Цвета Порязова
Начало без край (26)

В сърцето на Африка

След месец замина. През това време тя не дойде нито веднъж в Добри дол, но той реши да я уведоми, че напуска България. Срещнаха се в едно кафене и се разбраха да се държат цивилизовано и ако е възможно никой да не разбере какво става между тях. Времето, през което явно се очертаваше да живеят разделени, щеше да бъде техният съдник…

Изпращането не беше никак весело. Сияна, за която 3 години не означаваха нищо, здраво прегърна баща си и възторжено го попита: „Тате, ти нали ще ми доведеш едно лъвче? Ние с баба и дядо ще си го гледаме после“.

Не каза „с мама“ и Никола разбра, че тя приема неговите родители за свое семейство. Може би така беше по-добре. Нямаше да има проблеми, знаеше колко много я обичат и че тя се чувства най-добре при тях. Прониза го изпълнения с болка поглед на майка му, а баща му се държеше някак изкуствено — опитваше се да се шегува несполучливо и накрая млъкна сконфузено.

Когато самолетът се отлепи от земята, Никола вече знаеше, че трябва да затвори една страница от живота си. Предстояха му три трудни години… Беше разбрал, че семейство не означава просто двама души да живеят заедно, а нещо много повече…

… Мартин не пожела да се кандидатира отново за кмет. И този път беше категоричен. Оправда се с желанието да се върне към любимото си занимание в конната база, но истината беше друга. Само че той я спести на своите съселяни, за да не загубят доверието си в кметската институция. Представител на областната администрация му беше „обяснил“ как на практика трябва да се усвояват средствата по европейските програми. Разбра, но не пожела да влезе в схемата.

След изборите често хващаше за ръка Сияна и тръгваха из Голямата ливада. Докато тя береше цветя за баба си, двамата си говореха за баща й. С него често се чуваха и виждаха по скайпа, той й пращаше колетчета с интересни неща от далечния континент, които тя пазеше ревниво. Когато любопитна съседка питаше за майка й, Сияна отговаряше: „С тати отидоха да ми доведат едно лъвче от Африка“. Така всички мислеха, че нейните родители са заминали заедно. Същата версия поддържаше и Зорница. Тя не искаше да стават обект на одумване, а и тайно в себе си се надяваше, че раздялата на Никола и Вероника ще бъде временна. Все пак имаха дете и тя таеше надежда, че за тези години ще премислят отношенията си.

Звучеше като на шега, но наистина Вероника замина за същата африканска страна. Включи се в една неправителствена организация и когато разбра, че се търсят доброволци за оказване на хуманитарна помощ в Кения, замина с екип медицински кадри като преводач. Реши, че може да остане по-дълго и да поработи там като учителка по английски език. Така и стана…