Михаил Булгаков
Дяволиада (1) (Повест, разказваща как близнаците погубиха един деловодител)

I
Произшествието на 20-и

Докато всички хора препускаха от служба на служба, другарят Коротков трайно служеше в Главцентрбазкимат (Главна централна база за кибритени материали) на щатната длъжност деловодител и изкара на нея цели 11 месеца.

Намерил топло местенце в Кимат, нежният, кротък блондин Коротков напълно изкорени от душата си мисълта, че на тоя свят съществуват така наречените превратности на съдбата, и вместо нея пося увереността, че той — Коротков — ще служи в базата до края на живота на земното кълбо. Но, уви, събитията се развиха съвсем другояче…

На 20 септември 1921 година касиерът на Кимат се похлупи с безобразната си ушанка, сложи в чантата си раираното бордеро и замина за някъде. Това стана в 11 часа след полунощ.

А си дойде касиерът в 4 1/2 следобед, съвсем прогизнал. Щом пристигна, изтръска водата от калпака си, сложи калпака на бюрото, а на калпака — чантата си и каза:

— Не се блъскайте, господа.

После порови, кой знае защо, из чекмеджето, излезе от стаята и се върна след четвърт час с голяма мъртва кокошка с извит врат. Сложи кокошката върху чантата, върху кокошката — дясната си ръка и рече:

— Пари няма да има.

— Утре ли? — в един глас викнаха жените.

— Не — касиерът завъртя глава, — и утре няма да има, и вдругиден. Не се блъскайте, господа, защото, другари, ще ми преобърнете бюрото.

— Как? — викнаха всички, включително и наивникът Коротков.

— Граждани — запя касиерът с плачлив глас и изблъска с лакът Коротков, — ама моля ви се!

— Как тъй бе? — викнаха всички и най-високо от всички тази скица Коротков.

— Заповядайте — прегракнало измънка касиерът, измъкна бордерото от чантата си и го показа на Коротков.

На мястото, където сочеше мръсният нокът на касиера, диагонално бе написано с червено мастило:

„Да се брои. Вместо др. Суботников — Сенат“.

Отдолу с виолетово мастило беше написано:

„Пари няма. Вместо др. Иванов — Смирнов“.

— Как? — провикна се само Коротков, а останалите, пъшкайки, налегнаха касиера.

— Божичко — уплашено захленчи той. — Какво съм виновен аз? Божке, божке!

Натика припряно бордерото в чантата, похлупи се с калпака, мушна чантата под мишница, замахна с кокошката, викна: „Сторете ми път, ако обичате!“, проби отвор в живата стена и изчезна през вратата.

Подире му с писък се втурна бледата регистраторка с високи остри токчета, точно пред вратата лявото й токче изпращя, регистраторката се олюля, вдигна крак и си изу обувката.

И в стаята останаха тя — с един бос крак, и всички останали, включително и Коротков.