Джеймс Туайнинг
Монетата (52)

49.

Хотел „Седем моста“, Амстердам, Холандия

14:49

Екранът светна и образът трепна от мърдането на камерата.

Слънцето весело се усмихваше през рехавите облаци. На фона отекваше успокояващото монотонно бъбрене на екскурзоводката и плискането на водата. Пред тях бавно преминаваха гледките и звуците на града, мостовете, каналите и високите тесни къщи.

Изведнъж гледката се промени. Слънцето изчезна зад една висока сграда. Корабчето се плъзна в сенките. Картината стана някак студена, а небето — сърдито и злокобно. И в следващия миг, отначало в дясната страна, а после на целия екран, с всеки ужасяващ детайл. Том и Дженифър видяха Щайнер и убийството му.

Всичко стана много бързо. Двама мъже безшумно се приближиха до телефонната будка. Слушалката падна от ръката му и се строши в металната основа на кабината. След това проблесна стоманено острие. Следващият кадър показа тялото, което лежеше сгърчено на тротоара. Екскурзоводката продължаваше да говори с напевен глас. След няколко секунди лентата свърши и екранът угасна като насилствено прекъснатия живот.

Двамата се спогледаха. Том се размърда неспокойно на ръба на леглото, Дженифър нервно преглътна. Том беше втрещен от кадрите — не можа да откъсне поглед от екрана, когато ножът блесна, сърцето на Щайнер спря да бие и животът му свърши на улицата. Чувстваше, че Дженифър изпитва същото. Неустоимото влечение към воайорството бе надвиснало над тях като страховита тайна, споделена мания, която ги отблъскваше и същевременно привличаше.

— Да го изгледаме пак? — с нежелание предложи Том.

Дженифър само кимна. Трябваше.

Той пренави лентата, пусна записа, седна на ръба на леглото и опита да се съсредоточи върху филма по-безпристрастно. Щайнер се разпознаваше лесно от полицейските снимки и портрета по описание в досието му, но нямаше начин да се идентифицират убийците. Камерата не ги беше заснела. Беше невъзможно да се види и дали двамата мъже бяха взели нещо от Щайнер. В най-важния момент, когато се бяха навели над трупа, корабчето беше минало под мост.

Щайнер очевидно бе усетил заплахата веднага щом се бяха появили. Бяха го убили хладнокръвно и посред бял ден пред очите на туристите в корабчето. Беше истинско чудо, че никой друг не ги беше видял. Всъщност, сякаш бяха искали да ги забележат. Или не желаеха да рискуват да се провалят. Просто бяха убили Щайнер при първата възможност, независимо от последиците. Бяха отчаяни и самоотвержени. Опасни.

Том отново пусна записа и се премести по-близо до екрана. Изведнъж му хрумна нещо, той стана, пак превъртя лентата и натисна паузата точно преди Щайнер да забележи убийците. Наклони глава първо на едната, а после на другата страна, сякаш се опитваше да види нещо встрани от кадъра.

— Какво правиш, Карл? — промълви по-скоро на себе си, отколкото на Дженифър.

— Какво имаш предвид?

— Вгледай се в него. — Том посочи гърба на Щайнер. — Преди да забележи двамата мъже, се е обърнал към задната стена на телефонната будка. Леко се е навел и се е подпрял с лявата си ръка на задната стена. Слушалката е притисната между главата и лявото му рамо. Какво прави?

— Да, виждам. — Тя стана и отиде при него. — Сякаш чете нещо. Или се е подпрял и с дясната ръка… Намерили ли са писалка?

Дженифър отново прелисти доклада за престъплението.

— Ето. Имало е писалка на земята. Ченгетата предполагат, че е паднала от джоба му, докато убийците са го претърсвали.

— Мислиш, че е пишел нещо?

Тя кимна.

— Да, но какво? — Дженифър му направи знак отново да пусне филма, кадър по кадър. — Погледни. Определено не слага нищо в джобовете и портфейла си, преди да се появят убийците. А после го наръгват, претърсват го и изчезват.

— Искаш да кажеш, че ако е записвал нещо и полицаите не са го намерили, може все още да е там? Къде е тази телефонна будка?

— Шегуваш се. Вече е минала една седмица.

— Повярвай ми, амстердамските ченгета не се славят с голяма бързина и резултатност. Имат много работа. Да отидем да видим.

— Сериозно ли говориш? — попита Дженифър и когато той кимна, сви рамене и отстъпи. — Будката е на Принс… Не знам как се произнася.

— Принсенхрахт — каза Том, като погледна досието. — Близо е до хотел „Пулицър“, само на петнадесетина минути оттук.