Мегън Марч
Под тези сенки (31)

Глава 31

Ейдън

ФАБИАНА СЛОЖИ И ДВЕТЕ СИ РЪЦЕ на ханша си, докато промушвах през глава престилката си и я завързвах на гърба. Блестящото лилаво на престилката се съчетаваше много красиво с бялото ми поло, дънките и мокасините ми. Нямаше как да нося някоя от новите си рокли, затова тези дрехи щяха да свършат работа. „Любимата ви дупка“ беше бродирано на лилавата ми шапка, която бях нагласила на косата си, вързана на конска опашка.

— Тази униформа те прави да изглеждаш дори по-сладка от обикновено. Не мислех, че е възможно — каза Фабиана, преди да се обърне към еспресо машината.

Думите й на мига ме накараха да се замисля какво ще каже Бишъп, когато дойде и ме види да работя в кафенето. Дали ще ме гледа по различен начин? Ами ако не ме гледа различно? Боже, дори това ще е по-ужасно.

След като си тръгна миналата вечер, аз се наритах, задето не бях донесла вибратора си. Бележка към себе си: следващия път опаковай всичко нужно.

Бях измъкнала любимите си порочни сцени от романите и се бях заела с нещата по старомодния начин. Но дори след два оргазъма, не можех да заспя. Въртях се в леглото с часове и, когато най-после, заспах сънувах Бишъп да седи на стола в спалнята ми, движейки бързо ръка по ерекцията си, докато ме гледа.

За пръв път в живота ми, обмислях да се моля за секс.

Бях жалка. Нямаше да моля. Но не беше като да имам нужните умения, че да моля него. Не биваше да забравям да си го напомням… но не точно сега.

— Започваме подред. Ще ми направиш най-доброто лате, на което си способна, а след това аз ще ти дам насоки, за да стане както го искам.

Пропъждайки порочните мисли за Бишъп от ума си, аз се обърнах към еспресо машината и махнах горния капак, за да проверя дали е празно, преди да извадя цедката и да я напълня с кафе. Като приключих върнах цедката на мястото й и спрях с два пръста върху бутоните.

— Късо или дълго лате?

— На едно е късо, на две е средно, на три е дълго. Нека бъде средно. За протокола, тук не правим дълго лате.

Плъзнах чашите под дюзите и натиснах бутона за средно лате, преди да се наведа към хладилника отдолу и да попитам.

— Какво мляко?

— Имаме обезмаслено, два процента, соево и кокосово. Нека с обезмаслено, а по-късно ще говорим за кокосовото и соевото.

Кимайки извадих кутията и сипах колкото мислех, че ще е достатъчно в металното канче, преди да проверя термометъра. От моя собствен опит си спомнях, че трябва да е поне 155 градуса. Затоплих млякото, докато еспресото се приготви, преди да взема картонена чаша.

— Някакви добавки?

С периферното си зрение забелязах как навежда глава настрани.

— Амарето.

Държейки под око млякото, взех буркана с Амарето и сложих една лъжичка на дъното на чашата, преди да сипя еспресото. Когато млякото стигна точната температура го добавих като бърках постоянно.

— Обаче не мога да правя картинки върху каймака. Надявам се, че не се изисква такова умение.

Оставих каничката за мляко и дългата метална лъжичка настрани и предложих латето на Фабиана.

— Ще те научим да рисуваш членове за нула време — каза тя с усмивка и прие чашата.

Няма начин да побера член толкова голям, колкото този на Бишъп върху пяната на латето. Сериозно, колко голямо беше това чудовище?

Мисълта се изпари от ума ми, когато Фабиана вдигна чашата към устните си. Моментът на истината.

Тя отпи, а аз затаих дъх. Изражението й не издаваше нищо, докато не снижи чашата и не кимна.

— Справи се много добре.

Изпускайки дъха си, бузите ме заболяха от широката усмивка, която разтегна устните ми.

— Наистина?

— Да, много добре.

Одобрението й ме накара да се чувствам така, както не се бях чувствала от години. Замислих се дали да не задържа радостта вътре в себе си, но след миг се отказах и размахах ръка във въздуха.

Смехът на Фабиана изпълни стаята, чак до високите тавани.

— Да, тук се справи добре. Сега, нека поговорим за поничките и как трябва да ги опаковаш. — Тя ме погледна. — Трябва да ги докосваш много внимателно. Просто се преструвай, че са топките на твоя човек и не искаш да ги смачкаш.

Плеснах ръка през устата си.

— О, Боже, не го каза. — Отново споменът за оборудването на Бишъп премина през ума ми.

— Сигурна съм, че го казах, и определено ще ти е от полза.

И ето така, официално имах работа в Ню Орлиънс.