Метаданни
Данни
- Серия
- Том Кърк (1)
- Включено в книгата
- Оригинално заглавие
- The Double Eagle, 2005 (Пълни авторски права)
- Превод от английски
- Юлия Чернева, 2006 (Пълни авторски права)
- Форма
- Роман
- Жанр
- Характеристика
-
- Няма
- Оценка
- 5,1 (× 13 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
Издание:
Автор: Джеймс Туайнинг
Заглавие: Монетата
Преводач: Юлия Чернева
Година на превод: 2006
Език, от който е преведено: английски
Издание: първо
Издател: ИК „Бард“ ООД
Град на издателя: София
Година на издаване: 2006
Тип: роман
Националност: американска
Излязла от печат: 30.10.2006
Редактор: Иван Тотоманов
ISBN: 954-585
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/7795
История
- — Добавяне
77.
12:02
Том грабна пистолета на пазача и преглътна с усилие при вида на окървавеното му и изкривено от агония лице. Не убиваше за пръв път, но това не улесняваше нещата.
Измъкна се от стаята и тръгна по сводестия коридор, покрай тъмни помещения, претъпкани с ненужни вещи, изхвърлени от живота на Ван Симсон. Специално направените стоманени лавици бяха отрупани с каси вино, грижливо описани архивни кутии, пълни с книжа и папки, и спортна екипировка.
Гумираната ръкохватка на пистолета бе хлъзгава в потната му ръка. Том спря пред тясно каменно стълбище, за да си поеме дъх и да избърше дланите си в панталоните. Нямаше план и знаеше, че положението е опасно. Беше ядосан и разстроен и това можеше да го направи безразсъден. Но трябваше да отмъсти на Ван Симсон. Дължеше го на Хари и на Дженифър. И на себе си. В момента движенията и решенията му се мотивираха от това единствено желание.
Открехна вратата на горната площадка на стълбището и видя коридор с под от варовик. По камъка отекна звук на ритмични приближаващи се стъпки. Том притвори вратата и надникна през тясната пролука.
Стъпките се усилиха и човекът мина покрай него. Беше Ролф, албиносът, който ги беше претърсил с Дженифър при посещението им при Ван Симсон. Дженифър. Мъртва. Том прехапа устна и прогони образа й от съзнанието си. В момента не можеше да си позволи да мисли за нея.
Отвори и се запромъква след Ролф, който беше спрял пред вратата в дъното на коридора и търсеше нещо в джобовете си. Том го удари по тила с дръжката на пистолета и албиносът се строполи на земята. За по-сигурно Том го прасна и по слепоочието и Ролф загуби съзнание.
Том издърпа тялото му до стълбището и го бутна надолу. Върна се в коридора, затвори вратата и тръгна. Стигна до познатото огромно фоайе на партера. Знаеше, че някъде отпред е асансьорът. Единственият сигурен път до кабинета на Ван Симсон горе и до трезора долу.
Опита се да отвори вратите на асансьора, но успя да ги раздели само на няколко сантиметра, преди отново да се затворят със силен трясък. Огледа се и забеляза тънка бронзова статуетка, поставена в сенките до стълбището. Грабна я решително, пъхна я в пролуката между двете врати и натисна с всичка сила. Вратите постепенно се отвориха и когато разстоянието между тях стана тридесет-четиридесет сантиметра, се отказаха от съпротивата и безшумно се прибраха в стената.
Том остави бронзовата скулптура на пода, пристъпи напред и огледа асансьорната шахта. Покривът на кабината се виждаше неясно в мрака долу. В съзнанието му се оформи план — да изненада Ван Симсон, когато се качи в асансьора, като скочи върху него през аварийния люк.
Протегна ръка в тъмнината, сграбчи мазния стоманен кабел, спускащ се от мотора на покрива на сградата до горната част на кабината, и се плъзна по него.
Скочи леко и безшумно върху кабината, приклекна и се ослуша. Отдолу се разнасяше странен шум, ритмично механично потракване, сякаш някаква машина беше програмирана на монотонен повтарящ се цикъл. Внимателно открехна люка и видя жилавия пазач, който бе придружил Ван Симсон до килията. Лежеше неподвижно в ъгъла. Главата му беше продупчена от куршум. Вратите на асансьора се отваряха и затваряха, а изпружените му крака ги спираха и ги връщаха.
Том се измъкна от кабината, прескочи трупа и надникна в ярко осветения коридор, водещ към трезора. Стоманената преграда беше вдигната, вратата на трезора беше отворена. Той хвана пистолета в двете си ръце, долепи гръб до стената и се запромъква напред. Обективите на видеокамерите бяха строшени.
Трезорът беше такъв, какъвто го помнеше от първото си посещение. Черният гумиран под се виеше като в лабиринт между двадесетината витрини, а в основата на стените минаваха плитки улеи. Ван Симсон се беше навел над бюрото върху малката платформа в дъното на помещението. Том приклекна и се запромъква между витрините, като внимаваше холандецът да не го види.
Между двамата остана само една витрина. Том пое дълбоко дъх, освободи предпазителя на пистолета, изправи се рязко и се прицели в главата на Ван Симсон.
— Не мърдай, Дарий.
Ван Симсон не трепна. После бавно се обърна.
— Дано не си убил Ролф. — Изглеждаше разсеян, дори тъжен. — Той е добро момче. Много е способен.
— Къде са монетите? — попита Том и без да го изпуска от прицел, се качи на платформата.
— Монетите? Тук са. Вземи ги. — Ван Симсон сложи на бюрото тънкото метално куфарче, което беше откраднал в Истанбул. — Мислиш, че си победил? Нищо не си спечелил. Всички загубихме.
— Не, ти загуби. — Том протегна ръка да вземе куфарчето. — Както сам каза, не съм убеден, че си ми оставил много възможности за избор.
Той вкопчи пръсти в дръжката на куфарчето и насочи пистолета. В съзнанието му отново изплува образът на Дженифър. Дължеше й онова, което се готвеше да направи.
Но преди да натисне спусъка, в стаята отекна познат глас:
— Не бързай толкова, Томас.