Мегън Марч
Под тези сенки (6)

Глава 6

Елиша

Ейдън

УОУ. ХИЧ НЕ МЕ БИВА.

Още първият път, в който ми се наложи да изрека името от новата си лична карта, се провалих с гръм и трясък. Сигурно бях най-лошата мафиотска дъщеря в историята на мафиотските дъщери.

Завъртях се, заставайки с лице към вратата, като се надявах така да съм прикрила паниката, която се надигна в мен заедно с грешката ми.

Бишъп се пресегна покрай мен и прокара картата през ключалката, а горещината на тялото му обля гърба ми. Затаих дъх, чудейки се, дали ще се опре на мен, а след това си зашлевих умствен шамар, че дори мисля за това.

Той беше напълно непознат. Опасен непознат. Който ми намери място, на което да отседна, след като сама нямах този късмет.

Но мислите за Бишъп се изпариха от ума ми като дим, когато той отвори вратата и пред мен се разкри невиждана гледка.

Две жени. Голи. Едната излегнала се на леглото, докато другата облизваше пътечка надолу по тялото на първата, а пръстите се тласкаха напред-назад между бедрата й.

О, Боже мой. Порно на живо. Точно пред лицето ми.

Опитах да отстъпя, но гърбът ми се блъсна в гърдите на Бишъп.

— Грешна стая? — обърнах се към него, отчаяна да избягам от тук.

Ръцете му се обвиха около кръста ми, спирайки опита ми да избягам. Гърдите му завибрираха, когато изръмжа.

— Проклетия Леон.

— Хей, бебчо. Чудехме се кога ще се появиш. Не се тревожи, подгрявам и двете ни за теб.

Погледът ми се впи в лицето на Бишъп, но единственото, което видях, бе как стисва челюст, което не го караше да изглежда особено развълнуван от това, че най-голямата мъжка фантазия бе изложена пред него.

— Леон ли ви каза да ме чакате тук? — Тонът му не бе особено доброжелателен, дори напротив.

Обърнах се леко, все едно нямаше да мога да чуя отговора й, ако не я виждам.

Огромна грешка.

Момичето измъкна пръстите си от тялото на другото момиче и ги засмука.

О. Боже. Мой.

— Разбира се. Кой няма да ни иска тук? — Вниманието й се насочи към мен и ръцете на Бишъп, които ме бяха обгърнали. — Нямаш нужда от нея, бейби. Ние ще се погрижим за теб през цялата нощ.

Момичето на леглото най-после отвори очи и проговори.

— Копнея за големия ти член, Биш. Пръстите на Кити не могат да ме изпълнят.

Кити се изправи и слезе от леглото. Телосложението й бе като на момичето, което бе изхвърчало от студиото за татуировки. Висока и слаба, с безкрайно дълги крака и гърди, които бяха преборили гравитацията. Момичето под нея изглеждаше със същото телосложение.

От къде се бяха взели тези момичета? Той беше отхвърлил авансите на една жена днес, но кой мъж би отхвърлил това? Осени ме още една мисъл. Това ли е типът жени, които харесва? Ако беше така, то аз никога нямаше да имам шанс.

Защо въобще се тревожех дали имам шанс?

— Не тази вечер. Трябва да си вървите. — В тона на Бишъп не се долавяше дори леко колебание.

Кити… какво, по дяволите, беше това име, така или иначе?… ми хвърли отровен поглед.

— Заради нея? Тя изглежда така, все едно има забутан бастун в задника и определено няма място за теб в путката й.

Устата ми зейна отворена от отвратителните й груби думи. Уау. Просто… уау.

Цялото тяло на Бишъп се стегна зад мен и ръцете му ме обгърнаха по-здраво.

— Взимайте си дрехите и се пръждосвайте от тук, мамка му. Не знам какво е накарало вас или Леон да мислите, че това ваше малко парти е добра идея, но който и от вас да го е измислил, много греши.

Кити изпухтя, а жената под нея се надигна в седнало положение.

— Не й говори така.

— И двете. Изчезвайте! Веднага!

— Ти си тъпанар — това дойде от Кити.

— Не ме карайте да повтарям.

Бишъп разплете ръце от тялото ми и влезе вътре, събирайки малки парчета плат, които би трябвало да са дрехи, от пода, преди да ги хвърли към жените на леглото. Поглеждайки към мен, той каза.

— Искаш ли да пробваш да намериш някоя камериерка, която да сложи чисти чаршафи? Съмнявам се, че би искала да спиш на тези.

Беше прав. Освен това ми даде идеалното извинение да се изнеса от стаята със скоростта на светлината. Пет минути по-късно, бях претършувала стаичката на камериерките в долния край на коридора и тъй като не намерих никоя, сама взех чист комплект спално бельо и се насочих обратно към стаята, надявайки се момичетата да са си тръгнали.

Трябвало е да се забавя още малко, тъй като те точно излизаха.

И двете ме стрелнаха с убийствени погледи.

— Шибана кучка. Бъди сигурна, че няма да забравим това. Ти дори не знаеш какво да правиш с мъж като него — заяви разярена Кити. — Никоя никога не получава втори шанс с Бишъп, а ти току-що открадна моя.

Втори шанс? Дори не исках да мисля за факта, че тя е имала първи.

— За теб тя не съществува — заяви Бишъп, а гневът в гласа му бе очевиден. — Да не си посмяла да кажеш още една проклета дума. Разкарай се от тук.

Плъзнах се в хотелската стая, отчаяно искайки да се отдалеча от тях. Всъщност в този момент не изгарях от желание да бъда и около него.

Гняв и разочарование изпълваха тялото ми и аз нямах желание да мисля каква е причината. Не го познавах. Не ме беше грижа с кого спеше и колко жени бе имал едновременно.

Преминах през стаята и замръзнах на място, преди да оставя чистите чаршафи на бюрото. Карта ключ за стаята и четири линии бял прах лежаха върху стъклената повърхност.

— Мале. Това да не би да е…

Бишъп се озова пред мен, преди да успея да съставя изречение.

— Мамка му. — Той грабна кошчето и избута пудрата в него.

Гледала бях филма „Дрога“, обаче никога през живота си не бях виждала кокаин на живо.

Бишъп пусна коша на пода, отиде до леглото и смъкна чаршафите. Когато събра всичко на топка, ги пусна до вратата, преди да вземе чистите чаршафи, които все още стисках в ръце.

Не знаех какво да кажа, затова отидох в другия край на леглото и му помогнах да го оправи.

Когато приключихме, Бишъп се насочи към вратата.

— Би трябвало да си добре. Стаята е запазена за тази нощ и за утре вечер, но от събота сутринта, трябва да се оправяш сама. Румсървис и всичко, което поръчаш, ще отива на картата, която даде долу. — Той пъхна ръце в джобовете на панталона си. — Виж, съжалявам за Кити и приятелката й. Нямаше да…

Вдигнах ръка с дланта напред, надявайки се да спре до там.

— Няма проблем. Не е нужно да казваш каквото и да е било. Обаче май трябва да изгоря боклука… чакай, така няма ли да се надрусам?

Той се засмя и поклати глава.

— Задръж така. — Той премина през стаята и взе кошчето, преди да изчезне в банята. В следващия миг чух водата в тоалетната да се пуска. Той се върна и сложи кошчето на мястото му до бюрото.

— Готово. Ще се погрижа Леон да не дава повече ключове на никой. Ако го е направил, ще му кажа да смени ключа и ще ти звънна да слезеш долу да си го вземеш.

— Благодаря ти. Наистина оценявам всичко, което направи. Не съм сигурна какво щях да правя без помощта ти.

Бишъп се размърда и изглежда се почувства неудобно от думите ми.

— Благодари ми като стоиш далеч от неприятностите.

С това, той се обърна, отвори вратата и изчезна.