Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Черная шаль, (Пълни авторски права)
Превод от
, ???? (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
Характеристика
Оценка
6 (× 2 гласа)

Информация

Сканиране и разпознаване
sir_Ivanhoe (2010 г.)
Корекция и форматиране
NomaD (2010-2018 г.)

Издание:

Автор: Александър Пушкин

Заглавие: Избрани произведения в шест тома. Том първи

Преводач: Иван Добрев; Йордан Милев; Кръстьо Станишев; Стоян Бакърджиев; Николай Кънчев; Камен Зидаров; Георги Мицков; Петър Алипиев; Людмил Стоянов; Елисавета Багряна; Вътьо Раковски; Благой Димитров; Давид Овадия; Йордан Ковачев; Иван Пауновски; Никола Фурнаджиев; Александър Миланов; Младен Исаев

Език, от който е преведено: Руски

Издател: Издателство „Народна култура“

Град на издателя: София

Година на издаване: 1969

Тип: стихосбирка

Националност: Руска

Печатница: ДПК „Димитър Благоев“

Отговорен редактор: Иван Пауновски

Редактор: Иван Пауновски

Художествен редактор: Васил Йончев

Технически редактор: Александър Димитров

Художник: Владимир Паскалев

Коректор: Лиляна Малякова, Мария Ждракова

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/6419

История

  1. — Добавяне

Метаданни

Данни

Включено в книгата
Оригинално заглавие
Черная шаль, (Обществено достояние)
Превод от
, (Пълни авторски права)
Форма
Поезия
Жанр
  • Няма
Характеристика
Оценка
няма

Информация

Форматиране и допълнителна корекция
zelenkroki (2021)

Издание:

Автор: Гавриил Романович Державин; Александър Сергеевич Пушкин; Николай Василевич Гогол; Михаил Юриевич Лермонтов

Заглавие: Реката на времето

Преводач: Мария Шандуркова

Език, от който е преведено: руски

Издание: първо

Издател: Издателска къща „Жажда“

Град на издателя: Сливен

Година на издаване: 2020

Тип: сборник

Националност: руска (не е посочено)

Излязла от печат: май 2020

Редактор: Мария Шандуркова

Технически редактор: Теодора Суванкова

ISBN: 978-954-795-546-2

Адрес в Библиоман: https://biblioman.chitanka.info/books/15515

История

  1. — Добавяне

Безумен поглеждам към черния шал,

терзае душата ми хладна печал.

 

Тъй млад и наивен тогава аз бях;

по млада гъркиня от обич горях.

 

В прегръдките нейни потръпвах смутен;

но скоро дочаках най-черния ден.

 

Веднъж гости весели срещах засмян;

до мене дотича евреин презрян.

 

Гуляеш, ми казва, с приятели тук,

а твойта гъркиня е в този час с друг.

 

Проклех го и злато му дадох в ръка;

веднага повиках аз своя слуга.

 

Готово, камшик — и конете летят,

а жалост спокойна мълчи в мойта гръд.

 

Но зърнал отново познатия праг,

в отмала изпаднах, пред погледа — мрак.

 

В покоите нейни затичах и — край;

арменец гъркинята нежно ласкай…

 

Изчезна света; гневен меч засвистя;

да свърши целувката той не успя.

 

Безглавото тяло аз газих и плюх

и гледах към нея, за жалбите глух.

 

Аз помня очите й… нейния зов…

Погина гъркинята, мойта любов!

 

От мъртвите плещи в миг шала свалих

и с него петната от меча изтрих.

 

Слугата ми верен, щом падна покой,

във Дунава хвърли телата им той.

 

И вече не срещам очи като тях,

и вече не зная спокойствие, смях.

 

Безумен поглеждам към черния шал,

терзае душата ми хладна печал.

Бележки

[0] Напечатано в „Сын отечества“, 1821, бр. 15, с подзаглавие „Молдавска песен“. Написано в Кишинев на 14 окт. 1820 г.

Край

Безумен поглеждам към черния шал,

душа студенее в мъчителна жал.

 

Когато бях буен, наивен младеж,

аз любех гъркиня със страст и копнеж.

 

Прекрасната дева бе мила със мен;

но скоро настъпи най-черният ден.

 

Поканил бях гости да се веселим;

тогава почука евреин един.

 

„Пируваш с другари (пошушна), а тя,

гъркинята твоя е с друг в любовта“.

 

Аз дадох му злато, проклех го до гроб,

повиках при мене най-верния роб.

 

Поехме; препусках на бързия кон;

и моята милост спотайвах без стон.

 

Дома на гъркиня в мига щом видях,

очи потъмняха и цял прималях…

 

Във скритата стая проникнах аз сам…

Арменец целуваше девата там.

 

Светът причерня ми; и сабя свистя…

Да спре да целува злодей не успя.

 

Безглавото тяло аз тъпчех със яд

и взирах се мълком в девойката, пак…

 

Кръвта й аз помня… и нейния зов…

Загина гъркиня, загина любов!

 

Свалих от главата й черния шал

и кървава сабя избърсах без жал.

 

А робът, щом мръкна и падна мъгла,

във Дунав изхвърли и двете тела.

 

И вече не любя прекрасни очи,

веселие нощем при мен не звучи.

 

Безумен поглеждам към черния шал,

душа студенее в мъчителна жал.

14 ноември 1820

Превод: 09.02.2017 г.

Край