Джули Гарууд
Ангел-хранител (3)

Трета глава

Сълзите се бяха оказали добър ход. Джейд бе изненадана, почти колкото Кейн от спонтанния изблик на емоции. Не бе планирала да използва подобен евтин трик, за да го измъкне от кръчмата, но когато видя колко много го разстроиха сълзите й, се разплака още по-силно. Кейн изглеждаше изключително безпомощен! Самата Джейд не предполагаше, че притежава подобен талант. Да се разплачеш по команда изискваше сериозна концентрация, но тя бързо влезе в ролята си и според нея се справи наистина добре. Ако си го поставеше за цел, можеше да избухне в сълзи още преди някой джентълмен да успее да си свали шапката.

Не се срамуваше от поведението си. Рискованите ситуации винаги изискват рисковани действия. Или поне така твърдеше Черния Хари. Чичото, който я бе осиновил след смъртта на баща й, би се посмял добре, ако можеше да я види точно сега. През всички години, откакто живееха заедно, той никога не я бе виждал да плаче. Дори когато неговият враг, Макиндри, я бе ударил по гърба с камшика си. Ударът бе оставил следа, която я изгаряше като огън, но тя не издаде и звук. Бе успял да я удари само веднъж преди Хари да го изхвърли зад борда. Чичо й бе толкова разярен, че скочи след него, за да го довърши във водата. Обаче онзи се оказа много по-добър плувец и за последно бе видян да пори вълните в посока Франция.

Разбира се, Черния Хари би изпаднал отново в яростен пристъп, ако знаеше какво е замислила сега. Най-вероятно веднага щеше да я накара да се скрие някъде. Така и не успя да му разкаже за плана си. Просто нямаше достатъчно време да пропътува цялото разстояние до техния остров, за да го информира за решението си. А времето бе от съществено значение. Животът на Кейн бе заложен на карта.

Джейд знаеше всичко за маркиз Кейнуд. Изтъкан от противоречия, Кейн бе едновременно циничен, изключително страстен, както и човек на честта. Бе изчела досието му от край до край и бе запомнила всичко до най-малката подробност. Притежаваше уникалната дарба да запомня още от първия път това, което прочете. Въпреки че намираше това си умение за доста странно, самата тя не можеше да отрече, че в конкретния случай то се бе оказало изключително полезно.

Да се добере до впечатляващото досие на Кейн в Министерството на отбраната се оказа доста трудно, но не и невъзможно. Разбира се, информацията бе засекретена и строго пазена. Но нещото, с което Джейд наистина се гордееше бе фактът, че не съществуваше ключалка, която тя да не е в състояние да отвори. Въпреки това успя да се добере до досието му едва при третия си опит.

Смяташе, че е истинско безобразие, че в сведенията за Кейн никъде не се споменаваше обезпокоителният факт, колко дяволски красив бе. „Безмилостен“ бе щедро употребявано определение в докладите за почти всяка негова мисия. „Неустоим“ и „привлекателен“, обаче, изобщо не се споменаваха. Никъде не бе отбелязано и колко едър мъж бе той всъщност.

Джейд си припомни безпокойството, което я обзе, когато прочете оперативното му име. Ръководителите му го наричаха „Ловеца“. След като прочете цялото му досие, разбра защо. Кейн никога не се отказваше. При една от задачите си, въпреки че обстоятелствата изцяло били срещу него, бе продължил да дебне противника си с търпението и решителността на древен войн. Накрая мисията му бе приключила успешно.

Кейн бе престанал да работи за Министерството в деня, в който бе научил за смъртта на брат си, Колин. Според последната информация, вписана от прекия му ръководител, някой си сър Майкъл Ричърдс, оставката му бе срещнала пълната подкрепа на баща му. Херцог Уилямшър току-що бе загубил единия от синовете си в служба на родината и не искаше да рискува да загуби и другия. Ричърдс бе отбелязал също и, че до онзи момент Кейн не е имал представа, че и брат му работи за правителството.

Двамата с Колин идваха от голямо семейство, което се състоеше от две момчета и четири момичета, като Кейн беше най-големият от шестимата.

Децата бяха научени да се грижат както едно за друго, така и за родителите си. Навсякъде в досието се повтаряше фактът, че Кейн е закрилник по природа. Дали той приемаше това като положително качество или като недостатък, за Джейд нямаше никакво значение. Тя просто го използваше, за да постигне целта си.

Бе подготвена Кейн да й допадне — все пак той беше брат на Колин. Беше се привързала към Колин още в мига, в който го извади от океана, докато той настояваше тя да спаси първо собствения си брат. Да, беше подготвена Кейн да й допадне, но изобщо не бе подготвена за силното физическо привличане, което изпитваше към него. Случваше й се за първи път и това, което най-много я тревожеше бе, че ако се поддаде на обаянието му, сърцето й много бързо щеше да бъде запленено.

Опитваше се да го предотврати, като правеше това, което той ненавиждаше. Ако не плачеше като новородено, започваше да се оплаква за всичко, което й дойде на ум. Повечето мъже не обичаха жени, които не умеят да се владеят, нали? Поне Джейд искрено се надяваше да е така. Обстоятелствата налагаха да остане с Кейн през следващите две седмици. Когато всичко свършеше, щеше да се върне към нормалния си начин на живот, а той най-вероятно щеше да продължи със завоюването на женски сърца.

Най-важното бе да го накара да вярва, че той е този, който я закриля. Това бе единственият начин да осигури безопасността му. Мнението му за уязвимостта на жените, подхранвано без съмнение от четирите му по-малки сестри, значително увеличаваше шансовете й за успех. Кейн също така беше и много проницателен човек. Натрупаният в миналото опит бе изострил до краен предел инстинктите му на ловец. Поради тази причина Джейд бе наредила на хората си да ги чакат направо в провинциалното му имение. Щяха да се скрият в гората, обграждаща дома му, а когато двамата с Кейн пристигнат там, щяха да поемат грижата за безопасността му.

В дъното на това предателство, разбира се, стояха писмата. Сега й се искаше никога да не ги бе виждала. Но станалото — станало, припомни си тя. Съжалението нямаше да й помогне с нищо. Само излишни усилия, а Джейд никога не правеше нищо излишно. Всичко бе много просто. Цялата бъркотия започна, когато показа на Нейтън писмата от баща им и затова сега бе неин дълг да се справи със ситуацията.

Джейд с усилие се откъсна от тревожните си мисли. Несъзнателно бе дала време на Кейн да помисли върху случилото се досега. Мълчанието точно в този момент можеше да се окаже най-големият й враг, реши тя. Налагаше се непрекъснато да го разсейва и да ангажира вниманието му.

— Кейн? Какво…

— Тихо, скъпа — нареди й Кейн. — Чувате ли…

— Това странно скърцане ли? Тъкмо щях да го спомена — отвърна тя.

— Прилича на постоянен стържещ звук… Милър — извика Кейн през прозореца. — Спри каретата!

Екипажът спря рязко точно когато задното ляво колело се счупи с трясък. Джейд щеше да падне на пода, ако Кейн не я бе хванал. За една дълга минута той я задържа в прегръдките си, след което прошепна:

— Дяволски неподходящ момент да се случи, не мислите ли?

— Бих казала, че това е саботаж — прошепна тя в отговор.

Кейн не реагира на думите й.

— Стойте вътре, Джейд, докато проверя какво може да бъде направено.

— Бъдете внимателен! — предупреди го тя. — Може да ви дебнат отвън.

Чу въздишката му, когато отвори вратата.

— Ще внимавам — обеща й той.

Веднага щом той затвори вратата след себе си, Джейд я отвори и се измъкна навън. Кочияшът слезе и застана до господаря си.

— Не разбирам, милорд. Винаги проверявам колелата, за да съм сигурен, че са здрави.

— В нищо не те обвинявам, Милър — каза му Кейн. — Каретата не е на средата на пътя, така че можем да я оставим тук за през нощта. Разпрегни коня, Милър. Аз ще…

Кейн млъкна, когато забеляза Джейд. В ръката си тя стискаше една зловещо изглеждаща кама. Той почти се разсмя:

— Приберете това, Джейд. Ще се нараните.

Тя пусна ножа в пришития към роклята й джоб.

— Като стоим така на открито, Кейн, сме лесни мишени. Всеки може да ни залови.

— Тогава влизайте обратно в каретата — предложи й той.

Престори се, че не го е чула.

— Милър, мислиш ли, че някой умишлено е повредил колелото?

Кочияшът приклекна до оста.

— Бих казал да — прошепна той. — Милорд, някой нарочно го е повредил. Погледнете тези нарези тук, отстрани на лоста.

— Какво ще правим сега? — обърна се Джейд към Кейн.

— Ще се наложи да пояздим, за да се приберем — обяви той.

— Ами горкият Милър? Може да го убият след като ние тръгнем.

— Всичко ще е наред с мен, госпожице — прекъсна я кочияша. — Нося си голяма манерка с бренди, което ще ме стопли. Ще седна вътре в каретата и ще изчакам Броули да дойде да ме вземе.

— Кой е Броули? — попита Джейд.

— Един от тигрите — отговори й Милър.

Джейд изобщо не разбираше за какво говори той.

— Имаш приятел, който е животно?

Кейн вече наистина се усмихна.

— Броули работи за мен — обясни той. — По-късно ще ви обясня всичко.

— Не може ли да наемем файтон — предложи тя като скръсти ръце пред гърдите си. — Така ще можем да се приберем всички заедно и няма да се тревожа за Милър.

— По това време на нощта? Съмнявам се, че ще намерим файтон.

— Ами очарователната кръчма на Монк? — попита тя. — Не е ли по-добре да се върнем там и да изчакаме до разсъмване?

— Не! — отвърна Кейн. — Монк със сигурност вече е заключил и се е прибрал вкъщи.

— Пък и доста се отдалечихме от „Невър Ду Уел“, милейди — намеси се Милър.

Когато кочияшът отиде да разпрегне коня, Джейд сграбчи ръката на Кейн, приближи се плътно до него и прошепна:

— Кейн?

— Да?

— Мисля, че знам, кой е повредил колелото на каретата ви? Вероятно са същите мъже, които…

— Замълчете сега — прошепна той в отговор. — Всичко ще бъде наред.

— И от къде знаете, че ще бъде наред?

Звучеше толкова изплашена, че Кейн изпита желание да я утеши.

— Инстинктите ми — похвали се той. — Скъпа, не позволявайте на въображението си да излезе извън контрол. Това е…

— Твърде късно — възпротиви се тя. — Мили боже, пак ли започвате с това мое въображение…

Пистолетният изстрел прозвуча в мига, в който тя се хвърли върху него и го събори на земята. Куршумът прелетя съвсем близо до него, минавайки на милиметри от главата му. Ушите му запищяха от злокобния звук. Въпреки убеждението си, че го е сторила съвсем несъзнателно, Джейд всъщност току-що му бе спасила живота.

Кейн стисна още по-здраво ръката на Джейд, извика нещо на Милър, бутна я пред себе си, след което хукна надолу по улицата. Принуди я да се движи точно пред него, заставайки като щит между нея и куршумите.

Проехтяха още няколко изстрела. Джейд можеше да чуе зловещо отекващите стъпки на преследвачите им. Кънтяха подобно на стадо диви коне, които всеки момент ще ги прегазят.

За разлика от Кейн, който очевидно доста добре се ориентираше в този район, Джейд скоро изгуби представа къде точно се намират. Той я влачи след себе си през лабиринт от малки, тесни улички, докато накрая й бе трудно да диша от парещата болка в дробовете й. Когато се препъна и политна към него, маркизът просто я вдигна на ръце и продължи, без да намалява ход.

Кейн продължи да се движи със същото изтощително темпо дълго още след като стъпките на преследвачите им бяха заглъхнали. Когато стигнаха до средата на един от мостовете, минаващ над Темза, той най-сетне спря да отдъхне.

Кейн се облегна на разнебитения парапет, но продължи да я държи на ръце.

— Бяхме на косъм. Проклетите ми инстинкти като че ли са заспали тази нощ. Така и не успях да ги усетя онези.

Когато проговори изобщо не пролича да е изморен. Джейд бе изумена от издръжливостта му. За бога, та нейното сърце все още биеше лудешки от цялото това препускане.

— Да не би да тичате всеки ден из улиците на града, Кейн? — попита го тя.

Той се озадачи от странния й въпрос.

— Не, защо питате?

— Защото изобщо не изглеждате изморен — отговори тя. — А и нито веднъж не стигнахме до задънена улица. Явно добре познавате тази част на града?

— Предполагам, че да. — Той присви рамене, което за малко не я запрати през парапета. Джейд обви ръце около врата му, за да се задържи и едва тогава осъзна, че все още я държи на ръце.

— Можете да ме пуснете — обяви тя. — Сигурна съм, че успяхме да им се изплъзнем.

— Аз не съм — провлече Кейн.

— Вече ви обясних, че не желая да ме докосват, сър. Пуснете ме на земята. — Тя направи пауза, за да го изгледа сърдито. След което невинно попита: — Нали сега няма да обвините мен за това, че тази нощ инстинктите ви са ви подвели?

— Не, няма да ви обвинявам! Джейд, задавате абсурдни въпроси.

— Не съм в настроение да споря с вас. Просто ми се извинете и ще ви простя.

— Да ви се извиня? — попита той невярващо. — За какво?

— За това, че ме набедихте, че имам прекалено богато въображение — заобяснява тя. — Защото ми казахте, че съм объркана и най-вече, защото бяхте ужасно груб, докато изричахте тези оскърбителни слова.

Той не й се извини, а вместо това й се усмихна. Едва тогава тя забеляза очарователната трапчинка, която се появи на лявата му буза. Сърцето й отново запрепуска лудо.

— Застанали сме на мост насред един от най-долнопробните квартали на Лондон, докато ни преследва банда главорези, и всичко, което ви интересува, е, че трябва да ви се извиня? Вие, мила моя, наистина сте луда!

— Аз винаги се извинявам, когато съм направила нещо нередно — отбеляза тя.

Личеше си, че Кейн започва да губи търпение. Тя не можа да сдържи усмивката си. Мили боже, този негодник наистина беше красив. Лунната светлина омекотяваше острите му черти и скриваше намръщеното му лице.

В действителност, искаше й се отново да й се усмихне.

— Джейд? Можете ли да плувате?

Не можеше да откъсне поглед от устата му, мислейки си, че има най-красивите бели зъби, които някога бе виждала.

Той я разтърси:

— Можете ли да плувате? — попита отново. Гласът му вече звучеше много по-настойчиво.

— Да — отговори тя, прозявайки се по начин неподобаващ на една дама. — Мога да плувам. Защо питате?

Вместо да й отговори, той я преметна през дясното си рамо и се покатери върху парапета. Дългата й коса леко докосна ботушите му. Когато я прехвърли през рамото си, изкара всичкия въздух от дробовете й, но успя бързо да се съвземе.

— Какво, по дяволите, правите? — извика Джейд, хващайки се здраво за палтото му. — Веднага ме пуснете на земята!

— Те са блокирали всички изходи, Джейд. Поемете си дълбоко въздух, мила. Аз ще бъда точно зад вас.

Имаше време колкото да изкрещи отказа си, след което нададе яростен вик. Звукът проехтя над мастиленочерната бездна, когато я хвърли през парапета.

Съвсем неочаквано младата жена полетя като хвърлено от атлет гюлле, заедно с пронизващия, студен вятър. Джейд продължи да пищи докато гърбът й не се удари във водата. Едва когато ледената вода покри главата й, тя се сети да затвори устата си. Изплува на повърхността, като плюеше и кашляше, но веднага я затвори, когато подуши невъобразимата смрад около себе си.

Джейд се закле, че няма да допусне да се удави в тази мръсотия. Щеше да остане жива, само за да открие новия си покровител и да удави първо него.

Внезапно усети, че нещо докосва крака й. Изпита панически ужас. През обърканото й съзнание премина мисълта, че акулите са дошли за нея чак тук.

Внезапно Кейн изплува до нея. Обви ръка около кръста й, след което остави бързото течение да ги отнесе далеч от моста и от преследвачите им.

През цялото време се опитваше да се покатери върху рамената му.

— Не мърдайте — заповяда й той.

Джейд обви ръце около врата му.

— Кейн… акулите — прошепна тихо тя. — Акулите ще ни изядат.

Ужасът в гласа й и начинът, по който се беше вкопчила в него, му подсказваха, че всеки момент ще изпадне в паника.

— Няма никакви акули — успокои я той. — Нищо не би могло да оцелее тук за дълго.

— Убеден ли сте?

— Напълно. Дръжте се само още малко, мила моя. Съвсем скоро ще се измъкнем от тази мръсотия.

Успокояващият му тон я накара да се отпусне. Все още се опитваше да го удуши, но вече не го стискаше чак толкова силно. Сега щеше да бъде само полуудушен.

Носеха се надолу по лъкатушещата река поне още около миля, преди Кейн най-накрая я измъкна от водата и я издърпа върху затревения склон. Джейд бе прекалено премръзнала, а и се чувстваше прекалено отвратително, за да има желание да го критикува за поведението му. Не можеше дори да започне да хленчи подобаващо, тъй като зъбите й тракаха неудържимо.

— Мириша като умряла риба — изпелтечи тя жално.

— Така е — съгласи се Кейн. Гласът му звучеше доста развеселено.

— Също и вие, вие… измамник такъв!

— Измамник? — повтори той, докато сваляше палтото си, за да го хвърли на земята зад себе си. — Какво искате да кажете с това?

Джейд се опитваше да изцеди водата от подгъва на роклята си. Косата й бе закрила почти цялото й лице. Спря за миг, за да отметне кичурите от очите си.

— Не е необходимо да се правите, че не разбирате — измърмори тя.

Отказа се от заниманието си и примирено прие факта, че в момента роклята й тежеше повече от нея. Обви ръце около себе се в опит да върне поне малко топлинка в измръзналите си кости. Гласът й също потреперваше, когато добави:

— Да се преструвате, че сте пиратът Пейгън. Той никога не би хвърлил една дама в Темза.

— Джейд, направих това, което смятах за най-правилно предвид обстоятелствата — каза в своя защита той.

— Изгубих пелерината си — изрече тя с шумна въздишка.

— Ще ви купя нова.

— Но сребърните ми монети бяха в джоба й — каза тя. — Е?

— Какво „Е?“

— Върнете се и я намерете.

— Моля?

— Върнете се и я намерете — нареди му тя. — Аз ще ви чакам тук.

— Вие се шегувате.

— Изобщо не се шегувам — възрази тя. — Не сме се отдалечили на повече от миля, Кейн. Не вярвам да ви отнеме много време.

— Не!

— Моля?

— Не вярвам, че ще я открия — отговори той. — Сигурно вече е на дъното на реката.

Тя изтри очи с опакото на ръката си:

— Вече съм по-бедна и от църковна мишка и за това сте виновен само вие!

— Не започвайте пак! — заповяда той. Знаеше, че всеки момент ще избухне отново в сълзи. — Сега не е време за истерии и оплаквания, въпреки че, както изглежда, това са единствените неща, които можете — продължи той. Тя сърдито ахна, а той се усмихна. Явно буйният й темперамент се възвръщаше. — Все още ли имате обувки на краката си или ще трябва да ви нося?

— Откъде да знам? — попита тя. — Изобщо не си чувствам краката.

— Погледнете, по дяволите!

— Да, по дяволите — измърмори тя, след като бе изпълнила заповедта му. — Тук са. Е? — добави тя. — Ще се извините ли, или не?

— Не! — рязко отговори той. — Няма да се извиня. И, Джейд, говорете по-тихо. Да не би да искате всички главорези в Лондон отново да ни погнат?

— Не — прошепна тя, приближавайки се по-близо до него. — Кейн, какво щяхте да направите, ако не знаех да плувам?

— Същото — отговори той. — Но щяхме да скочим заедно.

— Аз не скочих — опита се да спори тя. — О, няма значение! Кейн, студено ми е. Какво ще правим сега?

Той я улови за ръка и се заизкачва по брега.

— Ще отидем до градската къща на мой приятел. По-наблизо е от моята.

— Кейн, забравихте си палтото.

Преди да успее да й каже да не го взема, тя се втурна обратно, грабна го, опита се да изцеди водата колкото й позволяваха вкочанените пръсти, след което се върна обратно при него. Отметна отново косата от очите си, точно когато той обгърна с ръка раменете й.

— Изглеждам ужасно, нали?

— И миришете още по-лошо — увери я той доста развеселен. Стисна я нежно и добави: — По-скоро на развалено месо, отколкото на умряла риба.

Започна да й се повдига, но Кейн веднага запуши устата й с ръка.

— Ако сега върнете и вечерята си, много ще се ядосам. И без това вече си имам достатъчно грижи. Да не сте посмяла да усложнявате още повече ситуацията, като започнете да повръщате.

Успя да се освободи от хватката му, като го ухапа по ръката, но в същото време си спечели и една солидна ругатня.

— Не съм вечеряла — уведоми го тя. — Исках да умра на празен стомах.

— Все още не е късно — измърмори той. — Сега млъкнете и ме оставете да помисля. И защо, за бога, сте искали да умрете на празен стомах? — Не успя да се въздържи да попита.

— На някои хора им прилошава, когато са изплашени. Помислих си, че мога да… разбирате ли, точно преди вие да… О, няма значение! Просто не исках да се явя пред Създателя с изцапана рокля.

— Знаех си, че не трябва да питам. Когато стигнем у Лайън, ще можете да вземете една гореща вана. Ще се почувствате много по-добре.

— Лайън да не е приятелят ви, за когото Монк спомена, че все се меси в чуждите работи?

— Лайън не е такъв.

— Монк каза, че той веднага ще разбере какво се е случило през тази ужасна нощ — отвърна Джейд. — Точно това бяха думите му. А на мен това ми звучи точно като намеса в чуждите работи.

— Лайън ще ви хареса.

— Съмнявам се, след като ви е приятел. Все пак ще се опитам да го харесам.

Изминаха няколко пресечки в мълчание. Кейн бе безкрайно бдителен, а Джейд не бе и наполовина толкова разтревожена, колкото се преструваше.

— Кейн, какво ще правим след като се изкъпем?

— Ще се настаним удобно и ще ми разкажете какво точно ви се е случило.

— Вече ви казах всичко, но вие не ми повярвахте, нали така?

— Не — призна той. — Не ви повярвах.

— Освен това, вие вече си имате едно на ум по отношение на мен, Кейн. Ще има ли някакъв смисъл да си правя труда да ви разказвам каквото и да било, след като няма да повярвате и на една моя дума?

— Нямам нищо против вас — отвърна той, със зле прикрито раздразнение.

В начина, по който Джейд изсумтя, нямаше нищо елегантно. Кейн се закле да не й позволява да го въвлича в други спорове. Отново я поведе през лабиринт от малки, странични улички. Когато стигнаха пред стъпалата на внушителната, изградена от червени тухли, къща, тя бе толкова изтощена, че в очите й напираха истински сълзи.

В отговор на настоятелното тропане на Кейн, на вратата се появи великан, чието чело бе прорязано от злокобен белег. Очевидно го бяха събудили и той безспорно беше изключително недоволен от това. Само един поглед към мрачното му, навъсено лице накара Джейд да се примъкне още по-близо до Кейн.

Мъжът, който явно бе Лайън, носеше само чифт черни бричове. Заплашителното му изражение бързо се смени с крайно изумление в мига, в който видя кой го безпокои.

— Кейн, какво за бога… Влизайте вътре! — Втурна се към тях с намерението да се здрависа с Кейн, но бързо промени решението си. Несъмнено бе доловил неприятната миризма, която се разнасяше около тях.

Джейд се почувства ужасно неудобно. Тя бързо хвърли свиреп поглед на Кейн — мълчаливо послание, че все още обвинява него за жалкото си състояние, след което пристъпи в покритото с черни и бели плочки фоайе. Видя красива жена, с развяваща се зад гърба й сребристоруса коса да бърза надолу по витите стълби. Беше толкова прелестна, че Джейд се почувства още по-зле.

Докато Джейд стоеше забила поглед в пода, Кейн ги представи набързо един на друг:

— Джейд, това са Лайън и съпругата му Кристина.

— Какво се е случило с вас? — попита Лайън.

Джейд се завъртя, при което около нея полетяха пръски мръсна вода. Отметна коса от очите си, след което заяви:

— Той ме хвърли в Темза!

— Той какво?! — попита Лайън, а в крайчеца на устните му затрептя усмивка, тъй като току-що бе забелязал в косата й да клатушка нещо, което много приличаше на пилешка кост.

— Кейн ме хвърли в Темза — повтори тя.

— Наистина ли? — намеси се и Кристина. Съпругата на Лайън явно бе изумена.

Джейд се обърна към нея:

— Да, наистина — потвърди тя за пореден път. — И дори не се извини след това. — Едва довършила изречението си, Джейд избухна в сълзи. — За всичко е виновен той — изхлипа тя. — Първо изгуби колелото на каретата си, после инстинктите си. А моят план беше толкова по-добър! Но той е такъв инат, че никога няма да си го признае.

— Не започвайте отново! — предупреди я Кейн.

— Защо си хвърлил това нещастно създание в Темза — още веднъж попита Кристина, след което се забърза към Джейд готова да я прегърне. — Сигурно сте премръзнали до смърт — каза тя, с изпълнен със съчувствие глас. Когато се приближи, обаче, спря рязко и направи крачка назад.

— Налагаше се — отговори Кейн, като се опитваше да не обръща внимание на смразяващите погледи на Джейд.

— Мисля, че го мразя — каза момичето на Кристина. — Не ме интересува дали ви е приятел или не — добави тя между две хлипания. — Този човек е негодник.

— Да, понякога се държи като такъв — съгласи се домакинята. — Но наистина притежава и някои хубави качества.

— Все още не съм забелязала нито едно от тях — прошепна младата жена.

Кристина сбърчи нос, пое си дълбоко дъх, след което я прегърна през кръста.

— Джейд, елате с мен. Бързичко ще ви почистим. Мисля, че кухнята ще е идеалното място за това. Лайън, по-добре събуди слугите. Ще ни трябва гореща вода. Мили боже, наистина имате необичайно име — обърна се тя към нея. — При това много красиво.

— Той се присмя на името ми — прошепна Джейд, но достатъчно високо, за да може и Кейн да я чуе.

Кейн раздразнено затвори очи.

— Не съм се присмял на името ви — извика той. — Заклевам се в Бог, Лайън, тази жена не е престанала да плаче и да се оплаква от мига, в който я срещнах.

Тя въздъхна тежко и се остави домакинята да я поведе към вътрешността на къщата. Двамата мъже ги изпратиха с поглед, докато се отдалечаваха.

— Виждате ли колко оскърбително се държи той, лейди Кристина? — попита Джейд. — А всичко, което исках от този мъж, бе една малка услуга.

— И той е отказал? — учуди се Кристина. — Това определено не е характерно за него. Обикновено е много услужлив.

— Даже предложих да му платя със сребро — продължи Джейд. — А сега съм по-бедна и от просяк. Кейн хвърли и пелерината ми в Темза, а парите ми бяха в джоба.

Кристина поклати глава. Преди да завият зад ъгъла, тя спря и погледна Кейн, изразявайки по този начин разочарованието си от него.

— Това е било крайно невъзпитано от негова страна, нали?

Те се скриха зад ъгъла, докато Джейд разгорещено изразяваше съгласието си.

— Каква точно услуга е поискала от теб? — попита Лайън.

— Не е кой знае какво — отговори провлечено приятелят му и се наведе да свали подгизналите си ботуши. — Просто искаше да я убия. Това е. — Лайън избухна в смях, но бързо замлъкна, когато видя, че Кейн не се шегува. — Искаше да го направя още тази нощ.

— Не!?

— Дори беше готова да ме изчака да си довърша питието.

— Колко мило от нейна страна.

Двамата се усмихнаха един на друг.

— Сега съпругата ти мисли, че съм чудовище, защото съм разочаровал горката жена.

Лайън отново се засмя.

— Кристина не знае каква точно е била услугата, приятелю.

Кейн остави ботушите си в средата на салона, след което добави и чорапите си върху образувалата се купчина.

— Все още не е късно да променя решението си и да удовлетворя молбата на малката дама — отбеляза сухо той. — По дяволите, любимите ми ботуши вече не стават за нищо.

Лайън се подпря на стената и скръсти ръце на гърдите си, докато гледаше как Кейн съблича ризата си.

— Не, не би могъл да я убиеш — отговори той. Когато продължи, гласът му звучеше доста по-меко. — Едва ли го е мислила сериозно. Изглежда ми толкова плаха. Не мога да си представя…

— Станала е свидетелка на убийство — прекъсна го Кейн — и сега очевидно убийците са по петите й и искат да й затворят устата завинаги. Това е всичко, което знам, но в най-скоро време ще стигна до дъното на тази история. Колкото по-бързо го направя, толкова по-бързо ще се отърва от нея.

Тъй като Кейн продължаваше да гледа свирепо, Лайън се опита да прикрие усмивката си.

— Струва ми се, че здравата те е стреснала, а? — попита той.

— Как пък не! — измърмори Кейн. — И какво те кара да мислиш, че някаква си жена би могла да ме стресне?

— Току-що събу панталоните си в средата на фоайето ми — отвърна той. — Затова мисля, че си объркан.

— Имам нужда от едно бренди — възрази Кейн, след което сграбчи бричовете си и започна да ги обува отново.

Кристина мина покрай него, усмихна се на съпруга си и продължи нагоре по стълбите. Не каза нито дума за това, че Кейн е полугол, а и той самият не спомена нищо.

Лайън истински се наслади на неудобството, което изпита приятеля му. Никога досега не го бе виждал в подобно състояние.

— Защо не отидеш в библиотеката? Брендито е в барчето. Сипи си, а аз ще се погрижа за банята ти. Боже, наистина вониш отвратително.

Кейн последва съвета му. Питието го затопли, а огънят, който стъкна в камината прогони и последните останали следи от студа.

* * *

След като коритото бе напълнено с вдигаща пара, гореща вода, Кристина остави Джейд сама, след като й бе помогнала да измие косата си във ведрото с ухаеща на рози топла вода.

Младата жена бързо смъкна мокрите си дрехи. От студа пръстите й бяха вкочанени, но въпреки това не забрави да извади камата си от тайния джоб, пришит в подплатата на роклята. Положи я на стола до коритото като предпазна мярка, в случай че някой се опита да се промъкне зад гърба й. След това, с блажена, продължителна въздишка, се отпусна в горещата вода.

Наложи се да изтърка всеки сантиметър от тялото си поне по два пъти преди отново да се почувства чиста. Точно когато се изправяше, за да излезе от ваната, Кристина се върна в кухнята. Тъй като гостенката й бе с гръб към нея, веднага забеляза дългия, неравен белег в основата на гръбнака й, което я накара да ахне от изненада.

Джейд сграбчи одеялото от облегалката на стола, уви го около себе си, излезе от ваната и застана лице в лице с Кристина.

— Нещо не е наред ли? — попита тя, предизвиквайки я да спомене белега, знаейки, че го е видяла.

Другата жена поклати глава. Забеляза ножа върху стола и се приближи, за да го разгледа по-отблизо. Джейд усети, че се изчервява от неудобство. Искаше й се да може да даде някакво разумно обяснение на домакинята защо една благородна дама би носила подобно оръжие, но бе твърде изморена, за да измисли някаква правдоподобна лъжа.

— Моят е доста по-остър.

— Моля? — попита гостенката, убедена, че не е чула правилно.

— Моят нож е много по-остър — обясни Кристина. — Използвам специално точило. Искате ли да наточа и вашия?

Джейд кимна.

— На нощната масичка ли го държите или го слагате под възглавницата си? — съвсем небрежно попита домакинята.

— Под възглавницата.

— Аз също. Така е много по-лесно да го сграбчиш, нали?

— Да, но защо вие…

— Ще взема ножа ви и ще го сложа под възглавницата ви — обеща тя. — А утре сутрин ще го наточа.

— Много мило от ваша страна — прошепна Джейд. — Не знаех, че и другите дами носят ками със себе си.

— Повечето не го правят. — Кристина изящно присви рамена. Тя подаде на гостенката си чисто бяла нощница и подходящ халат, след което й помогна да се облече. — Аз вече не спя с кама под възглавницата. Сега Лайън се грижи за мен. След време, струва ми се, че и вие ще се откажете от своята. Убедена съм в това.

— Наистина ли? — попита Джейд, отчаяно опитвайки се да разбере какво точно иска да каже жената пред нея. — Защо мислите така?

— Съдба — прошепна Кристина. — Но първо ще се наложи да се научите да имате пълно доверие на Кейн.

— Това е невъзможно — бързо каза младата жена. — Аз не се доверявам на никого.

Широко отворените очи на домакинята й подсказаха, че е отговорила твърде разпалено.

— Лейди Кристина, не съм сигурна, че разбирам за какво говорите. Аз почти не познавам Кейн. Защо трябва да се науча да му имам доверие?

— Моля ви, не ме наричайте лейди Кристина — възпротиви се стопанката на дома. — Сега елате да седнете по-близо до огъня, а аз ще се опитам да разреша къдриците ви. — Тя придърпа един стол от другия край на стаята и нежно побутна Джейд да седне. — Нямам много приятелки в Англия.

— Нима?

— Вината е моя — обясни Кристина. — Не притежавам необходимото търпение, а дамите тук са прекалено превзети. Вие, обаче, сте различна.

— Кое ви кара да мислите така? — попита гостенката.

— Защото имате кама — поясни домакинята. — Ще станете ли моя приятелка?

Колебанието на Джейд продължи една дълга минута, след което отговори:

— Дотогава, докогато бихте искали да бъда ваша приятелка — прошепна тя.

Кристина продължително се взря в красивата жена пред себе си:

— Смятате, че когато узная всичко за вас, ще променя мнението си?

Новата й приятелка само присви рамена. Кристина забеляза колко силно са стиснати лежащите в скута й длани.

— Досега не съм имала време за приятелки — бързо каза Джейд.

— Забелязах белега на гърба ви — прошепна Кристина. — Разбира се, няма да кажа на Кейн за него. Той сам ще го забележи, когато споделите леглото му. Носите знак на честта.

Джейд щеше да скочи от стола, ако другата жена не я бе хванала за рамената, за да я задържи.

— Не исках да ви обидя — побърза да я увери тя. — Не бива да се срамувате от…

— Аз няма да споделя леглото на Кейн! — възрази Джейд. — Та аз дори не харесвам този мъж.

Кристина се усмихна.

— Вече сме приятелки, нали така?

— Да.

— Тогава не можете да ме излъжете. Вие го харесвате. Виждам го в очите ви, когато го погледнете. Цупехте се и се мръщехте само за да го дразните, нали? Признайте си поне, че го намирате за красив. Всички дами смятат, че е много привлекателен.

— Да, такъв е — отговори Джейд с въздишка. — А също е и женкар, нали?

— Лайън и аз никога не сме го виждали два пъти с една и същата жена — призна Кристина. — Така че, предполагам, че и това е вярно. Но повечето мъже са такива преди да се задомят, нали?

— Не знам — отговори Джейд. — Не съм имала много приятели мъже, също. Все не оставаше време.

Най-накрая Кристина взе четката и започна да подрежда великолепните къдрици на гостенката си.

— Досега не съм виждала толкова красива коса. Из нея като че ли проблясват огнени пламъци.

— Вие сте тази, която има красива коса, не аз — запротестира Джейд. — Мъжете предпочитат златокосите дами.

— Съдба — изненадващо смени темата Кристина. — И вярвам, че вие вече сте срещнала своята, Джейд.

Сърце не й даде да продължи да спори с нея — звучеше толкова чистосърдечно.

— Щом казвате — съгласи се тя.

Едва тогава Кристина забеляза подутината отстрани на главата й. Наложи се Джейд да обясни какво се бе случило. Почувства се виновна, че мамеше тази жена, изричайки същите лъжи, които бе разказала по-рано и на Кейн, но си напомни, че мотивите й са почтени. Истината само щеше да разстрои новата й приятелка.

— Вие сте воин, нали, Джейд? — попита Кристина, с глас, изпълнен със съчувствие.

— Аз съм каква?

— Воин — повтори Кристина. Опитваше се да сплете косата й, но след това реши, че все още е твърде влажна за това. Остави четката и зачака отговора на приятелката си. — Твърде дълго сте били сама в този свят, нали? — продължи тя. — Затова сега ви е толкова трудно да се доверите на някого.

Джейд присви рамена и прошепна:

— Може би.

— Време е да отидем при мъжете си.

— Лайън е ваш съпруг, но Кейн не ми е никакъв — запротестира гостенката. — Бих предпочела да си легна, ако позволите?

Кристина поклати глава:

— Кейн сигурно вече се е изкъпал и се чувства освежен. Знам, че и двамата ще искат да ви зададат някои въпроса, преди да ви оставят да почивате. Мъжете понякога са много упорити. По-добре е от време на време да им позволиш да направят това, което искат. Тогава са много по-сговорчиви. Повярвайте ми, знам го от опит.

Джейд пристегна колана на халата си и последва Кристина. Опита се да прочисти съзнанието си и да се подготви за поредната битка, която й предстоеше. Веднага щом влезе в библиотеката забеляза Кейн. Беше се облегнал на ръба на бюрото на Лайън, гледайки я навъсено. В отговор тя също се намръщи.

Наистина й се искаше да не бе толкова красив. Беше се изкъпал и сега носеше дрехи, които приятелят му бе заел. Стояха му чудесно — и светлобежовите бричове, които прилепваха плътно по бедрата му и снежнобялата риза, която покриваше широките му рамене.

Джейд седна по средата на златистото канапе, а Кристина й подаде чаша с бренди.

— Изпийте това — нареди й тя. — Ще ви стопли.

Младата жена внимателно отпи няколко глътки, докато привикне към парещия вкус на питието, след което пресуши чашата до дъно.

Кристина кимна доволно. Джейд се почувства много по-добре, но също така й се приспа. Облегна се назад върху възглавничките и затвори очи.

— Да не сте посмели да заспите — нареди й Кейн. — Имам няколко въпроса към вас.

Дори не си направи труда да отвори очи, когато му отговори:

— Няма да заспя, но като си държа очите затворени, не ми се налага да гледам намръщената ви физиономия. Така ми е много по-спокойно. Защо се представяхте за Пейгън?

Въпросът й бе толкова неочакван, че никой не реагира в продължение на цяла минута.

— Той се е представял… за кого? — най-накрая попита Лайън.

— Представяше се за Пейгън — повтори Джейд. — Не знам за колко още прочути хора се е представял в миналото — добави тя кимайки. — Но си мисля, че вашият приятел има някакво заболяване.

Кейн изглеждаше така, като че ли всеки момент ще я удуши. Кристина успя да потисне усмивката си.

— Лайън, не мисля, че някога съм виждала нашия приятел толкова разстроен.

— Нито пък аз — отвърна съпругът й.

Кейн му хвърли един унищожителен поглед, за да го накара да млъкне.

— Това са необичайни обстоятелства — измърмори той.

— Но въпреки това се съмнявам, че се е представял за Наполеон — прекъсна ги Джейд. — Прекалено е висок, за да успее. Освен това, всеки знае как изглежда Наполеон.

— Достатъчно! — изрева Кейн. Пое си дълбоко въздух, след което продължи с по-мек тон. — Ще ви обясня защо се представях за Пейгън, след като ми разкажете всичко, което ни доведе до тази отвратителна нощ.

— Значи според вас аз съм виновна за всичко? — изплака тя.

Той затвори очи.

— Не, не ви обвинявам.

— О, напротив! — възпротиви се тя. — Вие сте най-непоносимият човек, когото съм срещала. Преживях такива неприятности, а вие бяхте толкова състрадателен, колкото и един чакал.

Кейн трябваше да преброи до десет, преди да бе сигурен, че няма да й се разкрещи.

— Защо просто не започнете от самото начало? — предложи Лайън.

Джейд не обърна никакво внимание на молбата му, защото изцяло се бе съсредоточила върху Кейн. Той все още се контролираше по-добре, отколкото тя би желала.

— Ако не проявите малко повече разбиране и съчувствие към мен, ще започна да крещя.

— Вие вече крещите — уведоми я той с усмивка.

Думите му я накараха да млъкне за момент. Пое дълбоко дъх и реши да смени темата.

— Онези ужасни мъже унищожиха всичко — каза тя. — Брат ми току-що бе завършил ремонта на прекрасната си къща и те я опустошиха. Не мога да ви опиша колко разочарован ще е Нейтън, когато разбере какво се е случило. Престанете да ме гледате така, Кейн. Изобщо не ме интересува дали ми вярвате или не.

— Джейд…

— Изобщо не ми говорете!

— Изглежда губиш контрол върху разговора — отбеляза Лайън, гледайки приятеля си.

— Никога не съм имал контрол върху разговора — отговори Кейн. — Джейд, налага се двамата с вас да си поговорим — заяви той. — Да, трябва — добави той, мислейки, че тя е на път да го прекъсне. — Преживели сте тежки моменти, не отричам.

Смяташе, че гласът му прелива от съчувствие и разбиране. Искаше да я успокои, но разбра, че се е провалил в мига, в който тя отново започна да се мръщи насреща му.

— Вие сте най-неприятният човек, когото съм срещала. Защо винаги трябва да звучите толкова надменно?

Кейн се обърна към Лайън:

— Надменен ли съм?

Лайън сви рамене, а Кристина кимна.

— Щом Джейд мисли, че си такъв — каза тя, — предполагам, че е права. Е, поне донякъде.

— Отнасяте се с мен като че ли съм малоумна — обвини го младата жена. — Нали, Кристина?

— След като сте моя приятелка, разбира се, че съм съгласна с вас — отговори домакинята.

— Благодаря — отвърна Джейд преди да насочи вниманието си обратно към Кейн. — Аз не съм дете.

— Забелязах.

Ленивата усмивка, която заигра върху устните му, я вбеси. Усещаше, че започва да губи битката да го накара да загуби контрол.

— И знаете ли кое беше най-лошото? Те на практика подпалиха красивата карета на брат ми. Точно това направиха — добави тя, кимайки енергично.

— Това ли бе най-лошото? — попита Кейн.

— Сър, аз бях вътре, когато това се случи — извика тя.

Той поклати глава:

— Искате да ви повярвам, че сте били в каретата, когато са я запалили?

— Запалили? — Тя скочи от мястото си и сложи ръце на кръста си, гледайки го свирепо. — Как не, по дяволите! Каретата изгоря като факла.

Тя си спомни за останалата част от публиката си и рязко се завъртя с лице към тях.

Притискайки с ръце горнището на халата към гърлото си, тя сведе глава и каза:

— Моля да ми простите, че избухнах така. Обикновено не се държа толкова невъзпитано.

След това отново се отпусна на канапето и затвори очи.

— Не ме интересува на какво вярва той. Не мога да говоря за това тази вечер. Твърде съм объркана. Кейн, ще се наложи да изчакате до утре, за да зададете въпросите си.

Той се предаде. Жената очевидно имаше склонност да драматизира. Тя сложи длан на челото си и въздъхна отчаяно. Знаеше, че няма да могат да продължат с обсъждането на случилото се тази вечер.

Кейн приседна до нея на дивана. Все още се мръщеше, когато сложи ръката си около раменете й и я придърпа към себе се.

— Определено си спомням, че ви казах, че не обичам да ме докосват — измърмори тя и се сгуши се в него.

Кристина се обърна към съпруга си и се усмихна:

— Съдба — прошепна. — Мисля, че трябва да ги оставим насаме. Джейд, вашата стая е първата от лявата страна на стълбите. Кейн, твоята е следващата.

Тя дръпна съпруга си, който се изправи с нежелание.

— Любима — каза Лайън, — искам да разбера какво се е случило с Джейд. Ще остана само още няколко минути.

— Още утре ще можеш да задоволиш любопитството си — обеща Кристина. — Дакота ще ни събуди само след няколко часа, а ти имаш нужда от почивка.

— Кой е Дакота? — попита Джейд, усмихвайки се на нежния поглед, с който се гледаха съпрузите. Любовта бе изписана върху лицата им. Прониза я остро чувство на завист, но тя решително го отблъсна. Нямаше смисъл да мечтае за нещо, което никога нямаше да има.

— Дакота е нашият син — отговори Лайън. — Вече е почти на шест месеца. Ще се запознаете с малкия ни воин още утре сутрин.

След това обещание вратата тихо се затвори след тях. Отново се озоваха насаме с Кейн. Джейд веднага се опита да се отдръпне от него, но той само я прегърна още по-силно.

— Никога не съм имал намерение думите ми да прозвучат като подигравка — прошепна той. — Просто се опитвам да намеря логично обяснение за положението, в което се намирате. Трябва да признаете, че тази нощ беше доста… напрегната. Имам чувството, че се въртя в кръг. Не съм свикнал изискани дами да ме молят така мило да ги убия.

Тя се обърна към него и се усмихна.

— Мила ли бях?

Той бавно кимна. Устата й беше толкова близо и толкова подканваща! Преди да успее да спре, той се наведе към нея. Устните му пробягаха по нейните в нежна, неангажираща целувка. Толкова неочаквана и мимолетна, че преди Джейд да осъзнае какво се случва и да има възможност да се възпротиви, всичко бе приключило.

— Защо го направихте? — прошепна тя напрегнато.

— Прииска ми се — отговори й той. Усмивката му я накара да се усмихне в отговор. След това придърпа главата й към рамото си, за да не се поддаде на желанието си да я целуне отново и каза: — Много ви се събра тази нощ, нали? Ще отложим разговора си за сутринта. След като си починете добре, заедно ще намерим решение на този проблем.

— Много мило от ваша страна — отговори тя. Звучеше наистина облекчена. — Сега, моля ви, ще ми кажете ли защо се представяхте за Пейгън? По-рано казахте, че искате да го накарате да се покаже, но не разбирам как…

— Исках да нараня гордостта му — обясни той. — И да го ядосам достатъчно, че да започне да ме преследва. Знам, че ако някой се представи за мен бих… О, по дяволите! — измърмори той. — Сега това ми звучи толкова глупаво. — Почти несъзнателно пръстите му си играеха с меките й къдрици. — Опитах всичко останало. Дори и щедрата награда не помогна.

— Но защо? Защо искате да го хванете?

— За да го убия.

Тя затаи дъх и Кейн реши, че откровеността му я е шокирала.

— А ако бе пратил някой друг вместо да дойде той самият, бихте ли убили и него?

— Да.

— С това ли се занимавате всъщност? Изкарвате си прехраната, като убивате хора?

Беше се загледала в огъня, но той можеше да види сълзите в очите й.

— Не, не изкарвам прехраната си с това.

— Но сте убивали преди?

Докато задаваше въпроса си, тя се обърна към него, за да може да види страха й.

— Само когато е било необходимо — отговори той.

— Аз никога не съм убивала човек.

Усмихна й се нежно:

— Не съм си го помислил и за миг.

— Но все още сте твърдо решен да убиете този пират?

— Да! — Нарочно придаде на гласа си твърда нотка, надявайки се да я накара да престане да задава въпроси. — Ще убия и всеки един от проклетите му сподвижници, ако това е единственият начин да се добера до него.

— О, Кейн, наистина бих искала да не убивате никого.

Беше на ръба да се разплаче отново. Кейн се облегна назад върху възглавниците, затвори очи и каза:

— Вие сте една нежна дама, Джейд. Не бихте могли да разберете.

— Тогава ми помогнете да разбера — помоли го тя. — Пейгън е извършил толкова благородни дела. Мисля, че е грях, вие да…

— Нима? — прекъсна я Кейн.

— Сигурна съм, знаете, че този пират дава по-голямата част от плячката си на бедните — обясни тя. — А и църквата ни има нова камбанария в резултат на неговите щедри дарения.

— Дарения? — Кейн поклати глава при абсурдния й подбор на думи. — Този човек не е нищо друго освен обикновен крадец. Той краде от богатите…

— Ами разбира се, че ще краде от богатите.

— Какво искате да кажете с това?

— Той взема от богатите, защото те имат толкова много, че няма да усетят нищожните суми, които краде от тях. А и няма никакъв смисъл в това да взема от бедните, те не притежават нищо, което си заслужава да бъде откраднато.

— Май знаете доста неща за този пират?

— Всички се интересуват от приключенията на Пейгън. Той е толкова романтичен образ…

— Звучите така, като че ли заслужава да му бъде присъдено рицарско звание.

— Може би наистина го заслужава — отговори тя и потърка бузата си в рамото му. — Казват, че Пейгън никога не е наранявал когото и да било. Не мисля, че е правилно да го преследвате.

— Щом вярвате, че не е убил никого, защо го потърсихте? Вие искахте той да ви убие, не помните ли?

— Спомням си — отговори тя. — Ако ви кажа истината, ще обещаете ли да не ми се присмивате?

— Обещавам — отговори той, учуден от внезапната й срамежливост.

— Надявах се… че ако откаже да ме убие, може би ще ме вземе със себе си на загадъчния си кораб и ще ме защитава, докато се върне брат ми.

— Господ да ви е на помощ, ако бе станало така — каза Кейн. — Явно сте слушали прекалено много фантастични истории за него, но грешите. Този пират негодник е убивал и преди.

— Кого е убил?

Той не проговори в продължение на една дълга минута, загледан втренчено в огъня. Когато най-накрая й отговори, гласът му бе леден:

— Пейгън уби брат ми Колин.