Мегън Марч
Под тези сенки (24)

Глава 24

Бишъп

КАКВО БЕШЕ ТОВА, МАМКА МУ?

Приклекнах в стаята за отдих и се загледах в ръцете си.

Ръце, които бяха обвити около пухкавото задниче на Ейдън.

Мамка му. Точно както целувката миналата вечер след бара, това не биваше да се случва. Трябваше да я отблъсна и да я сваля на крака в мига, в който се хвърли върху мен, но не мислех. Просто… мамка му, реагирах. Сладкият й вкус не се бе променил и членът ми стана също толкова твърд, колкото и миналата вечер.

Исках повече.

По дяволите.

Знаех по-добре от всичко, че не бива да се замесвам с нея, но, мамка му, това беше най-добрата идея, която бях имал от много време.

Изглеждаше така, сякаш имаш нужда от спасяване…

Кога за последно някой го е било достатъчно грижа за мен, че да иска да ме спаси? Не бях си позволил да се сближа с никого. Така ставаше, като постоянно се местиш. Гледаш да не се набиваш на очи. Да нямаш корени. Да нямаш задължения. Никой да не рови в миналото ти, опитвайки да изобличи най-тъмните ти тайни. Да нямаш нищо за губене. И точно така ми харесваше да бъдат нещата.

Затова защо си позволявах да бъда засмукан в това?

Нямах абсолютно никаква идея.

Вратата се отвори, блъсвайки се в стената, и аз се обърнах, за да видя дали е Ейдън, готов да се шокирам от това, че ме е последвала.

Но не беше тя. Беше Кон.

— Знам, че бях пиян, но онова момиче отвън е същото, което видяхме на парада на Марди Гра, нали? Да не е дошла за татуировка?

— Да, тя е, но не е тук за татуировка. Изглежда ли ти този тип момиче?

Той наклони глава.

— Това не значи нищо. Виждал си Ван. Човек би си помислил, че и тя не е такова момиче, но ще сгреши.

— Така е.

— Е, какво търси тук, ако няма да си прави татус? Да не би да чака теб?

Прокарах ръка през косата си. Нямаше начин да обясня какво се случи току-що. Мамка му, дори аз не знаех какво се случи.

— Все още не знам. Работя над това.

— И?

— И, нищо.

Кон повдигна вежди.

— Наистина ли очакваш да повярвам, че не седиш тук отзад, отбягвайки я, защото си адски ужасен да не би да бъдеш засмукан в този първокласен капан? Бил съм там. Правил съм го. Не искам да изляза от него.

Отвън можех да чуя женски гласове.

— Да не би Ван да е там вън и да говори с нея? — попитах аз.

Кон кимна.

— Да, и вече вероятно са най-добри приятелки. Ако си се опитвал да се отървеш от нея, вероятно вече си прецакан.

Седнах на дивана и отпуснах глава назад, удряйки я в стената.

— Тя бяга от нещо и нямам никаква шибана идея какво да правя с нея. Не мога да я оставя да се оправя сама, защото следващия път, като я видя, вероятно ще е във вечерните новини.

— Е, мамка му. Не можем да позволим това да се случи. Има ли нужда от място, на което да отседне?

— Да. — Спомних си офертата на Чарли от миналия ден. — Но мисля, че имам идея.

— Чарли?

Как Кон знаеше какво мисля, нямах никаква идея. Кимнах.

— Беше тук онзи ден и предложи стария си апартамент, но Ейдън беше отседнала в хотел, до днес.

— Защо вече не е там?

— Предполагам заради парите.

Кон повдигна вежди.

— Тя определено не изглежда така, сякаш има проблеми с парите.

— Да, изглежда тази ситуация й е напълно непозната. Не знам какво се случва и тя определено не изглежда така, сякаш е готова да ми каже каквото и да е било.

— Тогава може би трябва сам да направиш проучване.

Чу се тракане на токчета по коридора и Ванеса пъхна глава през вратата, преди да измисля как да отговоря на думите му.

— Момчета, искате ли да взема нещо за обяд, докато се скатавате тук да си клюкарствате?

Кон се пресегна и я дръпна към себе си.

— Мислих, че ще излезем заедно на обяд.

— Това беше преди да разбера, че Ейдън не е яла джамбалая, етуфе и миди, все още. Някой трябва да покаже истинския вкус на Ню Орлиънс на това момиче, преди да си е заминала.

— Тя няма да си тръгва. — Думите излязоха през устата ми, преди дори да се замисля какво говоря.

Ванеса ми метна раздразнен поглед.

— Напълно сигурна съм, че това не зависи от теб. — Тя погледна към Кон. — Той прилича на същия варварин, какъвто беше и ти.

Кон се засмя и вдигна ръката й, за да я целуне.

— Обичаш, когато се държа като варварин.

— Така е, освен това обичам да показвам града си на хора, които ще го оценят.

— Добре, но внимавай. Все още е пълно с туристи.

Ванеса го целуна по бузата.

— Започваш да звучиш като намусен стар дядо. Ще се върнем до час. Достатъчно ли ще е да се справиш с книжата?

Кон кимна.

— Да, забавлявай се, принцесо.

Тя го целуна отново и ми махна с ръка.

— Чао, Биш.

Ван затвори вратата след себе си, оставяйки мен и Кон в офиса.

— Кога е следващата ти уговорка? — попита той.

— В два и половина — погледнах към часовника. — Ще дойде всеки момент.

— Тогава предполагам, ще е най-добре да отиваш отпред.

Изправи се от дивана.

— Да, сър. — Направих му присмехулен козируващ знак и той ме удари по ръката, докато излизах през вратата.

— Не ми козирувай, задник.

Засмях се, но умът ми бе фокусиран изцяло върху Ейдън. Може би Ванеса щеше да изкопчи нещо от нея и да ми даде някаква идея с какво си имам работа.