Майк Лосън
Вътрешният кръг (7)

6

Повечето слушатели напуснаха кафенето на художествената галерия веднага след изпълнението на квартета, в който участваше Кристин. В помещението се появиха чистачки, които започнаха да разчистват масите и да вдигат столовете. Човекът, който ги ръководеше, хвърли очаквателен поглед по посока на двамата. Но Ема имаше качеството да не обръща внимание на многозначителните погледи.

— Не разбирам — промърмори тя. — Какво точно иска от теб Банкс?

— Да разбера дали има някаква връзка между Матис и покушението, колкото и далечна да е тя — отвърна Демарко. — Не е убеден, че агентът е виновен в нещо, но в същото време не е и стопроцентово сигурен, че е невинен. От мен иска да го проверя просто за да му е спокойна съвестта.

— Когато един политик говори за спокойна съвест, аз си представям как сър Пърсивал тръгва да търси Свещения Граал — промърмори Ема.

— Какво всъщност мислиш, Ема? — Настоятелно я погледна Демарко. — Разбира се, ако оставим настрана средновековното прозрение, което изрече току-що.

— Джо, скъпи! Ние сме във Вашингтон! Тук живеят добрите хора, които ни натресоха Залива на прасетата, Уотъргейт, аферата „Иран-Контра“, невидимите оръжия за масово унищожение. А ти ме питаш дали допускам, че една държавна институция — особено под управлението на язовец като Патрик Донъли — може да бъде замесена в заговор за убийството на президента? Отговорът е „да, допускам“. Но дали това е вероятно? Тук отговорът е „не“.

Ема отпи глътка вино, помълча малко и подхвърли:

— А Банкс иска да разследваш Матис само защото изглежда „вдървен“ на видеозаписа?

— Предполагам. Твърди, че винаги се вслушва във вътрешния си глас, а в случая той му казвал, че около Матис има нещо гнило. Между другото, именно Били Рей Матис е агентът, който изпуска очилата си на видеозаписа.

— И подозренията на Банкс са свързани с този факт? — подхвърли Ема.

— Не знам. Но точно Матис се изправя пред президента, когато започва стрелбата. Последният куршум на снайпериста — онзи, който убива другия агент, минава между краката му, само на два-три сантиметра от чатала.

— Дребна мишена — промърмори Ема. — Между другото, кой е направил видеозаписа?

— Телевизионен канал в Гейнсвил. Президентът решил да им подари изключителните права върху кадрите, на които той и Монтгомъри се качват на хеликоптера. Предупредили са ги едва четири часа по-рано.

Пред масата се изправи латиноамериканец с благородни черти, който любезно попита дали ще си тръгват скоро, защото хората му трябва да почистят. Ема го дари с такъв поглед, че бедният човечец започна да отстъпва, мърморейки извинения на два езика.

— Банкс се безпокои и от нещо друго — подхвърли Демарко.

— О?

— От Патрик Донъли. Според него Донъли реагира неадекватно на новината за предупредителното писмо. Не знам откога е директор на Сикрет Сървис, но…

— Много отдавна — подхвърли Ема.

— … но според Банкс той не е човек, който ще остане на течение, особено когато става въпрос за агентите му. Банкс казва, че е изненадан защо просто не е поискал отмяна на пътуването до река Чатуга, дори и само за да прикрие задника си. Най-малкото Донъли би трябвало да смени агентите във вътрешния кръг, но той не го е направил.

— Съгласна съм — кимна Ема. — А защо не го е направил?

— Банкс няма отговор на този въпрос и това е една от причините за нервността му.

— Аз веднага бих ти посочила и друга причина, ако съм на мястото на Банкс — подхвърли Ема.

— Каква?

— Защо авторът на писмото не го е изпратил направо на Донъли, който е пряко отговорен за действията на Сикрет Сървис, а го праща на Банкс?

— Не съм мислил за това — призна Демарко.

Събеседничката му помълча малко, после зададе следващия си въпрос:

— А защо Банкс просто не е съобщил за писмото на ФБР, настоявайки за разследване?

— Защото е искал да предотврати медийната шумотевица за евентуалното участие на Сикрет Сървис в покушението, доверявайки се единствено на вътрешното си чувство. Особено сега, след като медиите вече разполагат с предсмъртното писмо на Едуардс.

— И по тази причина иска ти да се заемеш с проблема вместо ФБР?

— Да. Защото е сигурен, че от мен няма да изтече информация, да речем, към „Поуст“. Е, може би е сигурен.

— Предполагам, че все пак има основание.

— Благодаря за доверието, мис Ема, но честно казано, аз съм на твоето мнение и съобщих това на Махоуни. Но в момента, в който научи, че Донъли се държи странно, той категорично настоя да приема задачата.

— Означава ли това, че Махоуни има зъб на Донъли?

— Не знам. И още нещо — според Банкс Донъли изобщо не е анализирал писмото.

— Мисли, че го е излъгал? — вдигна вежди Ема.

— Да. Банкс е на мнение, че времето за анализ е било крайно недостатъчно, особено ако се вземат ДНК проби и се прибегне до разпит на персонала. А когато го казах на Махоуни, той моментално наостри големите си уши.

— От това, което съм чувала за Донъли, стигам до извода, че всичко е възможно — промърмори Ема и прокара пръсти през късата си коса. — Я ми кажи нещо друго, Джоузеф. В онова писмо се казва, че вътрешният кръг бил „компрометиран“, каквото и да означава това. Но как точно биха компрометирали сигурността на президента четиримата агенти, които са го охранявали онази сутрин?

— Добър въпрос, Ема — кимна Демарко. — За съжаление не мога да отговоря. След началото на стрелбата те са го защитили по абсолютно категоричен начин, докато датата и целта на излета съвсем не са били държавна тайна. А ако ФБР бе открило сериозни пропуски в охранителните процедури, това вече щеше да е на първите страници. До този момент никой не е обвинил Сикрет Сървис в неправомерни действия, отклонение от служебните задължения или каквото и да е. Все още.

Ема протегна ръка към чантичката си.

— Добре, Джо. Всичко това е много интересно, но вече ти споменах, че ме чака една красива приятелка. Има ли друго?

— Има. Какво ще кажеш, ако твоите приятелчета направят една дискретна проверка на Матис? Да видят дали се е познавал с Харолд Едуардс, да хвърлят поглед на биографията и финансовото му състояние. Ей такива неща.

— Той е агент на тайните служби, сладур. Съмнявам се, че личните му данни ще разкрият нещо.

— Все пак трябва да надникнем в тях.

— Ние?

— Господи! — отчаяно проплака Демарко. — Защо Махоуни ме товари с подобни задачи? Ако наистина иска да навреди на Донъли, защо просто не подхвърли цялата тази гадост на „Поуст“?

— Според мен председателят играе една по-сложна игра, скъпи. С дългосрочни цели. Той изобщо не вярва, че Матис или някой друг от Сикрет Сървис има нещо общо с покушението. Но се надява да е така. И ако надеждите му се сбъднат, той няма да дразни Донъли с някакви критики в пресата, а направо ще го унищожи.

— Проклетият Махоуни!

— Стига, Джо. Вместо да скимтиш, помисли къде могат да се намерят пресни ягоди.