Винс Флин
Крайни мерки (8)

8.

Слънцето се снишаваше над хоризонта. О’Рурк вървеше по улицата с ръце в джобовете. Беше облечен в дънки, памучна риза и тъмнокафяво кожено яке. Лявата му ръка стискаше дръжката на 45-калибров „Комбатмастър“. Пистолетът с размер на длан беше доста мощен. Като конгресмен О’Рурк бе получил специално разрешение да носи оръжие. Беше започнал да се движи с него преди няколко години, за да се защитава от престъпниците, които обикаляха улиците на Вашингтон.

Мисълта за съдбата на един човек накара Майкъл да стисне по-здраво пистолета. Преди година най-добрият му приятел бе застрелян само на две преки от Капитолия. Марк Коулман и О’Рурк работеха в екипа на сенатор Олсън и бяха съквартиранти. Една вечер на връщане от работа Коулман бил спрян от двайсет и две годишен наркоман. Някакъв свидетел видял как треперещият младеж се приближил до Коулман и без да каже дума, стрелял в гърдите му, грабнал портфейла му и избягал. На другия ден полицията залови младежа. Убиецът вече бил задържан два пъти за въоръжен грабеж, но бил освобождаван под гаранция поради пренаселеността на вашингтонските затвори.

Онази нощ О’Рурк не се притесни, че приятелят му не се прибра. Коулман беше сгоден и прекарваше повечето вечери в апартамента на бъдещата си съпруга. На другата сутрин отиде в офиса по-късно. Предната седмица бе спечелил мястото си в Конгреса и пристигаше, за да обсъдят със сенатор Олсън някои подробности около прехвърлянето. Влезе в офиса, без да има никаква представа какво се е случило с приятеля му. Когато се появи на прага, служителите се бяха събрали в приемната, прегръщаха се и плачеха. Щом една от секретарките му съобщи трагичната вест, Майкъл напусна сградата. Пое към Търговския център, после продължи на запад, към паметника на Вашингтон. Вървеше бавно, в съзнанието му изплуваха спомени за неговия приятел и родителите му. Подмина Рефлектинг Пул, стигна до мемориала на Линкълн и спря. Обърна се и дълго се взира в Капитолия.

О’Рурк съзерцаваше сградата и се опитваше да проумее как бе възможно един млад живот да бъде погубен така нелепо.

Спомни си за всички заседания, на които бе присъствал, където ояли се сенатори и конгресмени преразпределяха милиарди долари от данъци така, все едно играеха „Монополи“, и парите винаги отиваха да подкрепят някоя група със специални интереси, чието поръчителство щеше да бъде необходимо за следващите избори. Темата за престъпността се обсъждаше с ентусиазъм и плам, особено когато пресата бе наоколо, но при закрити врати този болен проблем оставаше на заден план.

Този ден реалността бе зашлевила жестока плесница на О’Рурк. Той бе разбрал, че няма начин да промени нещата. Корупцията бе проникнала дълбоко в системата.

Тогава реши, че е приключил с Вашингтон. „Проклет да съм, ако допусна да се превърна в един от тях“, каза си ядно.

Докато завиваше по Уискънсин авеню, мисълта му се върна към настоящето. За първи път, откакто бе встъпил в длъжност, той си каза, че е възможна действителна промяна. Шокиращото убийство на трима от най-отявлените политически зверове несъмнено щеше да предизвика разместване на пластовете.

О’Рурк прекоси улицата и влезе в „Блекис бар“. Озърна се над тълпата, търсейки буйни черни коси, и като обиколи с поглед присъстващите, почти веднага ги откри. Тя стоеше в отдалечения край на бара, заобиколена от мъже в костюми.

Една привлекателна дама се приближи до него и го хвана за ръката:

— Майкъл, закъсняваш. Лешоядите са я връхлетели.

— Да, виждам. — О’Рурк сведе поглед и целуна жената по бузата. — Здравей, Мередит. Готова ли е вече да ме убие?

— Майкъл, и в полунощ да се появиш, пак не би се вбесила. Може ли да ти взема якето?

Той си спомни, че носи оръжие, и отказа.

— Напрегнато ли беше днес на Хълма?

— Да, имаше доста извънредна охрана.

— Слушай, бъди внимателен. — Собственичката стисна ръката му. — Върви я отърви! Запазила съм ви сепаре.

О’Рурк се промъкна през тълпата и застана зад мъжете, заобиколили приятелката му. Сложи ръце на раменете на двамата, които бяха най-близо до него, и каза учтиво:

— Извинете, господа.

Мъжете се обърнаха и му направиха място. Лиз беше облечена в бяла блуза и черна къса пола. Носеше черни обувки с високи токчета. Усмивка озари лицето на О’Рурк, той пристъпи напред и я целуна по устните. Тя се усмихна, обви ръце около кръста му и го придърпа към себе си. Той я целуна отново и каза:

— Мередит ни е приготвила маса.

Влязоха в свободното сепаре и седнаха един срещу друг. О’Рурк пое ръцете й в дланите си и впери поглед в нея. Обичаше очите й. Обичаше всичко в нея — гъстите й черни коси, маслинената й кожа, острата й мисъл, страхотното й чувство за хумор, но особено обичаше очите й. Тя бе успяла да намери път към сърцето му. Лиз беше интелигентна, агресивна, грижовна, обичаше деца. Тя бе всичко, което той желаеше.

Лиз Скарлати бе влязла в живота му преди една година и макар че по онова време дори мисълта за връзка му се струваше абсурдна, той не можа да й устои.

Запознаха се в малък бар в Джорджтаун. Беше съботна вечер, оркестърът засвири „Сладката Мелиса“ и тълпата се залюля в ритмичен танц. Застанал на края на дансинга, О’Рурк се блъсна леко в стоящия до него и когато се обърна, за да се извини, се оказа до Лиз. Той се взря с благоговение в безспорно най-красивата жена, която някога бе виждал, и онемя. Лиз вдигна към него своите големи кафяви очи, а О’Рурк усети как сърцето му се разтуптява. Лиз взе бирата му, остави я на една маса, улови го и го поведе към дансинга.

През годината, която последва, взаимното привличане прерасна в любов. Мислеха и за брак. Понастоящем имаше само един проблем — Майкъл искаше да напусне Вашингтон, а Лиз още не беше съвсем наясно със себе си. С всяка изминала седмица тя харесваше работата си все по-малко, но още не бе достигнала до степен да я мрази. Бе работила усилено и не бе убедена, че е готова да се откаже от всичко и да заживее в Минесота.

Лиз се усмихна:

— Видя ли ме по телевизията вчера?

Лицето му помръкна.

— За какво беше всичко това? Знаеш колко мразя публичността. „Господин президент, конгресмен О’Рурк казва, че вашият бюджет е натъпкан с повече сланина, отколкото наденица на Джими Дийн“ — изимитира я той. — Лиз, цял следобед в офиса ми звъняха репортери.

Предния ден, само като я видя да става на пресконференцията и да го цитира, О’Рурк беше побеснял, но сега, щом седна срещу нея, гневът му се изпари.

— Съжалявам, Майк, ти си обществена фигура и изказванията ти са новина.

— С теб нещата стоят по съвсем друг начин. Единственото, за което моля, Лиз, е в бъдеще да пазим повече интимност във връзката ни. Онова, което си казваме в леглото, си остава между теб и мен.

Скарлати се приведе към него:

— Ако наистина искаш това, ще се съобразя с искането ти, но не мога да проумея ненавистта ти към медиите. От всички политици, които познавам, ти си единственият, който съзнателно се опитва да остане извън светлината на прожекторите.

Майкъл се усмихна пресилено.

— Между другото, поздравления! — каза. — Страхотна си. Беше единствената, която го предизвика. Останалите питаха за неща, които той сякаш очакваше.

— Те затова бяха там. Тези пресконференции са пълна измама. Всеки път президентът свиква едни и същи хора, за които е сигурен, че ще му задават удобни, леснички въпросчета.

* * *

Президентът седеше зад бюрото си в Овалния кабинет. Беше в тъмен костюм, с раирана вратовръзка и бяла риза. Хартиени кърпички „Клийнекс“ бяха мушнати между яката и врата му, докато една жена се беше надвесила над него и нанасяше грим върху лицето му. Стю Гарет се бе извисил заплашително над другото му рамо и изчиташе списък от неща, които трябваше да си припомнят в последния момент. Тед Хопкинсън проверяваше за последен път дали всичко е наред. След пет минути щяха да се появят на живо пред цялата нация.

Гарет махна на гримьорката да си върви.

— Достатъчно. Така е добре. Сега, Джим, запомни, започваш с мрачно изражение. Искаме да им покажем, че страдаш. Стой с малко отпуснати рамене в началото, както направи при последната репетиция. Когато стигнем до финала, за демокрацията и основателите на тази държава, искам да станеш по-стегнат и твърд. Изправи се, но не удряй с юмрук по бюрото, както на репетицията. Излиза пресилено. Придържай се към старата поза. Размахай юмрук пред камерата, но не твърде рязко, а сякаш наблягаш на всяка дума.

Хопкинсън се приближи и измъкна парченцата „Клийнекс“ изпод яката на президента.

— Сър, знаете практиката. Ако обичате, не докосвайте лицето си, ризата или вратовръзката. Гримът ще се размаже, а сме в ефир след броени минути.

* * *

Скарлати и О’Рурк разглеждаха менютата си и обсъждаха убийствата, когато в бара изведнъж се установи напрегнато мълчание. На екраните на всички телевизори се виждаше ликът на президента. Някои клиенти подхвърлиха саркастични забележки, но незабавно бяха подканени да млъкнат. Президентът заговори:

— Добър вечер. Появявам се пред вас дълбоко опечален, за да обсъдя една тежка загуба за нашата нация — трагичната смърт на конгресмен Козловски, сенатор Фицджералд и сенатор Даунс. Тези трима държавници бяха посветили живота си в служба на американския народ. Бориха се страстно за нещата, в които вярваха: свобода, демокрация, благополучие за всеки мъж, жена и дете в Америка. Участвали са в съставянето на десетки закони, помогнали на хората в Америка да работят и живеят по-добре. — За момент президентът сведе поглед и замълча. — Бих искал да помоля всички вас, скъпи сънародници, да споменавате в молитвите си конгресмен Козловски, сенатор Фицджералд, сенатор Даунс и техните семейства. Те не бяха съвършени. Никой не е съвършен. И въпреки това преодоляха несъвършенствата си и отдадоха всичко, което имаха, на своята страна и на сънародниците си, за което винаги ще им бъдем признателни. — Президентът замълча отново със скръбно изражение и вперен в камерата поглед. — Тук, в столицата, сме в шок заради жестоките и безсмислени убийства, извършени тази сутрин… Познавам конгресмен Козловски, сенатор Фицджералд и сенатор Даунс от повече от трийсет години. Познавам жените и децата им. Гледал съм как тези деца растат, познавам и техните семейства и деца. Изключително болезнено е за нас да приемем смъртта на тези всеотдайни люде, унищожени в един безсмислен изблик на насилие.

Президентът отново сведе поглед. После вдигна очи, взе лист хартия и го поднесе към камерата.

— Много от вас са чули за това писмо, получено днес в медиите. ФБР ме уведоми, че има голяма възможност писмото да е от групата, извършила убийствата на конгресмен Козловски, сенатор Фицджералд и сенатор Даунс. ФБР е на мнение и че не е изключено писмото да е изпратено с цел да заблуди разследването. Поради факта че то се води в момента, не мога да си позволя повече подробности по въпроса. Мога само да кажа, че директорът на ФБР ми заяви категоричната си увереност, че терористите, отнели живота на тези беззащитни хора, ще бъдат заловени и изправени на съд.

Президентът размаха писмото и изпъна рамене.

— Извършителите на това престъпление са антитеза на демокрацията. Случилото се тази сутрин не е само убийство на трима изтъкнати политици. Това е посегателство срещу Съединените щати, срещу идеалите на демокрацията. Нашата страна е основана от мъже и жени, избягали от тиранията, монархиите и диктаторските режими по целия свят. Те направиха от Америка държава, в която всеки може да се изкаже по управлението на страната: правителство за народа, от народа и на народа. През годините ние сме водили безброй войни в защита на свободата и демокрацията. Милиони американци са загинали, за да можем ние да живеем свободно, да имаме правото да се произнасяме как управлява нашето правителство, за да може демокрацията да възтържествува! — Президентът все повече се вдъхновяваше. — Жестоките и безчовечни убийства, извършени тази сутрин, представляват онова, срещу което се бореха и жертваха живота си милиони американци. Това бе тиранията, суровото, брутално и насилническо господство на единиците над множеството. Демокрацията направи Америка велика! Ние сме велика нация, защото всеки има право на глас, а не защото едно войнстващо малцинство с насилие е наложило своите убеждения на народа. Дори ако исканията в това писмо са действителни, което според нас не е така, аз не бих могъл да ги приема. Ако вие, американският народ, желаете промени в управлението си, те трябва да бъдат извършени по мирен и демократичен път. Вие сте ме избрали за свой президент и аз съм положил клетва да отстоявам законите на тази държава и да защитавам националната сигурност на Америка.

Хората, извършили тези престъпления, са терористи и страхливци. Аз ще продължа политиката на моите предшественици. Няма да се занимавам с терористи. ФБР, със съдействието на полицията и разузнавателните служби, ще залови тези животни и ще ги прати зад решетките.

Конгресмен Козловски, сенатор Фицджералд и сенатор Даунс бяха патриоти, които не само вярваха в демокрацията и свободата, но и се бореха за нея, за да можем ние да й се наслаждаваме. Смъртта на тези трима велики американци е трагедия и загуба за цялата нация, но Америка е страна, изстрадала много загуби в своята дълга и славна битка в защита на свободата. Ние като нация винаги сме успявали да превъзмогнем трудностите и да продължим напред още по-силни. Следващата седмица ние ще погребем тези трима достойни мъже. Ще скърбим за тяхната смърт и после ще постъпим така, както те биха желали. — Президентът вдигна дясната си ръка и я стисна в юмрук. Без да престава да говори, бавно го изнесе напред и го насочи към камерата. — Америка и демокрацията са твърде велики, за да бъдат сломени от тиранията. Ние ще продължим напред, ще се съхраним, ще победим!

Настъпи дълга пауза, в която той продължаваше да се взира в камерата, и завърши:

— Лека нощ и Бог да ви благослови.