидна шизофрения“.

Подпис:

У. Луис Макдоналд

14 октомври 2020 г.