Към текста

Метаданни

Данни

Серия
Маршът на Турецки (15)
Включено в книгата
Оригинално заглавие
Ночные волки, (Пълни авторски права)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Роман
Жанр
Характеристика
  • Няма
Оценка
4,5 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране
Еми (2014)
Разпознаване и корекция
Epsilon (2019)

Издание:

Автор: Фридрих Незнански

Заглавие: Нощни вълци

Преводач: Марин Гинев

Година на превод: 2001

Език, от който е преведено: Руски

Издание: Първо

Издател: „Атика“

Град на издателя: София

Година на издаване: 2001

Тип: Роман

Националност: Руска

Печатница: „Атика“

Художник: „Атика“

ISBN: 954-729-134-3

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/3790

История

  1. — Добавяне

4.

Колата на Меркулов, както вече казах, слава богу, не беше нито задигната, нито ограбена. А пък бандитският мерцедес, камуфлиран като милиционерски, се оказа истински оръжеен арсенал.

В него намериха четири автомата „Калашников“, половин сандък патрони за тях, два пистолета „Макаров“ и един „Магнум“. Това чудо може да ти пробие в главата дупка колкото юмрук.

Явно толкова са били сигурни, че добре ще изиграят ролите си на ченгета, че не са се и криели особено. Интересно колко време се разхождат така из московските улици! Грязнов не попита Филимон за това. Нищо, нека си почива. Има време.

Лекарят съобщи, че ще се наложи да оперират Алик, а Бизона е в сравнително нормално състояние, поне животът му не е в опасност. Но по-добре да го разпитаме утре.

Да върви по дяволите, мислех си аз. За какво ми е всичко това? Толкова време вече съм в тая служба, ловя ли, ловя бандити и какво — да не би да са станали по-малко? Напротив, множат се. Като някакъв огнедишащ дракон: аз му отсека едната глава, веднага две израстват. Или три.

Те ще се унищожат сами, както скорпиони в кутия ще се самоизядат и нови ще се пръкнат. Това е все едно да изтребваш с лъжица океана.

Имам си такива минути на слабост. Долу-горе по една-две на месец.

Появи се Стас и заяви още от вратата:

— Козлов е изчезнал. Заедно със сина си.

Разказа, че когато пристигнали и позвънили на вратата на Козлов, не им отворил никой. Те разбили вратата, но видели, че са закъснели. В апартамента нямало никой.

В гласа на Аленичев се усещаше такова отчаяние, че реших да му дам шанс.

— Може да са избягали — подсказах му.

Минутата ми на слабост премина.