Цвета Порязова
Начало без край (1)

Предговор

Уважаеми читатели,

След като в началото на 2018 г. излезе от печат книгата „Просто Мария“ много от вас при среща, в имейл или по телефона често ми задават въпроса: „Какво би станало по-нататък с героите от разказа «Пукнато гърне» или «Белият кон», или…“. Това ме накара да се запитам дали някои от тези истински или плод на художествена измислица съдби човешки, които са развълнували и дори разплакали мнозина, прочели сборника, не биха могли да бъдат продължени в една нова книга.

И добър, и лош животът е един, всеки го изживява по свой начин. Често се оказва, че той протича не така, както го планираме, че не се подчинява на амбиции, мечти и настроения, че може да се обърне на 180 градуса и понякога да ни изправи „на нокти“. Или когато не очакваме нищо добро изведнъж хоризонтът да стане по-светъл.

Затова реших да дам шанс на някои мои герои да променят съдбата си, продължавайки да разказвам за тях. Така се случва, че бъдещето дори ги среща и преплита живота им. И се раждат нови истории, които също няма да имат край и той ще зависи изцяло от читателското въображение.

Както е казал Марсел Пруст „Единственото бъдеще, което можем да имаме, се гради върху сянката на нашето минало“. Затова се гмурваме отново в болките и радостите, в мечтите и стремежите на тези обикновени хора, за които вие, читателите, казвате, че са едни от вас. Те са тръгнали от своето минало и вървят към бъдещето си независимо от замисъла на автора. Да видим какво ще направят по-нататък…