Джули Гарууд
Ангел-хранител (8)

Осма глава

Джейд се сепна в съня си. Изненада се, когато разбра, че е в леглото, защото нямаше никаква представа как се бе озовала там. Отне й известно време, за да си спомни. Мили Боже, тя наистина бе припаднала.

Опитваше се да се примири с това унижение, когато усети, че лекият бриз, който нахлуваше през отворения прозорец, гали голата й кожа.

Отвори очи и видя Стърнс, който се бе навел над нея от едната страна на леглото и Кейн, който се бе привел над нея от другата му страна. Намръщените им изражения бяха почти достатъчни, за да я накарат да припадне отново.

— Куршумът само я е одраскал — измърмори младият мъж.

— Слава Богу — прошепна икономът.

— Кой от вас двамата, негодници такива, ме съблече докато бях в несвяст? — попита тя с тон, твърд като току-що замръзнал сняг.

Стърнс видимо подскочи, но Кейн просто се усмихна:

— По-добре ли се чувствате, милейди? — попита икономът, след като успя да си възвърне самообладанието.

— Да, благодаря ви, Стърнс. Защо ме държите за ръката? — попита тя.

— За да не мърдате, милейди — отговори той.

— Можете да ме пуснете вече. Няма да преча на Кейн.

След като той изпълни молбата й, тя веднага се опита да отблъсне ръцете на младия мъж от себе си.

— Боли ме, Кейн.

— Почти приключих, Джейд.

Гласът му й се стори прекалено груб, но в същото време беше невероятно внимателен докато я превързваше. Какво противоречие.

— Да не би да сте ми ядосан, Кейн?

Той дори не си направи труд да вдигне глава, когато кратко отговори:

— Не.

— Не сте много убедителен — възрази тя. — Наистина сте ядосан — добави, кимайки. — Не разбирам защо… — направи пауза, за да изпъшка.

Кейн предположи, че превръзката, която се опитваше да направи на раната й, й причинява някакво неудобство.

— Много ли е стегнато? — попита той със загрижено изражение.

— Смятате, че вината е моя, нали? — заекна тя. — Мислите, че аз нарочно…

— О, не, милейди — прекъсна я Стърнс. — Маркизът не ви обвинява. Вие не сте искали да ви прострелят. Милорд винаги става малко…

— Раздразнителен? — предложи тя.

Икономът кимна.

— Да става раздразнителен, когато е разтревожен.

Тя отново насочи вниманието си към Кейн.

— Съжалявам, ако съм ти разтревожила — каза му тя. — Още ли сте разтревожен?

— Не.

— Значи раната не е толкова сериозна, колкото изглежда?

Кейн кимна. Той довърши заниманието си и чак тогава вдигна поглед към нея.

— Само повърхностна рана, Джейд — каза Кейн. — Ще се възстановите много бързо.

Звучеше така все едно наистина мисли това, което казва. Младата жена веднага изпита облекчение.

— Завийте ми краката, Стърнс, и не гледайте, докато го правите — нареди тя. Гласът й бе възвърнал част от язвителността си, което накара мрачното лице на мъжа да се смекчи от топла усмивка.

Джейд беше само по долна риза. Едната страна на обшитата с дантела дреха бе разпрана, заради раната. Осъзнаваше защо е било необходимо да я съблекат, но сега, когато вече знаеше, че няма опасност за живота й, спазването на приличието й се стори много важно.

Икономът изпълни заповедта й, след което отиде да донесе подноса с вечерята. Двамата с Кейн останаха сами.

— Не ме интересува, че раната е повърхностна. Възнамерявам да си остана в леглото.

Младият мъж приседна отстрани на леглото, взе ръката й в своята, а усмивката му спря дъха й.

— Защо имам чувството, че зад това твърдение се крие още нещо?

— Колко проницателно от ваша страна, сър — отвърна тя. — Да, има още нещо. Докато се възстановявам искам да останете до постелята ми. В края на краищата, за всичко сте виновен най-вероятно вие — добави тя, кимайки.

Трябваше да прехапе долната си устна, за да не се разсмее. Кейн изглеждаше толкова объркан.

— О! — каза той, когато видя, че го гледа с очакване. — И защо смятате, че аз съм виновен?

Тя сви рамене.

— Не съм много сигурна още, но ще разбера. Сега искам да ми дадете дума, Кейн. Няма да се успокоя, докато не ме уверите, че ще останете до мен.

— Е, добре, скъпа моя — отвърна той, като й намигна бавно, лукаво. — Ще бъда до вас и денем, и нощем.

Не й убегна подтекста в думите му.

— Можете нощно време да спите в собственото си легло — каза тя.

— Бих могъл, така ли? — попита иронично той.

Джейд реши да не го предизвиква повече, тъй като предположи, че ще стане много раздразнителен, ако тя продължи със заповедите. Още повече, че вече беше спечелила този рунд.

Неудобството от това, че я простреляха, щеше да се окаже добро предимство в края на краищата. Сега имаше всички основания да го държи близо до себе си. Само щеше да й се наложи да остане в леглото, докато Нейтън дойде да я вземе.

Не беше осъзнала колко е изтощена. Заспа веднага след като се навечеря, докато подносът бе още в скута й. Събуди се само веднъж през нощта. Двете свещи върху нощното шкафче пръскаха мека светлина. Джейд си спомни, че трябва да даде знак на Джъмбо и Матю, че с нея всичко е наред и веднага отметна завивките.

И тогава забеляза Кейн. Беше се излегнал в едно кресло до леглото и бе изтегнал босите си крака върху леглото, бялата му риза бе разкопчана до кръста и той бе заспал дълбоко.

Не знаеше колко дълго го бе наблюдавала. Каза си, че иска да е сигурна, че спи дълбоко. Боже, толкова много я привличаше. Прекалено бързо се бе превърнал за нея в нещо повече от само един красавец. Беше като подслон в буря и почти се поддаде на завладялото я желание да се облегне на него и да го остави да се погрижи за нея.

Нейният ангел хранител започна да хърка и това я извади от унеса й. Тя се измъкна от леглото, взе една от свещите и се приближи до прозореца.

Забеляза, че леко ръми и се почувства виновна, че хората й сигурно са подгизнали. Ако се бе събудила по-рано, вече щяха да са си намерили сухо местенце да се скрият.

— Какво правите?

Джейд така се стресна от гръмкия глас на Кейн, че за малко да изпусне свещта.

Обърна се и видя, че почти е застанал до нея.

— Просто гледах през прозореца — прошепна тя. — Не исках да ви събудя.

Косата му беше разрошена и все още бе много сънен. Един кичур бе паднал на челото му и го правеше да изглежда някак си уязвим. Без да се замисля какво точно прави, тя върна кичура на мястото му.

— Утре можете да погледате през прозореца — каза той, а гласът му бе дрезгав от съня.

Като каза това, взе свещта от ръката й, върна я на мястото й върху масата и арогантно й посочи с жест да се върне обратно в леглото.

— Раната боли ли ви? — попита той.

Не мислеше, че е чак толкова загрижен за нараняването й, защото докато й задаваше въпроса се прозяваше.

Понечи да каже „Не“ и да му обясни, че въобще не я боли, но после размисли.

— Да — каза тя. — Боли ме, но само мъничко — добави бързо, когато видя, че се разтревожи. — Защо спяхте в креслото?

Той свали ризата си преди да й отговори.

— Бяхте се излегнали върху цялото легло — обясни той. — Не исках да ви местя.

— Да ме местите? И защо ще ме местите?

Кейн духна свещите, дръпна завивките и се излегна до нея. След това й отговори уклончиво:

— Ще остана с вас докато заспите отново.

— Но, Кейн, това изобщо не е прилично…

— Заспивайте, скъпа. Трябва да си починете.

Тя се скова, когато той обви ръка около нея и положи дланта си между гърдите й. В момента, в който се опита да се освободи, Кейн хвана ръката й я прегърна още по-силно.

— Това наистина изобщо не е… — тя млъкна по средата на протеста си осъзнала, че не си заслужава усилието. Той отново хъркаше и със сигурност нямаше да чуе и дума.

Реши, че няма да навреди кой знае колко, ако го остави да поспи при нея за малко. Беше изтощен заради нея все пак и имаше нужда от почивка. Вече беше забелязала, че когато е уморен става много раздразнителен. Странно, но тя намираше този негов недостатък за много мил.

Джейд се сгуши в него и затвори очи. Инстинктивно знаеше, че ще се държи прилично. Той бе джентълмен и й бе дал дума, че няма да се възползва от нея и тя му вярваше.

Очевидно тя също като него бе изтощена, защото заспа, докато в съзнанието й се прокрадваше възможно най-смущаващата мисъл.

Май вече не й се искаше Кейн да е чак такъв джентълмен.

* * *

От две денонощия докторът, сър Ханвик, бе напълно неоткриваем. Кейн изпрати куриери, както до градската му къща в Лондон, така и до имението му в провинцията. Накрая го откриха в резиденцията на лейди Макуилиямз, където асистираше при едно раждане. Той изпрати отговор, в който обясняваше, че веднага щом изпълни задълженията си, ще отиде в имението Кейнуд.

Кейн избухна в многословна тирада за това неудобство, но Джейд му напомни, че състоянието й не е животозастрашаващо. Факт, който, както добави тя, пратеникът бе предал на лекаря, а и от друга страна тя започваше да се чувства много по-добре и няма желание някой да се суети около нея.

Много скоро излежаването в леглото се превърна в истинско мъчение за Джейд. Беше й много трудно да понася подобно ограничение.

Времето напълно отговаряше на настроението й. Откакто бяха пристигнали в имението не бе спряло да вали.

Настроението на Кейн беше също толкова мрачно. Напомняше й на животно затворено в клетка. Всеки път, когато дойдеше в стаята й, за да поговорят, той крачеше напред-назад из помещението с ръце скръстени на гърба му, докато я разпитваше отново и отново за миналото й, за брат й и всички събития, предшестващи убийството, на което бе станала свидетел. Всеки път Кейн завършваше поредния им словесен дуел с думите, че не му е дала достатъчно информация, за да стигне до конкретни заключения.

Раздразнението му беше почти осезаемо. Самата Джейд намираше това кръстосване на шпаги за доста изнервящо. Всеки път внимаваше да не разкрива прекалено много истински факти, както и да не лъже прекалено много, но, мили Боже, това бе толкова изтощително.

Голяма част от времето прекарваха да си крещят един на друг. Тя го обвиняваше, че е започнал да съжалява задето се е забъркал в нейните проблеми. Той, разбира се, се чувстваше обиден от подобни обвинения. Въпреки това, така и не отрече думите й.

Мислеше си, че той вече не я намира за толкова привлекателна. Нито веднъж не се опита да я целуне или да остане да спи в леглото й, а в края на третия ден едва продумваше по някоя учтива дума.

* * *

През четвъртия ден на нейното затворничество, Джейд загуби контрол. Тя разкъса новата превръзка, която Стърнс бе сменил само преди няколко часа, и нареди да й приготвят ваната, след което обяви, че напълно се е възстановила.

Докато приключи с миенето на косата си, настроението й значително се бе подобрило. Стърнс й помогна да изсуши дългите си къдрици, след което я постави да седне пред камината, в която гореше буен огън. После нареди на слугите да сменят завивките и да махнат ваната, и накрая я накара отново да си легне.

Веднага щом падна мрак, Джейд даде сигнал на хората си и се върна обратно в постелята си. Отвори една книга, която бе взела от библиотеката на Кейн и се зачете на фона на гръмотевиците, чуващи се в далечината.

Бурята обаче не бе краткотрайна и се развилня с пълна сила. Едно огромно дърво, високо колкото триетажната къща на Кейн, падна покосено от светкавица, която беше толкова мощна, че изтръгнатите му корени продължиха да тлеят зловещо в червено доста дълго време. Трясък на гръмотевица разтърси къщата и в резултат пращящият пукот на горящо дърво се разнесе из въздуха, подобно на месо метнато върху огнището.

Всички слуги се втурнаха към конюшните, за да успокоят изплашените коне. Те усещали мириса на огън с ноздрите си или поне така твърдеше главния коняр Кели. Накрая, когато не успяха да успокоят жребеца на Кейн, повикаха и него, но веднага щом той влезе в конюшните животното спря да буйства.

* * *

Кейн се върна в къщата доста след полунощ. Независимо че конюшните не бяха далеч, бе напълно подгизнал. Свали ботушите, чорапите, жакета и ризата си и ги остави във входното антре преди да се отправи нагоре по стълбите. Точно когато Кейн беше на път да влезе в стаята си, поредната гръмотевица разтресе къщата.

Джейд сигурно бе уплашена до смърт, каза си той и промени посоката си. Само щеше да провери дали всичко с нея е наред. Ако беше заспала нямаше да я безпокои, но ако беше будна… ами, тогава може би щяха да проведат още един разгорещен дебат за неправдите в света и за неравностойното положение на жените. Тази мисъл накара Кейн да се усмихне в очакване. Тази жена беше всичко друго, но не и неравностойна на мъжете. Тя дори се подиграваше на възгледите му. Би умрял преди да й го признае, но тя беше толкова забавна, опитвайки се да прикрие реакцията си по отношение на неговото мнение.

Всъщност леко се стресна, когато осъзна, че наистина му е приятно да разговаря с нея. Вярно, че имаше и някои други неща, които би искал да прави с нея, но се насили да не мисли за това сега.

Спря, за да почука на вратата й, но не й даде време да го отпрати. Не искаше и да я събуди, ако е заспала и затова отвори вратата преди тя да успее да реагира.

Зарадва се, като видя, че тя не спи. Кейн се облегна на рамката на вратата и известно време само я съзерцава. Изпълни го топло чувство на задоволство. През изминалите няколко дни бе започнал да свиква с чувството, че му е приятно да е в дома му. Дори и когато се мръщеше насреща му, той се чувстваше на седмото небе. Явно наистина се бе побъркал, помисли си, щом започваше да се привързва към недоволните й физиономии. Фактът колко лесно можеше да я разгневи показваше, че я е грижа за него. Е, поне мъничко.

Тази жена го бе омагьосала. Кейн изобщо не искаше да си го признае… но тя бе толкова красива, толкова деликатна, толкова женствена. Колко още можеше да понесе един мъж преди да се предаде. Господ да му е на помощ, но той беше сигурен, че беше много близо до този момент.

Беше истинско мъчение да не я докосва. Борбата, която водеше със себе си, се отразяваше и на настроението му. Всеки път, когато я видеше, стомахът му се свиваше от желание да я вземе в обятията си и да прави дива, страстна любов с нея.

И въпреки това не можеше да стои далеч от нея. Час по час идваше в стаята й, за да провери как е. Боже, дори я бе наблюдавал докато спи.

Тя едва ли се досещаше за тормоза, на който бе подложен. Не би изглеждала толкова дяволски спокойна, ако имаше представа какви фантазии занимават ума му.

Настина беше невинна. Седеше в леглото, подпряла гърба си върху купчина възглавници, и изглеждаше толкова чиста и неопетнена, когато поклати глава към него.

Две свещи горяха върху нощната масичка, а тя държеше книга в ръцете си. Докато той продължаваше да я гледа втренчено, тя бавно затвори книгата, впери поглед в него за известно време, след което тежко въздъхна.

— Знаех си, че трябваше да заключа вратата — обяви тя. — Кейн, не съм в настроение за още един разпит тази вечер.

— Добре.

— Добре?

Това, че се съгласи толкова бързо, очевидно я изненада и тя го изгледа подозрително.

— Наистина ли, сър? Не възнамерявате да ме тормозите отново?

— Наистина — отговори й с усмивка.

— И все пак, не би трябвало да сте тук — каза му тя с онзи дрезгав и чувствен глас, който той намираше за толкова възбуждащ.

— Дайте ми поне една добра причина защо не трябва да съм тук.

— Моята репутация и фактът, че сте почти гол — отговори тя.

— Това са две причини — провлечено отбеляза той.

— Какво си въобразявате? — попита тя, когато той затвори вратата зад гърба си. — Слугите ви веднага ще разберат, че сте тук.

— Мислех, че не се интересувате от репутацията си чак толкова, Джейд. Или вече си променихте мнението?

Тя отново тръсна глава. Светлината от свещите проблесна в косите й при това движение. Той я гледаше като хипнотизиран.

— Не се притеснявах за нея преди, когато мислех, че ще ме убиете, но сега, когато ми дадохте надежда, че ще запазя живота си, наистина си промених мнението.

— Джейд, Стърнс знае, че спах тук още първата нощ, когато…

— Тогава беше друго — прекъсна го тя. — Аз бях ранена и вие се притеснявахте за мен. Да, тогава беше съвсем различно. Но аз вече се възстанових. Слугите със сигурност ще докладват на майка ви, Кейн.

— На майка ми? — Той избухна в смях. — Няма нужда да се тревожите за слугите. Всички спят. Освен това, намеренията ми изобщо не са похотливи.

Тя се опита да прикрие разочарованието си.

— Знам — каза тя с престорена въздишка. — Но, след като смятате да се държите прилично, защо сте тук в този късен час?

— Не ме гледайте така подозрително — отвърна той. — Дойдох, защото мислех, че може би бурята ви е изплашила, това е. — Той млъкна и се намръщи насреща й. После продължи. — Повечето жени биха се изплашили, но вие не сте, нали?

— Не — каза тя. — Съжалявам.

— Защо съжалявате?

— Защото изглеждате толкова разочарован. Значи сте искали да ме успокоите?

— Наистина ми мина през ума подобна мисъл — призна той сухо. Намръщи се още по-силно, когато осъзна, че тя едва се сдържаше да не се разсмее. Отдръпна се от вратата и пристъпи към леглото й. Джейн успя да отмести краката си само секунда преди той да седне.

Тя отчаяно се опитваше да не се взира в разголените му гърди. Тъмните, къдрави косъмчета преминаваха в тънка ивица, чийто край стигаше до средата на стегнатия му корем. Искаше да прокара пръсти през тези косъмчета, да почувства топлината му до гърдите си, да…

— По дяволите, Джейд, повечето жени щяха да се изплашат!

Гласът му я изтръгна от еротичните й мисли.

— Аз не съм като повечето жени — отвърна тя. — Най-добре е да проумеете това, Кейн.

Точно в този момент щеше да е проблем да проумее каквото и да било. Взираше се в копчетата в горната част на нощницата й и си представяше скритата под нея копринена кожа.

Той хрипливо въздъхна. Сега, когато знаеше, че тя не се страхува от бурята, наистина трябваше да си тръгне. Водата от измокрените му панталони най-вероятно вече проникваше в завивките. Знаеше, че трябва да се тръгне, но не можеше да помръдне.

— Аз съвсем не съм като повечето жени, които познавате — заяви тя, само за да запълни внезапния миг неловко мълчание между тях. По мускулестите му рамене и ръце бяха останали капчици вода. Светлината на свещите караше влагата по бронзовата му кожа да блести. Отклони вниманието си към скута му, което, както веднага осъзна, беше грешка. Издутината между бедрата му бе доста забележима и… възбуждаща. Усети, че се изчервява.

— Целият сте подгизнал — пророни тя. — Да не би да сте излизал в бурята, глупак такъв?

— Трябваше да отида до конюшните и да помогна да укротим конете.

— Косата ви се накъдря, когато е мокра — добави Джейд. — Вероятно сте мразели това като дете.

— До такава степен, че не исках да си давам играчките — провлачено каза той.

Погледът му се насочи към гърдите й. Забеляза втвърдените й зърна, които се търкаха о леката тъкан на нощницата й. Бе му необходима върховна дисциплина, за да не я докосне. Самоконтролът му бе на път да се пречупи. Дори и една невинна целувка за лека нощ би го накарала да забрави за добрите си намерения.

Още една мълния освети стаята, последвана от пронизващ ушите гръм. Кейн бе станал от леглото и застанал до прозореца преди тя да успее да изрита завивките.

— Тази определено удари нещо — заяви Кейн. — Не мисля, че съм виждал по-свирепа буря от тази.

Той се вгледа в тъмнината, като търсеше знаци на пробуждащ се огън. Тогава усети, че Джейд е хванала ръката му. Прикри тревогата си, когато се обърна да я погледне.

— Ще утихне много скоро — обеща му тя. Кимна, когато той я погледна изненадано, стисна ръката му, за да го успокои и добави — Ще видите.

Кейн не можеше да повярва, че в действителност се опитваше да го утеши. Тъй като изглеждаше толкова искрена, той не посмя да се засмее. Не искаше да нарани крехките й чувства и ако тя имаше нужда да го успокоява, щеше да й позволи да го направи.

— Чичо ми ми казваше, че когато има гръмотевична буря, ангелите са се скарали — каза Джейд. — Всъщност, правеше го да звучи така все едно доста се забавляват.

— А вие вярвахте ли му? — попита той, докато в гласа му се прокрадваше усмивка.

— Не.

Тогава наистина се засмя. Дълбок, гърлен звук, който й заприлича на гръмотевица.

— Започвам много да харесвам вашата откровеност, Джейд. Намирам я за изключително привлекателна.

Думите му като че ли не й допаднаха. Пусна ръката му и отново поклати глава.

— За вас всичко винаги е или бяло, или черно, нали? Не допускате никакви нюанси? Опитвах се да вярвам на чичо си, но знаех, че ме лъже, за да успокои страха ми. Кейн, понякога лъжата не е чак толкова лошо нещо. Разбирате ли какво искам да кажа?

Той продължително се взря в нея.

— Дайте ми още един пример, Джейд. — Гласът му беше като нежен шепот. — Мен лъгала ли сте ме някога?

Тя бавно кимна.

След още една тягостна минута Кейн отново попита:

— И за какво ме излъгахте?

Отговорът й не дойде толкова бързо, колкото му се искаше, затова ръцете му внезапно се оказаха върху раменете й. Със сила я обърна към себе си, след което повдигна брадичката й и я накара да го погледне.

— За какво ме излъгахте? — настоя отново.

Погледът му я смрази. В него нямаше никаква топлина. Цветът на очите му бе придобил сивия оттенък на студена зимна утрин.

— Не бихте могли да приемете една лъжа, независимо от причината за нея?

— Кажете ми за какво ме излъгахте? — настоя отново той.

— Не е вярно, че не ви харесвам.

— Какво? — изгледа я недоверчиво.

— Казах, че не е вярно, че не ви харесвам.

— Това ли е? Това ли е лъжата, която…?

— Да.

Можеше да усети как напрежението в ръцете му отслабва.

— По дяволите, Джейд. Реших, че е нещо сериозно.

— Например? — попита тя, като повиши глас.

— Например, че може би сте омъжена — почти изкрещя той. — Вече знам, че не ме мразите — добави с по-мек глас.

— Вие сте невъзможен — развика се тя на свой ред. — Също така и твърдоглав! Дори и да ви бях излъгала за още нещо, никога няма да си го призная. Ставате толкова раздразнителен.

— Джейд?

— Да?

— За какво друго сте ме излъгала?

— Обмислях дали да не излъжа, че съм омъжена, но не съм много добра в измислиците, а и вие нямаше да ми повярвате.

— Защо бихте искали да повярвам, че сте омъжена? — Ръцете му несъзнателно разтриваха раменете й.

— Защото — изстреля тя, — в кръчмата ме гледахте като тигър, набелязал следващата си плячка и си помислих, че ако повярвате, че съм омъжена или наскоро овдовяла, ще спечеля съчувствието ви.

— Тоест, сте търсили моето съчувствие, а не моята страст?

Тя кимна енергично.

— Трябва да признаете, че между нас съществуваше привличане още тогава. Никога не съм искала мъж да ме докосва така както искам вие… да ме докосвате.

— Хубаво е да го знам, любов моя.

— Знаете го много добре — прошепна тя — и престанете да изглеждате толкова доволен от себе си. Трябваше да се случи рано или късно.

— Какво е трябвало да се случи?

— Да намеря някого, с когото да се сближа повече — обясни му.

— Радвам се, че този някой съм аз — призна той. След което я придърпа в обятията си. — Джейд, искате ли да ви докосна сега?

Тя се отскубна от прегръдката му и отстъпи назад.

— Няма значение дали го искам или не, Кейн. Вие сте мой закрилник. Не бива да го правим. Трябва да си тръгвате.

Изведнъж отново се озова притисната към гърдите му. Усещаше бедрата му и възбудената му твърда плът, а ефирната й нощница не беше никаква преграда за възпламененото му тяло.

— Не става така, Джейд.

— И защо?

— Желая ви.

Това, което я накара да се предаде, беше дрезгавият му глас. Знаеше, че би трябвало да е ужасена от собствената си реакция, но всъщност искаше да се разтопи в обятията му. Копнежът й да бъде докосвана от него бе такова сладко мъчение. Боже, бе толкова объркана. Никога досега не бе допускала някого толкова близо до себе си. Пазеше се от каквото и да е обвързване, защото още от малка бе научила, че любовта носи повече болка отколкото радост. Дори Нейтън я бе изоставил и тя се бе почувствала много уязвима тогава. Само една глупачка би допуснала мъж като Кейн толкова близо до… само една глупачка.

В далечината проехтя гръмотевица, но нито Джейд, нито Кейн се вълнуваха от времето в момента. Бяха прекалено погълнати от вихъра на своята собствена буря. Очите им се преплетоха в танц, който продължи сякаш цяла вечност и накрая беше неизбежно. Когато Кейн се наведе към нея тя се надигна да го посрещне.

Устата му я завладя безпрекословно. И двамата бяха еднакво ненаситни един за друг. Езикът й се преплете с неговия. Тя изскимтя тихо, той изръмжа високо. Неговата сурова нужда се смеси с нейното желание да му се отдаде.

Целувката беше изгаряща. Страстен мъж като Кейн не се задоволяваше с малко. Не би й позволил да се отдръпне. Но Джейд и не искаше. Обви ръце около врата му, зарови пръсти в меките му къдрици и се прилепи плътно към него. За нищо на света не искаше да го пусне. Когато най-накрая той се отдели от нея, тя имаше чувството, че е изтръгнал сърцето й. Доста безсрамно се сгуши в него и зарови лице в горещата му гръд. Малките косъмчета погъделичкаха ноздрите й, но усещането й хареса толкова много, че не би се отдръпнала. Мъжественият му аромат й напомняше на мускус и ароматни билки. Земята се бе просмукала в кожата му. Когато я попита, гласът му идваше на пресекулки:

— Джейд? Има ли и други лъжи, за които искаш да ми кажеш?

— Не.

Тай се усмихна на срамежливостта, която долови в тона й.

— Не, няма други лъжи или не, не искаш да ми кажеш за тях?

Тя потърка буза в гърдите му, в опит да отвлече вниманието му, след което каза:

— Има и други лъжи. — Усети как тялото му се напряга и бързо добави: — Но са толкова незначителни, че дори не си ги спомням сега. Когато се сетя, обещавам да ти кажа.

Кейн веднага се отпусна. Вероятно лъжата оглавяваше списъка му за най-отвратителните хорски постъпки, помисли си тя.

— Джейд?

— Да, Кейн?

— Желаеш ли ме? — Но не й даде време да отговори. — По дяволите, бъди откровена! Стига вече лъжи! Трябва да знам — процеди през зъби той. — Сега!

— Да, Кейн. Желая те и то много! — прозвуча така сякаш бе признала най-големия си грях.

— Джейд, когато двама души се желаят, те би трябвало да изпитват радост, а не отчаяние.

— А аз изпитвам и от двете по малко — отговори тя.

Когато осъзна какво бе на път да направи, потрепери вътрешно. Беше нетърпелива… и изключително неуверена. Няма да се влюбя в него, обеща си тържествено и веднага осъзна колко се самозалъгва, когато очите й се напълниха със сълзи. Кейн вече бе намерил път към сърцето й. Когато отново се отпусна в ръцете му, той усети, че тя трепери и затова я прегърна още по-силно.

— Ще се погрижа за теб, Джейд — прошепна й. — Любов моя, за какво си мислиш?

— Че ще оцелея — отвърна му тя.

Не успя да разбере какво искаше да каже, но страхът в гласа й накара сърцето му да се свие от болка.

— Не е необходимо ние да…

— Желая те — прекъсна го тя. — Но първо трябва да ми обещаеш нещо.

— Какво?

— Не трябва да се влюбваш в мен.

От сериозния тон, с който го каза, той разбра, че не се шегува. Това го моментално вбеси. Тази жена непрекъснато го объркваше. Но точно когато реши да поиска незабавно обяснение за нелепата й молба, тя започна да го гали и целува лекичко, възпламенявайки кожата му по този начин. Поставяше горещи, мокри целувки по гърдите му и когато езикът й докосна едно от зърната му, тялото му пламна за нея. Езикът й си проправи пътека нагоре по врата му в безмълвна покана да отвърне на ласките й и Кейн изгуби контрол. Никога досега жена не бе отвръщала с такава невинност и откровеност на милувките му. За първи път в живота си се чувстваше ценен… и обичан.

От устните му се отрони глухо ръмжене, въпреки че си бе обещал да бъде мил с нея. Искаше да се наслади на всяко докосване, всяка ласка, да накара тази нощ да продължи завинаги. Но когато тя започна да издава тези кратки, еротични гърлени звуци, действията му бяха в пълен противовес с решенията му. Тази жена го подлудяваше! Грубо дръпна косата й докато не събра копринените й къдрици в юмрука си, след което придърпа главата й назад, а устата му нападна нейната за поредната изпепеляваща целувка.

Страстта му я погълна. Устата му превзе устните й, а езикът му… Мили Боже, езикът му я накара да затрепери от дива страст. Джейд впи нокти в мощните мускули на ръцете му и се предаде. Дълбоко в стомаха й се зароди болка, която нарасна и се спусна по-ниско и още по-ниско, докато не се превърна в болезнено, сладко мъчение. Ръцете на Кейн обгърнаха дупето й и я притиснаха към твърдата му възбуда. Джейд инстинктивно го обгърна с бедра и се отърка в него. Болката се засили.

Когато устата му се плъзна по врата й и езикът му нежно се плъзна по ухото й, тя едвам остана на краката си. Той зашепна греховни обещания за всички онези еротични неща, които искаше да направи с нея. Някои от тях ги разбра, други не, но искаше да преживее всички до едно.

— Няма връщане назад, Джейд — прошепна Кейн. — Ще бъдеш моя.

— Да — отвърна тя. — Искам да бъда твоя тази нощ, Кейн.

— Не — възпротиви се той и я целуна бавно и продължително. — Не само тази нощ, любима. Завинаги.

— Да, Кейн — въздъхна тя, като смътно осъзнаваше какво точно обещава. — Кажи ми, какво искаш да направя? Искам да ти доставя удоволствие.

В отговор той взе ръката й и я постави на кръста си.

— Хвани ме скъпа — обясни й той с дрезгав глас. — Докосни ме. Стисни ме. Силно.

Размерът я изплаши, но реакцията му, когато го докосна, я накара да превъзмогне естествената си срамежливост. Стоновете му на удоволствие я направиха още по-дръзка. Той я караше да се чувства силна и в същото време слаба. Усмихвайки се, се притисна към него, когато го чу отново да шепне какво иска, а гласът му в действителност трепереше. Ръката й също трепереше. Пръстите й се стрелнаха по гладкия му корем и се плъзнаха под колана на панталоните му. Кейн рязко пое дъх, като й показа без думи колко доволен беше от нейната дързост. Това я направи още по-дръзка и тя започна да разкопчава бавно бричовете му. Чувстваше се неловко, но въпреки това решена и не спря докато не разкопча и последното копче. И тогава се поколеба. Но не и Кейн. Той хвана ръката й и я пъхна в панталона си. Пръстите й потънаха в меките косми и се спуснаха надолу, докато не обгърнаха възбудената му плът. Беше толкова горещ и твърд. Ала едва докоснала го, Кейн отблъсна ръката й.

— Ще свърша, преди още да сме започнали — процеди през зъби, когато тя отново опита да го докосне.

— Кейн, искам…

— Знам — простена той, докато издърпваше нощницата й нагоре.

Изведнъж Джейд се почувства неловко и се опита да я издърпа обратно върху бедрата си.

— Не може ли да остана с нея?

— Не!

— Кейн, недей — заекна тя. — Недей…

В следващия миг той вече я докосваше там, на най-съкровеното й местенце. Дланта му я обгърна смело и пръстите му започнаха да творят своята магия. Знаеше къде да я погали или подразни, точно какъв натиск да упражни. Нощницата й и панталоните му изчезнаха, а шепите му се изпълниха с пълните й гърди. Палците му загалиха набъбналите й зърна, докато тя не се изви от желание към него.

Още една светкавица озари стаята. Когато Кейн видя страстта в очите й, я вдигна на ръце и я положи на леглото, след което я последва. Разтвори с коляно бедрата й и когато тя се подчини, насочи възбудената си плът към влажната й мекота.

— О, Господи! Ти си чудесна — прошепна и се подпря на лакти, за да не я задуши с теглото си. После сведе глава към падината между гърдите й и я целуна. След това се прехвърли на тях и накрая закръжи бавно с език около едното й зърно. Тя реагира така сякаш току-що я бе ударила мълния и се изви към него трескаво. Когато накрая пое зърното й в уста и го засмука, тя заби нокти в раменете му, а той издаде звук, който обединяваше в себе си болка и удоволствие едновременно.

— Харесва ли ти това, любима? — попита я преди да се прехвърли на другото зърно.

Искаше да му каже колко много й харесва това, което прави с нея, но желанието бе отнело способността й да говори. Устата му отново превзе нейната, а ръцете му нежно раздалечиха още повече бедрата й. Пръстите му бяха неуморими в желанието си да я подготвят за него.

— Увий краката си около кръста ми, Джейд — нареди й внезапно с дрезгав глас. — Не мога да чакам повече скъпа. Трябва да вляза в теб.

Тя почувства влажния му връх, а после ръцете му хванаха и повдигнаха хълбоците й. Устата му покри нейната, а езикът му се втурна навътре в мига, в който той нахлу в нея. Пронизващата болка разпръсна възбуждащата омая. Тя извика и се опита да се отдръпне. Кейн усети преградата срещу члена си и за миг се поколеба. В очите му, когато повдигна глава да я погледне се четеше решимост. И тогава той нахлу отново, докато проби девствената й ципа и я изпълни изцяло. Джейд извика отново и стисна очи, когато го усети в себе си.

Кейн застина, за да й даде време да свикне с него, опитвайки се да осигури време и на себе си, за да успее да възвърне контрола си.

— Трябва да спреш веднага! — извика тя. — Вече не искам да го правя. — По бузите й се стичаха сълзи. Джейд отвори очи и го погледна: — Спри веднага! — примоли се тя.

Изражението му показваше, че е загрижен. Фини капчици пот бяха обсипали челото му, а челюстта му бе здраво стисната. Помисли си, че вероятно го боли толкова много, колкото и нея…

Кейн поклати глава:

— Не мога да спра сега — процеди през зъби. — Просто ме прегърни, Джейд. Недей да мърдаш така… това ме кара да…

Кейн отпусна чело върху нейното и затвори очи, за да се потопи изцяло в това сладко мъчение.

— И теб ли те боли — почти изплака тя.

— Не любима — прошепна той, — мен не ме боли.

— Но аз не съм девствена вече, нали. Приключихме, нали?

Джейд бе погълната от обърканите емоции, които се бореха в нея. Болката я изгаряше. Искаше Кейн да я остави на мира… и все пак тя искаше той да продължи да я държи в обятията си.

— Не скъпа, вече не си девствена — отговори й накрая. — Вече си моя и, проклет да съм, със сигурност, не сме приключили.

Звучеше така, като че ли бе пробягал голямо разстояние. Неумолимото изражение, изписано върху лицето му, когато отново я погледна, наистина я изплаши.

Беше очевидно, че му беше толкова неприятно, колкото и на нея.

Джейд се почувства ужасно, защото се беше провалила.

— Знаех си, че няма да се справя с това — възкликна тя. — Моля те, махни се от мен. Причиняваш ми болка.

Кейн потрепери, докато се опитваше да запази контрол.

— Скъпа, не мога да спра — обясни й той отново. Опита се да я целуне, но тя извърна лице и отново започна да се бори с него.

— Ако не спреш, ще се разплача — примоли се тя. — Мразя да плача — изхлипа тя в ухото му.

Кейн не спомена факта, че тя вече плачеше. По дяволите, караше го да се чувства като последния негодник. Искаше да я успокои, но от това, че бе напълно заровен в стегнатото й, горещо лоно, цялата му дисциплина се бе изпарила.

— Любима, болката няма да трае дълго — обеща й. Господи, наистина се надяваше да е така.

Ръцете му грубо обхванаха лицето й и той сложи край на разговора. Езикът му се преплете с нейния и когато усети, че съпротивата й отслабва, той промуши ръка между телата им и отново започна да възбужда чувствителната й пъпчица.

Джейд не забрави болката, но тя като че ли вече нямаше значение. Напрежението се върна и се усилваше все повече. Кейн си наложи да остане напълно неподвижен, докато тя свикне с него. Когато накрая бавно се изви нагоре, той леко се отдръпна и после отново влезе в нея. Накъсаният й стон го принуди пак да спре.

— Все още ли те наранявам? — попита, като се молеше вече да е престанал да й причинява болка, защото тялото му умоляваше за своето освобождение и той знаеше, че дори и на колене да го моли, той не би могъл да спре точно в този момент. — Сега по-добре ли е?

— Малко — промълви във врата му. Гласът й звучеше срамежливо, неуверено. — Малко по-добре.

Кейн се поколеба, но тя леко го ухапа по ухото и отново се притисна към него. Не му трябваше друго насърчение и той се предаде. Беше си обещал да е нежен, но тласъците му ставаха все по-мощни и излизаха извън контрол. Бедрата й го обгърнаха здраво, а пръстите на краката й се притиснаха към задната част на краката му. Ноктите й се забиха в раменете му.

Кейн безпощадно се опитваше да я накара да изгуби контрол. Влизаше в нея и после излизаше бавно отново и отново. Знаеше, че трябва да се отдръпне преди да достигне върха, защото никой от тях не бе взел предпазни мерки да не забременее, но тя беше толкова гореща, толкова стегната, че тази благородна мисъл бързо отлетя. Защото, дълбоко в най-тъмните кътчета на съзнанието си, бе достатъчно честен да признае, че всъщност иска да я дари с дете.

Ритъмът на телата им се усили. Леглото скърцаше при всеки следващ тласък. Звукът на гръмотевиците се смеси с тихите им стонове на удоволствие и нежните любовни думи, които й шепнеше той. Кейн не й позволяваше да се отдръпне. Вълна след вълна удоволствието започна да превзема тялото й като неумолима спирала и тя започна да трепери от жажда да достигне освобождение. Той я накара да гори от желание. Внезапно Джейд се ужаси от това, което ставаше с нея. Чувстваше се така, сякаш искаше да открадне душата й.

— Кейн, не мога…

С една дълга, упойваща целувка той прогони страха й.

— Остави го да се случи, Джейд. Дръж се за мен. Аз ще те пазя.

Ще я пази. Да, той щеше да я пази. Инстинктивното й доверие в него прогони и последните остатъци от страх и уязвимост надалеч и тя позволи на бурята да я улови във вихъра си, докато не се сля в едно с вятъра. А след това се почувства така, като че ли полита във въздуха към слънцето разпиляна на хиляди частици. Тялото й го обгърна здраво и тя изкрещя името му, изпълнена с радост и любов докато достигаше освобождение.

В същия миг той се зарови дълбоко в нея, докато свършваше, и главата му падна на рамото й с глух стон на задоволство. Собствената му кулминация го изуми. Никога не беше изпитвал такова блажено отдаване. Чувстваше се изцеден… и прероден. Никога нямаше да й позволи да си тръгне. Тази внезапна мисъл отекна в ума му със същата сила, с която на сърцето му диво препускаше. Нито се бори срещу тази истина, нито се опита да я отхвърли.

Кейн беше доволен.

Джейд беше изтощена.

Едва когато ръцете започнаха да я болят, тя осъзна, че все още се е вкопчила в него. Бавно ги отпусна и те паднаха до тялото й. Бе твърде изумена от случилото се току-що, за да говори. Никой не й беше казвал, че ще бъде така. Мили боже, тя напълно бе загубила контрол и му се бе отдала с душа и тяло. Бе му повярвала безрезервно, че ще бъде в безопасност. Никой досега не бе имал такава власт над нея. Никой.

Джейд затвори очи, за да скрие сълзите си. Кейн, помисли си, бе доста по-ловък крадец от нея. Този мъж се бе осмелил да открадне сърцето й. Още по-лошо, тя му го бе позволила.

Дори и когато усети, че тялото под него се напряга, той не можа да намери сили или воля да се отмести от нея.

— Мисля, че сега трябва да си отидеш — прошепна тя. Гласът й трепереше.

Кейн въздъхна, заровил лице в шията й. След това я обгърна с ръце и се претърколи на една страна. Джейд не можа да устои на порива да се поне сгуши за малко до гърдите му. Въпреки че не разбираше защо, но й се искаше да чуе няколко думи на похвала от него преди да го отпрати… само няколко мънички лъжи за любов и чест, които тя щеше да съхрани и да си припомня в дългите, студени нощи в бъдеще, когато вече ще бъде съвсем сама. Знаеше, че ще са лъжа, но въпреки това искаше да ги чуе.

В това нямаше никакъв смисъл. Усещаше как започва да му се ядосва. Вината беше изцяло негова, защото я бе превърнал в пълна глупачка, която не можеше да реши дали искаше да плаче или да крещи.

— Скъпа, съжаляваш ли вече?

Не долови и капка съжаление в гласа му, напротив, звучеше развеселен.

Когато не отговори на въпроса му, той я дръпна за косата и я принуди да го погледне.

Онова, което видя, го накара да изпита задоволство. Лицето й бе зачервено от любенето им, устните й подпухнали от целувките му, а очите й бяха все още замъглени от страст.

Кейн се почувства така, сякаш беше оставил своя отпечатък върху нея. Завладя го неподправено чувство за собственост и той само кимна. Реши да не обръща внимание на намръщеното й изражение, като предположи, че цялото това недоволство всъщност бе в негова полза.

Не можа да устои да не я целуне отново. Когато бавно се наведе, за да намери устните й, тя опита да се извърне. Кейн затегна хватката си върху косата й, за да й попречи.

Целувката трябваше да стопи гнева й. В момента, в който устата му покри нейната, езикът му потъна в сладката й, опияняваща топлина. Тази чувствена ласка я склони да му отговори. Беше дълга, алчна целувка. Когато най-сетне вдигна глава и я погледна, тя се беше вкопчила отново в него.

— Ти ме искаше толкова, колкото и аз теб, Джейд — каза той. — Сама направи своя избор, любима, и сега ще трябва да живееш с него.

Този мъж беше отвратителен простак. Очите й отново се напълниха със сълзи. Отношението му беше толкова безчувствено, колкото безчувствен беше и един загрубял мазол. И имаше наглостта да й се усмихва след такова обидно твърдение?

Зарече се, че той никога няма да разбере колко много са я наранили думите му.

— Да, Кейн, аз сама избрах да ти дам девствеността си и ще живея с последствията от постъпката си. Сега, ако нямаш нищо против, наистина много ми се спи и бих искала…

— Не това исках да кажа — прекъсна я той. Гласът му бе остър като нож. — Изборът, който направи, е да ми принадлежиш, Джейд. Ние ще се оженим, скъпа.

— Какво?

— Чу ме — отвърна той. Сега гласът му беше нежен. — Недей да изглеждаш така ужасена, любов моя. Това не е толкова лошо.

— Кейн, нищо подобно не съм избрала — заекна тя.

Младият мъж не беше в настроение да чуе отказ й. Искаше съгласието й. За бога, нямаше да напусне леглото й, докато не го получеше. Обърна я по гръб, след което грубо разтвори бедрата й с коляно, докато държеше в плен ръцете над главата й. После умишлено притисна таза си в нейния.

— Погледни ме — заповяда й и когато тя му се подчини, добави: — Това, което направихме, не може да се върне назад. Сега си изцяло моя. Приеми го, Джейд, така ще бъде много по-лесно за теб.

— Защо трябва да го приема? — попита. — Кейн, нямаш представа какво искаш от мен.

— Аз съм мъж със силно развито чувство за собственост — възрази той. В гласа му прозвучаха опасни нотки.

— Забелязах — промърмори тя. — Но това е грях.

— Аз не деля това, което ми принадлежи, Джейд. Разбираш ли?

— Не, не разбирам — прошепна. Погледът му я смрази. — Чувстваш се виновен, защото бях девствена ли? Това ли е причината, поради която искаш да се ожениш за мен?

— Не, не се чувствам виновен — отвърна младият мъж. — Въпреки това, ще се омъжиш за мен. Ще говоря с брат ти веднага щом се върне…

— Ти си най-арогантният и упорит човек, който някога съм имала неудоволствието да срещна.

Ъгълчетата на устните му се извиха в усмивка.

— Но ти харесваш арогантните и упорити мъже, любима. Иначе не би ми позволила да те докосна.

Странно, но тя не можа да възрази.

— Моля те, слез от мен. Не мога да дишам.

Той мигновено се извърна и легна на хълбок, подпря главата си на лакът, за да я гледа в лицето. Джейд дръпна чаршафа върху двама им, скръсти ръце пред гърдите си и напрегнато се взря в тавана.

— Джейд?

— Да.

— Причиних ли ти болка?

Тя изобщо не го удостои с поглед, затова Кейн нетърпеливо я дръпна за косата.

— Отговори ми!

— Да, причини ми болка — прошепна и усети как бузите й пламнаха.

— Съжалявам, Джейд.

Потръпна от нежността в гласа му, но след това осъзна, че не трябва да дава воля на емоциите си. Искаше й се да заплаче, но не разбираше защо.

— Не, не съжаляваш — заяви тя. — Иначе би спрял, когато те помолих.

— Не можех да спра.

— Не можеше? — Извърна поглед към него.

— Не.

Беше поразена от нежността, която съзря в очите му. И в същото време в тях издайнически горяха весели пламъчета. Не можеше да разбере този мъж.

— Е, това е добре, че не се чувстваш виновен, тъй като няма за какво.

— И защо така? — провлачено каза той.

— Защо? Защото не си ме принудил да направя нещо, което не желая. Вината беше изцяло моя.

— Аз не бях ли също тук? — попита той. — Спомням си, че участвах активно.

Не обърна никакво внимание на закачката в гласа му.

— Да, разбира се, че беше тук. Но аз ти позволих да бъдеш… активен.

Ако Джейд не изглеждаше толкова дяволски откровена, ако не кършеше ръце, той би избухнал в смях. Но тук ставаше въпрос за нейните чувства, затова Кейн се сдържаше.

— Добре — съгласи се младият мъж. — Ти беше по-активна, отколкото бях аз. Щастлива ли си сега?

— Да. Благодаря.

— Винаги на твоите услуги — отвърна й той. — А сега ми обясни, защо искаше да правя любов с теб?

Джейд отново погледна нагоре към тавана, преди да му отговори. Кейн бе очарован от червенината покрила бузите й. Неговата малка девственица пак беше смутена. А само преди няколко минути, когато правеха любов, беше наистина необуздана. Раменете му все още горяха от ноктите й. Страстната й натура не отстъпваше на неговата, но тъй като й беше за първи път, Кейн предположи, че е смутена и объркана от случилото се.

— Защото исках — отговори тя. — Разбираш ли, винаги съм знаела, че никога няма да се омъжа и исках да… О, няма да разбереш. Обзалагам се, че веднага след като си тръгна, дори няма да си спомняш за мен.

Обърна се, за да види реакцията на това нейно твърдение, убедена, че го е ядосала. Но той се разсмя.

— Държиш се много грубо — заяви тя, преди отново да отправи поглед към тавана. — Наистина искам да си тръгнеш.

Пръстите му се плъзнаха надолу по шията й, карайки я да потрепери.

— Джейд, това беше неизбежно.

Тя поклати глава.

— Не, не беше.

Той бавно смъкна чаршафа надолу, докато гърдите й се откриха.

— Беше — прошепна. — Господи, от толкова отдавна те желаех. — Издърпа чаршафа още по-надолу, докато коремът й се оголи. — Знаеш ли какво, любима?

— Какво? — попита задъхана.

— Искам те отново.

Наведе се и я целуна, преди да е започнала да спори с него. Джейд не се съпротивлява, докато устата му не стана по-настойчива. Тогава го бутна. Двамата се претърколиха и когато застанаха един срещу друг, тя продължи да гледа право в гърдите му.

— Кейн? — Пръстите й си играеха с меките косъмчета, докато събираше смелост да зададе въпроса си.

— Да? — отговори той, докато се чуеше, защо отново започна да се държи срамежливо.

— Беше ли всичко наред?

Повдигна брадичката й с палец.

— О, да. Всичко беше наред.

— Не беше ли разочарован?

— Не, не бях разочарован. — Бе трогнат от нейната уязвимост.

Изражението на лицето му беше много сериозно и тя реши, че казва истината.

— И аз не бях разочарована.

— Знам — отвърна той и арогантна усмивка отново разтегна устните му.

— Откъде знаеш?

— От начина, по който реагира на докосването ми, от начина, по който намери собственото си удовлетворение и как извика името ми след това.

— О-о!

Усмивката му разсея и последните й съмнения.

— Беше малко разтърсващо, нали, Джейд?

— Нямах представа, че ще бъде толкова… прекрасно.

Кейн я целуна по на главата.

— Мога да помириша моя аромат върху теб — каза той. — Това ми харесва.

— Защо?

— Възбужда ме.

— Трябва да се измия.

— Нека аз да го направя — предложи той.

Джейд се претърколи и стана от леглото, преди той да успее да я достигне.

— За нищо на света — заяви, преди да му обърне гръб и да облече робата си.

Усмивката й беше ослепителна, но бързо се стопи, когато забеляза кървавите петна по чаршафа.

— Наранил си ме до кръв! — Обвинението бе изречено със заекване.

— Любима, беше ти за първи път.

— Знам — отвърна тя.

— Трябваше да има кръв.

Джейд изглеждаше изненадана от това изявление.

— Ти сериозно ли?

Той кимна.

— Само при първия път ли, Кейн? Не че някога ще има втори път — изтърси тя. — И все пак, аз не бих…

— Само първия път — отговори той. Реши да не обръща внимание на намерението й да не правят любов отново, а вместо това попита: — Джейд? Нима никой никога не ти е обяснил тези неща?

— Е, разбира се, че са — отвърна, чувствайки се като пълна глупачка.

Но младият мъж не й повярва.

— Твоите родители са починали, преди да си била достатъчно голяма, за да разбереш. Брат ти ли беше? Нейтън ли ти обясни?

— Нейтън ме изостави. — Изрече тази истина против волята си. — Искам да кажа, че той беше на училище през цялото време и аз рядко го виждах.

Кейн забеляза как вълнението й нараства. Бе започнала да връзва колана на робата си на възли.

— Кога те изостави Нейтън?

— Той замина, за да учи — повтори младата жена.

— За колко време?

— Защо ми задаваш тези въпроси? — попита тя. — Чичо Хари се занимаваше с образованието ми, докато Нейтън беше далеч. Той свърши добра работа, Кейн.

— Очевидно е пропуснал няколко съществени факта — отбеляза Кейн.

— Чичо е много сдържан мъж.

— Нямаше ли някакви жени наоколо, които…

Той не можа да зададе докрай въпроса си, тъй като тя поклати глава.

— Имаше жени, но аз никога не бих обсъждала с тях толкова лични въпроси, Кейн. Това не би било прилично!

Джейд се скри зад паравана, преди той да успее да й зададе нов въпрос. Старателно се изми със сапуна, ухаещ на рози, и вода от легена. Едва тогава си даде сметка колко я боли. И беше много ядосана и на него, и на себе си, когато се върна при леглото.

Очевидно Кейн имаше намерение да прекара остатъка от нощта при нея. Беше наместил възглавниците под главата си и изглежда се чувстваше изключително удобно. Младата жена стегна колана на робата си и се намръщи.

— Кейн, ти наистина трябва да разбереш нещо — започна тя с твърд глас.

— Какво, скъпа? — попита той.

Джейд мразеше, когато й се усмихва така невинно. Това караше сърцето й да тупти лудо и всяка мисъл излиташе от главата й. Трябваше да се взре в пода, за да може да продължи.

— Това никога вече няма да се повтори. Никога. И няма никаква полза да спориш с мен, Кейн, защото съм взела решение. А сега е време да си тръгваш.

В отговор на пламенното й искане, Кейн отметна завивката и я повика с пръст.

— Ела в леглото, Джейд. Нужна ти е почивка.

Тя силно изстена.

— Ще се инатиш ли?

— Опасявам се, че да, любима.

— Моля те, бъди сериозен — настоя, когато той й намигна.

— Сериозен съм — възрази й. — Но също така и реалист.

— Реалист? — Тя приближи до ръба на леглото, хапейки долната си устна, докато обмисляше най-добрият начин да го накара да си тръгне.

Малко късно осъзна грешката си да застане прекалено близо до леглото. Кейн лесно я улови и само след миг тя се озова легнала по гръб до него. Топлото му тежко бедро притисна краката й, а едната му ръка обгърна кръста й. Джейд осъзна, че дори и при това насилствено действие, той внимаваше да не докосва раната й. Беше невероятно нежен. И арогантен, също. Беше й устроил капан и имаше наглостта да се усмихва при това.

— И така — продължи той. — Аз съм реалист, защото знам, че това е само началото — обясни й. — Джейд, престани да ме щипеш! Не може наистина да вярваш, че никога вече няма да те докосна. Съпружеските двойки…

— Да не си посмял отново да ми споменаваш за брак — прекъсна го тя.

— Добре — съгласи се той. — След като това толкова те притеснява, ще изчакам известно време, преди отново да заговоря на тази тема. Все пак, ти се съгласи да останеш тук за около две седмици, нали така?

Беше се върнал отново към логиката. Джейд започваше да мисли, че този негов недостатък не е толкова лош.

— Да, макар че със сигурност не са две седмици, тъй като вече мина малко повече от половин седмица откакто съм тук.

— Добре — подхвана той. — И да не би да си мислиш, че през цялото това време, което ни остава, ще живея като монах?

— Да.

— Невъзможно — възрази й. — Аз вече изгарям за теб.

— Не, не изгаряш.

— Да — промълви той. — Дявол да го вземе, Джейд, желая те отново. Сега!

— По дяволите, Кейн, дръж се прилично!

Гласът й прозвуча хрипливо — но това беше по негова вина, помисли си тя. Той умишлено я провокираше. Загледан в очите й, младият мъж бавно развърза колана на робата й. После пръстите му погалиха върховете на гърдите й и докато съсредоточено наблюдаваше лицето й, бавно плъзна ръка надолу към корема й чак до меките къдрици между бедрата й.

Целуна долчинката между гърдите й, докато пръстите му постепенно разпалваха огъня на желанието й. Джейд затвори очи и инстинктивно се притисна към ръката му. Езикът му си играеше със зърната й, докато те се втвърдиха и когато пръстите му проникнаха в нея, тя изстена колкото от удоволствие, толкова и от болка.

Той се надигна, за да я целуне, настоявайки да му отговори. Езикът му облиза устните й и когато тя му отвърна, той се облегна назад.

— Вече тръпнеш за мен, нали така, любима?

— Кейн — прошепна името му, опитвайки се да отблъсне ръката му. Но това нямаше да го отклони от целта му. Тя почти не можеше да мисли. — Спри това мъчение. Трябва да превъзмогнеш влечението си към мен. О, Боже, не прави така!

— Не искам да го превъзмогвам — отвърна и я гризна леко по меката част на ухото. — Това влечение ми харесва, Джейд.

Кейн беше непоправим. Тя въздъхна тежко и му позволи отново страстно да я целуне. Почти не се възпротиви, когато свали робата й и се настани между бедрата й. Косъмчетата по нозете му погъделичкаха пръстите на краката й и тя внезапно бе поразена от прекрасните различия между телата им. Той беше толкова силен и толкова твърд навсякъде. Пръстчетата на стъпалата й се потъркаха в прасците му и зърната й се напрегнаха, жадни за неговата ласка.

— Кейн? Ще ми обещаеш ли нещо?

— Всичко, което поискаш — увери я с дрезгав глас.

— Можем да прекараме оставащото време заедно, но веднага след като Нейтън се върне, това трябва да приключи. Ние…

— Не давам обещания, които няма да спазя — прекъсна я той.

Звучеше ядосан.

— Ще промениш мнението си — прошепна тя.

— Звучиш ми прекалено сигурна. Защо? Какво криеш от мен?

— Знам, че скоро ще се отегчиш от мен — побърза да го увери Джейд, след което обви ръце около него. — Целуни ме, моля те!

Гласът й се задави от страст. Кейн й отвърна по същия начин. Целувката беше като опустошителен огън и скоро излезе извън контрол.

Цялото му внимание бе съсредоточено върху това да й достави удоволствие. Не бързаше, възбуждаше я бавно и постепенно, от което тя едва не полудя. Покри с целувки всеки сантиметър от гърдите й, смучеше зърната им, докато най-накрая тя започна да скимти за освобождаване.

И тогава той бавно се спусна надолу по тялото й, езикът му подразни плоския й корем и когато слезе още по-ниско, стоновете й се превърнаха във викове на неподправено удоволствие.

Нежно прокара зъби по меките къдрици, езикът му погали копринените венчелистчета под тях, докато станаха лъскави от влага. И през цялото това време пръстите му я милваха с възбуждаща ласка.

Не можеше да й се насити. Езикът му многократно се гмурка в нея, докато пръстите му се плъзгаха навън и навътре.

Ръцете й стискаха чаршафите. Удоволствието, което й доставяше този мъж, я изуми. Нямаше представа, че може да се прави любов по този начин. Очевидно бе, че Кейн знаеше какво прави. Караше я да полудее от желание по него.

Когато я връхлетя първият прилив на екстаз и тя инстинктивно се стегна от удоволствие и болка, около него, той бързо се премести нагоре и се надвеси върху нея. Обзе я възхита от начина по който я завладяваше. Кейн се зарови в нея — силно, необуздано и докрай, точно в момента, когато Джейд беше на върха на удоволствието. Тя го стисна здраво и се вкопчи в него с радостно отдаване.

Той опита да задържи още малко, но беше безсилен да се спре.

Тя го караше отчаяно да желае собственото си удовлетворение. С огнен оргазъм, който го остави без дъх, семето му се изля в утробата й.

Никога преди тази нощ, Кейн не се бе отдавал така изцяло. Една част от него винаги го бе възпирала и той беше в състояние да държи себе си под строг контрол. И все пак не успя да устои на тази невероятна жена. Странно, но не прие това си състояние като слабост. В интерес на истината, почувства го по-скоро като победа, тъй като със сърцето си знаеше, че тя също не може да му устои.

Усещаше се пречистен — и тялом, и духом. Този невероятен дар, който току-що бяха споделили, го изпълваше с доволство.

Кейн едва намери сили да се изтърколи на хълбок и беше много доволен, когато Джейд го последва и се гушна до него. Той я прегърна и я притисна плътно до себе си.

— Все още усещам вкуса ти.

— О, Боже! — Гласът й прозвуча смутено.

Той се засмя.

— Харесва ми вкуса ти. Женствен и сладък като мед, любима. Това е страхотно съчетание. Човек би се пристрастил към него.

— Наистина ли?

— Да — изръмжа. — Но аз съм единственият, който някога ще те вкуси. Нали така?

Ощипа я по дупето, за да я накара да му отговори.

— Да, Кейн — съгласи се тя.

— Причиних ли ти болка пак?

— Само малко.

— Но не съжалявам.

— Знам — отвърна му с престорена въздишка.

— Не бих могъл да спра.

Джейд сгуши лице под брадичката му. Мина известно време, преди да проговори отново:

— Аз никога, никога няма да те забравя, Кейн.

Знаеше, че не я чува. Дълбокото му дишане подсказваше, че вече е заспал.

Знаеше, че трябва да го събуди и настоятелно да го помоли да се върне в стаята си. Стърн щеше да бъде разстроен, когато ги намери заедно.

Щом опита да се отдалечи от него, Кейн я стисна по-здраво в обятията си. Дори и в съня си този мъж демонстрираше чувството си за собственост, както винаги.

Не й даде сърце да го събуди, затова затвори очи и остави мислите си да се разпилеят като от вятър.

Минути по-късно заспа.

Той сънуваше ангели.

Тя сънуваше акули.