К. Дж. Чери
Сайтин (16)

Транскрибиран откъс от:
ВЪПРОСЪТ ЗА СЪЮЗА
Права и задължения на гражданите: №3

Рисюнски образователни публикации: 9799-8734-3

Одобрени за 80+

От 2301 до 2351 г. Съюзът твърдо следва експанзионистична политика: колониалният устрем, довел до установяването на първите тринадесет станции, не проявява признаци на отслабване.

Откриването на биологичните богатства на Сайтин и новата технология на скоково космическо пътуване са в основата на икономическата, а впоследствие и политическа независимост на Сайтин, но не и преди станцията да създаде няколко собствени колонии. Фактът, че Сайтин е основан от хора, стремящи се към независимост от колониалната политика на Земната компания, осигурил философска основа, важна за културата на целия Съюз — идеята за нова форма на управление.

От момента, в който напрежението между Сайтин и Земната компания довежда до Войните на компанията, трябва да разглеждаме Сайтин в контекста на Съюза. В този контекст определящи фактори са стремежът към независимост и вярата в местното самоуправление. Според заложения в конституцията основен принцип съюзното правителство няма право да нарушава местните граници независимо дали става дума за докове на някоя станция, гравитационен кладенец или група звезди, обявили се за политически член на Съюза — освен ако няма доказателства, че местното правителство нарушава волята на гражданите или ако някой от членовете на Съюза напусне границите си, за да наложи своята воля на съседите си. Ето защо е възможно да има много правителства и само един Съюз, който поддържа общото съгласие.

Тази форма на управление не противоречи на никоя местна структура, дори нечовешка.

Може да се каже, че експанзионистката партия съществува още от основаването на Съюза, но когато войната със Земната компания навлиза в решителната си фаза, центристкото движение се обявява за преговори и разделяне на космоса. Като организирана политическа партия, центристите имат силни либерални, пацифистки и реюнионистки тежнения и през последните години на войната бързо набират мощ. По ирония на съдбата. Нелекият мирен договор отнема голяма част от влиянието им.

Центристката платформа до известна степен отразява растящите страхове, че неконтролираната експанзия и колонизация ще доведе до безвъзвратно разсейване на човешките култури — и евентуално до война между човешките общества, възникнали с прекалено общи интереси, за да са съперници, и достатъчно различни, за да са врагове.

Но освен социолози като Павел Бруст, главния поддръжник на Дифузионистката теория, мнозинството центристи смятат, че по-нататъшната колонизация е вредна. Тази позиция се защитава най-вече от станции, които остават в периферията на експанзията, и от военното поколение, което негодува срещу безкрайния конфликт.

Две събития значително увеличават влиянието на центристите: първо, мирният преход в Лигата от военната администрация на рода Константин към умерената политика на род Дий, и второ, откриването на високо развит извънземен регион от другата страна на Сол. Сол насочва вниманието си към човешкия космос и центристката партия приема за своя принципна постановка, че един период на стабилност и консолидиране може да доведе до обединение на човечеството или поне до мир. Този курс изглежда най-безопасен за онези, които се безпокоят от факта, че не само не са сами, но и имат извънземни конкуренти.

През 2389 г. към центристката партия официално се присъединяват аболиционистите. Те се противопоставят срещу начините, по които са изградени колониите, някои поради икономически съображения, други на морална основа, като отричат някои практики като мозъчно изтриване и психохирургия и призовават за прекратяване на азипроизводството. До този момент аболиционистите нямат публични изяви и всъщност по-скоро представляват сбор от различни опозиционни течения, например Граждани за автономия, които искат да премахнат централната власт и да направят всички светове и станции независими, Комитет срещу експериментите с хора, Религиозен съвет и други, включително — без разрешение на официалната партия — радикалният Комитет на Човека, който извършва терористични актове срещу генетични лаборатории и правителствени учреждения.

Начело на новото експанзионистко движение застава коалиция от представители на различни интереси, най-известна сред които като учен, философ и политик е Ариан Емъри.

Убийството й през 2404 г. предизвиква гняв, насочен главно срещу аболиционистите, но в резултат на този удар центристката коалиция се разпада.

Последва период на реорганизация, който продължава до разкриването на проекта „Геена“ през 2412 година.

През 2413 г. центристите за пръв път спечелват мнозинство в Сената на „Викинг“ и в Съвета на „Моряк“. Партията заема значителен брой места в Сената на Сайтин и по този начин получава сериозен процент в Съвета на световете.

Макар че нямат мнозинство нито в Съвета на световете, нито в Съвета на деветте, центристите вече не могат да се пренебрегват.

В сблъсъка между различните интереси е подложена на изпитание самата същност на Съюза. Някои политолози оспорват ефикасността на електоралната система, като твърдят, че тя насърчава електоратите да поставят собствените си тесни интереси над интересите на държавата.

При преизбирането му за председател на Съвета след обвинение в корупция, Назир Харад казва следното: „Корупция означава избрани народни представители да продават гласа си за лична изгода. Демокрация означава блок от гласоподаватели с еднакви цели. Електоратът разбира разликата.“