Фридрих Незнански
Нощни вълци (20)

2.

Сергей говори повече от час. Сякаш нещо у него се беше скъсало и той говореше, без да може да спре.

Грязнов и Аленичев го слушаха мълчаливо, като се споглеждаха от време на време. Понякога Грязнов предпазливо вмъкваше по някой въпрос и като получеше изчерпателен отговор, удовлетворено кимаше.

Най-после Сергей се изговори. В кабинета за минута се възцари тишина. Стас и стопанинът на кабинета вече не се споглеждаха: всичко беше ясно — убийството на Светлана Козлова имаше пряка връзка с делото, заради което беше създадена оперативно-следствената група „Пантера“.

Козлов седеше на стола и безнадеждно гледаше пред себе си.

Накрая Грязнов наруши проточилото се мълчание:

— Е, благодаря ви за честното признание, Сергей Вениаминович — каза той. — А сега вземете тази бланка и химикалката и напишете всичко, което ни разказахте. С всички детайли. Майорът ще ви заведе в съседната стая.

Като продължаваше да гледа все така неподвижно пред себе си, Сергей каза:

— Той ми заяви, че следващият ще бъде Альошка…

— Не се тревожете. Ще вземем сина ви под своя защита, а скоро с ваша помощ ще се доберем и до тях.

Сергей отклони поглед към Грязнов:

— Ще ме съдят ли?

— А вие как мислите?

Сергей въздъхна:

— За Альошка ми е жал… Ще остане само момчето.

Внезапно той си спомни нещо и им протегна чантата, която носеше със себе си.

— Да! Донесох ви парите.

— Какви пари? — не разбра веднага Грязнов.

— Ами тия, които ми даваха за моята, така да се каже, работа. Те, доколкото разбирам, са от онези банки.

Аленичев с бланката за протокола от разпита в ръка изведе Сергей от кабинета на Грязнов. Двамата отидоха в съседната стая, където Стас връчи на Козлов химикалка и допълнителни листове от протокола.

— Напишете всичко — каза той. — За Альошка не се тревожете. Той е в безопасност и не скучае. При нас има какво да разглежда.

Сергей беше дошъл в МУР със сина си и се наложи Грязнов да помоли дежурния офицер да забавлява момчето, докато баща му дава показания.

След като се върна при Грязнов, Аленичев попита:

— Имате ли цигари, другарю подполковник?

Грязнов извади пакет от бюрото и го подаде на Аленичев.

— Е? — попита той. — Какво ще кажеш, майоре?

— Всичко е истина — отвърна Стас, докато палеше. — Всичко до последната дума. И главното — това е нашето банково дело. Няма да се учудя, ако накрая все пак стигнем до Портнов.

— Аз пък ще се учудя, ако не стигнем — отговори Грязнов. — Но какъв изрод е все пак!

— Кравцов ли? — уточни Стас.

— Те всички са изроди — неохотно каза Грязнов. — Значи така и ще запишем. Обединяваме оперативното следствено дело на Гримов с това на Козлов. Сам ще се обадя в Главната прокуратура за това.

— Ами доказателствата? — попита Стас.

— Ами интуицията? — спокойно отговори Грязнов.

Аленичев се усмихна:

— Не можеш да я приложиш към делото.

— Много ме интересува този спокоен младеж — замислено произнесе Грязнов. — Докарай тая бабичка съседка, води я на шестия етаж в експертно криминологичното управление и съставете фоторобот.

— Тя не е бабичка — усмихна се Стас. — Млада жена, връстница на Козлова.

— Още по-добре — решително каза Грязнов. — Докарай я и до утре фотопортретът да е готов. Доведи я тук към девет. Всичко ясно ли е?

— Тъй вярно.

Грязнов се протегна към телефона и набра един номер:

— Турецки?

— Грязнов? — в същия тон му отвърнаха от другия край на линията. — Нещо май не ти се спи. Още ли не си се скапал от работа?

— Като те слуша човек, ще реши, че ти не си на работа — промърмори Грязнов. — Идвам при теб.

— Не съм вкъщи — съобщи му Грязнов. — Но ако ти трябва Ирина Хенриховна…

— Стига, Турецки — помоли го Грязнов. — Накратко, идвам веднага в прокуратурата.

— Искаш да направиш самопризнание? — продължи да се шегува Турецки.

— Между впрочем за самопризнанието. Имам нещо по тая тема за теб.

— Господи! — въздъхна Турецки. — Слава, вече е почти нощ. Току-що се канех да си лягам. Тук, на дивана.

— Чакай ме! — кратко заповяда Грязнов и затвори.

— Това следователят Турецки ли беше? — попита Аленичев. — Не съм работил още с него, но чувам добри неща.

— Той си е добър — неохотно потвърди Грязнов. — Когато спи със зъбите към стената и не хапе.