Джеймс Кан
Индиана Джоунс и храмът на обречените (8) (Роман по едноименния филм на Джордж Лукас)

ГЛАВА 8
ОСВОБОЖДЕНИЕТО

Дребосъка надникна иззад олтара тъкмо когато тялото на Уили се спусна към пламтящия ад. А на ръба на кратера се бе изправил Индиана и безучастно наблюдаваше.

— Инди, не! — ужасено прошепна Дребосъка.

Тълпата пееше толкова високо, че почти заглуши мислите му. Но той знаеше какво да прави — да бъде истински заместник на Индиана, да стори това, което несъмнено би сторил приятелят му, ако беше в нормално състояние. Трябва да помогне на Инди да се пробуди от хипнозата, трябва да измъкне Уили от дупката. Трябва да стигнат до Америка — една трудна, но не невъзможна задача.

Но нека започне подред. Мислено обеща на тримата Звездни богове вечен храм в сърцето си, ако му помогнат да изпълни замисленото. Обеща на Лу Гериг никога вече да не се съмнява в силата на удара му, дори брат му Чу да се завърне на този свят, превъплътен в цяло стадо слончета.

После свали вещите на Инди и внимателно ги постави в една тъмна ниша, обърна шапката си с козирката назад и скочи в олтара.

Помаха с ръка на Инди, но пръв го забеляза Чатар Лал. Министър-председателят извика на двама от пазачите да хванат момчето, но то беше твърде пъргаво. Едрите индийци се насочиха към него, а Дребосъка изскочи от олтара и се затича към Инди.

Един от жреците се опита да го спре, но Дребосъка го цапна през ръцете и той се отдръпна. На пътя му се изпречи втори, но и той отстъпи след силен ритник.

В следващата секунда беше до Инди, вдигна глава и му се усмихна с надежда. Може би добрият доктор вече е буден и само се преструва, за да заблуди враговете. Може би е решил да надхитри тези глупаци.

Но ръката на Инди се вдигна и зашлеви жестока плесница на Дребосъка. Момчето падна на пода, шапката му отхвръкна встрани. Очите му се насълзиха от болка и унижение.

— Събуди се, доктор Джоунс! — проплака то.

От ъгълчето на устата му пропълзя тънка струйка кръв, но недоумяващите му очи не се отделяха от лицето на любимия човек. Това трая само част от секундата — време, достатъчно да убеди Дребосъка, че планът му е правилен и непременно трябва да го осъществи. Ще бъде трудно, но какво в този живот е лесно, дявол да го вземе?

Скочи на крака и се затича към стената, следван по петите от някакъв надзирател.

Чатар Лал наблюдаваше сцената с видимо одобрение — най-сетне бяха превърнали великия Индиана Джоунс в убеден привърженик на своята вяра! С блестящи от задоволство очи министър-председателят гледаше как надзирателят гони нахалното хлапе, а клетката с Уили бавно се снишава към пламтящия пъкъл в пропастта.

Самата Уили продължаваше опитите си да задържи дъх и да запази спокойствие, но това все по-трудно й се удаваше. Горещината и режещата очите светлина ставаха нетърпими. Талазите на нажежения въздух заплашваха да превърнат кожата на лицето й в пепел, отровният дим разяждаше очите и дробовете й. Значи това е смъртта?!

Изпита чувство на пустота и вледеняващ страх. Напразно се помъчи да си припомни някаква молитва. Също тъй напразно се опита да се освободи от веригите, за да скрие лицето си от ужасните пламъци. Клетката неумолимо продължаваше бавното си спускане.

Междувременно Дребосъка успя да се добере до стената, измъкна от стойката й една горяща факла и рязко я размаха пред лицето на преследвача си. Индиецът уплашено се дръпна назад и това позволи на момчето да изтича до мястото, където стоеше палачът с дървеното колело. Насочи пламтящата факла към лицето му и онзи бавно отстъпи назад. Клетката спря, а Уили остана да виси неподвижно над пламъците.

Мола Рам съвсем не споделяше задоволството на Чатар Лал от цялата тази картина. Онова малко чудовище се опитва да смути ритуалите на Кали и трябва да бъде наказано, смръщи вежди той.

— Хванете го! Убийте го! — изкрещя на хинди Върховния жрец.

Нови двама стражи хукнаха по петите на Дребосъка, който пак се затича към Инди.

— Инди, събуди се! — изкрещя още веднъж момчето.

Никаква реакция. Дребосъка се обърна и размаха факлата пред лицата на новите си преследвачи. Те отскочиха назад, но в същия миг Инди протегна ръце, хвана момчето за шията и започна да го души.

Повдигна го от земята и го обърна към себе си. Погледите им се срещнаха. Лицето на Дребосъка посиня, очите му — аха — да изскочат от орбитите.

Змията в гърдите му се размърда и засъска, разгневена от рязкото събуждане. Беше усетила намерението на това дяволско момче да нападне Инди, още преди Инди да го беше забелязал. Но щом този малък демон се доближи с пламтящата си факла, и Инди, и змията бяха готови. Бяха готови за съкрушителния удар.

Инди, събуди се, извика малкият демон и викът му се смеси с пропукването на факлата в ръката му. Змията в гърдите му се размърда. Демонът очевидно беше в състояние да се преобразява. Ето, вече не е момче, а кървавочервен призрак, гаден и вонящ на кръв и смърт.

Ето го, върти се и приближава. Инди протегна ръце и сграбчи противния демон. Стискаше и усукваше шията му, опитвайки се да му придаде по-приемлива форма, да го направи по подобие на Кали, да го смали колкото юмрук. Без нито за миг да отслаби желязната си хватка, той бавно обърна противното създание към лицето си. Видя как демоничните очи се канят да изскочат от изцъклените орбити, грозните израстъци по тялото му френетично размахват огнената факла, задавените викове дразнят влечугото в гърдите му.

Момчето събра сетни сили и задавено прошепна:

— Обичам те, Инди!

После, мислено призовавайки на помощ Върховния владетел на Небесните селения, той вдигна факлата и я заби в тялото на Индиана.

Американецът извика от болка, пусна Дребосъка и тупна подкосен на земята. Около него се разнесе противно-сладникавата миризма на изгоряло месо.

В главата му нахлу огън, който гневно забушува в празния череп. Змията просъска и взе да се гърчи. Детето-демон я повика и тя разгневено му отвърна.

Дребосъка продължи да притиска горящата факла в тялото на Индиана. Преследвачите му най-сетне се добраха до него, единият от тях изтръгна факлата и го повали на пода.

Пронизван от непоносими болки, Индиана се гърчеше на земята. Ослепителна светлина режеше очите му, псалмите на фанатичната тълпа го оглушаваха. Палачът отново зае мястото си при дървеното колело и окованото тяло на Уили пое към своята гибел. Чатар Лал доволно се усмихна, а Мола Рам вдигна ръце и отправи благодарствена молитва към Кали. Стражът, заловил Дребосъка, измъкна ножа си и го опря в гърлото му.

— Чакай — надигна се Индиана. — Остави го на мен!

Скочи на крака, дръпна го от ръцете на убиеца и пристъпи към ръба на пропастта. Вдигна го високо във въздуха и го надвеси над разтопената лава. Дребосъка погледна с ужас кипящата и бълбукаща пещ под себе си, носле се обърна да погледне за последен път лицето на любимия си приятел.

Инди му намигна и прошепна:

— Вече съм добре. Готов ли си?

Момчето само намигна в отговор.

Индиана го пусна и то отскочи встрани. В същия миг се обърна и стовари юмрука си в лицето на най-близкия жрец. Следващият получи нокаутиращ удар в корема, а Дребосъка подскочи и нанесе поразяващ каратистки ритник на пазача. Обаче върху него връхлетя един от жреците. Момчето тутакси се просна по гръб, ала го сграбчи за широкия колан. После с рязко движение го прехвърли през главата си. Тълпата богомолци отвъд огнената пропаст беше потънала в религиозен екстаз и никой не подозираше за разиграващата се зад статуята драма. Но Чатар Лал видя всичко и побърза да изчезне зад олтара.

Битката продължаваше. Пред Инди изскочиха двама жреци, но Дребосъка ги атакува странично. Блъсна единия и той се стовари върху другия, после и двамата се търкулнаха на земята. Американецът сграбчи някакъв дребен индиец, който се канеше да го нападне, повдигна го и го запрати по палача. Телата на двамата се сблъскаха със смразяващ кръвта трясък, след което полетяха отвъд леко издигнатата платформа. За нещастие тялото на палача закачи ръчната спирачка на примитивното колело и клетката с Уили полетя в пропастта със скоростта на хвърлен камък.

Инди скочи на платформата и с цялата си тежест се хвърли върху спирачката и бързо въртящото се дървено колело. За втори път тялото на нещастната Уили увисна неподвижно над зейналата паст на Смъртта.

Обзет от все по-нарастващо безпокойство, Мола Рам се насочи към свещените камъни на Санкара, внимателно заобикаляйки биещите се мъже.

Към Инди се втурна друг жрец с пламтяща факла. Инди се наведе, шмугна се под протегнатата ръка на нападателя, а после рязко се изправи. Набрал инерция, човекът прелетя над главата му и падна в пропастта. Кратко изсъскване — и от жреца не остана дори следа.

Опрял гръб в скалата, Дребосъка държеше на разстояние няколко стражи с помощта на пламтящата факла в едната ръка и на острия си нож в другата.

Незабелязан от никого, палачът пропълзя до колелото си и отново го завъртя. Окованата Уили пак пое надолу и скоро се озова на метър-два от разтопената лава. Горещината беше нетърпима. Дрехите й подпушиха, а миглите й се опърлиха. Силите започнаха да я напускат. В помътеното й съзнание се замяркаха отдавна забравени случки, спомни си за близки хора, които не бе виждала с години. После всичко се сля в една плътна завеса и тя изгуби съзнание.

Инди изхвърли палача от платформата и ловко завъртя колелото в обратна посока. В този миг го нападна някакъв жрец с дебела сопа в ръце. Инди посегна напред, сграбчи тоягата и превръщайки я в лост, с едно единствено рязко движение запрати жреца право в пропастта. В следващия миг Инди вече използува новото си оръжие за друга цел — влезе в двубой с едър страж и не след дълго го просна безжизнен на земята с добре премерен удар в главата. Огледа се и видя, че се намира на крачка от олтара, над който се беше навел Мола Рам. Инди без колебание стовари тоягата върху гърба му.

Старецът падна ничком. Инди вдигна оръжието си с намерението да го довърши, но Върховния жрец извъртя глава, усмихна му се и изчезна в някаква тайна, почти незабележима вратичка в нозете на статуята.

Инди изруга, захвърли тоягата и хукна към колелото. Клетката с безжизненото тяло на Уили, което продължаваше да дими, започна бавно да се качва.

В гръб на Инди изникна Чатар Лал с вдигнат в ръката нож.

— Инди, внимавай! — изкрещя Дребосъка, без да спира да размахва пламтящата факла.

Инди светкавично се обърна и успя да стисне китката на новия си нападател. Двамата мъже се вкопчиха един в друг, а износената спирачка на дървеното колело пропука и клетката с Уили отново пое надолу.

Тълпата фанатици отвъд цепнатината най-сетне започна да проумява, че нещо не е в ред. Те престанаха да пеят и се разбягаха, обзети от религиозен ужас. Сред първите, които изчезнаха, беше и малолетният махараджа, плътно заобиколен от своите телохранители.

Инди отблъсна Чатар Лал и успя да спре колелото. В следващата секунда министърът отново връхлетя върху него. Инди парира удара, блъсна го силно в гърдите и онзи политна назад. Тялото му се хласна в колелото, а единият му крак попадна между спиците. Колелото тежко се завъртя и го смаза. Лал рязко се дръпна, успя да се освободи и бавно пропълзя в мрака.

Дребосъка скочи на платформата, а факлата в протегнатата му ръка държеше на разстояние последния от стражите, който упорито го преследваше. Инди отново натисна спирачката и колелото колебливо спря. Оказал се сам срещу двама, пазачът им обърна гръб и изчезна, а Инди и Дребосъка скочиха към колелото и бясно го за вьртяха.

Най-сетне клетката излезе на повърхността. Дребосъка с все сила се стовари върху спирачката. Инди изтича и издърпа клетката над скалата, по-далеч от пъклените пламъци.

— Отпусни малко! — викна той и Дребосъка леко завъртя колелото в обратна посока. Инди внимателно положи клетката върху скалата, развърза железните скоби, пристягащи китките и глезените на Уили, после с безпокойство се взря в безчувственото й лице.

— Уили, събуди се! — тихо повика той.

Вече почти не си спомняше подробности от големия Кошмар, в съзнанието му се мяркаха смътните образи на някакви огромни птици, гладни змии (Господи, змии!), демонично момче, което приличаше на Дребосъка, Уили в образа на зловеща магьосница, която иска да изяде сърцето му. Спомни си, че се беше опитал да я убие, а когато клетката започна да се спуска в нажежената пещ за прослава на Кали, той беше се смял от удоволствие. Слава тебе, Господи, всичко свърши! Отново е буден, отново е жив човек!

Уили простена, разтърси глава и клепачите й потрепнаха.

— Уили! — щастливо се усмихна той.

Тя отвори очи, видя го надвесен над себе си и му зашлеви здрава плесница! Така поне си мислеше, но всъщност беше толкова отпаднала, че пръстите й едва докоснаха бузата му.

На няколко крачки от тях Дребосъка, без да подозира това, смръщи лице и затвори очи в очакване на оглушителния шамар.

— Уили, това съм аз! — усмихна се широко Инди. — Върнах се, Уили! — Пое дъх и запя с пълни гърди:

Отново съм си у дома,

в любимото ранчо

където сърни и антилопи играят.

Никога в живота си не бе слушала с такава наслада безнадеждно фалшив мъжки глас! Свежият въздух и дрезгавият глас бяха достатъчни — тя се оживи, закашля се, после се засмя през сълзи. Това й попречи да види навреме изникналия в гръб на Инди Чатар Лал с остър нож в ръка.

— Внимавай! — хлъцна тя, убедена, че вече е твърде късно.

Инди светкавично се извъртя, падна по гръб и с точен ритник изби ножа от ръката на Лал.

Вкопчиха се един в друг и се затъркаляха по земята. Уили не можеше да помръдне от слабост, а Дребосъка продължаваше да крепи колелото. Телата на двамата противници стигнаха ръба на платформата, претърколиха се и тупнаха долу. После скочиха на крака и Инди се оказа между Чатар Лал и огнената паст. Уили напрегна сетни сили, изпълзя от желязната клетка и бавно се отдалечи.

— Измяна! — фанатично изкрещя Чатар Лал. — Ти измени на божествената Кали и сега тя ще те унищожи!

Със силата на луд човек той скочи върху Индиана и се опита да го повлече заедно със себе си в пропастта. Телата им с трясък влетяха в току-що опразнената от Уили клетка, тя се разклати под тежестта им и в следващия миг увисна над разтопената лава.

Инди напрегна мускули, изтръгна се от прегръдката на Лал и направи отчаян скок към надвесената над пропастта скала. Пръстите му се вкопчиха в ръба и той увисна над бездната.

Усетила прилив на сили, Уили скочи и дръпна ръчката на спирачния механизъм. Макарата изскърца и се завъртя. Клетката се спусна надолу, блъскайки се шумно в каменните стени. С Чатар Лал в нея.

До ушите на Уили долетя плисъкът на разтопената лава, който й прозвуча като божествена музика.

Инди погледна надолу. Тялото на Чатар Лал избухна в пламъци. Плътта му в миг изчезна, за част от секундата се мярна оголеният му скелет, после всичко потъна в огнената магма.

Индиана стегна мишци и бавно се издигна до ръба на скалата. Уили безсилно се отпусна на земята, а Дребосъка изтича към него. Протегнаха ръце, прегърнаха се и замряха. Божичко, колко е хубаво, че отново са заедно! Живи и невредими!

Храмът беше пуст. В близост до тях се виждаха телата на няколко от стражите, неподвижни и безчувствени. Далеч долу лавата съскаше тихо.

Инди стана и пристъпи към олтара, в чието подножие сияеха трите свещени камъка на Санкара. С приближаването му те изведнъж помръкнаха. Дребосъка донесе нещата му и гордо се усмихна. Всичко беше тук — камшикът, чантата, ризата.

Инди сложи камъните в чантата, метна я през рамо, после затъкна камшика в пояса си. Накрая облече ризата, мръщейки се от болка при всеки досег с разранения му гръб.

Отиде да вдигне смачканата бейзболна шапка на Дребосъка от земята, изтупа я, оправи внимателно гънките й и тържествено я положи на главата на момчето.

После нахлупи собствената си шапка.

Всичко бе наред, нещата отново заеха обичайното си място.

На лицето на Дребосъка грейна широка усмивка:

— Инди, приятелю!

Няма значение какво ги очаква занапред! Приятелството им е живо и ще бъде вечно, като блестящите в небето звезди!

Уили колебливо се изправи и се приближи.

— Трябва да ни измъкнеш оттук, Инди! — умолително прошепна тя.

Инди бавно огледа това злокобно място. Далеч долу громоляха вагонетки, невинните деца продължаваха робския си труд, тежките камъни чупеха ноктите им.

— Точно така — кимна той. — Но всички! Насочиха се към пещерата зад олтара.

В мината ставаше нещо необикновено — децата бяха зърнали, макар и за миг, лицето на свободата.

Десетки от тях бяха видели с очите си бягството на Дребосъка и слухът бързо се разнесе из многобройните галерии.

Един от тях беше успял да избяга!

Значи измъкването от този ад е възможно!

Продължиха да работят, но вече беше различно. Вместо покорно да свеждат глави, повечето от тях внимателно наблюдаваха надзирателите. Мускулите на измършавелите им тела тръпнеха от плахо нетърпение, а не от обичайната изнемога. Някои дори се заеха да броят пазачите.

Успял да избяга от битката край олтара, Мола Рам се спусна в мината и запозна със събитията началника на охраната. Двамата разпоредиха на част от надзирателите да се качат в храма и да окажат помощ на жреците, а на останалите наредиха да си отварят очите на четири, тъй като тримата чужденци сигурно ще се опитат да избягат именно оттук.

Но нито Мола Рам, нито началникът на охраната можеха да допуснат, че е възможен бунт вътре в самата мина.

Пет деца, оковани в обща верига, с мъка се придвижваха към празната вагонетка в дъното на шахтата. Момиченцето, което вървеше най-отзад, се препъна и падна.

Убеден, че става въпрос за явна преструвка, надзирателят на шахтата се втурна вътре, сграбчи момиченцето и вдигна камшика си. В същия миг замръзна от изумление, видял как от мрака изскача фигурата на Инди. Юмрукът на американеца се стовари върху челюстта му със страшна сила. Очите на индиеца се извъртяха нагоре и той се свлече безжизнен на земята.

Дребосъка измъкна ключа от колана му и сръчно свали оковите от краката на децата, които смаяно го наблюдаваха. Миг по-късно Инди вече им показваше как да замъкнат безжизненото тяло на надзирателя до празната вагонетка и да го захвърлят там.

Това беше началото.

Петте освободени деца се промъкнаха в съседната шахта и скочиха върху надзирателя. Той беше толкова слисан, че дори не успя да извика. След миг се просна в безсъзнание на земята, повален от няколко точни попадения на тежки камъни, а освободените роби се увеличиха с още пет. После с десет. Стана нещо като верижна реакция и не след дълго из галериите тичаха тълпи свободни деца. Надзирателите изпаднаха в паника.

Най-сетне бе подаден сигнал за тревога. Група надзиратели направиха опит да натикат все още окованите деца в една изолирана пещера, но бяха спрени от Инди и освободената вече тълпа. Инди раздаваше тежки удари с камшика си наляво-надясно, а хлапетата хвърляха камъни по уплашените мъже с тюрбани. Уили и Дребосъка имаха задължението да вземат ключовете от повалените и да освобождават нови групи.

Не след дълго надзирателите го обърнаха на бяг. Грабнала тежка лопата, Уили ги пресрещаше и с точни удари ги запращаше в Страната на сънищата, Дребосъка ги препъваше с вериги, тълпи освободени роби ги бутаха в дупки и ги смъкваха от стълби, кошници с камъни се изсипваха върху нещастните им глави.

В крайна сметка надзирателите се оказаха погълнати от тълпата и напълно разбити. Струпали се в средата на огромната дупка, освободените деца се оглеждаха наоколо с усмивки и пораснало самочувствие.

Пред тях се изправи Дребосъка, истинският вдъхновител на въстанието им.

— След мен! — викна той и ги поведе към изхода с широка усмивка.

Инди и Уили бавно поеха след детското шествие. Току изскачаше по някой пазач, опитвайки се да го спре или просто да изчезне, но децата го помитаха за секунди и неотклонно продължаваха напред.

Вървяха нагоре по тясната вита пътечка, следвани от двамата възрастни. Скоро излязоха от мината, минаха покрай олтара и се озоваха в храма.

Вътре беше пусто. Само вятърът пееше тъжната си песен край самотната статуя на Кали.

Инди, Уили и няколко от по-големите деца успяха със задружни усилия да откъртят широка дъска от олтара, нагъсто гравирана с малки фигурки, изобразяващи случки от живота на великата богиня. Вдигнаха я и я прехвърлиха над пропастта, разделяща ги от свободата. Мостът беше готов. Под него тихо съскаше кипящата лава.

Олтарът вече трудно побираше прииждащите отдолу деца. Инди се зае да ги прехвърля от другата страна на пропастта. Огънят под краката им продължаваше да се люшка, образувайки отровни мехурчета. Нито едно от децата не прояви колебание при вида на дяволската паст. Всички притичваха леко по дебелата дъска и се насочваха към противоположния край на храма, към свободата.

След няколко минути Инди забеляза, че импровизираният мост започва да пуши от горещия въздух, издигащ се на талази от процепа в скалата. Притичващите по него деца крещяха от болка, тъй като нагорещеното дърво пареше босите им нозе. Дъската пропука под тежестта на последното момче, a когато Дребосъка понечи да стъпи в края й, тя избухна в пламъци и се срути в пропастта. Инди и Уили го сграбчиха за яката и успяха да го дръпнат обратно на твърдата скала. Част от преминалите отсреща деца се спряха да изчакат своите спасители.

— Вървете, вървете! — викна им Инди и те изчезнаха в тунела, който водеше към двореца.

Скоро многобройните коридори на двореца се изпълниха със стотици деца, лицата им грееха от радостни усмивки. Те тичешком прекосяваха вътрешни дворове и мостчета, фоайета и портали. Накрая пред тях се разкри широкият път, водещ към джунглата и планинските проходи.

Бяха свободни!

— Какво ще правим сега? — попита Дребосъка, проследявайки с поглед последните деца отвъд пропастта.

— Ще заобиколим — отвърна Индиана и тръгна напред.

Прекосиха още веднъж пещерата зад олтара и се изправиха на ръба на дълбоката дупка с многобройни странични галерии. Погледът на Инди се спря на една празна вагонетка, опряна до стената.

— Релсите положително водят извън мината — заключи той и тръгна към пътечката, виеща се стръмно надолу.

— Къде отиваш? — подозрително го попита Уили.

— Малко ще се повозим. Задвижвани от закопани под релсите кабели, голяма част от вагонетките продължаваха да маневрират напред-назад, макар че отдавна бяха празни. Инди се насочи към една от тях, увеси се на страничния й борд и с всички сили се опита да я спре или поне да забави движението й. Сякаш решила да се подчини на волята му, вагонетката спря.

Оказа се обаче, че това не се дължи на волята му.

Инди вдигна поглед, дишайки тежко. Един огромен мъж с униформа на страж беше хванал ръба на вагонетката и я задържаше с лекотата, с която децата държат играчките си. Беше истински гигант и Инди веднага го позна — същият онзи мъжага, с когото се беше сблъсквал вече два пъти без особен успех. Е, значи е дошло време за реванш, реши той и вдигна юмрук. После изведнъж промени решението си, грабна едно дебело дърво, оказало се кой знае как в краката му, и с цялата си сила го стовари върху главата на огромния мъж. Дървото се счупи на дребни трески, но човекът-канара не помръдна. Положението ставаше сериозно.

Инди извади един каменарски чук от вагонетката, замахна и го заби в ребрата на гиганта. Онзи само се усмихна, дръпна чука от ръцете на Инди и го захвърли далеч встрани. После протегна лявата си ръка, сграбчи американеца през кръста и нанесе страхотен удар в корема му.

Инди отлетя няколко крачки назад и се просна на земята. Но мигом скочи и удари силен ритник в лицето на навеждащия се над него гигант. Онзи го пое, без дори да премигне, и Инди осъзна надвисналата опасност.

Пазачът отново го докопа с великански лапи, нанесе му два бързи удара в гърдите и един в ченето, хласна главата му във вагонетката, после го сграбчи и го вдигна високо над главата си.

Дребосъка скочи, взе от земята камшика на Инди от биволска кожа и силно шибна гърба на огромната маймуна. Нещо пропука, Инди извика и в следващия миг се оказа тръшнат по гръб във вагонетката. Дребосъка отново налетя, но индиецът само се обърна, хвана го за китката и го запрати към дъното на пещерата.

Дръпната от опънатия кабел, вагонетката бавно пое нагоре. Гигантът скочи вътре и отново се нахвърли върху Инди.

Уили хукна подире им. Дълго гледа безпомощно ожесточените мъже, но после взе да замеря с камъни огромния индиец. Едновременно с това се оглеждаше за празна вагонетка, движеща се в същата посока.

Инди най-сетне успя да намери слабо място в масивната грамада срещу себе си и здраво притисна с къса желязна пръчка гърлото на гиганта. Но при всеки опит да постигне победа с помощта на новото си оръжие го пронизваше болка в цялото тяло и той безпомощно се отпускаше назад.

— Какво му става? — извика Уили към Дребосъка.

Момчето мълчаливо посочи нагоре. Изправен на ръба на широката дупка, стоеше махараджата. Свалил голямата игла от тюрбана си, той базмилостно дупчеше една кукла, досущ копие на Индиана Джоунс.

Междувременно вагонетката стигна до горния етаж на мината, обърна се и изсипа двамата мъже върху лентата на един ескаватор заедно с купища камъни и пръст. Гигантът сграбчи някаква лопата и я вдигна над главата си, а Инди се докопа до дебела тояга. В същия миг лицето му се изкриви от непоносима болка, той изпусна тоягата и се претърколи встрани. Тъкмо навреме, за да избегне страхотния удар на лопатата, насочен към главата му.

Махараджата горе заби дебелата си игла дълбоко в лицето на фигурката.

Уили най-сетне откри една празна вагонетка, потеглила към изхода на мината.

— Хайде, Инди, вече можем да изчезваме оттук! — извика тя.

Но Инди не я чуваше. Стиснал в ръце попадналата му отнякъде газена лампа, той яростно я размахваше пред гиганта, опитвайки се да улучи главата му.

Междувременно Дребосъка успя да се добере до малкото водопадче, което бликаше току под краката на махараджата. Водата от него пълнеше няколко големи варела, закрепени върху въртящо се дървено колело, което ги издигаше на по-горното ниво на мината. Дребосъка скочи и се хвана за един от пълните варели, стигна с него до горното ниво и след миг се нахвърли върху зловещия принц. Куклата се хлъзна по земята.

Вкопчен в гиганта, Инди отново стъпи на конвейера. С крайчеца на окото си видя, че се намират на няколко метра от края на ескаватора. Там имаше грамаден железен валяк, който поемаше камъните и рудата и ги стриваше на прах под огромната си тежест.

Уили продължаваше да замеря с камъни едрия индиец, а той, отблъснал за миг нападението на Инди, намираше време да й отвръща. Инди риташе и блъскаше якия великан, размахваше пред очите му газената лампа, ослепяваше го. С всяка секунда двамата се приближаваха все повече до ненаситната паст на каменотрошачката.

На върха на скалата Дребосъка и махараджата водеха битка на живот и смърт.

Дребосъка успя да го докопа за гърлото, но онзи вдигна ръка и заби иглата си дълбоко в крака му. Дребосъка извика от болка и се претърколи встрани. Оказа се, че този глезен принц е доста по-добър побойник, отколкото изглеждаше на пръв поглед. Прекрасно, защото и Дребосъка не бе от начинаещите!

Гигантът сграбчи Инди за ръкава и рязко го дръпна към себе си. Платът не издържа и се откъсна, индиецът загуби равновесие, а краят на широкия му пояс попадна между зъбите на каменотрошачката. Той отчаяно се опита да изпълзи встрани, но поясът му беше здрав и достатъчно дълъг. Повлечено с краката напред, тялото му бавно изчезна под огромните метални зъбци, а писъкът му заглъхна в грохота на машината. Чакълът зад нея започна да излиза оцветен в червено.

Горе на скалата битката продължаваше. Дребосъка се препъна и залитна към стената. Сграбчи една горяща факла, оказала се до ръката му, и се обърна да посрещне Залим Сингх, който връхлиташе върху него с високо вдигнат нож. Приклекна със светкавично движение и протегна факлата напред. Махараджата се блъсна в нея, изкрещя от болка и политна назад. Дребосъка хвърли шепа пясък върху пламналата си дреха и се приготви за нов удар върху младия владетел. Оказа се обаче, че това не е необходимо.

Лицето на момчето срещу него изглеждаше така, сякаш току-що се е събудило от дълбок кошмар. И наистина беше тъй.

Разбрал какво става, Дребосъка се отпусна насреща му и успокоително промълви:

— Бил си омагьосан от черните сили на Кали.

Подобно Повелителя на сенките, той добре знаеше колко зло може да се побере в сърцата на хората, дори и на децата.

Махараджата бавно кимна.

— Караха ме да върша отвратителни неща — прошепна той, а очите му се напълниха със сълзи. — Дано ми прости великият Кришна!

Откъслечни картини от миналото нахлуха в обърканото му съзнание.

Междувременно Индиана беше успял да скочи от подвижната лента на ескаватора и вече пълзеше по тясната пътечка, която щеше да го отведе при Уили, изправена в очакване до празната вагонетка. Но времето не му стигна. В мината се появи Мола Рам начело на група въоръжени до зъби индийци. След секунди бегълците бяха обкръжени.

— Слизай при нас, Дребосък! — викна Уили. — Имаме си превозно средство!

Един от войниците скочи към нея, тя изтръгна желязната спирачка на вагонетката и го халоса по главата. После заплашително я размаха под носа на втори нападател и онзи благоразумно отстъпи.

Дребосъка се хвана за ръба на скалата и увисна на ръце. Махараджата се надвеси над него.

— Трябва да вървите по левия тунел, за да излезете навън! — предупреди го той.

За миг очите им се срещнаха и Дребосъка разбра, че момчето му казва истината.

— Благодаря — рече той и се заспуска по отвесната скала.

На свой ред Инди изпадна в затруднение. Насреща му изскочиха трима стражи и препречиха тясната пътечка. Той се обърна, спусна се по малката стълба няколко метра по-надолу и я дръпна след себе си. Стражите извадиха револвери и откриха огън. Инди скочи зад една вагонетка и я затика към следващата пътечка.

Уили скочи в своята вагонетка и пое надолу по релсите. Войникът, когото беше отблъснала преди секунди, се втурна след нея и успя да я хване за крака. Но в този момент се появи Дребосъка. Избра си един чудесно закръглен камък, зае бейзболна стойка и внимателно прецени разстоянието между себе си и тичащия войник. После замахна и камъкът със свистене излетя от пръстите му. Преследвачът на Уили беше улучен точно зад ухото и се строполи като подкосен.

— Лефти Гроув! — извика тържествуващо Дребосъка, но радостта му бързо бе помрачена от един неусетно промъкнал се страж, който го сграбчи изотзад.

Вагонетката на Уили започна бавно да набира скорост. Дребосъка се извъртя като змиорка, изплъзна се от ръцете на нападателя си и му нанесе силен ритник в корема.

Един жрец с разкривено от ярост лице се втурна след вагонетката с Уили. Дребосъка се стрелна да пресече пътя му, сви се на кълбо и скочи в нозете му. Двамата паднаха и се претърколиха. В следващия миг момчето беше отново на крака и хукна да догони отдалечаващата се вагонетка. Направи отчаян скок и успя да се хване за страничния й борд, а Уили му помогна да се прехвърли вътре. Скоростта им вече беше значителна.

Огледаха пещерата с търсещи погледи и бързо откриха Индиана. Пълзеше по тясната пътечка, следван по петите от въоръжени индийци.

— Бързай, Инди, бързай! — извикаха в един глас те.

Инди погледна надолу и светкавично изчисли както посоката и скоростта на движението им, така и целта, към която се насочваха — широк тунел в източната страна на мината.

В следващия миг се изправи и хукна. От всички страни затрещяха изстрели, куршумите цепеха трески от гредите и стълбите, по които профучаваше, и с противен вой рикошираха в скалите край главата му. Изправил се на ръба на скалата, Мола Рам сочеше бегълците и крещеше някакви заповеди.

— Убийте ги, преди да са избягали! — викаше на хинди той и войниците усърдно се прицелваха.

Запъхтян, Инди спря на ръба на скалата. Зад него, под него и високо над главата му се струпаха войници. Той скочи, успя да се улови за издаден напред камък, който се откърти под тежестта му, после се затъркаля надолу с огромна скорост, бързо скъсявайки ъгъла между себе си и летящата по релсите вагонетка.

— Преследвайте ги, унищожете ги! — ревеше Мола Рам.

Из въздуха свистяха куршуми. Инди се оттласна от склона и полетя към вагонетката, която всеки миг щеше да влезе в тунела. На няколко метра от нея се сви на кълбо и тялото му се трясна в дъното на желязната гондола. Уили и Дребосъка се снишиха до него, избягвайки по този начин куршумите, които се синеха като дъжд и тракаха по железните стени. В другия край на вагонетката някакъв пазач лежеше в несвяст. Инди пропълзя, измъкна пистолета му, а него изхвърли навън в мига, когато возилото им с грохот навлезе в непрогледния мрак на тунела.

Ушите им зашумяха от внезапната тишина. Вагонетката с поклащане летеше в мрака.

Изправен над огромния ров на рудника, Мола Рам с отчаяние гледаше как бегълците се измъкват.

— Трябваше да ги спрем, трябваше да ги спрем — шепнеше отчаяно той. — Те откраднаха свещените камъни на Санкара!