Джули Гарууд
Ангел-хранител (13)

Тринадесета глава

— Пейгън трябва да умре! — заяви тихо, но категорично Кейн. — Това е единственият начин. — Той се взря в Нейтън, докато го казваше и мъжът веднага кимна в знак на съгласие.

Джейд скочи от стола и извика:

— Не искам да умирам. Няма да стане, Кейн.

— Виж сега, Джейд… — започна брат й.

— Той говори за пирата — намеси се и Колин. — Няма в действителност да те убие, съкровище.

Младата жена го изгледа сърдито.

— Много добре знам за какво говори — сопна се тя. — И въпреки това няма да стане. Имате ли представа колко години ми отне да изградя тази репутация? Като се замисля…

Никой от мъжете не й обърна никакво внимание. Всъщност брат й и Колин се подсмихваха. Джейд се предаде, седна в креслото и продължи да се мръщи на Кейн.

— Ако не се беше втурнал да преследваш Пейгън, нищо подобно нямаше да се случи. Вината е изцяло твоя.

— Няма друг начин — оспори Нейтън. — Ако Пейгън умре, или по-точно другите го помислят за мъртъв, Кейн ще трябва да се откаже от преследването му, нали така? Помниш, че Трибунала твърдо вярва, че той държи пирата отговорен за смъртта на брат му.

Тя кимна с нежелание.

— И тогава ще го оставят на мира, нали? Ще бъде отново в безопасност?

Брат й се усмихна и се обърна към маркиза:

— Този твой план може да реши не само един от проблемите — отбеляза като хвърли многозначителен поглед на сестра си.

Кейн също кимна:

— Джейд, когато Пейгън умре ще трябва да промениш някои от… хм… своите навици. Няма вече да можеш да…

— Но това е работата ми. Най-добрата съм — извика тя.

Кейн затвори очи.

— И какво точно е това, което вършиш толкова добре?

— Хари пиратстваше — обясни Нейтън вместо нея. — Сестра ми винаги е била с него на борда, но той командваше по онова време. Тя се грижеше за набезите по суша. Наистина има особен талант, Кейн. Няма сейф, който да не може да отвори или дори проклето резе, което да не е освободила.

— С други думи е само една ловка дребна джебчийка — заключи маркизът като отправи сърдит поглед в нейна посока.

Тя незабавно се противопостави на мнението му и на начина, по който го изрази.

— Изобщо не ме интересува какво мислиш за мен. Всичко свърши. Ти няма да ме видиш повече, така че въобще не ме е грижа за мнението ти и… — прекъсна я шумното мучене на Хари последвано от пронизителен писък. Джейд заключи, че той най-вероятно тероризира някоя от слугините — Ако ме извините за момент? — продължи веднага.

Но изобщо не изчака разрешението им и се втурна навън. Веднага щом вратата се затвори зад нея Кейн се обърна към Нейтън.

— Тя много скоро ще се усети — обяви той. — Да се надяваме до тогава Пейгън да е мъртъв и вече да е твърде късно.

— Да — кимна Колин. — Ще трябва да приеме, че те знаят, че е с теб и убийството на пирата вече няма да промени нищо. И двамата все още сте в опасност. Би трябвало вече да се е усетила — добави. — Странно, обикновено умът й е много по-бърз. Колко време мислите, че ще й отнеме този път?

Нейтън отговори пръв:

— Вече знае. Не видя ли облекчението в погледа й? Беше само за миг, но дълбоко в себе си тя също иска всичко да приключи.

— А вие не искате ли? — обърна се Кейн към брат си. — Нима някой от вас желае да се върне отново в океана? Джейд не може да разсъждава много логично точно сега. Тя мисли, че трябва да се върне отново към предишните си… задължения — прошепна. — Вероятно за нея това е начин да продължи да се доказва. Но мотивите й нямат никакво значение. Тя има нужда някой да й отнеме възможността да решава и да я принуди да се откаже.

— И това ще си ти, Кейн? — попита Колин.

— Да.

Точно тогава младата жена влезе отново в салона и Нейтън й каза:

— Джейд, не мисля, че трябва да тръгваш с Матю и Джъмбо. По-добре изчакай проблемът да се уреди.

— Имаш предвид да изчакам докато разкриете Трибунала? — звучеше като че ли тази мисъл я ужасява. — Не мога да остана тук, не и след като…

Кейн я изгледа свирепо и мълчаливо й заповяда да спре да протестира. Младата жена се приближи и застана отстрани на стола му с ръце сключени отпред.

— Ами Хари? — Маркизът се обърна към брат й. — Той ще ни създава ли проблеми?

— Защо? — обади се Колин след поредната прозявка — Той вече се е оттеглил. Със сигурност сте забелязали, че отдавна не са се навъртали пиратски кораби наоколо.

— Забелязах — потвърди Кейн. — Но може и да не му хареса факта, че корабът му ще изгори.

— Не!

Джейд изглеждаше толкова ужасена от това предложение, че трябваше да седне. Отиде до стола и се отпусна тежко в него.

— „Емералд“ беше нейният дом — прояви съчувствие брат й. — Може би ще можем да намерим друг кораб, да го боядисаме да прилича на него и да го изгорим. Хари ще успее да скрие добре истинския „Емералд“.

— Ще може ли да се погрижи за това? — кимна Кейн — Ще трябва да се намерят и свидетели, които да потвърдят, че са видели Пейгън мъртъв.

— Ако му обясним подробно, да — съгласи се другият.

— Носи ли си очилата? — пошегува се Колин широко усмихнат.

— Отивам да поговоря с него — обяви маркизът.

Но Нейтън се изправи пръв.

— Време е да си починеш, Колин!

Преди който и да е да предугади намерението му, той вдигна Колин на ръце, леко се заклати под тежестта му, но бързо възвърна равновесие и го понесе към стаята му. Приятелят му незабавно започна шумно да протестира.

— За бога, Нейтън, пусни ме. Не съм бебе!

— Кого заблуждаваш? — отвърна му Нейтън.

Джейд наблюдаваше двамата, докато не се скриха от погледа й, след което прошепна:

— Нейтън се погрижи много добре за брат ти, Кейн.

Маркизът се обърна и се взря в нея. Тя беше свела поглед към скута си.

— Ти също — отвърна й.

— Брат ми е много благороден — не личеше да е чула комплимента му, — но през повечето време се прикрива зад намръщеното си лице. Гърбът му е нашарен с белези от побоите, които е понесъл. Не се е случило в училище, но той не говори за времето, когато отсъстваше. Не иска да ми каже къде е бил. Знам само, че е имало жена замесена във всичко това. Сигурно много я е обичал. Мисля си, че тя може би го е предала, защото сега всячески се опитва да остане студен и циничен към хората около него. Ала Колин успя да достигне до сърцето му. Брат ти отдава приятелството си безрезервно. Спасил е живота на Нейтън неведнъж. Брат ми не се доверява почти на никого, но Колин е изключението.

— А на теб вярва ли?

Въпросът я стресна.

— О, да — изстреля в отговор. Вдигна поглед към него и нежността, която съзря в очите му я накара да се запита какво беше предизвикало такава реакция. — Колин никога нямаше да се справи с тези стълби и Нейтън го знаеше, затова не позволи гордостта на приятеля му да бъде наранена.

— Като че ли все пак леко се е нащърбила — провлече Кейн. Все още чуваха протестите на по-малкия му брат от горния етаж.

Младата жена колебливо се усмихна, след което стана и скръсти ръце на гърба си, вперила поглед в маркиза.

— След като ще трябва да остана в Англия, смятам, че е редно да изпратя писмо на лейди Брайърс, в което да я помоля да отседна при нея.

— Не!

— Не? Защо не?

— Джейд, започва да ми омръзва да повтарям едно и също. Ти оставаш с мен.

— Лейди Брайърс ще ме приеме в дома си и за теб ще бъде много по-лесно, ако си тръгна.

— Защо?

— Защото ще преосмислиш всичко и с твоя обичайно логичен ум ще решиш, че няма как да ми простиш. Ето защо.

— Искаш ли да ти простя?

— Не съвсем.

— Пак лъжеш.

— Има ли значение?

— Да, има Джейд. Казах ти, че те обичам. Това нищо ли не означава?

— Означава — прошепна тя. Когато той пристъпи към нея, тя стана от стола и тръгна към вратата. Изражението на Кейн я разтревожи и отстъплението й се стори най-разумно в момента — Защо ме гледаш така?

— Ти ме измами, манипулира ме, водеше ме за носа, но това ще се промени, нали така?

— Най-накрая започваш да разбираш. — Тя отстъпи още една крачка. — Когато помислиш логично съм сигурна ще осъзнаеш, че направих това, за да защитя теб и брат ти. Но първо ще трябва да успокоиш гнева си и… може би да превъзмогнеш гордостта си.

— Така ли беше?

— Кейн, съвсем скоро, сигурна съм, ще започнеш да ми благодариш за тези лъжи. Пък и всичко вече свърши.

Той леко поклати глава и се усмихна. Младата жена не знаеше какво да мисли за тази реакция. Тъй като не откъсваше поглед от него не можеше да види какво има зад гърба й и изведнъж се озова притисната в ъгъла на стаята. Беше сбъркала разстоянието до изхода с няколко стъпки. Бе попаднала в капан. Усмивката му се разшири, давайки й да разбере, че много добре осъзнава затруднението й и напълно му се наслаждава.

— Всичко свърши — заекна тя.

— Не, любима, тепърва започва. — Ръцете му се отпуснаха върху стената от двете страни на лицето й.

— Имаш предвид, да откриете кой стои зад Трибунала, нали?

— Не, имам предвид нас двамата — бавно се наведе към нея. — Нима ми позволи да те докосвам, защото ме защитаваше?

— Що за нелеп въпрос! — измърмори тя.

— Отговори ми!

— Разбира се, че не — прошепна, забила поглед в гърдите му.

— Или пък се чувстваше виновна задето ме мамиш?

— Не! — извика, но веднага осъзна, че звучи уплашено и незабавно смени тона. — Никога не се чувствам виновна, когато лъжа. Правя го много добре и този талант ме кара да се гордея, а не да се срамувам.

Кейн затвори очи и измърмори една бърза молитва да запази търпение.

— Тогава защо ми позволи да те докосвам? — настоя.

— Знаеш защо.

— Кажи ми!

— Защото го исках — тихо му прошепна тя.

— Защо?

Джейд тръсна глава и опита да отмести ръцете му, но не постигна особен успех.

— Няма да напуснеш тази стая докато не ми кажеш цялата истина. Без повече лъжи.

— Искаш твърде много от мен. — Сега беше впила поглед в брадичката му.

— Не искам повече отколкото аз самият съм готов да дам — възрази й. — И ще стоим тук, ако се наложи и цял ден, докато…

— О, добре — отвърна му. — Исках да ме докосваш, защото си един такъв мил и нежен мъж и разбрах колко много… държа на теб. — Вдигна поглед към очите му, защото искаше да види дали ще й се присмее. Дори и намек за присмех от негова страна щеше да я накара да забие юмрук в лицето му.

Не се смееше. Но изглеждаше доволен от признанието й. Арогантен както винаги, но в случая сигурно имаше поне малко право на това.

— Кейн, ти изобщо не приличаш на човека, за когото прочетох в досието ти. Очевидно дори твоят началник не познава истинската ти същност.

— Чела си досието ми?

Съжали, че го спомена, когато я стисна за раменете и пресни синини заплашиха да изместят старите.

— Да, прочетох го — обяви високо. — Отне ми почти цяла нощ. Имаш богато минало.

Той поклати глава. Бе по-скоро удивен, отколкото ядосан.

— Джейд, това досие би трябвало да е запечатано… и заключено, а името забравено завинаги.

— Така беше, Кейн. Охраната всъщност беше доста добра. Без повредени ключалки на вратите. Тези на шкафовете пък бяха изключително здрави.

— Очевидно сигурността не е била толкова надеждна все пак — измърмори той, — щом си успяла да влезеш, да намериш досието ми и да го прочетеш. Дори и аз не съм го чел, за бога!

— И за какво ти е да го четеш? Ти си го изживял. Документът съдържаше само твоите задачи и тяхното изпълнение. Нямаше почти нищо за личния ти живот. Дори инцидентът с братята Кели не беше споменат. Кейн, защо се разстройваш така? — попита, когато я стисна толкова силно, че имаше чувство, че ще й счупи костите.

— Прочела си всичко? Знаеш какво съм направил? — Тя бавно кимна.

— Нараняваш ме. Моля те, пусни ме.

Той отново подпря ръце на стената, блокирайки пътя й за бягство.

— И въпреки че си знаела всичко онова… дойде при мен. Не те ли беше страх?

— Малко — призна му. — Миналото ти е доста… колоритно. И се тревожех, да, но след като те срещнах започнах да се съмнявам в точността на…

— Недей — прекъсна я той. — Нищо не е изопачено.

Потръпна от резкия му тон.

— Е, направил си каквото е трябвало — прошепна тя.

Кейн все още не й вярваше напълно.

— Какво беше оперативното ми име?

— Ловеца.

— По дяволите!

— Опитай се да ми влезеш в положението. Трябваше на всяка цена да узная всичко за теб.

— И защо?

— Ти беше в беда.

— Не ти ли хрумна, че бих могъл сам да се погрижа за всички възможни заплахи по пътя си?

— Да — съгласи се, — хрумна ми, но бях дала обещание на брат ти и беше въпрос на чест за мен да те опазя.

— Дадената дума е много важна за теб, нали Джейд?

— Разбира се.

— Все още не разбирам защо ти е трябвало да четеш досието ми.

— Трябваше да науча кои са… уязвимите ти страни. Не ме гледай така! Всеки си има ахилесова пета, Кейн. Дори и ти.

— И какво откри? Каква е моята?

— Също както и баща ти, ти имаш репутацията на защитник на онеправданите. Това не е точно недостатък, но аз използвах тази твоя черта в моя полза.

— Като се престори, че си в беда? Джейд, ти наистина си била в беда. Всички тези неща, които са се случили. Ти…

— Можех и сама да се справя с опасността — похвали се тя. — Веднага щом се измъкнах от каретата, отидох в Шалоуз Уорф. Джимбо и Матю ме чакаха там. Тримата много лесно щяхме да се справим с проблема.

— Може би.

Стори й се по-сговорчив и леко разсеян и Джейд веднага опита да се мушне под ръката му, но той само се приближи по-близо и я спря.

— Ти вярваше, че съм беззащитна и затова веднага се обяви за мой ангел хранител — завърши тя.

— Както излиза, ти също си се обявила за мой ангел хранител — контрира я той.

— Това наранява ли гордостта ти?

— Не, манипулациите ти вече сториха достатъчно да я наранят.

— Арогантността ти ще ти помогне да преодолееш такъв незначителен удар — прошепна му с нотка на смях в гласа. — Ти би дал живота си, за да ме защитиш. Каза го, когато си мислеше, че съм заспала.

— По дяволите, има ли нещо, за което да не си ме лъгала?

Не му отговори.

— Джейд, аз ти дадох моята закрила. Ти знаеш ли какво ми даде?

— Лъжи — отвърна тя.

— Да, лъжи, но и още нещо. — От руменината, която изби по бузите й разбра, че знае за какво й говори. — Какво още ми даде?

— Ами… имаше го и това — прошепна — Аз бях девствена.

— Ти ми даде любовта си, Джейд.

Тя тръсна глава.

— Не съм, Кейн.

— Напротив — продължи той — Помниш ли какво ти казах първата нощ, когато се любихме?

Помнеше всяка негова дума.

— Не.

— Отново лъжеш, Джейд. Знаеш, че запомняш завинаги всичко, което чуеш или прочетеш.

— Само, което прочета — измънка тя и започна да се бори с него да я освободи. Внезапно я обзе паника.

Кейн се приближи още по-близо и сега бедрата му докосваха нейните.

— Нека ти припомня тогава, моя малка лъжкиньо — прошепна й. — Казах ти, че ти ще бъдеш моя. Сега и завинаги, Джейд.

— Ти не го мислеше наистина — извика тя. — Не бих могла да те държа отговорен за такова глупаво обещание. — Затвори очи при спомена за тяхното вълшебно любене. — Сега не е моментът да… Кейн, спри — нареди му, когато се наведе и я целуна по челото. — Аз те надхитрих, лъгах те, пък и ти не знаеше, че съм Пейгън. Каквото и да си казал онази нощ, трябва да го забравим.

— Аз не искам да го забравям.

— Няма как да остана с теб. Ти дори не ме харесваш. Аз съм крадла, не помниш ли?

— Не, любов моя. Била си крадла, но всичко това вече е зад гърба ти. Някои неща ще се променят, Джейд.

— Едва ли. Не би могъл да се промениш толкова много. Твърде упорит си.

— Имах предвид теб — извика той. — Ти ще се промениш.

— Няма.

— Ще го направиш. Ще сложиш край на всичко, Джейд.

— Защо?

— Защото няма да ти позволя. Ето защо.

Тя не искаше да разбере.

— Какво правя аз изобщо не е твоя работа — заспори. — Моите хора разчитат на мен. Няма да ги предам.

— Ще трябва да разчитат на някой друг — изрева той, — защото твоите дни на крадла приключиха.

Ушите и пищяха, но внезапно така се вбеси и изплаши, за да се тревожи за това.

— Щом си тръгна оттук, никога вече няма да ме видиш. Дори няма да се върна, за да те обера — реши, че е приключила този разговор и се измъкна от Кейн.

И тогава забеляза Нейтън и Черния Хари да седят на вратата и да я наблюдават. Най-вероятно бяха чули по-голямата част от разговора. Спомни си, че бе крещяла също толкова силно, колкото и Кейн. А той всъщност само това правеше. Превърнал я беше в разбесняла се, опърничава жена.

— Какво те интересува какво ще прави тя? — попита брат й.

Дали заради младата жена, но изражението на маркиза беше кротко и сдържано.

— Нейтън, мисля, че е време двамата малко да си побъбрим. Джейд, ти изчакай с Хари в трапезарията. Стърнс — добави, когато икономът се присъедини към тях, — погрижи се никой да не ни прекъсва.

Черния Хари като че ли единствен разбираше какво предстои.

— Ей сега — каза той на Кейн. След което подмина Нейтън, грабна сребърната купа от поставката над камината и продължи по коридора. — Срамота ще е да се похаби подобна вещ, нали? Затова ще я прибера — обясни, когато Джейд понечи да протестира. — Кейн няма нищо против да я взема, затова спри да се мръщиш.

Междувременно Нейтън беше влязъл в салона, а Стърнс, като прошепна и кимна за късмет, издърпа Джейд навън и затвори вратата.

— Какво толкова имат да говорят? — попита Джейд Черния Хари. — Те дори не се познават!

Трясъкът, който чу отговори на въпроса й.

— Боже мили! Те ще се избият — извика тя. — Хари, направи нещо! — нареди му докато се опитваше да отмести иконома от вратата.

Хари обви раменете й в опит да я успокои.

— Виж момиче, тези двамата нямаха търпение да се хванат за гушите още откакто се видяха за първи път. Остави ги. Хайде да отидем да хапнем. Готвачката точно приготвя десерта.

— Моля те, Хари!

— Хайде! — опита се да я успокои той. — Хората ми ме чакат.

Но тя продължи да вика и чичо й се отказа. Не че го притесняваше шума, като се имаше предвид този който идваше от салона.

— Винаги си била голям инат, момиче — измърмори и се отправи към трапезарията мушнал под мишница сребърната купа.

* * *

Веднага щом Хари се скри в трапезарията, на входната врата се потропа и Стърнс очевидно се поколеба между задълженията си.

— Дали милейди би проверила кой ни търси? — опита да надвика шума той. Беше скръстил ръце пред гърдите си, а гърбът му беше опрян на вратата. Джейд застана до него, след което изимитира стойката му:

— Милейди ще пази тази врата, докато ти провериш кой ни търси.

Икономът поклати глава.

— Няма да стане, лейди Джейд. Вие искате да влезете при маркиза.

— Разбира се, че искам да вляза — потвърди тя. — Кейн се бие с брат ми и двамата са решили да се избият един друг.

Пореден трясък разтресе стените. Слугата реши, че вероятно един от мъжете е запокитил канапето към стената и веднага сподели това с младата жена, но тя не се съгласи.

— Май нечие тяло се удари в стената, Стърнс. О, моля те! — И въобще не си направи труда да го моли повече, когато той поклати глава.

Внезапно входната врата се отвори и двамата гости привлякоха вниманието на Джейд и Стърнс.

— Това са херцог и херцогиня Уилямшър — прошепна икономът ужасен.

Маниерите на девойката моментално се промениха.

— Да не си посмял да мръднеш от тук, Стърнс.

След което се втурна през фоайето и се поклони пред родителите на Кейн. Херцогът й се усмихна, но херцогинята едва я забеляза, вперила поглед към затворената врата на салона. Точно тогава през вратата се долетя още едно сквернословие. Мащехата на Кейн ахна от изумление.

— Ти отне девствеността й, копеле!

Думите на Нейтън отекнаха във фоайето и на Джейд й се прииска да закрещи. Внезапно й се прииска маркизът да убие брат й. Но после си спомни, че имат гости:

— Добър ден — изстреля. Трябваше да вика, за да могат херцогът и херцогинята да я чуят. Почувства се като глупачка.

— Какво става тук? — настоя да узнае херцогинята. — Стърнс, коя е тази дама?

— Казвам се Джейд. Брат ми и аз сме приятели на сина ви.

— Но какво става оттатък?

— Провеждат малка дискусия. Кейн и Нейтън… брат ми… нали разбирате… имат доста ожесточен спор за… — тя потърси помощ от иконома, докато отчаяно се опитваше да намери правдоподобно обяснение.

— Реколтата — извика Стърнс.

— Реколтата? — Херцог Уилямшър изглеждаше напълно объркан.

— Това е нелепо — отсече херцогинята, а късите й руси къдрици затанцуваха около лицето й.

— Да, реколтата — потвърди Джейд. — Кейн вярва, че ечемикът и пшеницата трябва да се садят веднъж в годината. Нейтън пък мисли, че полето не трябва да остава незасято. Нали така, Стърнс?

— Да, милейди — изкрещя Стърнс и направи гримаса, когато звукът на строшено стъкло огласи въздуха. — Моят господар е непримирим по този въпрос.

— Да, непримирим — съгласи се младата жена. — Наистина е такъв.

Херцогът и херцогинята скептично се взираха в нея. Навярно я мислеха за луда. Тя сви рамене и се предаде:

— Заповядайте по стълбите, моля!

— Не ви разбрах? — Зачуди се херцогинята.

— Заповядайте на горния етаж — повтори Джейд.

— Искате да се качим горе?

— Да. Очакват ви. Мисля, че той е във втората стая отдясно, но не съм сигурна. — Почти изкрещя последните думи, защото шумът от салона отново достигна пронизителни височини.

Херцог Уилямшър изведнъж излезе от вцепенението си и я сграбчи за ръце:

— Бог да те благослови, дете, толкова се радвам да те видя отново. Ти удържа на думата си, но и аз никога не съм се съмнявал — добави, като усети, че казва повече отколкото трябва и се насили да се упокои. — Ела, Гуинет, Джейд ни покани да се качим горе.

— Познаваш ли тази жена, Хенри?

— О, май се издадох? — обърна се Хенри към Джейд.

Младата жена поклати глава.

— Аз вече казах на Кейн, че ви посетих.

Хенри кимна и се обърна към съпругата си.

— Запознах се с младата дама по-рано тази сутрин.

— Къде? — попита Гуинет и отказа да се качи по стълбите, когато съпругът й я побутна. — Ще ми обясниш сега, Хенри!

— Тя дойде да ме види в кабинета ми — започна херцогът. — Ти още спеше. Хайде да вървим, скъпа. Ще разбереш, когато…

— Хенри, тя има червена коса?!

— Да, мила — съгласи се съпругът й, докато я водеше нагоре.

Изведнъж Гуинет се засмя:

— И зелени очи, Хенри — повиши глас, за да я чуе. — Веднага забелязах, че има зелени очи.

— Колко си проницателна, Гуинет!

Джейд ги изпрати с поглед, докато стигнаха коридора на горния етаж и се обърна към иконома:

— Е, каквото ще става, ще става, нали, Стърнс?

— За мен това е най-точната оценка на ситуацията, милейди — съгласи се икономът. — Но забелязахте ли каква благословена тишина идва от салона?

— Да, най-вероятно вече са се избили.

Икономът поклати глава:

— Моят господар няма да убие брат ви. Вярвам, че трябва да донеса гарафата с бренди за двамата джентълмени. Предполагам, че вече са доста ожаднели.

— Не са жадни, Стърнс! — изстена Джейд — Мъртви са. И двамата са мъртви.

— Е, милейди, поне един от нас винаги трябва да вярва в доброто.

— Това е доброто? — измърмори младата жена. — О, върви да им донесеш брендито, а аз ще пазя вратата.

— Вярвам, че ще спазите думата си — обяви той.

Вече не й се влизаше вътре. Беше бясна и на двамата, и изпитваше такова унижение, че херцогът и херцогинята станаха свидетели на цялата разправия, че й се искаше да заплаче.

А и защо, всъщност, да я вълнува какво си мислят родителите на Кейн за нея? Тя си тръгваше и толкова. Би се качила да опакова багажа си веднага, но не искаше да налети отново на херцогинята.

* * *

Когато Стърнс се върна с кристалната гарафа и две чаши Джейд му отвори вратата. И двамата се заковаха на входа при вида на разрушенията. Великолепната стая беше напълно опустошена. Не бе останала и една отделна мебел незасегната.

Стърнс пръв съзря двамата млади мъже. Първоначалната му изненада също така изчезна много по-бързо. Той изпъна рамене и се отправи към стената в другия край на салона, където Кейн и Нейтън седяха един до друг на пода, облегнали гърбове на стената. Джейд се запрепъва след иконома и ахна, когато видя двамата побойници. Никой от тях не изглеждаше като победител. Челото на Кейн беше разцепено точно над дясната му вежда и кръвта се процеждаше надолу по лицето му, но това като че ли не му правеше впечатление. Та той се беше ухилил като банши^[1], за бога.

Нейтън изглеждаше също толкова зле. Устата му беше сцепена и придържаше кърпичка към раната, но, мътните да го вземат, той също се хилеше. Лявото му око вече беше започнало да се подува.

Джейд беше толкова щастлива, че никой от двамата не е на прага на смъртта, че започна да трепери, но в следващия миг това облекчение се превърна в неподправен гняв. Беше вбесена.

— Джентълмени, разрешихте ли спора си? — поинтересува се Стърнс.

— Да — отговори Кейн и заби юмрук в челюстта на Нейтън — Нали така, Нейтън?

Нейтън от своя страна също го удари преди да отговори.

— Да! — Гласът му звучеше дразнещо жизнерадостен.

— Вие, дечица, трябва да се приберете в стаите си — каза рязко тя с треперещ глас.

Двамата я погледнаха, след което се спогледаха. Очевидно мислеха, че оскърбителните й думи бяха изключително забавни, защото избухнаха в смях.

— Брат ти удря като бебе — каза маркизът, когато спря да се смее.

— Да бе! — не се съгласи другият. — Стърнс, подай ми брендито.

Икономът клекна на едно коляно и подаде на всеки от тях по чаша. После ги напълни догоре с първокачествен алкохол.

— Стърнс, да не би да искаш да ги напиеш?

— Би помогнало много, милейди — отбеляза сухо той.

Икономът се изправи, поклони се и след това огледа щетите:

— Лейди Джейд, мисля, че бях прав. Канапето се е ударило в стената.

Младата жена се загледа в това, което някога беше количка за чай.

— Стърнс, остави бутилката — нареди Кейн.

— Както кажете, милорд. Бихте ли искали да ви изправя на крака преди да си тръгна?

— Винаги ли е толкова благовъзпитан?

— Благовъзпитан? Не и той. Ако закъснея за вечеря, ми изяжда порцията.

— Точността е качество, на което все още ви уча милорд — отвърна Стърнс.

— По-добре му помогни да стане — каза Нейтън. — Слаб е като… новородено.

Двамата мъже отново избухнаха в смях.

— Стърнс, по-добре помогни на Нейтън — нареди Кейн. — Той понесе повече удари от мен.

— Никога не се отказваш, нали, Кейн? — обади се брат й. — Много добре знаеш кой спечели боя.

— Как ли пък не? — Маркизът използва любимия израз на Нейтън. — Ти едва ме докосна.

Джейд бе чула достатъчно. Обърна се, решена да се махне колкото се може по-далеч от тези двама идиоти, но Кейн сграбчи подгъва на роклята й в последния момент.

— Седни, Джейд!

— Къде? — извика тя. — Счупили сте всички столове в тази стая.

— Джейд, двамата с теб трябва да си поговорим. С Нейтън стигнахме до съгласие. — Кейн се обърна към брат й и каза: — Няма да е лесно.

— Никога не е било лесно — кимна другият.

Маркизът постави чашата си на пода и бавно се изправи.

— Нейтън? — попита, като се взираше в жената, която толкова сладко се мръщеше насреща му. — Мисля, че можеш да изпълзиш оттук и да ни оставиш няколко минути насаме.

— Да изпълзя, как ли пък не — изръмжа Нейтън, докато се изправяше на крака.

— Не искам да оставаме насаме — възпротиви се Джейд.

— Твърде лошо! — отговори Кейн.

— Родителите ти са горе — продължи тя, когато той се опита да я прегърне. След това зачака за правилната реакция, но с неудоволствие установи, че той изобщо не бе впечатлен от това. — Те чуха всичко. Стърнс им каза, че се карате за реколтата.

— Реколтата? — обърна се Кейн към Стърнс.

Икономът кимна и тръгна да излиза от стаята рамо до рамо с Нейтън.

— По-скоро регулярността на засяването й, милорд. Само това можах да измисля за момента предвид обстоятелствата.

— Те не му повярваха — прошепна Джейд, която звучеше сякаш му доверяваше смъртен грях.

— Мога да си представя — отвърна Кейн сухо. Изведнъж забеляза, че изглеждаше така, като че всеки момент ще се разплаче. — Това разстрои ли те, Джейд?

— Не, не това — извика тя. Толкова му беше ядосана, че дори не можеше да измисли подходяща обида. — Качвам се в стаята си — прошепна. — Имам нужда няколко минути да остана сама.

Не спомена, че възнамерява да опакова багажа си, защото беше сигурна, че или Нейтън, или Кейн ще се опитат да й попречат, а тя просто не беше готова за още една конфронтация.

Без да каже дори сбогом, Джейд напусна стаята и колкото и да й се искаше да си поплаче, не го направи преди да си поговори надълго с чичо си. Хари трябваше да разбере, а и тя не искаше той да се тревожи за нея.

Намери го да оглежда някакъв сребърен сервиз в трапезарията. Точно когато пъхаше една вилица в пояса си, тя го извика. Той се обърна и й се усмихна:

— Взимам всичкото сребро с мен, момиче. Кейн би искал да е в моята колекция.

— Да, със сигурност — отвърна му тя. — Чичо, искам да поговорим насаме.

Мъжете веднага се оттеглиха в коридора. Джейд седна до чичо си, взе ръцете му в своите и тихичко му обясни какво ще направи. Каза му също и какво се беше случило през изминалите две седмици, но нарочно забрави да спомене кошмарите си и интимните моменти с Кейн. И двете неща щяха само да го разстроят, пък и той не би могъл да направи нищо, за да й помогне. Не, не би могъл да направи така че кошмарите да изчезнат, още по-малко би могъл да я накара да спре да обича Кейн.

Чичо й се намръщи на няколко пъти, докато тя обясняваше, но накрая се съгласи с нея. Призна, че никога не се е съмнявал в способността й да се грижи за себе си. В края на краищата, тя била неговата любимка, а и най-добрата от всички останали.

— Ще те чакам да се върнеш във вилата. — Обеща й и я целуна по бузата, след което каза: — Пази си гърба, момиче. Гаднярите нападат в гръб. Не забравяй Макиндри.

Джейд кимна, като си спомни за пирата, който беше белязал гърба й с камшика си. Беше гадняр и се беше промъкнал зад гърба й. Чичо й обичаше да използва тази случка като урок.

— Ще го помня — обеща тя.

* * *

Момичето остави чичо си да преглежда какво още би могъл да отмъкне от Кейн и се качи горе да опакова багажа си. На път за стаята си мина покрай тази на Колин. Вратата бе затворена, но чу жизнерадостния смях на херцога примесен с шумното, не особено елегантно хълцане на съпругата му. Майката на Колин очевидно бе погълната от емоциите си.

Безопасността на Колин вече не беше нейна грижа. Каза си, че задачата беше изпълнена. Всичко беше свършило!

Двамата пирати я чакаха в коридора. Джимбо носеше подаръка за сбогом, който тя беше заръчала на Хари да осигурят.

— Тръгваме с теб, нали? — прошепна Матю.

— Ще се видим отзад — прошепна Джейд.

— Ще приготвя конете на Кейн за езда — прошепна другият й приятел.

— Ако откраднеш кон, може и да те обесят — вметна Матю, а широката му усмивка доказваше, че наистина го мисли.

— Кейн няма да каже на никого — каза Джимбо. Той хвърли поглед на чантата на Джейд и тръгна след приятеля си.

— Срамота… Как да се държим на ниво след като никой…

Думите му заглъхнаха зад ъгъла на коридора и младата жена веднага отиде в спалнята на Кейн. Постави една дългостеблена бяла роза върху завивката и прошепна „Аз съм Пейгън“.

Това е! Обърна се да си ходи, но забеляза черната му роба, просната на стола близо до прозореца. Импулсивно я сгъна и я пъхна под мишница. Ароматът му все още се носеше от дрехата, слаб, но щеше да я успокоява през нощите, изпълнени със зловещи кошмари.

Време беше да си върви.

* * *

Нейтън и Кейн си мислеха, че Джейд си почива в стаята. Маркизът искаше да поговорят, но брат й го убеди, че тя се нуждае да остане насаме, за да се успокои.

— Може и да не си разбрал още, но Джейд не е от хората които обичат да им заповядват — обясни той.

Тъй като Кейн много добре го беше забелязал, дори не си направи труда да коментира.

После разговорът продължи с належащите задачи, а Хари трябваше да изостави инвентаризацията си, защото притежаваше остър ум и можеше да помогне. Кейн не беше спрял да го наблюдава отблизо и бе стигнал до забележително заключение. Този тип беше цивилизован. Но беше запазил откритието за себе си, защото подозираше, че пиратът щеше да срещне трудности да приеме истината.

Черния Хари наистина започна да недоволства за това, че ще трябва да изгори кораб.

— Ще похабим толкова добра дървесина — измърмори под нос. — Но можеше да е и по-зле. Поне няма да изгорим любимата ми „Емералд“ — добави той. — Да, щеше да е по-зле. По-скоро ще прободете сърцето ми с кол, отколкото да изгорите кораба на милото ми дете. „Емералд“ беше дом за мен и Джейд в продължение на много години.

Преди Кейн да каже каквото и да било, чичото го изненада, като добави, че напълно е съгласен момиченцето му да прекрати това, с което се е занимавала досега.

Изминаха цели два часа докато всички постигнат съгласие и Хари отново се отправи към трапезарията.

— Този ще ви изяде ушите — провлече Нейтън. — Освен това ще ви обере до шушка — ухили се той. — Хари определено обича да поддържа нивото си.

— Може да вземе каквото поиска — обади се Кейн. — Джейд имаше достатъчно време да се успокои, Нейтън. Крайно време е аз и сестра ти да си поговорим.

— Ако започнеш да я поучаваш, само ще…

— Няма да я поучавам — отвърна маркизът. — Просто ще я запозная с моите очаквания.

— Значи ще я поучаваш — провлачено каза братът.

* * *

Кейн и Нейтън излязоха във фоайето точно когато херцогинята слизаше по извитото стълбище. И двамата спряха да я поздравят. Мащехата на маркиза се усмихваше, докато попиваше с дантелена кърпичка крайчеца на очите си. Очевидно си бе поплакала добре.

Гуинет за малко да изгуби самообладание, когато видя Нейтън. Сграбчи парапета и изпусна лека въздишка на изненада, преди да се съвземе и да продължи надолу по стълбите. Когато стигна фоайето се приближи до Кейн.

— Това ли е приятелят пират на Колин? — прошепна.

Нейтън я чу.

— Аз не съм пиратът Пейгън, мадам, но съм приятел на сина ви.

Тонът му явно бе доста рязък, защото дамата се приближи плътно до Кейн и го хвана за ръката. Красивите й кафяви очи стреснато се разшириха, но храбро успя да продължи да се усмихва.

— Много приличате на пират — обяви тя, докато оправяше полите на розовата си рокля в очакване на отговора му.

— А вие много ли сте виждали, мадам? — намеси се Кейн.

— Не, никога — призна мащехата му. — Но този джентълмен съвсем точно съвпада с представата ми за такъв. Най-вероятно заради дългата коса — обясни, като се обърна отново към Нейтън. — И белега на ръката ви, разбира се.

— Освен това целият е в кръв — изстреля Кейн.

— Това също — призна отново херцогинята.

Маркизът се беше пошегувал, но от сериозното й изражение осъзна, че тя не е разбрала, че се шегува с нея.

— Пиратите определено обичат шумните кавги — кимна му.

— Мадам, Колин не обясни ли, че… — започна Кейн.

— Синът ми настоява идентичността на Пейгън да остане в тайна — прекъсна го тя. — Но аз не съм глупачка — добави, като хвърли многозначителен поглед към Нейтън. — Не съм вчерашна и знам кой е Пейгън — кимна отново. — Хенри също знае.

— Хенри? — зачуди се Нейтън.

— Баща ми — поясни Кейн.

— Хенри никога не греши, скъпи! — Херцогинята говореше на гостенина им и той се улови да кима в съгласие.

— Значи аз съм Пейгън — обяви ухилен до уши. — Щом Хенри никога не бърка?

Дамата се усмихна, доволна, че той толкова спокойно е приел твърдението й.

— Не се тревожете, сър, аз ще запазя вашата тайна. А сега, Кейн, къде е тази очарователна млада дама, с която бях толкова груба?

— Вие никога не се държите грубо — прекъсна я доведеният й син.

— Но аз не се представих по етикета. Е, къде е?

— Почива си горе — отговори Нейтън. — Защо питате?

— Много добре знаете защо. — Раздразнението й беше очевидно.

— Така ли?

— Трябва да се извиня за поведението си, разбира се, но също така трябва да й благодаря за всичко, което е сторила за нашето семейство.

— Нейтън е брат на Джейд — подметна Кейн.

— Много добре го знам — отвърна тя. — Зелените му очи веднага го издадоха.

Херцогинята пристъпи към мъжа, когото смяташе за долен пират.

— Наведи се, скъпо момче, защото трябва да те целуна, задето си бил такъв верен приятел.

За миг Нейтън се смути, защото мащехата на Кейн звучеше като командир, който раздава заповеди. Почувства се неудобно като малко момче, без да има и понятие защо. И все пак направи каквото му бяха наредили, а херцогинята го разцелува по двете бузи.

— Трябва да измиеш тази кръв от себе си, скъпи. След това Хенри ще може да те приветства като добре дошъл в семейството.

— Той също ли ще го разцелува мадам? — Кейн не можеше да скрие, че откровено се забавлява от притеснението на Нейтън.

— Едва ли — долетя отговорът на мащехата му.

— И защо трябва да ме приветства с добре дошъл в семейството? — поинтересува се Нейтън.

Херцогинята се усмихна без да си дава труд да обясни какво има предвид. Вместо това отново се обърна към доведения си син.

— Трябваше да се досетя, че нищо нямаше да се получи с лейди Ашли.

— Коя е лейди Ашли? — Пиратът отчаяно се опитваше да проследи нишката на разговора.

— Една плюшена топка — отговори Кейн.

Мащехата му пренебрегна обидата и продължи:

— Хенри веднага се сети. Зелените очи… и червената коса, разбира се. — Тя погали русите си къдрици и хвърли поглед през рамо към Нейтън. — Хенри никога не греши.

Младият мъж се улови, че отново се съгласява с тази жена. Все още нямаше представа за какво точно говори тя, но намираше лоялността към съпруга й за похвална.

— Хенри е направо безгрешен. — Маркизът изрече на глас мислите на Нейтън.

— Моето момченце е толкова отслабнало — отбеляза херцогинята. — Тънък е като тръстика — тя се отправи към трапезарията. — Отивам да открия Стърнс. Колин се нуждае от едно хубаво топло ястие.

* * *

Кейн бързаше да отиде при Джейд и напълно забрави за Хари и хората му. Нейтън обаче се сети и за миг се зачуди дали да не предупреди маркиза или да спомене на майка му за гостите, но после реши просто да изчака и да види какво ще стане. Пък и домакинът им вече беше преполовил стълбите, а херцогинята се беше скрила зад ъгъла. Затова започна да брои. Беше стигнал само до пет, когато пронизителен писък разцепи въздуха.

Шумът спря Кейн. Той се обърна и видя Нейтън да се подпира на рамката на вратата широко ухилен.

— Какво по… — започна той.

— Хари — изстреля братът на Джейд.

— Мътните да го вземат! — Кейн заслиза обратно — Хари.

Херцогинята вече пищеше като полудяла.

— По дяволите, Нейтън! Можеше да ме подсетиш.

— Да, можех.

Точно когато маркизът достигна най-долното стъпало, горе на стълбището се появи баща му.

— Какво, за бога, става тук — изкрещя той. — Кой вдига такъв шум?

— Съпругата ви, сър. — Нейтън изпревари Кейн.

Маркизът изгледа кръвнишки госта си, след което се обърна към баща си. Беше раздвоен между това да се притече на помощ на мащехата си или да възпре баща си да извърши убийство. Смразяващият поглед на херцога го убеди да се заеме първо с него. Пък и Хари нямаше наистина да нарани мащехата му, въпреки че вероятно я беше изплашил до смърт.

— Татко, всичко е наред, наистина. — Кейн го хвана за ръката, когато баща му слезе при него.

Херцогът изобщо не изглеждаше убеден.

— Съпругата ви току-що се запозна с Черния Хари — вметна Нейтън.

Бащата на Кейн се освободи от хватката на сина си, точно когато вратата на трапезарията се отвори с трясък. Всички се обърнаха и проследиха излизащите отвратителни на вид мъже. Черния Хари завършваше процесията, който влачеше херцогинята след себе си.

Нейтън избухна в смях, а Кейн поклати глава. Цялото внимание на херцога, обаче, беше привлечено от гиганта с ослепителния златен зъб, който наперено прекрачваше към входната врата. Носеше под мишница огромна сребърна купа.

Хенри изрева и тръгна напред, но маркизът и братът на Джейд блокираха пътя му.

— Татко, позволи ми аз да се погрижа, моля те — заяви Кейн.

— Кажи на този човек да пусне жена ми! — изкрещя баща му.

— Хенри, направи нещо — извика Гуинет. — Този мъж си мисли, че може да ме отведе със себе си.

— Хари, виж сега, ти не можеш… — пристъпи напред Нейтън.

— Синко, махни се от пътя ми — нареди Хенри.

— Татко, Хари е приятел — започна Кейн. — Той е чичо на Джейд и ти си му много задължен за спасяването на Колин.

Херцогът изгледа сина си недоверчиво.

— И Гуинет е цената, която ще трябва да платим за този дълг?

— Остави ме аз да се погрижа — отново настоя Кейн и преди баща му да започне да спори се обърна към пирата — Хари!

Черния Хари се завъртя и дръпна херцогинята до себе си. Маркизът не пропусна да забележи сериозното му изражение, но също и искриците в очите му. Показност — каза си, но също и гордост. И той трябваше да се справи и с двете.

— Тя идва с мен — обяви Хари на всеослушание, а хората му закимаха одобрително. — Кейн няма нищо против да я взема.

— Не е вярно — възпротиви се Кейн. — Имам много против.

— Какво става с гостоприемството ти, момче?

— Няма как да я отведеш.

— Според мен си е много справедлива размяна — заяви Хари. — Ти си твърдо решен да задържиш момичето ми, нали така?

— Така е — кимна маркизът.

— Ами, тогава аз взимам тази — отсече Хари.

— Хари, тази жена не е свободна — оспори Кейн, след което се обърна към мащехата си. — Мадам, бихте ли спрели да крещите? Достатъчно трудно ми е да преговарям с този упорит пират. Нейтън, ако не спреш да се хилиш, отново ще разбия носа ти.

— Тази жена каква ти е, Кейн? — попита го Хари — Току-що я нарече „мадам“. Какво, по дяволите, означава това?

— Тя е съпруга на баща ми.

— Но не ти е майка?

— Мащеха ми е — уточни той. — Но какво значение има това? — Кейн се зачуди каква точно игра играеше Хари. — Винаги ми е била като майка.

Хари се намръщи и се обърна към красивата си пленница:

— Ти наричаш ли го свой син?

Оскърбеното изражение на херцогинята изчезна и тя бавно поклати глава.

— Не мислех, че ще поиска да го наричам мой син — отговори тя.

— Този не е любимецът ти — обяви Хари.

Херцогът се отказа от опитите да се освободи от сина си и леко се отпусна. Бегла усмивка пробяга по лицето му. Вече му беше ясно за какво е всичко това, защото си спомни думите на Джейд за това как трябва да обича децата си по равно. Най-вероятно беше споделила тревогите си и с Хари.

— Аз нямам любимци — извика Гуинет. — Обичам еднакво всичките си деца.

— Но този не е твой син.

— Разбира се, че ми е син — отсече тя.

Херцогинята вече не изглеждаше уплашена, а само разярена.

— Как смеете да предполагате…

— Ами, ако вие го наречете ваш син — провлече пирата — и той ви нарече своя майка, тогава няма да мога да ви отведа със себе си.

— За бога, Гуинет, наречи Кейн свой син — изръмжа Хари и се престори на обиден, но вътрешно беше толкова доволен от развоя на събитията, че му идеше да избухне в смях.

— Сине! — изстреля Гуинет.

— Да, майко — отговори Кейн и зачака следващия ход на Хари.

Пиратът освободи заложницата си и високо се закиска, докато напускаше помещението. Гуинет се хвърли в обятията на мъжа си, а Кейн последва Хари навън.

— Е, добре, Хари! За какво беше всичко това?

— Моята репутация, разбира се — отвърна Хари, след като хората му се изнизаха от къщата. — Аз съм пират, не помниш ли?

— И освен това? — продължи да разпитва херцога, усещайки, че има още нещо.

— Момичето ми се тревожеше, че Колин е любимецът в семейството — призна накрая пиратът.

Кейн беше изумен от това твърдение.

— Как й хрумнало подобно нещо?

— Няма значение как — отговори му. — Не искам да се тревожи, независимо колко незначителни са причините. Ти ще трябва да поискаш ръката й от мен, знаеш. И ще го направиш както подобава пред хората ми. Това е единственият начин да я имаш. — Той спря за миг и му се ухили. — Естествено, първо ще трябва да я откриеш.

Ужас бавно завладя цялото същество на младия мъж.

— По дяволите, Хари! Тя не е горе?!

Хари поклати глава.

— Къде е?

— Няма нужда да крещиш, синко — отвърна пиратът. — А и не мога да ти кажа. — Той махна на хората си, които бяха тръгнали към него, за да ги отпрати. — Няма да е честно към нея.

— Мили боже, не смей.

— Чудя се как не си забелязал, че Матю и Джимбо ги няма? — прекъсна го той. — Това е доста показателно, нали?

— Тя все още е в опасност.

— Ще се справи.

— Кажи ми къде е? — настоя Кейн.

— Бяга от теб, предполагам.

Маркизът не искаше да губи повече време да спори с Хари, затова се обърна и почти изтръгна вратата от пантите й, когато я отвори.

— Къде отиваш, синко? — попита го Хари. Гласът му издаваше колко се забавлява. На Кейн му се прииска да го убие.

— На лов, Хари.

— Бива ли те в това?

Младият мъж изобщо не си направи труда да му отговори.

— Хубаво те изигра с малкото си представление, нали? Трябва да призная, че добре се постара, за да те впечатли — извика пиратът към гърба на Кейн.

— Какво искаш да кажеш, Хари? — попита другият.

— Ами, мисля си, че е крайно време и ти самият да се постараеш, за да я впечатлиш, но предполагам, че вече си го разбрал.

Кейн взе стълбите към спалнята си по две наведнъж. Вече изхлузваше ризата през главата си, когато Нейтън надникна в стаята.

— Сега пък какво става? — попита той.

— Джейд си е тръгнала.

— По дяволите! — измърмори брат й. — И ти тръгваш след нея?

— Да.

— Идвам с теб.

— Не!

— Мога да ти помогна.

— Не! — сряза го Кейн. — Аз ще я намеря.

— Добър ли си в преследването? — поколеба се Нейтън.

— Добър съм.

— Оставила ти е съобщение.

— Видях го.

Братът на Джейд се отправи с широки крачки към леглото на маркиза и вдигна от възглавницата дългостеблената бяла роза. Помириса аромата й и се отправи към прозореца, да погледне навън.

— Влюбена ли е в теб? — попита той.

— Да — отговори Кейн, но гласът му бе изгубил рязката си нотка. — Просто още не го знае.

Нейтън хвърли розата обратно върху леглото.

— Според мен, с тази роза Джейд ти казва „сбогом“.

— Не!

— Очевидно се опитва да ти напомни коя е всъщност.

— Това е само част от всичко останало. — Кейн вече се беше преоблякъл и като нахлузи ботушите си се отправи към вратата.

— И какво е всичко останало? — попита Нейтън, който го беше последвал.

— Хари е прав — измърмори под нос маркизът.

— Какво?

— Опитва се да ме впечатли.

Нейтън се засмя:

— И това също — съгласи се бързо.

Докато слизаше надолу по стълбите, Кейн изрева името на Стърнс. Когато икономът се появи на вратата на салона, му нареди:

— Лайън ще намери Ричърдс. Когато двамата пристигнат направи така, че да ме изчакат, независимо кога ще се върна.

— Ами ако не успее да го намери?

— Ще го намери — отвърна Кейн. — Най-вероятно няма да успея да се върна до утре сутрин — продължи той, — но ти ще се погрижиш за нещата тук докато ме няма, Стърнс. Знаеш какво да правиш.

— Имате предвид охраната, милорд?

Кейн кимна и се отправи към вратата, но въпросът на иконома го спря:

— Къде отивате милорд?

— На лов.

Вратата с трясък се затвори след него.