Метаданни
Данни
- Включено в книгата
-
Избрани произведения. Том първи
Стихотворения. 1814-1824 - Оригинално заглавие
- Черная шаль, 1820 (Пълни авторски права)
- Превод от руски
- Петър Алипиев, ???? (Пълни авторски права)
- Форма
- Поезия
- Жанр
- Характеристика
- Оценка
- 6 (× 2 гласа)
- Вашата оценка:
Информация
- Сканиране и разпознаване
- sir_Ivanhoe (2010 г.)
- Корекция и форматиране
- NomaD (2010-2018 г.)
Издание:
Автор: Александър Пушкин
Заглавие: Избрани произведения в шест тома. Том първи
Преводач: Иван Добрев; Йордан Милев; Кръстьо Станишев; Стоян Бакърджиев; Николай Кънчев; Камен Зидаров; Георги Мицков; Петър Алипиев; Людмил Стоянов; Елисавета Багряна; Вътьо Раковски; Благой Димитров; Давид Овадия; Йордан Ковачев; Иван Пауновски; Никола Фурнаджиев; Александър Миланов; Младен Исаев
Език, от който е преведено: Руски
Издател: Издателство „Народна култура“
Град на издателя: София
Година на издаване: 1969
Тип: стихосбирка
Националност: Руска
Печатница: ДПК „Димитър Благоев“
Отговорен редактор: Иван Пауновски
Редактор: Иван Пауновски
Художествен редактор: Васил Йончев
Технически редактор: Александър Димитров
Художник: Владимир Паскалев
Коректор: Лиляна Малякова, Мария Ждракова
Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6419
История
- — Добавяне
Безумен поглеждам към черния шал,
терзае душата ми хладна печал.
Тъй млад и наивен тогава аз бях;
по млада гъркиня от обич горях.
В прегръдките нейни потръпвах смутен;
но скоро дочаках най-черния ден.
Веднъж гости весели срещах засмян;
до мене дотича евреин презрян.
Гуляеш, ми казва, с приятели тук,
а твойта гъркиня е в този час с друг.
Проклех го и злато му дадох в ръка;
веднага повиках аз своя слуга.
Готово, камшик — и конете летят,
а жалост спокойна мълчи в мойта гръд.
Но зърнал отново познатия праг,
в отмала изпаднах, пред погледа — мрак.
В покоите нейни затичах и — край;
арменец гъркинята нежно ласкай…
Изчезна света; гневен меч засвистя;
да свърши целувката той не успя.
Безглавото тяло аз газих и плюх
и гледах към нея, за жалбите глух.
Аз помня очите й… нейния зов…
Погина гъркинята, мойта любов!
От мъртвите плещи в миг шала свалих
и с него петната от меча изтрих.
Слугата ми верен, щом падна покой,
във Дунава хвърли телата им той.
И вече не срещам очи като тях,
и вече не зная спокойствие, смях.
Безумен поглеждам към черния шал,
терзае душата ми хладна печал.